(Christ On the Mount of Olives, 1889, by Paul Gauguin)

(Christ On the Mount of Olives, 1889, by Paul Gauguin)

Из " Над прегрешението и гибелта "

Любовта е олтар, на който постоянно би трябвало да се прави жертвоприношение. Любовта е провидение, което желае постоянно пред лицето му да гори жертва, с цел да се види то още веднъж в светлина. Истинската обич, Божествената обич се отнася постоянно към това, което е най-хубаво у индивида. Ако аз обичам своето въображение, то моята обич е неистина. Ако аз обичам Бог поради даровете на литургията, моята обич е неистина. Ако в действителност обичам лъжата, за нея би трябвало да рискувам истината, тъй като и лъжливата обич търси жертва. Онзи, който обича своята суетност, жертва за нея разсъдъка си; а който обича тялото си, жертва му душата, и който обича клюките, жертва за тях достойнството. И назад: който обича разсъдъка, жертва суетата, и който обича душата, ще пожертва за нея тялото, и който обича достойнството, ще пожертва клюкаренето.

И любовта към приятелите коства скъпо. Аз приказвам за истинната, Божествена обич. Да помагаш на приятеля в положително и да търсиш неговата помощ за положително – единствено това се назовава същинска другарска обич. Аз желая другар не за това той да ласкае моите недостатъци, да търпи и оправдава моите неточности, а за това да ме поправя в зло и да ми подражава в положителното. Такова другарство е чистилище, в което човек се чисти от грубите и низки привички и склонности. Приятелството е по-нужно на душата, в сравнение с тялото. В горест споменът за приятеля довява ведрина на лицето. В търпението да видиш другар е облекчение. На смъртната постелка наличието на приятелите разкрасява лицето на гибелта. Приятелството е постоянно животворния мирис на ангел, който ни изпраща в живота, който ни подвига, когато паднем и обнадеждава, когато изнемогнем.

Каквато обич към приятелите предлага един човек, такива другари ще откри. Всеки има такива другари, каквито заслужава. Според типа и размера на жертвата се намират и приятелите. Аз би трябвало да се откажа от всичко низко, с цел да мога да имам за другар оня, чиято душевна висота обичам. И би трябвало да се откажа от себичността, с цел да обичам несебичен другар. И би трябвало да се откажа от грубостта, обичайки доблестен другар.

Приятелството е едно школуване. Каквото е другарството, такова е и школуването. Понякога другарството издига към небето, от време на време то влече към пъкъла. Приятелства, които значат скрит план против положителното има доста. Такива другарства се срещат доста в нашите среди. Сприятеляват се хора, които нито се познават, нито се почитат, нито се жертват един за различен. Сприятеляват се хора с разнообразни души, не поради душите, само че поради придобивката. Сприятеляват се хора с разнообразни правила, само че не поради правилата, а поради замогването. Заради концесията, поради плячката и кражбата!

Често краткотрайно се назовават другари и тези, които от дълбината на душите си се презират. Усмихват се един на различен постоянно тези, които с усмивките си изливат омразата си един срещу различен. Ах, тези другарски усмивки! Те постоянно значат завеса над пъкъла. Сприятеляват се постоянно хора от самотност, от боязън един от различен, постоянно от суетност, постоянно от скука. Това е краткотрайно и сметкаджийско другарство – най-големият бурен, който пораства на земята и най-големият човешки позор!

Чудно ли е тогава, че хората не обичат своите неприятели, когато, ето, още не умеят да обичат приятелите си? Чудно ли е, че детето, което още не знае писмеността, не може да чете книги? Как ще обича човек своя отдалечен, когато не се е научил да обича даже своя непосредствен? Как ще обича сърбинът чужденеца, когато още сърбинът сърбите не се е научил да обича. Как безбожните японци ще са обичани от християните руснаци, когато християните руси не се обичат по сред си? Във всичко дотук не може да има обич сред неприятелите, до момента в който тя не се реализира измежду приятелите. А във всичко дотук не може да има обич към приятелите, до момента в който тя не се съзида на взаимно знание, респект и жертване.

Докато любовта сред приятелите служи единствено за низки цели, до тогава злото ще господства над света.

Християнската обич идва на кръгове.

Първо идва любовта към себе си, след това любовта към приятелите си, след това обич към неприятелите си, след това и обич към Бога. Христос е взел любовта към Себе Си, като мерило за любовта към хората и към Бога.  " Както обичаш самия себе си "  - приказва Христос. Когато хората имат християнска обич към себе си, те незабавно биха имали и християнска обич към своите другари и неприятели. Но тази съществена обич към хората – любовта към себе си – още не е прекомерно животинска, себична, лакома, нечиста – и по този начин всяка друга обич, която е учредена на такава, е основа на същата.

Но ще пристигна едно по-добро време, когато хората ще се обичат повече с дух и истина, и ще се обичат поради духа и истината. Когато същинската обич ще бъде толкоз, колкото в този момент е лъжливата обич.

Ще пристигна време, когато другар на приятеля ще бъде духовник и изповедник, а освен съдружник за извличане на благосъстояние и живеене на този свят.

Ще пристигна време, когато другар на приятеля ще бъде утешител и доктор, а не лъжец и разорител на душата.

Когато пристигна това време, тогава ще стартира и любовта сред хората. И колкото и надалеч да е това време, то идва и ще пристигна.

Любовта, с която хората в този момент обичат, води до самоубийство. Но когато пристигна това време, ще пристигна с него и любовта, която довежда живота.

Още не е пристигнало време за обич към неприятелите, тъй като още не е изпълнена повелята за обич към приятелите. Но ще се извърши и едната, и другата заръка, тъй като нито една не е човешка, само че Божия. А Божията не може да остане неизпълнена.

Източник (със съкращения):
Картина: Christ On the Mount of Olives, 1889, by Paul Gauguin - en.wikipedia.org