Чрез промени в Закона за защита от домашното насилие са

...
Чрез промени в Закона за защита от домашното насилие са
Коментари Харесай

ВМРО алармира за скандална шашма с Истанбулската конвенция

Чрез промени в Закона за отбрана от домашното принуждение са прави опит за вкарване на Истанбулската спогодба през задната врата.

Семейното общуване вместо сред мъж и жена, е записано като сред “две пълнолетни лица”, което отваря пътя за пълноправие на еднополови съюзи. Въвеждат се и правни понятия като икономическо или психическо принуждение, без създателите на плана да си дават сметка за вероятни злоупотреби с тях.

“С поправките на закона се дава опция за замяна на философията на фамилното право. Бракът е съюз сред мъж и жена и това не предстои на разискване. А термини като “икономическо” и “вербално” принуждение, “засрамване и обществено унижение”, дефинирани в този им тип, ще дадат законова опция за корист с права”, разяснява пред “” депутатът от Вътрешна македонска революционна организация Юлиан Ангелов.

Според него променената формулировка за фамилно общуване действително легитимира еднополовите съюзи и ги приравняват със законните.

“Това е изцяло неприемливо и опонира на Конституцията на България и на Семейния кодекс”, съобщи Ангелов. Той предизвести, че се прави следващ опит, този път през закона срещу домашното принуждение да се сътвори механизъм за напън над фамилията.

В определението, залегнало в сегашния Закон за отбрана от домашно принуждение е записано: “Домашно принуждение, е всеки акт на физическо, полово, психическо, прочувствено или икономическо принуждение, както и опитът за такова принуждение, насилственото ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права, осъществени по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване.”

С плана се прави смяна на възприетото към този момент в публичния живот разбиране “фактическо съпружеско съжителство”. Променя се наименованието на “фактическо общуване на брачен начала”. Като претекст в приложения отчет се сочи, че предефинирането се постанова за “обхващането на всички форми на домашно насилие”.

“Ние изрично възразяваме против този претекст, защото естеството му не постанова смяна на към този момент възприетото в обществото наличие на фактическото съпружеско общуване. А точно “съжителство сред две лица от друг пол”, разгласи депутатът от от Вътрешна македонска революционна организация.

Предложените три противоречиви дефиниции

1. “Икономическо насилие” е слагане на обещано лице в състояние на икономическа взаимозависимост, изразяваща се в лишаване на достъп до стопански благоприятни условия и запаси, стеснен достъп до средства, уединяване на жертвата посредством отнемане от средства за самостоятелни действия, надзор на достъпа до опазване на здравето, претовареност и обучение, изключване от взимане на финансови решения, цялостен надзор върху средствата на лицето и други стопански запаси, като се основава цялостна взаимозависимост за средства за прехрана и за облекчаване на персонални потребности други

2. “Психическо насилие” е съзнателно съществено засягане на психическата цялост на обещано лице посредством насила или закани, вербално принуждение, тормоз, заплашване, непрекъснато критикуване, засрамване, порицаване, потребление на обидни имена и прилагателни, осмиване, подражаване, обществено унизяване и други

3. “Фактическо общуване на брачен начала е непринудено взаимно общуване на брачен начала на две пълнолетни лица, във връзка с които не съществува роднинство, представляващо спънка за бракосъчетание, при което лицата се грижат един за различен или за общо домакинство.”

Омбудсманът Диана Ковачева: 5% от дамите и 4% от мъжете са унизени душевен

“Предложените дефиниции са единствено основа за полемиката ни. Чрез законодателните промени е належащо инкриминиране на всички форми на домашно принуждение, които би трябвало да бъдат дефинирани, тъй че да бъдат осъдени нарушителите и да има действително глобени лица. С акцент върху психологичното принуждение, което доста мъчно се доказва”.

Това сподели през днешния ден омбудсманът Диана Ковачева, която е от създателите и поддръжниците на поправките в Закона за отбрана от домашно принуждение.

Тя провежда онлайн публично разискване с над 60 участници, измежду които и правосъдният министър Десислава Ахладова, шефката на правната парламентарна комисия Анна Александрова, депутати, юристи и представители на неправителствени организации. Представители на Вътрешна македонска революционна организация от правната комисия, които са имали лични предложения за присъединяване, не се включиха.

Темата за Истанбулската спогодба въобще не бе сложена.

В България не се води публична статистика какъв брой са потърпевшите от домашно принуждение. По данни на Министерство на вътрешните работи през 2020 година българските съдилища са издали 3057 ограничаващи заповеди. 349 от тях са за принуждение по отношение на мъже, 898 по отношение на деца и най-вече - 2500, по отношение на дами. Омбудсманът означи, че липсват въобще данни за принуждение по отношение на хората с увреждания и възрастни от техни роднини.

Ковачева показа и друго проучване, съгласно което над 5% от дамите и 4% от мъжете са били жертви на психическо принуждение, 2% от дамите и 3% от мъжете - на контролиращо държание. “Пострадалите постоянно мълчат, казусът излиза на повърхността, чак когато има жертви директни или косвени”, означи Ковачева. В тази връзка тя изиска Народното събрание да прегледа законопроекта още през този мандат.

Според правосъдния министър Десислава Ахладова посредством измененията в закона се уголемява кръгът на лицата, потърпевши от домашно принуждение, които могат да търсят отбрана, уголемяват се ограниченията, които да се ползва от способените органи, както и основаването на орган, който да следи казуса, а от плана се регламентират стратегии за домашно принуждение.

“По данни на извършено национално проучване на тематика “Насилие” през 2019 година три четвърти от всички случаи на принуждение са точно домашно”, акцентира министър Ахладова.

Николай Николов, Асоциация на бащите в България: Приемат и мнения на Неправителствени организации за доказателства

“За мен и за нашата Асоциация още с приемането на този закон бяха признати постулати и правила от Истанбулската спогодба, това важи и за предлаганите промени”, разяснява пред “Труд” Николай Николов, началник на Асоциация на бащите в България.

"Според нас не може при разглеждането на ограничаващите ограничения по дело за домашно принуждение да се взема като годно доказателство мнение на неправителствена организация.

Знаете, че това може да е всякакво Неправителствени организации, в това число на джендъри, гейове и прочие. Въз основа на техни доноси едно дете може да бъде изведено от фамилията, сложено под протекция, да се забрани достъпът на родителя, без безусловно да има потребност от такива ограничения.

Нашето мнение, че би трябвало да има подобен закон за отбрана от домашно принуждение, тъй като такива случаи има и такива жертви има. Но делата по този закон да се гледат по углавен, а не по цивилен ред, т.е. - да се събират годни доказателства и да се потвърждава виновността на причинителя, а не посоченият за причинител да потвърждава пред съда, че е почтен.”

Гео Гатев, лекар по химия и мениджмънт: Опитват да легализират джендърството

“В текста за съпружеското общуване на “две пълнолетни лица” има несъгласие с решение на Конституционния съд. Следва да бъде посечено из корен попълзновението, опитващо се да вкара/легализира джендърството от тук в закона”. Това е написал в мнението по публичното разискване на плана Гео Гатев, докторът по химия и мениджмънт.

Той добави, че текстът елементарно може да се промени, в случай че се запише в дефиницията съпружеско общуване на мъж и жена.

“За мен обаче по-голям е въпросът да се обвърже Законът за отбрана от домашно принуждение и ограниченията по него с делата за наставнически права. Имам горчив личен опит от 4 години на правосъдни саги и това ме накара да се включа в публичното разискване на плана.

Трябва да бъде изкоренена и порочната процедура на всеобщото потребление на този закон за печелене на дело за наставнически права”, сподели още доктор Гатев.

Д-р Людмил Талев, Министерство на правораздаването: Отворени сме за оферти

“Чуха се разнообразни отзиви за разширение на дефиницията за фактическо общуване на брачен начала ", сподели доктор Людмил Талев от Министерство на правораздаването.

"Имаше и такива, че не е нужна такава формулировка, макар че тя към този момент съществува в Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване нелегално добито имущество и в Закона за правосъдната власт, без от това да има някакви последствия.

Други мнения са за прекомерно разширение, което да включва и интимни връзки, само че въпреки всичко това е закон, който се отнася до общо домакинство. Приемам рецензиите, че може да не сме изрядни в препоръчаните дефиниции, само че и въпреки това не чухме тези, които ни подлагат на критика, да предложат свои. Отворени сме да обсъдим всевъзможни оферти.”

Християн Митев, народен представител от “Обединение патриоти” (НФСБ): Има неразбираеми дефиниции

Неясни са дефинициите за фактическо общуване на брачен начала, за психическо и за икономическо принуждение, съобщи депутатът от “Обединени патриоти” (НФСБ) Християн Митев. Според него въз основата на тези неясноти може да се стигне и до злоупотреби.

“Например дефиницията за психическо принуждение включва вербално принуждение, непрекъснато критикуване, порицаване. Това дава опция един спор по-късно да се показва като психическо принуждение и да се употребява недобросъвестно по отношение на съперника. Или за икономическо принуждение, където една от формулировките е да се сложи лицето в икономическа взаимозависимост, т.е. - едно дете, което върви на учебно заведение, да се оплаче, че са му спрени джобните и по този начин е подложено на домашно принуждение.”
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР