Христо Монов алармира: Родителите представа си нямат какви ги вършат децата им в интернет, а там...
Чрез рисковите игри децата желаят да потвърдят себе си. В Гугъл може да намериш информация за секунди, само че това няма да те направи добър родител, споделя психологът Христо Монов в изявление пред „ Монитор”.
- Г-н Монов, 11-годишно момче изгори ръката си и бе признато в " Пирогов " след указания от рискова игра от интернет, наречена „ Сол и лед “, а момиче бе избавено от Министерство на вътрешните работи, откакто търсело богатство край мантинелата сред платната на автомагистрала " Тракия ". След нашумялата преди време „ Син кит “, за какво децата не престават да се включват в такива провокации?
- Защото за една част от младежите интернет пространството не е нещо друго от действителния свят. Понякога даже прекарват доста повече време в мрежата, в сравнение с в другарство с другари. В тази възраст нормално децата обичат да одобряват някакви провокации, желаят да потвърдят себе си, да покажат на другите, че не са дребни. В интернет имат опция за това.
- В същото време непрестанно приказваме за тези рискове. Както и при телефонните измами - демонстрираме такива случаи, само че хората не престават да хвърлят пари през балконите. Защо не преценяме риска?
- Аз не бих сравнил двете неща. По-скоро тези провокации са присъщи за възрастта. Това бе особено и за нас преди години. Само че образците бяха други. Спомням си, че като дребен гледах филм за партизани, които взривяват влакове, и с мои другари отидохме на жп мост в едно село, където чакахме да мине влакът. Понеже локомотивите бяха парни, се върнахме с мехурчета по тялото и си изпросихме свада от родителите. Така че това постоянно го е имало и ще го има. Въпросът е, че регулациите не са ефикасни що се отнася до наличието в интернет. Тук не одобрявам мантрата за свободата на словото, тъй като децата ни би трябвало да живеят в сигурност. Не бива да позволяваме в мрежата да се популяризира наличие, което заплашва тяхното здраве и живот. Ако се постанова, дано страната да вложи повече запаси, с цел да се оправи с този проблем. За минути може да се доближи до източника на една рискова игра.
- Как може един родител да разбере, че нещо се случва с детето му?
- Имаше проучвания на развити страни, че ¾ от родителите не знаят какво вършат децата им в интернет пространството.
- Мислим си, че е затворено в стаята и е в сигурност, а в действителност не е по този начин.
- Така е, само че в случай че не си оставил развиването на детето си на таблета, няма метод да не схванеш, че нещо заплашва живота и здравето на детето ти. То самото даже ще ти показа. Но в случай че си изгубил ролята на престиж и покровител, детето ще се опита да откри подобен тъкмо в интернет. Те обаче даже не подозират за заплахите, които крие мрежата. Затова дано да сме повече време с децата си, да приказваме с тях.
- Наскоро във конгреси попаднах на полемика сред майки, които обсъждаха на какъв брой години е обикновено децата им да имат профил във Facebook. Една жена показа, че едвам удържала ситуацията при 11-годишния си наследник. Дотук ли стигнахме?
- Социалните мрежи си имат правила, само че все пак към този момент попадам на случаи, при които 8-годишни имат профил във Фейсбук. Така че бих посъветвал родителите да поговорят с децата и да ги попитат за какво изпитват потребност да имат профил. Може би тъй като е съвременно, или пък просто имат потребност някой да ги изслуша. Социалните мрежи може да са решение на този проблем, тъй като на всеки е ясно, че за малко време там може да се сдобиеш с доста другари. Затова дано да поговорим с детето си. Проблемът не е толкоз в основаването на профил, а за какво желае да има подобен. Може да има недостиг на някаква прочувствена поддръжка в фамилията. В обществената мрежа другари, колкото искаш. Колкото си по-странен, толкоз по-голяма ще е френд листата ти. Но дали това не е опасност за теб, е различен въпрос.
- Доколко обаче това ни прави щастливи?
- Човек е благополучен, когато реализира задачите си. Ако задачата ти е да имаш повече другари във Фейсбук или пък повече лайкове под фотосите, които публикуваш, е твой персонален избор. Ако го правиш с цената на рационално държание, може да си благополучен в някаква степен. За различен щастието може да е в постигането на нещо извънредно или пък в придобиването на материална облага. Така че тук става въпрос за доста равнища.
- Преди няколко дни пък дизайнерска дрога вкара две момчета в болница. Защо това се трансформира в мода за младежите, може би още веднъж поради търсене на някаква задоволеност?
- Бих споделил, че проспахме появяването на така наречен дизайнерски дроги. Като общество неглижирахме този проблем, вторачени в други неща. Изведнъж се оказа, че тази дрога е общодостъпна в интернет. В мрежата свободно се популяризират предписания. Заради това е належащо да има регулации. Трябва да живеем по правила. Не може да оставяме развъждането на децата си на Гугъл пространството. Там може да намериш информация за секунди, само че това няма да те направи добър родител. Нищо не може да размени общуването човек с човек. Интернет няма да ни даде топлота и схващане.
- Това ли ще помогне за разрешаването на казуса? Стана традиция да си приказваме за експанзия, пердах сред подрастващи, дрога, рискове в интернет...
- Така е. А през това време животът си минава. Има деца с изключителни достижения, само че за какъв брой от тях научаваме? В общественото пространство им се отделя минимално време. Направих си опит да проследя новинарските излъчвания в малките екрани и ми направи усещане, че първите седем вести бяха отрицателни. Едва ли не различен живот не съществува. У нас даже тапите около сливането на национални празници се показва като естествено злополучие. Нима това не е всекидневно за други страни, само че при тях никой няма да обърне внимание на това. Напротив, ще се показа по различен метод.
- Защо сме такива песимисти, не инцидентно сме измежду най-оплакващите се народи?
- Това е нещо като национална линия, само че тук не става дума за скептицизъм. Ако погледнем през призмата на психоанализата, ще забележим, че за нас постоянно е значимо да намерим отговорен. И в никакъв случай това не сме ние. Много рядко някой признава виновността си за личния си крах.
- Как да променим това?
- Може би ни е необходим огромен прелом. Това е един от методите. Дай Боже обаче, да не стигаме до тук. Невъзможно е да надграждаш, в случай че ти липсват базисните равнища. Истината е, че в метода, по който действа нашата страна, една от базовите потребности - сигурността, не е обезпечена. Живеем в нестабилно общество. Няма по какъв начин една нация да е щастлива, когато се бори просто за оцеляване. Стигнахме дотук, че спасяването на давещия се е в ръцете на самия давещ се.
Визитка:
Роден е през 1958 година
Завършил е логика на психиката в СУ „ Св. Климент Охридски”
Специализирал е в Института по логика на психиката към Руската академия на педагогическите науки
Член е на редица професионални организации - Дружеството на психолозите в България, Българската асоциация по приложна логика на психиката, Световната асоциация по фамилна терапия, непрекъснат комитет по логика на психиката на рецесиите и бедствията към Европейската федерация на психическите асоциации
Председател на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-рото Народно събрание
- Г-н Монов, 11-годишно момче изгори ръката си и бе признато в " Пирогов " след указания от рискова игра от интернет, наречена „ Сол и лед “, а момиче бе избавено от Министерство на вътрешните работи, откакто търсело богатство край мантинелата сред платната на автомагистрала " Тракия ". След нашумялата преди време „ Син кит “, за какво децата не престават да се включват в такива провокации?
- Защото за една част от младежите интернет пространството не е нещо друго от действителния свят. Понякога даже прекарват доста повече време в мрежата, в сравнение с в другарство с другари. В тази възраст нормално децата обичат да одобряват някакви провокации, желаят да потвърдят себе си, да покажат на другите, че не са дребни. В интернет имат опция за това.
- В същото време непрестанно приказваме за тези рискове. Както и при телефонните измами - демонстрираме такива случаи, само че хората не престават да хвърлят пари през балконите. Защо не преценяме риска?
- Аз не бих сравнил двете неща. По-скоро тези провокации са присъщи за възрастта. Това бе особено и за нас преди години. Само че образците бяха други. Спомням си, че като дребен гледах филм за партизани, които взривяват влакове, и с мои другари отидохме на жп мост в едно село, където чакахме да мине влакът. Понеже локомотивите бяха парни, се върнахме с мехурчета по тялото и си изпросихме свада от родителите. Така че това постоянно го е имало и ще го има. Въпросът е, че регулациите не са ефикасни що се отнася до наличието в интернет. Тук не одобрявам мантрата за свободата на словото, тъй като децата ни би трябвало да живеят в сигурност. Не бива да позволяваме в мрежата да се популяризира наличие, което заплашва тяхното здраве и живот. Ако се постанова, дано страната да вложи повече запаси, с цел да се оправи с този проблем. За минути може да се доближи до източника на една рискова игра.
- Как може един родител да разбере, че нещо се случва с детето му?
- Имаше проучвания на развити страни, че ¾ от родителите не знаят какво вършат децата им в интернет пространството.
- Мислим си, че е затворено в стаята и е в сигурност, а в действителност не е по този начин.
- Така е, само че в случай че не си оставил развиването на детето си на таблета, няма метод да не схванеш, че нещо заплашва живота и здравето на детето ти. То самото даже ще ти показа. Но в случай че си изгубил ролята на престиж и покровител, детето ще се опита да откри подобен тъкмо в интернет. Те обаче даже не подозират за заплахите, които крие мрежата. Затова дано да сме повече време с децата си, да приказваме с тях.
- Наскоро във конгреси попаднах на полемика сред майки, които обсъждаха на какъв брой години е обикновено децата им да имат профил във Facebook. Една жена показа, че едвам удържала ситуацията при 11-годишния си наследник. Дотук ли стигнахме?
- Социалните мрежи си имат правила, само че все пак към този момент попадам на случаи, при които 8-годишни имат профил във Фейсбук. Така че бих посъветвал родителите да поговорят с децата и да ги попитат за какво изпитват потребност да имат профил. Може би тъй като е съвременно, или пък просто имат потребност някой да ги изслуша. Социалните мрежи може да са решение на този проблем, тъй като на всеки е ясно, че за малко време там може да се сдобиеш с доста другари. Затова дано да поговорим с детето си. Проблемът не е толкоз в основаването на профил, а за какво желае да има подобен. Може да има недостиг на някаква прочувствена поддръжка в фамилията. В обществената мрежа другари, колкото искаш. Колкото си по-странен, толкоз по-голяма ще е френд листата ти. Но дали това не е опасност за теб, е различен въпрос.
- Доколко обаче това ни прави щастливи?
- Човек е благополучен, когато реализира задачите си. Ако задачата ти е да имаш повече другари във Фейсбук или пък повече лайкове под фотосите, които публикуваш, е твой персонален избор. Ако го правиш с цената на рационално държание, може да си благополучен в някаква степен. За различен щастието може да е в постигането на нещо извънредно или пък в придобиването на материална облага. Така че тук става въпрос за доста равнища.
- Преди няколко дни пък дизайнерска дрога вкара две момчета в болница. Защо това се трансформира в мода за младежите, може би още веднъж поради търсене на някаква задоволеност?
- Бих споделил, че проспахме появяването на така наречен дизайнерски дроги. Като общество неглижирахме този проблем, вторачени в други неща. Изведнъж се оказа, че тази дрога е общодостъпна в интернет. В мрежата свободно се популяризират предписания. Заради това е належащо да има регулации. Трябва да живеем по правила. Не може да оставяме развъждането на децата си на Гугъл пространството. Там може да намериш информация за секунди, само че това няма да те направи добър родител. Нищо не може да размени общуването човек с човек. Интернет няма да ни даде топлота и схващане.
- Това ли ще помогне за разрешаването на казуса? Стана традиция да си приказваме за експанзия, пердах сред подрастващи, дрога, рискове в интернет...
- Така е. А през това време животът си минава. Има деца с изключителни достижения, само че за какъв брой от тях научаваме? В общественото пространство им се отделя минимално време. Направих си опит да проследя новинарските излъчвания в малките екрани и ми направи усещане, че първите седем вести бяха отрицателни. Едва ли не различен живот не съществува. У нас даже тапите около сливането на национални празници се показва като естествено злополучие. Нима това не е всекидневно за други страни, само че при тях никой няма да обърне внимание на това. Напротив, ще се показа по различен метод.
- Защо сме такива песимисти, не инцидентно сме измежду най-оплакващите се народи?
- Това е нещо като национална линия, само че тук не става дума за скептицизъм. Ако погледнем през призмата на психоанализата, ще забележим, че за нас постоянно е значимо да намерим отговорен. И в никакъв случай това не сме ние. Много рядко някой признава виновността си за личния си крах.
- Как да променим това?
- Може би ни е необходим огромен прелом. Това е един от методите. Дай Боже обаче, да не стигаме до тук. Невъзможно е да надграждаш, в случай че ти липсват базисните равнища. Истината е, че в метода, по който действа нашата страна, една от базовите потребности - сигурността, не е обезпечена. Живеем в нестабилно общество. Няма по какъв начин една нация да е щастлива, когато се бори просто за оцеляване. Стигнахме дотук, че спасяването на давещия се е в ръцете на самия давещ се.
Визитка:
Роден е през 1958 година
Завършил е логика на психиката в СУ „ Св. Климент Охридски”
Специализирал е в Института по логика на психиката към Руската академия на педагогическите науки
Член е на редица професионални организации - Дружеството на психолозите в България, Българската асоциация по приложна логика на психиката, Световната асоциация по фамилна терапия, непрекъснат комитет по логика на психиката на рецесиите и бедствията към Европейската федерация на психическите асоциации
Председател на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-рото Народно събрание
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ