Държавата на КПКОНПИ: Преследвай само неприятелите
Чрез КПКОНПИ страната приравнява на наказан нарушител всеки, който е притеглен към наказателна отговорност, без значение дали ще бъде наказан.
[Shutterstock] Текстът е от разбор на адв. Георги Атанасов за " Медиапул " Българският модел " в правото като се изключи че афишира всяко имущество за нелегално добито, лимитира и отбраната на засегнатите. Още по тематиката
Борисов + Пеевски + Цацаров = Ние, страната
Премиерът призна обществено, че дружно с основния прокурор и мощния човек в Движение за права и свободи нападат хора и медии
14 ное 2018
Как Пламен Георгиев откри, че при Пеевски няма нищо нелегално
КПКОНПИ е питала прокуратурата и Национална агенция за приходите дали имат данни против депутата и когато те са дали отговор негативно, комисията единствено го преповтаря
1 окт 2018
Борците с корупцията: Не можем да ревизираме приходи от чужбина
КПКОНПИ e изпуснала всички периоди по инспекцията против Симеон Дянков и Трайчо Трайков
27 сеп 2018
Държавата на КПКОНПИ е обетована земя за концептуализма - във метафизичен смисъл. В нея се натъртва на инструменталната роля на правото по определението на А. Я. Вишински – " цялост от правила и правила за държание, изразяващи волята на господстващата класа и охранявани от насилствената мощ на страната ". Съществителното " класа " може да се размени с нещо друго господстващо – клика/група/трупа, с цел да се докоснем до действителността.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Максимално опростеното пояснение на концептуализма във философията може да се сведе до отричането на действителното битие на общите понятия за нещата и признаването им единствено като действителности в мозъка (концепти). Концептуалисти в правото са тези, които одобряват съществуващото в мозъка си за правна действителност. Когато те надделеят, правото престава да има връзка с живота, а на съдиите се разпорежда да претворяват въображаемото в правосъдни актове. Като " нелегално добитото имущество " - нещо, което го няма в правната действителност, само че всички би трябвало да се създадат, че го има. За концепта се употребяват разнообразни имена - като се стартира с " незаконно имущество ", мине се през " имущество, добито от незаконна активност " и се стигне до " имущество с противозаконен генезис " или " добито със средства с противозаконен генезис ".
Концептуалистите наименуват нещата с лекост, само че срещат основни интелектуални усложнения при мотивиране на смисъла на концепта. На понятието " имущество " му липсва субстанциалност. Няма по какъв начин да го пипнеш, прехвърлиш/отнемеш/конфискуваш. Абстракция е.
Отделно, с цел да е " незаконно " или нарушаващо закона, на имуществото му липсват както вменяемост, по този начин и виновност. Нито може да знае, нито умишлено да наруши закона. Така се изчерпва теоретичната опция имуществото на един притежател да е нелегално или незаконно единствено по себе си (per se).
Обективната неспособност да се отнеме имущество – без значение от основанието и процедурата за това, не е била поставяна под подозрение нито от правната доктрина, нито от правосъдната процедура. Няма решение, присъда или изпълнителен лист с диспозитив " лишава имущество " или " осъжда имущество ".
На интелектуалното усложнение за мотивиране и доказване по кое време и за какво едно имущество е нелегално и какво го прави такова българският юридически концептуализъм намира просто позволение, което афишира за " български модел " – афишира всичкото имущество на територията на България за нелегално добито до доказване на противното. И трансферира на гърба на жителя тежестта да потвърждава неща, за които нито е знаел (всички случаи на нормални сделки), нито е можел (практически във всички случаи на частно и универсално правоприемство), нито е имал задължението да сформира и съхранява доказателства. Конституцията и законите по приложението й не изискват такова държание и не вменяват такива отговорности на жителите все още на придобиване на правата и осъществяване на отговорностите.
А по-късно страната основава механизъм – по правилото на Карл Шмит, известния идеолог на държавното устройство на нацистка Германия, което гласи: " Забрани всичко на всекиго и преследвай единствено неприятелите! ". По този механизъм страната:
- приравнява на наказан нарушител всеки, който е притеглен от прокуратурата към наказателна отговорност, без значение дали ще бъде осъден;
- ползва към него административни и имуществени рестрикции, идентични на тези по отношение на наказаните лица (или още по-строги);
- ползва същите рестриктивни ограничения към непрестъпници - физически и юридически лица, на само съображение, че в някакъв миг от последните 10 години са имали стопански или персонални връзки с хипотетичния " нарушител " (преди прокуратурата да го уточни за такъв); и
- си обезпечава " служебна победа ", като лимитира отбраната на засегнатите от процедурата лица посредством отнемане от опцията да употребяват възможни в наказателното и административно произвеждане доказателствени средства. Ограничените доказателствени средства на гражданския развой са непреодолима процесуална спънка за определяне на истината. Но и тя няма никакво правно значение - такова има единствено презумпцията, че всяко имуществено право е нелегално добито.
За улеснение и гарантиране на репресията се основава профилиран административен орган - КПКОНПИ. В цялостен прорез с правилата за разделяне на управляващите и законоустановеност на административните процедури той се явява господ в голям брой сфери.
От една страна е оперативник-разузнавач (с правата и привилегиите на лицата от ДАНС, само че без каквато и да било отговорност), от друга –законодател, тъй като може да регламентира с първоначални правни правила публични връзки, от трета – правораздавател (юрисдикция за констатиране и санкциониране на спора на интереси), от четвърта – орган по констатации и правни догатки (проверка и констатиране на съотношението сред законни и противозаконни доходи и фактическите и правни предпоставки за съществуване на доста имуществено несъответствие), на пето място – орган по констатиране и основаване на правото на страната да лишава имущество. Едва на шесто място КПКОНПИ придобива статут на представител на страната в гражданските процеси по лишаване на имуществото.
Тук не загатвам дейностите по предварителна защита, профилактика, анализиране, събиране и шерване на сензитивна информация, по координиране на законопроекти и предварителна и следваща оценка на корупционен риск на всеки законопроект и на всички предложени противокорупционни ограничения, за чието осъществяване КПКОНПИ ще следи.
Поставянето на законодателния развой и този на действие на страната като цяло според от рекомендациите и съгласувателните процедури на КПКОНПИ, в случай че бъде признато насериозно, слага всички демократични процеси в страната в изискванията на систематичен риск. Какво би се случило в случай че КПКОНПИ " не съгласува " закон – няма да се одобри, няма да влезе в действие или ще бъде разгласен като противоконституционен заради неспазване на съгласувателната процедура? А в случай че този закон е за мир или война, или за отбрана на главните права на жителите, или за транспонирането на наложителните правила на правото на Европейски Съюз? Или какво би се случило, в случай че КПКОНПИ стартира да създава ограничения с антикорупционна устременост за " ориентиране " на активността на съда при решение на делата, по които КПКОНПИ е страна, и даже да следи за тяхното съблюдаване? Дали процесуалната подигравка с призоваването на Лозан Панов в " служебното помещение " Върховен касационен съд не е симптом за подготовката на такива ограничения? На кой принцип на демократично устройство и правова страна би отговаряло сходно разследване от държанието на профилиран административен орган? И дали не следва да си напомним времето – не толкоз от дълго време, когато ГЕРБ, АБВ и прочие демократи предлагаха комерсиалните покупко-продажби да се позволяват от основния прокурор? Сигурни ли сме, че задачата е забравена?
Както се уверяваме в последно време, действителната цел на законодателя съвсем в никакъв случай не е очевидна и не попада категорично в закона. А в случай че законът е концептуален, оповестената цел най-много служи за похищение на вниманието. Дори в ЗПКОНПИ обогатяването на страната посредством лишаване на непознато имущество не е посочено като цел на закона, а се прокрадва като някакъв непряк резултат. Един тип щом се постанова, с корупция, без корупция ще го вземем това имущество за страната. Нищо, че тя е осигурила хранителната среда за корупция.
За същинската цел мъчно може да се съди и по претекстовете на закона. Ако се вгледаме по-задълбочено в тях, може да установим, че наподобяват по-скоро на вести в проправителствената преса – еднообразно подправени са. Например, признато е за нарушителите в Европейски Съюз да им се " замразява " и конфискува имуществото, само че това не може да се ползва към непрестъпниците. В нашия закон е противоположното.
Когато написа за възобновяване на справедливостта и лишаване на добитото при приватизацията и в прехода " необяснимо благосъстояние ", е задоволително единствено да си безсънен и да погледнеш законовите периоди, с цел да схванеш истината. Този претекст е изцяло неплатежоспособен, тъй като със закона може да се претендира единствено нещо, което е добито до 10 години обратно от датата на инспекцията, а това през днешния ден значи, че не може да бъде обект на инспекция и лишаване нищо отпреди 2008 година И реституцията, и приватизацията, и главните покупко-продажби с активи от това време са завършили доста преди 2008 година и дори ГЕРБ се възмущаваше, че нищо не е останало, с цел да го приватизират те. Дори " жилищата " на Цветанов са от преди 2008 година
Неверен е и претекстът, че посредством този закон се нападна тежката престъпна престъпност – проведена или неорганизирана. В докладите на прокуратурата и Министерство на вътрешните работи такава престъпност в България няма, а това се удостоверява и от оскъдната процедура на Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Щом няма престъпност, няма потребност от предварителна защита и няма съображение за лишаване на " незаконно имущество ".
Абсолютно погрешно е и изказванието за правната иновация на " гражданската конфискация " по български. Всъщност това е зле адаптирана/интерпретирана (без детайли на свръхинтерпретация – по Умберто Еко) система от репресивни ограничения, познати на българската история от едни не толкоз далечни години. Парадоксално, само че в съпоставяне със ЗПКОНПИ, даже Законът за собствеността на жителите (1973 г.) с неговата Глава ІІІ за лишаване на нетрудовите приходи наподобява по-либерален – допускащ повече права и средства за отбрана от тези, които се съдържат в днешните правила.
В умозаключение, и без да храня илюзията за допустима скорошна редукция на концептуализма – въпреки всичко тя изисква интелектуален " вътък " и дарба да се признае най-малко някакво, въпреки и базово и минимално, значение на главните права на жителите, каквито днешната политическа класа няма – ми се желае да изразя вярата, че самостоятелната правосъдна власт (разбирай единствено съд) няма да се поддаде на политическата, административна и медийна преса, на която е подложена.
И посредством тълкуването и използването на правните правила според от тяхната подчиненост и мощ ще спомогне за такива простички неща, като да вземем за пример на територията на Република България да се ползват разпоредбите на Директива 2014/42/ЕС (без да я " усъвършенстват " по " български модел " ) или най-малко нормите на конституцията.
И да напомня, че съществува античен принцип на правото, който гласи: " Ако е неразрешена задачата, неразрешени са и средствата. " Коя в действителност е задачата?
[Shutterstock] Текстът е от разбор на адв. Георги Атанасов за " Медиапул " Българският модел " в правото като се изключи че афишира всяко имущество за нелегално добито, лимитира и отбраната на засегнатите. Още по тематиката
Борисов + Пеевски + Цацаров = Ние, страната
Премиерът призна обществено, че дружно с основния прокурор и мощния човек в Движение за права и свободи нападат хора и медии
14 ное 2018
Как Пламен Георгиев откри, че при Пеевски няма нищо нелегално
КПКОНПИ е питала прокуратурата и Национална агенция за приходите дали имат данни против депутата и когато те са дали отговор негативно, комисията единствено го преповтаря
1 окт 2018
Борците с корупцията: Не можем да ревизираме приходи от чужбина
КПКОНПИ e изпуснала всички периоди по инспекцията против Симеон Дянков и Трайчо Трайков
27 сеп 2018
Държавата на КПКОНПИ е обетована земя за концептуализма - във метафизичен смисъл. В нея се натъртва на инструменталната роля на правото по определението на А. Я. Вишински – " цялост от правила и правила за държание, изразяващи волята на господстващата класа и охранявани от насилствената мощ на страната ". Съществителното " класа " може да се размени с нещо друго господстващо – клика/група/трупа, с цел да се докоснем до действителността.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Максимално опростеното пояснение на концептуализма във философията може да се сведе до отричането на действителното битие на общите понятия за нещата и признаването им единствено като действителности в мозъка (концепти). Концептуалисти в правото са тези, които одобряват съществуващото в мозъка си за правна действителност. Когато те надделеят, правото престава да има връзка с живота, а на съдиите се разпорежда да претворяват въображаемото в правосъдни актове. Като " нелегално добитото имущество " - нещо, което го няма в правната действителност, само че всички би трябвало да се създадат, че го има. За концепта се употребяват разнообразни имена - като се стартира с " незаконно имущество ", мине се през " имущество, добито от незаконна активност " и се стигне до " имущество с противозаконен генезис " или " добито със средства с противозаконен генезис ".
Концептуалистите наименуват нещата с лекост, само че срещат основни интелектуални усложнения при мотивиране на смисъла на концепта. На понятието " имущество " му липсва субстанциалност. Няма по какъв начин да го пипнеш, прехвърлиш/отнемеш/конфискуваш. Абстракция е.
Отделно, с цел да е " незаконно " или нарушаващо закона, на имуществото му липсват както вменяемост, по този начин и виновност. Нито може да знае, нито умишлено да наруши закона. Така се изчерпва теоретичната опция имуществото на един притежател да е нелегално или незаконно единствено по себе си (per se).
Обективната неспособност да се отнеме имущество – без значение от основанието и процедурата за това, не е била поставяна под подозрение нито от правната доктрина, нито от правосъдната процедура. Няма решение, присъда или изпълнителен лист с диспозитив " лишава имущество " или " осъжда имущество ".
На интелектуалното усложнение за мотивиране и доказване по кое време и за какво едно имущество е нелегално и какво го прави такова българският юридически концептуализъм намира просто позволение, което афишира за " български модел " – афишира всичкото имущество на територията на България за нелегално добито до доказване на противното. И трансферира на гърба на жителя тежестта да потвърждава неща, за които нито е знаел (всички случаи на нормални сделки), нито е можел (практически във всички случаи на частно и универсално правоприемство), нито е имал задължението да сформира и съхранява доказателства. Конституцията и законите по приложението й не изискват такова държание и не вменяват такива отговорности на жителите все още на придобиване на правата и осъществяване на отговорностите.
А по-късно страната основава механизъм – по правилото на Карл Шмит, известния идеолог на държавното устройство на нацистка Германия, което гласи: " Забрани всичко на всекиго и преследвай единствено неприятелите! ". По този механизъм страната:
- приравнява на наказан нарушител всеки, който е притеглен от прокуратурата към наказателна отговорност, без значение дали ще бъде осъден;
- ползва към него административни и имуществени рестрикции, идентични на тези по отношение на наказаните лица (или още по-строги);
- ползва същите рестриктивни ограничения към непрестъпници - физически и юридически лица, на само съображение, че в някакъв миг от последните 10 години са имали стопански или персонални връзки с хипотетичния " нарушител " (преди прокуратурата да го уточни за такъв); и
- си обезпечава " служебна победа ", като лимитира отбраната на засегнатите от процедурата лица посредством отнемане от опцията да употребяват възможни в наказателното и административно произвеждане доказателствени средства. Ограничените доказателствени средства на гражданския развой са непреодолима процесуална спънка за определяне на истината. Но и тя няма никакво правно значение - такова има единствено презумпцията, че всяко имуществено право е нелегално добито.
За улеснение и гарантиране на репресията се основава профилиран административен орган - КПКОНПИ. В цялостен прорез с правилата за разделяне на управляващите и законоустановеност на административните процедури той се явява господ в голям брой сфери.
От една страна е оперативник-разузнавач (с правата и привилегиите на лицата от ДАНС, само че без каквато и да било отговорност), от друга –законодател, тъй като може да регламентира с първоначални правни правила публични връзки, от трета – правораздавател (юрисдикция за констатиране и санкциониране на спора на интереси), от четвърта – орган по констатации и правни догатки (проверка и констатиране на съотношението сред законни и противозаконни доходи и фактическите и правни предпоставки за съществуване на доста имуществено несъответствие), на пето място – орган по констатиране и основаване на правото на страната да лишава имущество. Едва на шесто място КПКОНПИ придобива статут на представител на страната в гражданските процеси по лишаване на имуществото.
Тук не загатвам дейностите по предварителна защита, профилактика, анализиране, събиране и шерване на сензитивна информация, по координиране на законопроекти и предварителна и следваща оценка на корупционен риск на всеки законопроект и на всички предложени противокорупционни ограничения, за чието осъществяване КПКОНПИ ще следи.
Поставянето на законодателния развой и този на действие на страната като цяло според от рекомендациите и съгласувателните процедури на КПКОНПИ, в случай че бъде признато насериозно, слага всички демократични процеси в страната в изискванията на систематичен риск. Какво би се случило в случай че КПКОНПИ " не съгласува " закон – няма да се одобри, няма да влезе в действие или ще бъде разгласен като противоконституционен заради неспазване на съгласувателната процедура? А в случай че този закон е за мир или война, или за отбрана на главните права на жителите, или за транспонирането на наложителните правила на правото на Европейски Съюз? Или какво би се случило, в случай че КПКОНПИ стартира да създава ограничения с антикорупционна устременост за " ориентиране " на активността на съда при решение на делата, по които КПКОНПИ е страна, и даже да следи за тяхното съблюдаване? Дали процесуалната подигравка с призоваването на Лозан Панов в " служебното помещение " Върховен касационен съд не е симптом за подготовката на такива ограничения? На кой принцип на демократично устройство и правова страна би отговаряло сходно разследване от държанието на профилиран административен орган? И дали не следва да си напомним времето – не толкоз от дълго време, когато ГЕРБ, АБВ и прочие демократи предлагаха комерсиалните покупко-продажби да се позволяват от основния прокурор? Сигурни ли сме, че задачата е забравена?
Както се уверяваме в последно време, действителната цел на законодателя съвсем в никакъв случай не е очевидна и не попада категорично в закона. А в случай че законът е концептуален, оповестената цел най-много служи за похищение на вниманието. Дори в ЗПКОНПИ обогатяването на страната посредством лишаване на непознато имущество не е посочено като цел на закона, а се прокрадва като някакъв непряк резултат. Един тип щом се постанова, с корупция, без корупция ще го вземем това имущество за страната. Нищо, че тя е осигурила хранителната среда за корупция.
За същинската цел мъчно може да се съди и по претекстовете на закона. Ако се вгледаме по-задълбочено в тях, може да установим, че наподобяват по-скоро на вести в проправителствената преса – еднообразно подправени са. Например, признато е за нарушителите в Европейски Съюз да им се " замразява " и конфискува имуществото, само че това не може да се ползва към непрестъпниците. В нашия закон е противоположното.
Когато написа за възобновяване на справедливостта и лишаване на добитото при приватизацията и в прехода " необяснимо благосъстояние ", е задоволително единствено да си безсънен и да погледнеш законовите периоди, с цел да схванеш истината. Този претекст е изцяло неплатежоспособен, тъй като със закона може да се претендира единствено нещо, което е добито до 10 години обратно от датата на инспекцията, а това през днешния ден значи, че не може да бъде обект на инспекция и лишаване нищо отпреди 2008 година И реституцията, и приватизацията, и главните покупко-продажби с активи от това време са завършили доста преди 2008 година и дори ГЕРБ се възмущаваше, че нищо не е останало, с цел да го приватизират те. Дори " жилищата " на Цветанов са от преди 2008 година
Неверен е и претекстът, че посредством този закон се нападна тежката престъпна престъпност – проведена или неорганизирана. В докладите на прокуратурата и Министерство на вътрешните работи такава престъпност в България няма, а това се удостоверява и от оскъдната процедура на Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Щом няма престъпност, няма потребност от предварителна защита и няма съображение за лишаване на " незаконно имущество ".
Абсолютно погрешно е и изказванието за правната иновация на " гражданската конфискация " по български. Всъщност това е зле адаптирана/интерпретирана (без детайли на свръхинтерпретация – по Умберто Еко) система от репресивни ограничения, познати на българската история от едни не толкоз далечни години. Парадоксално, само че в съпоставяне със ЗПКОНПИ, даже Законът за собствеността на жителите (1973 г.) с неговата Глава ІІІ за лишаване на нетрудовите приходи наподобява по-либерален – допускащ повече права и средства за отбрана от тези, които се съдържат в днешните правила.
В умозаключение, и без да храня илюзията за допустима скорошна редукция на концептуализма – въпреки всичко тя изисква интелектуален " вътък " и дарба да се признае най-малко някакво, въпреки и базово и минимално, значение на главните права на жителите, каквито днешната политическа класа няма – ми се желае да изразя вярата, че самостоятелната правосъдна власт (разбирай единствено съд) няма да се поддаде на политическата, административна и медийна преса, на която е подложена.
И посредством тълкуването и използването на правните правила според от тяхната подчиненост и мощ ще спомогне за такива простички неща, като да вземем за пример на територията на Република България да се ползват разпоредбите на Директива 2014/42/ЕС (без да я " усъвършенстват " по " български модел " ) или най-малко нормите на конституцията.
И да напомня, че съществува античен принцип на правото, който гласи: " Ако е неразрешена задачата, неразрешени са и средствата. " Коя в действителност е задачата?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ