Най-важните малки знаци, според които хората ни преценяват
Човешкият мозък изначално е организиран по този начин, че да сформира преценка за другите в първите секунди, а по-късно и часове и дни, които сме прекарали с тях. Това е механизъм на еволюцията и оцеляването, поради който постоянно, щом се срещнем с различен човек, започваме да go оценяваме, интерпретирайки неговото държание.
И до момента в който си мислим, че преценката ни се основава на наличието на диалозите и други явни черти на държането му, научни наблюдения демонстрират друго. Всъщност, по-голямата част от преценката ни идва от фокуса върху дребни, деликатни неща, които са по команди на подсъзнанието.
По тематиката разсъждава в LinkedIn Травис Брадбъри. Той показва кои са постоянно срещаните малки знаци, с които другите ни преценят и с които ние преценяме другите, цитирайки заключения от научни проучвания. В наблюдаване на Университета на Канзас в Съединени американски щати, да вземем за пример, били познати черти от характерите на хора (екстровертност/ интровертност, прочувствена непоклатимост, хрисимост, централизация, откритост) просто като били прегледани фотоси на обувките, които те са носили.
Всички изпращаме знаци или известия, в които се състои подсъзнателното ни държание. Те приказват на личен език и това, което споделят за нас, не постоянно е благо и ласкаво. Участват в общата картина, която обрисува какви хора сме. За нас може да се съди по следното:
Как се отнасяме със сервитьори/ сервитьорки в заведения за хранене, с рецепционисти и различен обслужващ личен състав. При проблем в заведението или хотела, мнозина се обръщат непосредствено към шефа или други значими хора, не желаейки да беседват със сервитьорите - това приказва за личността. Някои вършат сцена, излизайки демонстративно от залата, подминавайки сервитьорите с неуважение.
Бизнес обядът е едно от местата, по време на които отношението към сервитьорите се следи и е значимо. Колкото и да е благ индивидът с сътрудника или бизнес колегата, с който обядва, това не би имало значение в множеството случаи, в случай че е неприятен със сервитьора.
Колко постоянно се ревизира телефона . В днешно време се оказва, че изваждането на смарт телефона по време на диалог и инспекцията на екрана се е трансформирало в едно от най-разочароващите неща за близките, същинско нарушение на неписания етикет на другарство. Смята се за липса на почитание, на внимание, на умеене за слушане и на персонална воля. Изследване на Университета на Итън удостоверява, че изваждането на телефона по време на диалози понижава качеството и количеството на интеракцията лице в лице.
Повтарящи се нервни привички , като гледане и чоплене на ноктите, ощипване на кожата и други. Показват липса на самоконтрол или персонален проблем.
Колко дълго е належащо, с цел да зададем въпрос към другия . Дали сме от хората, които приказват единствено за себе си и при диалог минават 10 и повече минути, преди да спрат и да попитат слушателя нещо. Най-добрите разговори се получават от постигането на баланс сред задаването на въпроси към другия и говоренето от персонален опит.
Ръкостискането . Да, чели сме това десетки пъти, само че практикуваме ли в действителност постоянното, умерено мощно и пламенно здрависване при запознанство, съчетано с гледане в очите?
Закъсняването . Появяването по-късно на намира се свързва с липса на почитание, мързел или липса на интерес. Но то се свързва, при наблюдаване на откривателя Джеф Конт от Университета на Сан Диего, също и с тип персона, наречена от него " Тип Б " - това са хора, които вършат мултитаскинг, или са извънредно спокойни и успокоени. Този вид хора, съгласно него, постоянно закъсняват, тъй като те имат персонално чувство за времето като за по-бавно преминаващо от другите. Изводът е да не си вършим чак толкоз безапелационни отрицателни преценки за някой човек, тъй като закъснява.
Почеркът . Има набор от неправилни схващания, които се пробват да го свържат с черти на характера. Например, счита се, че колкото по-силно се натиска с химикалката хартията, толкоз по-напрегнат е индивидът. Или, че наклонът на почерка демонстрира дали човек е интровертен или не. Но проучванията на учените не водят до единомислещи заключения по въпроса за връзката сред вида почерк и личността. Въпреки това, в случай че имате да пишете значимо писмо, напишете го по-добре на компютър.
Контактът очи в очи . Ключът в него е салдото. Не бива да гледаме концентрирано индивида пред цялото време. Най-удачно е да го вършим през към 60% от времето, с цел да бъдем възприети като другарски настроени, заинтригувани и подобаващи да ни се гласоподава доверие.
И до момента в който си мислим, че преценката ни се основава на наличието на диалозите и други явни черти на държането му, научни наблюдения демонстрират друго. Всъщност, по-голямата част от преценката ни идва от фокуса върху дребни, деликатни неща, които са по команди на подсъзнанието.
По тематиката разсъждава в LinkedIn Травис Брадбъри. Той показва кои са постоянно срещаните малки знаци, с които другите ни преценят и с които ние преценяме другите, цитирайки заключения от научни проучвания. В наблюдаване на Университета на Канзас в Съединени американски щати, да вземем за пример, били познати черти от характерите на хора (екстровертност/ интровертност, прочувствена непоклатимост, хрисимост, централизация, откритост) просто като били прегледани фотоси на обувките, които те са носили.
Всички изпращаме знаци или известия, в които се състои подсъзнателното ни държание. Те приказват на личен език и това, което споделят за нас, не постоянно е благо и ласкаво. Участват в общата картина, която обрисува какви хора сме. За нас може да се съди по следното:
Как се отнасяме със сервитьори/ сервитьорки в заведения за хранене, с рецепционисти и различен обслужващ личен състав. При проблем в заведението или хотела, мнозина се обръщат непосредствено към шефа или други значими хора, не желаейки да беседват със сервитьорите - това приказва за личността. Някои вършат сцена, излизайки демонстративно от залата, подминавайки сервитьорите с неуважение.
Бизнес обядът е едно от местата, по време на които отношението към сервитьорите се следи и е значимо. Колкото и да е благ индивидът с сътрудника или бизнес колегата, с който обядва, това не би имало значение в множеството случаи, в случай че е неприятен със сервитьора.
Колко постоянно се ревизира телефона . В днешно време се оказва, че изваждането на смарт телефона по време на диалог и инспекцията на екрана се е трансформирало в едно от най-разочароващите неща за близките, същинско нарушение на неписания етикет на другарство. Смята се за липса на почитание, на внимание, на умеене за слушане и на персонална воля. Изследване на Университета на Итън удостоверява, че изваждането на телефона по време на диалози понижава качеството и количеството на интеракцията лице в лице.
Повтарящи се нервни привички , като гледане и чоплене на ноктите, ощипване на кожата и други. Показват липса на самоконтрол или персонален проблем.
Колко дълго е належащо, с цел да зададем въпрос към другия . Дали сме от хората, които приказват единствено за себе си и при диалог минават 10 и повече минути, преди да спрат и да попитат слушателя нещо. Най-добрите разговори се получават от постигането на баланс сред задаването на въпроси към другия и говоренето от персонален опит.
Ръкостискането . Да, чели сме това десетки пъти, само че практикуваме ли в действителност постоянното, умерено мощно и пламенно здрависване при запознанство, съчетано с гледане в очите?
Закъсняването . Появяването по-късно на намира се свързва с липса на почитание, мързел или липса на интерес. Но то се свързва, при наблюдаване на откривателя Джеф Конт от Университета на Сан Диего, също и с тип персона, наречена от него " Тип Б " - това са хора, които вършат мултитаскинг, или са извънредно спокойни и успокоени. Този вид хора, съгласно него, постоянно закъсняват, тъй като те имат персонално чувство за времето като за по-бавно преминаващо от другите. Изводът е да не си вършим чак толкоз безапелационни отрицателни преценки за някой човек, тъй като закъснява.
Почеркът . Има набор от неправилни схващания, които се пробват да го свържат с черти на характера. Например, счита се, че колкото по-силно се натиска с химикалката хартията, толкоз по-напрегнат е индивидът. Или, че наклонът на почерка демонстрира дали човек е интровертен или не. Но проучванията на учените не водят до единомислещи заключения по въпроса за връзката сред вида почерк и личността. Въпреки това, в случай че имате да пишете значимо писмо, напишете го по-добре на компютър.
Контактът очи в очи . Ключът в него е салдото. Не бива да гледаме концентрирано индивида пред цялото време. Най-удачно е да го вършим през към 60% от времето, с цел да бъдем възприети като другарски настроени, заинтригувани и подобаващи да ни се гласоподава доверие.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ