Кости, открити в България, показват, че Хомо сапиенс е стигнал до Европа по-рано
Човешки кости, открити в пещера в България, навеждат на мисълта, че Хомо сапиенс е дошъл в Европа няколко хилядолетия по-рано, в сравнение с се смяташе до момента, и е поделял по-дълго Стария континент с неандерталците, заяви Асошийетед прес, представена от Българска телеграфна агенция.
Учени са попаднали на 4 костни фрагмента и зъб. Резултатите от радиовъглеродното датиране и ДНК тестванията посочили, че находките са от четирима представители на Хомо сапиенс, като най-древната от тях датира отпреди към 46 000 години.
Предишните най-древни фрагменти от човешки кости в Европа бяха открити в Румъния.
" Усилията находките да бъдат датирани бяха свързани с проблеми, само че наподобява, че са отпреди към 40 000 години, плюс или минус няколко хиляди години ", съобщи археоложката Хелън Фюлас от института " Макс Планк " за еволюционна антропология в Германия.
Изчезването на неандерталците може да се дължи на чести ушни инфекции Новото изследване е открило една специфичност в устройството на ушите на неандерталците, която е допустимо да е довела до тяхното изгубване
Учените считат, че Хомо сапиенс е пристигнал от Африка преди към 47 000 години, по време на временен топъл интервал. " Това значи, че в разстояние на към 7000 години хора и неандерталци са живели на еднакъв континент, взаимодействайки евентуално малко и не толкоз постоянно между тях ", означи съавторът на проучването и шеф на института Жан-Жак Юблен.
Нов човекоподобен тип може би е изчезналото звено (СНИМКИ и ВИДЕО) Смята се, че Хомо наледи са доста по-близки до актуалния човек от всички антични хора досега
Неандерталците са изчезнали от лицето на планетата преди към 40 000 години.
" Знаем, че когато са пристигнали Хомо сапиенс, там е имало неандерталци - сподели Юблен. - Дунавската котловина евентуално е била употребена като път от представители на Хомо сапиенс, с цел да се придвижат в тази част на Европа. "
Фосилите са открити в пещерата Бачо Киро в България.
Учени са попаднали на 4 костни фрагмента и зъб. Резултатите от радиовъглеродното датиране и ДНК тестванията посочили, че находките са от четирима представители на Хомо сапиенс, като най-древната от тях датира отпреди към 46 000 години.
Предишните най-древни фрагменти от човешки кости в Европа бяха открити в Румъния.
" Усилията находките да бъдат датирани бяха свързани с проблеми, само че наподобява, че са отпреди към 40 000 години, плюс или минус няколко хиляди години ", съобщи археоложката Хелън Фюлас от института " Макс Планк " за еволюционна антропология в Германия.
Изчезването на неандерталците може да се дължи на чести ушни инфекции Новото изследване е открило една специфичност в устройството на ушите на неандерталците, която е допустимо да е довела до тяхното изгубване
Учените считат, че Хомо сапиенс е пристигнал от Африка преди към 47 000 години, по време на временен топъл интервал. " Това значи, че в разстояние на към 7000 години хора и неандерталци са живели на еднакъв континент, взаимодействайки евентуално малко и не толкоз постоянно между тях ", означи съавторът на проучването и шеф на института Жан-Жак Юблен.
Нов човекоподобен тип може би е изчезналото звено (СНИМКИ и ВИДЕО) Смята се, че Хомо наледи са доста по-близки до актуалния човек от всички антични хора досега
Неандерталците са изчезнали от лицето на планетата преди към 40 000 години.
" Знаем, че когато са пристигнали Хомо сапиенс, там е имало неандерталци - сподели Юблен. - Дунавската котловина евентуално е била употребена като път от представители на Хомо сапиенс, с цел да се придвижат в тази част на Европа. "
Фосилите са открити в пещерата Бачо Киро в България.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ