Горбачов и разпадът на последната империя на ХХ век
Човешката история е завършена от възхода и паденията на разнообразни империи.
Само за 100 години през ХХ век едно потомство става очевидец на 2 международни войни, зараждането и изгубването на няколко хегемона. Руският цар е разстрелян, а страната му е хвърлена в революция. Австро-Унгария престава да съществува, а неуспехите на Втория немски райх водят до " избухливото " пораждане и изгубване на Третия. Японският император към този момент е единствено с церемониална функционалност. От Британската империя, над която Слънцето в никакъв случай не залязвало, е останал остров и голям брой нестабилни някогашни колонии.
Ако Руската империя е първата, която изчезва през ХХ век, последната е Съветската. Именно с това е обвързвана епохата на Михаил Горбачов.
Преди два дни последният водач на Съюз на съветските социалистически републики умря на 91-годишна възраст. В редовете по-долу представяме малко известни, забравени или добре познати обстоятелства. Те наблюдават процесите зад колапса на Съюз на съветските социалистически републики - събитие, чийто резултати се усещат и до през днешния ден.
Горбачов и Пражката пролет
Снимка: Getty Images
Горбачов учи в Московския държавен университет от 1950 до 1955 година Там той става непосредствен другар със Зденек Млинар, чехословашки студент, който по-късно се трансформира в главен идеолог на Пражката пролет от 1968 година Млинар написа политическия манифест " Към демократична политическа организация на обществото ". Той е част от вътрешния кръг на Александър Дубчек и се оказва един от идейните мотори на смяната към " социализъм с човешко лице ". След смазването на Пражката пролет благодарение на руските танкове Млинар е изключен от партията и заставен да емигрира отвън Чехословакия. През 1968 година Горбачов обществено поддържа изпращането на руските войски с Чехословакия. Съветските управляващи вземат решение да тестват лоялността на Горбачов, който по това време е началник на Комсомола в Ставропол. Той получава задача да накаже Фагим Б. Садиков, професор по философия, чиито хрумвания са считани за сериозни към руската селскостопанска политика. Горбачов подсигурява, че Садиков няма да преподава в никакъв случай повече, само че пренебрегва апелите за по-строги санкции.
Публична преданост към Брежнев и вътрешни подозрения
Икономическата и обществена застоялост по времето на Брежнев вършат Съюз на съветските социалистически републики доста по-крехък
Снимка: Getty Images
На 39 години Горбачов става Главен секретар на Комунистическата партия в Ставрополския район. Населението му по това време надвишава 2 милиона души. Като началник на Ставрополския край, той автоматизирано става и член на Централния комитет на комунистическата партия. В ролята си на регионален водач Горбачов в началото приписва икономическите и други провали на " неефективността и некомпетентността на фрагментите, дефекти в управническата конструкция или пропуски в законодателството ", само че в последна сметка заключава, че те са породени от несъразмерната концентрация при вземането на решенията в Москва.
Той стартира да чете преводи на лимитирани за необятната аудитория текстове от западни марксисти, като попада под въздействието на Антонио Грамши, Луи Арагон, Роджър Гароди и Джузепе Бофа. Въпреки това Горбачов постоянно се стреми да потвърди своята преданост към системата. В речите си като районен водач той неведнъж възхвалява Брежнев. Нарича го " най-изключителния общественик на нашето време ".
Издигането в партийната номенклатура разрешава на Горбачов да посети Италия, Франция, Белгия и Западна Германия. Той остава впечатлен от това какъв брой намерено западноевропейците подлагат на критика своите политически водачи - нещо, невероятно в Съветския съюз. По-късно описа, че за него и брачната половинка му тези визити " разклащат вярата в превъзходството на социалистическата над буржоазната народна власт ".
Довереник на Андропов
Влиятелният началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) оказва помощ за издигането на новото потомство реформатори
Снимка: iStock by Getty Images/TASS
В началото на 70-те години Михаил Горбачов се среща с шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - Юрий Андропов. Това става по време на отмора в една от резиденциите на партийния хайлайф. През 1978 Горбачов става член на Политбюро - една от последните стълбици в йерархията на руската власт. Мнозина смятат Андропов за настойник на Горбачов. След гибелта на Брежнев през ноември 1982 година Андропов го наследява като общоприет секретар на Комунистическата партия. Горбачов става най-близкият съдружник на новия водач в Политбюро и от време на време ръководи съвещанията.
Андропов стартира да приготвя Горбачов за по-висок пост. През май 1983 година Горбачов е изпратен в Канада, където се среща с министър-председателя Пиер Трюдо и приказва пред канадския парламент. Там се среща и сприятелява със руския дипломат Александър Яковлев, който по-късно негов става основен политически съдружник. Оформя се ново демократично ядро в Комунистическата партия.
През февруари 1984 година Андропов умира. На смъртния си одър той желае поста му да бъде даден на Горбачов. Мнозинството в Централния комитет обаче смята, че 53-годишната му възраст е прекомерно млада и не подсигурява задоволително опит. Постът е даден на Константин Черненко, който се бори с влошено здраве. През това време Горбачов се захваща с създаване на мрежа от съдружници. Той не пропуща опция, в която да замести Черненко, а такива случаи не липсват. През декември 1984 Горбачов посещава Англия по искане на нейния министър-председател Маргарет Тачър. Тя е осведомена от МИ6 за желанията на евентуалния модернизатор и желае установяването на по-близки контакти с него. В края на визитата Тачър сподели: " Харесвам господин Горбачов. Можем да вършим бизнес дружно ".
Корабът на социализма
Горбачов е най-младия член на Политбюро в последните години на Съюз на съветските социалистически републики. За съпоставяне в първото Политбюро всички без Ленин са под 40-годишни
Снимка: БТА/AP
Константин Черненко умира през март 1985 година. Малко преди този момент той предлага на Политбюро да назначи Горбачов за негов заместител. Голяма част от членовете са на напреднала възраст. Мнозина от тях познават Горбачов, като приближен кадър на предходния началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и пореден покровител на политиките на Брежнев. Политбюро гласоподава кандидатурата на Горбачов единомислещо. Малцина във висшия ешелон на партията подозират за мащаба на идните промени.
Макар да вижда пътя на Съюз на съветските социалистически републики към демократизацията, Горбачов не счита за толкоз нужна либерализацията на стопанската система. На процедура той потегля по противоположния на Китай път.
" Много от вас виждат решението на проблемите в прибягването до пазарни механизми вместо в директното обмисляне. Някои от вас гледат на пазара като на избавител за стопанската система. Но, приятели, не би трябвало да мислите за спасители, а за кораба, а корабът е социализъм ", декларира Горбачов на една от първите си речи.
Новият водач на Съюз на съветските социалистически републики не чака да срещне опозиция против промените. Според него в социалистическо общество като Съветския съюз няма да има " антагонистични несъгласия ". Истината се оказва по-различна.
Антиалкохолната акция
Антиалкохолната акция способства доста за колапса на Съюз на съветските социалистически републики
Снимка: БТА/AP
В Русия потреблението на алкохол има дълбоки културни корени. Алкохолът е и голям източник на доходи за руската страна, която има цялостен монопол върху производството и разпространяването му. През 1979 година хазната на Съюз на съветските социалистически републики получава към 25,4 милиарда рубли от продажбата на алкохолни питиета. Това е повече от платения подоходен налог. Печалбите от алкохол са повече и от военния бюджет на страната. Те са основни за финансовото битие на руската страна. В същото време алкохолизмът е главен камшик в руското общество. С него са свързани високи равнища на малтретиране на деца, самоубийства, разводи, отсъствия от работа и трудови злополуки. Употребата му в огромни количества е основен фактор за ранната смъртност измежду мъжете.
През май 1985 година, по-малко от два месеца откакто става общоприет секретар на Комунистическата партия, Михаил Горбачов стартира акция против злоупотребата с алкохол. Първите стъпки са свързани с ограничаването на продажбата и понижението на производството му. В Молдова, Армения и Грузия са изкоренени голям брой лозя, а по-малките дестилерии за водка са унищожени.
Резултатът от антиалкохолна акция е повече от спорен. На хартия потреблението е спаднала. Приходите от алкохола в хазната стават фрапантно малко, което е неприятна вест на фона на все по-задъхващата се руска стопанска система. Производството на незаконен алкохол или самогон доближава невъобразими пропорции. Това води до увеличение на проведената престъпност и случаите на алкохолно отравяне. Спадът в приходите на хазната е обезщетен от отпечатване на пари. Това подхранва инфлацията и в допълнение орязва покупателната дарба на руските жители.
Антиалкохолната акция подкопава така и така намаляващия авторитет на ръководещите. Вместо общоприет секретар, хората стартират да назовават Горбачов шеговито секретар на пиенето на минерална вода. Негативите се натрупват, а акцията е прекратена след 1987 година.
" След Чернобил съветската система към този момент не можеше да продължи "
Инцидентът в АЕЦ Чернобил изкарва нескрито доста от проблемите на руската власт
Снимка: iStock by Getty Images
Когато Горбачов поема управлението на страната, тя се намира в застоялост, разпростряла се надалеч отвън сферата на стопанската система. Управлението е поверено на несменяеми бюрократи, а рецензията към тях е невъзможна. Медиите пренебрегват същинските проблеми и новите хрумвания мъчно си проправят път.
Горбачов дава обещание Перестройка и Гласност. Често обаче тези политики се оказват мираж, саботиран от районните управляващи, а от време на време и от самия руски водач. Пример за това е животът на един от най-известните рок и пънк музиканти в Съюз на съветските социалистически републики. Егор Летов е фронтмен на групата " Гражданская оборона ". Заради сериозни към системата песни в края на 1985 година той е изпратен наложително в лудница. Там музикантът е подложен на терапия, сравнима с химическа лоботомия. Братът на Летов декларира, че ще разкаже на задгранични публицисти, че Перестройката е мит, а музикантите са затворени в психиатрични лечебни заведения.
Егор Летов е освободен в края на март 1986 година. Месец по-късно избухва един от реакторите на АЕЦ " Чернобил ". Веднага след аварията публични лица подават на Горбачов погрешна информация и се пробват да омаловажат случая.
Близкият град Припят не е евакуиран в точния момент. 26 април минава обичайно за жителите на града. Евакуацията е подредена на 27- и стартира да се осъществя чак на 28-и. Валентина Шевченко, ръководител на президиума на Върховната Рада на Украинската ССР, си спомня за разговор от сутринта на 26 април - няколко часа след случая. Позвънил й тогавашният министър на вътрешните работи на Украйна, с цел да рапортува настоящите събития. Едва в края на диалога той загатнал, че в Чернобилската атомна електроцентрала имало пожар. По думите му огънят бил сподавен и всичко било обикновено. На въпроса на Шевченко " Как са хората? ", отговорът бил, че тя няма защо да се тревожи: " Едни празнуват женитба, други са на полето, а трети ловят риба в река Припят ".
Страхът на локалните фрагменти и желанието да запазят своите постове се оказват по-силни от отговорността пред страната и нацията. Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да изпрати хора от Москва, с цел да научи каква е действителната обстановка в Чернобил. Съветските жители схващат за случая от 20-секундно известие в късната емисия на новите от 28 април. Обявено е единствено, че в АЕЦ Чернобил е имало случай, вредите от който се оценят.
" Повече от всичко друго Чернобил отвори опцията за доста по-голяма независимост на изложение, дотам, че руската система към този момент не можеше да продължи ", споделя по-късно Горбачов.
Проблемът с национализма
Подценяването на недоволството на другите етноси води до редица войни в пост-съветското пространство
Снимка: БТА/AP
Идеологическите възгледи на Михаил Горбачов са свързани с текстовете на западноевропейските марксисти. Последният руски водач смята, че национализмът е изгубило смисъла си разбиране - изключително в 70-годишната социалистическа страна, която той ръководи. Непосредствено откакто поема властта, Горбачов се сблъсква с действителността. През 1986 година той сменя водача на няколко огромни района в Казахстан. На поста е подложен нов и предан кадър, а " следващият подкупен бюрократ " е отстранен. Действието му обаче възпламенява Казахстан. Причината е, че Горбачов отстранява от поста казахстанец, заменяйки го с руснак. Бунтовете са потушени, само че руския водач стартира да схваща смисъла на националния въпрос в страната.
През 1987 година кримските татари стачкуват в Москва с искане за презаселване в Крим - региона, от която са били депортирани по заповед на Сталин през 1944 година Горбачов подрежда на комисия, ръководена от Громико, да изследва тяхното състояние. Докладът се опълчва на апелите за подкрепяне на преселването на татари в Крим.
Към 1988 година руският " народен въпрос " става все по-болезнен. През февруари администрацията на Нагорни Карабах публично желае той да бъде трансфериран от Азербайджанската ССР към Арменската. По-голямата част от популацията на района са етнически арменци и желаят обединяване с Армения. Горбачов дава обещание по-голяма автономност за Нагорни Карабах, само че отхвърля прехвърлянето, страхувайки се, че това ще провокира нова вълна от етнически напрежения. Решението на руския президент не просто разпалват огъня на етническата ненавист, а дават началото на серия от спорове, продължаващи и до през днешния ден. Общият брой на починалите във военните дейности е над 40 000. От родните си места са изселени стотици хиляди.
Проблеми пораждат и в Грузинската ССР. През април 1989 година руските войски смазват грузинските демонстрации за самостоятелност. Естонската, Литовската и Латвийската руски социалистически републики също виждат своето бъдеще като самостоятелни републики. Може би точно този конфликт с действителността отрезвява Горбачов. Той осъзнава, че националния въпрос надалеч не е изгубил своето значение.
Ядрената суперсила Съюз на съветските социалистически републики се разпада относително спокойно. През 90-те години на предишния век е избегната огромна етническа война. За контрастност разпадът на 20-милионна Югославия взема 140 хиляди жертви, а родните си места напущат 4 милиона души.
Космически триумфи
След краха на Съюз на съветските социалистически републики галактическата совалка Буран е изоставена в хангар, който рухва от горната страна й
Снимка: Роскосмос
Епохата на Горбачов е турбулентна и обвързвана с голям брой рецесии. Въпреки това, в края на 80-те години на предишния век, Съюз на съветските социалистически републики победи отвън Земната орбита. През 1986 година Съветският съюз построява първата непрекъснато обитаема галактическа станция - " Мир ". Това е и първата структура, съединена в космоса. На борда й са осъществени редица проучвания и са сложени голям брой върхове. Съветските учени потвърждават, че е допустимо в космоса да се отглеждат зеленчуци. Нормирана е диетата на космонавтите, които за пръв път прекарват толкоз дълго време отвън Земята. Човечеството схваща какви биха били главните рискове при нескончаем полет към Марс.
През 1987 година полита и единствената сполучлива руска свръхтежка ракета - " Енергия ". Тя може да достави 100 000 кг до ниска околоземна орбита. На доктрина това разрешава пилотирана задача до Луната. През 1988 година Съюз на съветските социалистически републики изстрелва своята галактическа совалка. Тя е по-сигурна, по-технологична и с повече потребно място по отношение на совалката на Съединени американски щати. Съветската совалка " Буран " не разполага с мотори в корпуса си, което понижа риска от случай и освобождава доста пространство. Тя може да прави безпилотни полети.
Съветски спътници правят задачи до Венера и Халеевата комета. В края на 80-те години на предишния век са изпратени и два доста напреднали апарата към Марс. Те не съумяват да осъществят задачата си, само че демонстрират, че Съюз на съветските социалистически републики към момента е водеща галактическа мощ.
Пуч и колапс
Михаил Горбачов самичък оказва помощ за заличаването на своята власт
Снимка: БТА/AP
През юли 1990 година Консервативното крило на комунистическата партия подлага на критика реформистите, само че Горбачов е избран отново за водач. Той събира екип от свои съветници и хора на президента на Руската ССР - Борис Елцин. Заедно те оферират пакет от стопански промени. С тях страната би трябвало да поеме по пътя на приватизацията. Мнозина в Комунистическата партия и държавния уред настояват, че проектът ще сътвори безпорядък, необуздана инфлация и невиждани равнища на безработица. Освен това на процедура той ще реставрира капитализма.
Горбачов отдръпва предлагането си и по този начин стартира да губи доверието на либералите. Борис Елцин осъжда Горбачов и декларира, че повече няма да заема подчинена позиция по отношение на руското държавно управление. В края на 1990 година огромна част от пресата приканва лидера да подаде оставка и предсказва революция. Хардлайнерите упорстват Горбачов да разпусне президентския съвет и да арестува либералите.
В началото на 1991 година Горбачов е разочаровал и двата лагера. Той стартира да губи поддръжката и на свои досегашни съдружници, като Яковлев и Шеварднадзе. В желанието си да резервира Съюз на съветските социалистически републики, през април 1991 година, Горбачов и водачите на 9 руски републики взаимно се ангажират с подготвянето на нов контракт, който ще възобнови федерацията с нова конституция. 6 от републиките - Естония, Латвия, Литва, Молдова, Грузия и Армения - отхвърлят да вземат участие. Проведен е референдум, а 76% от запитаните гласоподават за запазването на Съюз на съветските социалистически републики, въпреки и под нов тип. Планирана е нова конституция с повече права на републиките. Общи биха били само армията и външната политика.
Нито хардлайнерите, нито либералите утвърждават плана. Първите виждат в него опит за елиминирането на Съюз на съветските социалистически републики, а вторите - опит за запазването на руската система. Инициативата вземат хардлайнерите. Докато Горбачов е на отмора в Крим, е подхванат опит за държавен прелом. На 19 август е оповестено основаването на Държавен комитет за изключително състояние (ГКЧП). Заговорниците обществено афишират, че Горбачов е болен и поемат властта. Елцин влиза в постройката на Белия дом в Москва. Пред нея са десетки хиляди, които биха попречили на ареста на президента на Руската Съюз на съветските социалистически републики. Нерешителните дейности на превратаджиите и съпротивата на московчани към дейностите им провалят пуча. Горбачов съумява да напусне дачата си и да се върне в Москва. Той благодари на Елцин и протестиращите за подкопаването на преврата.
Неуспешният пуч и връщането на Горбачов в руската столица са огромен крах за хардлайнерите, целящи опазване на Съюз на съветските социалистически републики под остарялата му форма. Два дни по-късно Горбачов разпуска Централен комитет на Комунистическата партия, с което стартира изгубването на руската власт. Борис Елцин се възползва от все по-голямата си известност, а Горбачов подава оставка и оказва помощ за разпускането на личната си партия. След преврата Елцин афишира комунистическата интензивност за противозаконна на съветска земя.Година по-рано Елцин е благоразположен към концепцията за промяна на Съюз на съветските социалистически републики и основаването на нова конституция. След несполучливия пуч той декларира, че е твърдо срещу опазване на Съюза. Без знанието на Горбачов Елцин се среща с украинския президент Леонид Кравчук и беларуския президент Станислав Шушкевич в Беловежката гора. На 8 декември те подписват Беловежките съглашения, които поставят завършек на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики. Горбачов научава за това едвам когато Шушкевич му се обажда по телефона.
Така изчезва първата комунистическа страна в човешката история. През 70-те години на своето битие Съюз на съветските социалистически републики заема близо 1/6 от сушата на Земята. Населението й е 293 милиона души, а армията - над 5 милиона. Дори в своя залез Съветският съюз продължава да е втората световна супер мощ. Проблемите със свободата на словото, бюрократизацията и формиралата се геронтокрация са част от аргументите, довели до разпада. Не би трябвало да се не помни, че фундаментът на Съюз на съветските социалистически републики е " налят " по време на 30-годишната тирания на Йосиф Сталин и продължава да носи белези от това до края си. Затъването в Афганистан, злополуката в Чернобил и спадът на цената на петрола са друга значима част от уравнението.
Китай, Куба, Виетнам и Северна Корея дават причини в ръцете на тези, които настояват, че без Горбачов щеше да бъде допустимо Съюз на съветските социалистически републики под някаква форма да продължава съществуването си и до през днешния ден. Поради тази причина личността на последния руски президент да е горещо обичана от едни и мощно ненавиждана от други.
Само за 100 години през ХХ век едно потомство става очевидец на 2 международни войни, зараждането и изгубването на няколко хегемона. Руският цар е разстрелян, а страната му е хвърлена в революция. Австро-Унгария престава да съществува, а неуспехите на Втория немски райх водят до " избухливото " пораждане и изгубване на Третия. Японският император към този момент е единствено с церемониална функционалност. От Британската империя, над която Слънцето в никакъв случай не залязвало, е останал остров и голям брой нестабилни някогашни колонии.
Ако Руската империя е първата, която изчезва през ХХ век, последната е Съветската. Именно с това е обвързвана епохата на Михаил Горбачов.
Преди два дни последният водач на Съюз на съветските социалистически републики умря на 91-годишна възраст. В редовете по-долу представяме малко известни, забравени или добре познати обстоятелства. Те наблюдават процесите зад колапса на Съюз на съветските социалистически републики - събитие, чийто резултати се усещат и до през днешния ден.
Горбачов и Пражката пролет
Снимка: Getty Images Горбачов учи в Московския държавен университет от 1950 до 1955 година Там той става непосредствен другар със Зденек Млинар, чехословашки студент, който по-късно се трансформира в главен идеолог на Пражката пролет от 1968 година Млинар написа политическия манифест " Към демократична политическа организация на обществото ". Той е част от вътрешния кръг на Александър Дубчек и се оказва един от идейните мотори на смяната към " социализъм с човешко лице ". След смазването на Пражката пролет благодарение на руските танкове Млинар е изключен от партията и заставен да емигрира отвън Чехословакия. През 1968 година Горбачов обществено поддържа изпращането на руските войски с Чехословакия. Съветските управляващи вземат решение да тестват лоялността на Горбачов, който по това време е началник на Комсомола в Ставропол. Той получава задача да накаже Фагим Б. Садиков, професор по философия, чиито хрумвания са считани за сериозни към руската селскостопанска политика. Горбачов подсигурява, че Садиков няма да преподава в никакъв случай повече, само че пренебрегва апелите за по-строги санкции.
Публична преданост към Брежнев и вътрешни подозрения
Икономическата и обществена застоялост по времето на Брежнев вършат Съюз на съветските социалистически републики доста по-крехък
Снимка: Getty Images
На 39 години Горбачов става Главен секретар на Комунистическата партия в Ставрополския район. Населението му по това време надвишава 2 милиона души. Като началник на Ставрополския край, той автоматизирано става и член на Централния комитет на комунистическата партия. В ролята си на регионален водач Горбачов в началото приписва икономическите и други провали на " неефективността и некомпетентността на фрагментите, дефекти в управническата конструкция или пропуски в законодателството ", само че в последна сметка заключава, че те са породени от несъразмерната концентрация при вземането на решенията в Москва.
Той стартира да чете преводи на лимитирани за необятната аудитория текстове от западни марксисти, като попада под въздействието на Антонио Грамши, Луи Арагон, Роджър Гароди и Джузепе Бофа. Въпреки това Горбачов постоянно се стреми да потвърди своята преданост към системата. В речите си като районен водач той неведнъж възхвалява Брежнев. Нарича го " най-изключителния общественик на нашето време ".
Издигането в партийната номенклатура разрешава на Горбачов да посети Италия, Франция, Белгия и Западна Германия. Той остава впечатлен от това какъв брой намерено западноевропейците подлагат на критика своите политически водачи - нещо, невероятно в Съветския съюз. По-късно описа, че за него и брачната половинка му тези визити " разклащат вярата в превъзходството на социалистическата над буржоазната народна власт ".
Довереник на Андропов
Влиятелният началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) оказва помощ за издигането на новото потомство реформатори
Снимка: iStock by Getty Images/TASS
В началото на 70-те години Михаил Горбачов се среща с шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - Юрий Андропов. Това става по време на отмора в една от резиденциите на партийния хайлайф. През 1978 Горбачов става член на Политбюро - една от последните стълбици в йерархията на руската власт. Мнозина смятат Андропов за настойник на Горбачов. След гибелта на Брежнев през ноември 1982 година Андропов го наследява като общоприет секретар на Комунистическата партия. Горбачов става най-близкият съдружник на новия водач в Политбюро и от време на време ръководи съвещанията.
Андропов стартира да приготвя Горбачов за по-висок пост. През май 1983 година Горбачов е изпратен в Канада, където се среща с министър-председателя Пиер Трюдо и приказва пред канадския парламент. Там се среща и сприятелява със руския дипломат Александър Яковлев, който по-късно негов става основен политически съдружник. Оформя се ново демократично ядро в Комунистическата партия.
През февруари 1984 година Андропов умира. На смъртния си одър той желае поста му да бъде даден на Горбачов. Мнозинството в Централния комитет обаче смята, че 53-годишната му възраст е прекомерно млада и не подсигурява задоволително опит. Постът е даден на Константин Черненко, който се бори с влошено здраве. През това време Горбачов се захваща с създаване на мрежа от съдружници. Той не пропуща опция, в която да замести Черненко, а такива случаи не липсват. През декември 1984 Горбачов посещава Англия по искане на нейния министър-председател Маргарет Тачър. Тя е осведомена от МИ6 за желанията на евентуалния модернизатор и желае установяването на по-близки контакти с него. В края на визитата Тачър сподели: " Харесвам господин Горбачов. Можем да вършим бизнес дружно ".
Корабът на социализма
Горбачов е най-младия член на Политбюро в последните години на Съюз на съветските социалистически републики. За съпоставяне в първото Политбюро всички без Ленин са под 40-годишни
Снимка: БТА/AP
Константин Черненко умира през март 1985 година. Малко преди този момент той предлага на Политбюро да назначи Горбачов за негов заместител. Голяма част от членовете са на напреднала възраст. Мнозина от тях познават Горбачов, като приближен кадър на предходния началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и пореден покровител на политиките на Брежнев. Политбюро гласоподава кандидатурата на Горбачов единомислещо. Малцина във висшия ешелон на партията подозират за мащаба на идните промени.
Макар да вижда пътя на Съюз на съветските социалистически републики към демократизацията, Горбачов не счита за толкоз нужна либерализацията на стопанската система. На процедура той потегля по противоположния на Китай път.
" Много от вас виждат решението на проблемите в прибягването до пазарни механизми вместо в директното обмисляне. Някои от вас гледат на пазара като на избавител за стопанската система. Но, приятели, не би трябвало да мислите за спасители, а за кораба, а корабът е социализъм ", декларира Горбачов на една от първите си речи.
Новият водач на Съюз на съветските социалистически републики не чака да срещне опозиция против промените. Според него в социалистическо общество като Съветския съюз няма да има " антагонистични несъгласия ". Истината се оказва по-различна.
Антиалкохолната акция
Антиалкохолната акция способства доста за колапса на Съюз на съветските социалистически републики
Снимка: БТА/AP
В Русия потреблението на алкохол има дълбоки културни корени. Алкохолът е и голям източник на доходи за руската страна, която има цялостен монопол върху производството и разпространяването му. През 1979 година хазната на Съюз на съветските социалистически републики получава към 25,4 милиарда рубли от продажбата на алкохолни питиета. Това е повече от платения подоходен налог. Печалбите от алкохол са повече и от военния бюджет на страната. Те са основни за финансовото битие на руската страна. В същото време алкохолизмът е главен камшик в руското общество. С него са свързани високи равнища на малтретиране на деца, самоубийства, разводи, отсъствия от работа и трудови злополуки. Употребата му в огромни количества е основен фактор за ранната смъртност измежду мъжете.
През май 1985 година, по-малко от два месеца откакто става общоприет секретар на Комунистическата партия, Михаил Горбачов стартира акция против злоупотребата с алкохол. Първите стъпки са свързани с ограничаването на продажбата и понижението на производството му. В Молдова, Армения и Грузия са изкоренени голям брой лозя, а по-малките дестилерии за водка са унищожени.
Резултатът от антиалкохолна акция е повече от спорен. На хартия потреблението е спаднала. Приходите от алкохола в хазната стават фрапантно малко, което е неприятна вест на фона на все по-задъхващата се руска стопанска система. Производството на незаконен алкохол или самогон доближава невъобразими пропорции. Това води до увеличение на проведената престъпност и случаите на алкохолно отравяне. Спадът в приходите на хазната е обезщетен от отпечатване на пари. Това подхранва инфлацията и в допълнение орязва покупателната дарба на руските жители.
Антиалкохолната акция подкопава така и така намаляващия авторитет на ръководещите. Вместо общоприет секретар, хората стартират да назовават Горбачов шеговито секретар на пиенето на минерална вода. Негативите се натрупват, а акцията е прекратена след 1987 година.
" След Чернобил съветската система към този момент не можеше да продължи "
Инцидентът в АЕЦ Чернобил изкарва нескрито доста от проблемите на руската власт
Снимка: iStock by Getty Images
Когато Горбачов поема управлението на страната, тя се намира в застоялост, разпростряла се надалеч отвън сферата на стопанската система. Управлението е поверено на несменяеми бюрократи, а рецензията към тях е невъзможна. Медиите пренебрегват същинските проблеми и новите хрумвания мъчно си проправят път.
Горбачов дава обещание Перестройка и Гласност. Често обаче тези политики се оказват мираж, саботиран от районните управляващи, а от време на време и от самия руски водач. Пример за това е животът на един от най-известните рок и пънк музиканти в Съюз на съветските социалистически републики. Егор Летов е фронтмен на групата " Гражданская оборона ". Заради сериозни към системата песни в края на 1985 година той е изпратен наложително в лудница. Там музикантът е подложен на терапия, сравнима с химическа лоботомия. Братът на Летов декларира, че ще разкаже на задгранични публицисти, че Перестройката е мит, а музикантите са затворени в психиатрични лечебни заведения.
Егор Летов е освободен в края на март 1986 година. Месец по-късно избухва един от реакторите на АЕЦ " Чернобил ". Веднага след аварията публични лица подават на Горбачов погрешна информация и се пробват да омаловажат случая.
Близкият град Припят не е евакуиран в точния момент. 26 април минава обичайно за жителите на града. Евакуацията е подредена на 27- и стартира да се осъществя чак на 28-и. Валентина Шевченко, ръководител на президиума на Върховната Рада на Украинската ССР, си спомня за разговор от сутринта на 26 април - няколко часа след случая. Позвънил й тогавашният министър на вътрешните работи на Украйна, с цел да рапортува настоящите събития. Едва в края на диалога той загатнал, че в Чернобилската атомна електроцентрала имало пожар. По думите му огънят бил сподавен и всичко било обикновено. На въпроса на Шевченко " Как са хората? ", отговорът бил, че тя няма защо да се тревожи: " Едни празнуват женитба, други са на полето, а трети ловят риба в река Припят ".
Страхът на локалните фрагменти и желанието да запазят своите постове се оказват по-силни от отговорността пред страната и нацията. Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да изпрати хора от Москва, с цел да научи каква е действителната обстановка в Чернобил. Съветските жители схващат за случая от 20-секундно известие в късната емисия на новите от 28 април. Обявено е единствено, че в АЕЦ Чернобил е имало случай, вредите от който се оценят.
" Повече от всичко друго Чернобил отвори опцията за доста по-голяма независимост на изложение, дотам, че руската система към този момент не можеше да продължи ", споделя по-късно Горбачов.
Проблемът с национализма
Подценяването на недоволството на другите етноси води до редица войни в пост-съветското пространство
Снимка: БТА/AP
Идеологическите възгледи на Михаил Горбачов са свързани с текстовете на западноевропейските марксисти. Последният руски водач смята, че национализмът е изгубило смисъла си разбиране - изключително в 70-годишната социалистическа страна, която той ръководи. Непосредствено откакто поема властта, Горбачов се сблъсква с действителността. През 1986 година той сменя водача на няколко огромни района в Казахстан. На поста е подложен нов и предан кадър, а " следващият подкупен бюрократ " е отстранен. Действието му обаче възпламенява Казахстан. Причината е, че Горбачов отстранява от поста казахстанец, заменяйки го с руснак. Бунтовете са потушени, само че руския водач стартира да схваща смисъла на националния въпрос в страната.
През 1987 година кримските татари стачкуват в Москва с искане за презаселване в Крим - региона, от която са били депортирани по заповед на Сталин през 1944 година Горбачов подрежда на комисия, ръководена от Громико, да изследва тяхното състояние. Докладът се опълчва на апелите за подкрепяне на преселването на татари в Крим.
Към 1988 година руският " народен въпрос " става все по-болезнен. През февруари администрацията на Нагорни Карабах публично желае той да бъде трансфериран от Азербайджанската ССР към Арменската. По-голямата част от популацията на района са етнически арменци и желаят обединяване с Армения. Горбачов дава обещание по-голяма автономност за Нагорни Карабах, само че отхвърля прехвърлянето, страхувайки се, че това ще провокира нова вълна от етнически напрежения. Решението на руския президент не просто разпалват огъня на етническата ненавист, а дават началото на серия от спорове, продължаващи и до през днешния ден. Общият брой на починалите във военните дейности е над 40 000. От родните си места са изселени стотици хиляди.
Проблеми пораждат и в Грузинската ССР. През април 1989 година руските войски смазват грузинските демонстрации за самостоятелност. Естонската, Литовската и Латвийската руски социалистически републики също виждат своето бъдеще като самостоятелни републики. Може би точно този конфликт с действителността отрезвява Горбачов. Той осъзнава, че националния въпрос надалеч не е изгубил своето значение.
Ядрената суперсила Съюз на съветските социалистически републики се разпада относително спокойно. През 90-те години на предишния век е избегната огромна етническа война. За контрастност разпадът на 20-милионна Югославия взема 140 хиляди жертви, а родните си места напущат 4 милиона души.
Космически триумфи
След краха на Съюз на съветските социалистически републики галактическата совалка Буран е изоставена в хангар, който рухва от горната страна й
Снимка: Роскосмос
Епохата на Горбачов е турбулентна и обвързвана с голям брой рецесии. Въпреки това, в края на 80-те години на предишния век, Съюз на съветските социалистически републики победи отвън Земната орбита. През 1986 година Съветският съюз построява първата непрекъснато обитаема галактическа станция - " Мир ". Това е и първата структура, съединена в космоса. На борда й са осъществени редица проучвания и са сложени голям брой върхове. Съветските учени потвърждават, че е допустимо в космоса да се отглеждат зеленчуци. Нормирана е диетата на космонавтите, които за пръв път прекарват толкоз дълго време отвън Земята. Човечеството схваща какви биха били главните рискове при нескончаем полет към Марс.
През 1987 година полита и единствената сполучлива руска свръхтежка ракета - " Енергия ". Тя може да достави 100 000 кг до ниска околоземна орбита. На доктрина това разрешава пилотирана задача до Луната. През 1988 година Съюз на съветските социалистически републики изстрелва своята галактическа совалка. Тя е по-сигурна, по-технологична и с повече потребно място по отношение на совалката на Съединени американски щати. Съветската совалка " Буран " не разполага с мотори в корпуса си, което понижа риска от случай и освобождава доста пространство. Тя може да прави безпилотни полети.
Съветски спътници правят задачи до Венера и Халеевата комета. В края на 80-те години на предишния век са изпратени и два доста напреднали апарата към Марс. Те не съумяват да осъществят задачата си, само че демонстрират, че Съюз на съветските социалистически републики към момента е водеща галактическа мощ.
Пуч и колапс
Михаил Горбачов самичък оказва помощ за заличаването на своята власт
Снимка: БТА/AP
През юли 1990 година Консервативното крило на комунистическата партия подлага на критика реформистите, само че Горбачов е избран отново за водач. Той събира екип от свои съветници и хора на президента на Руската ССР - Борис Елцин. Заедно те оферират пакет от стопански промени. С тях страната би трябвало да поеме по пътя на приватизацията. Мнозина в Комунистическата партия и държавния уред настояват, че проектът ще сътвори безпорядък, необуздана инфлация и невиждани равнища на безработица. Освен това на процедура той ще реставрира капитализма.
Горбачов отдръпва предлагането си и по този начин стартира да губи доверието на либералите. Борис Елцин осъжда Горбачов и декларира, че повече няма да заема подчинена позиция по отношение на руското държавно управление. В края на 1990 година огромна част от пресата приканва лидера да подаде оставка и предсказва революция. Хардлайнерите упорстват Горбачов да разпусне президентския съвет и да арестува либералите.
В началото на 1991 година Горбачов е разочаровал и двата лагера. Той стартира да губи поддръжката и на свои досегашни съдружници, като Яковлев и Шеварднадзе. В желанието си да резервира Съюз на съветските социалистически републики, през април 1991 година, Горбачов и водачите на 9 руски републики взаимно се ангажират с подготвянето на нов контракт, който ще възобнови федерацията с нова конституция. 6 от републиките - Естония, Латвия, Литва, Молдова, Грузия и Армения - отхвърлят да вземат участие. Проведен е референдум, а 76% от запитаните гласоподават за запазването на Съюз на съветските социалистически републики, въпреки и под нов тип. Планирана е нова конституция с повече права на републиките. Общи биха били само армията и външната политика.
Нито хардлайнерите, нито либералите утвърждават плана. Първите виждат в него опит за елиминирането на Съюз на съветските социалистически републики, а вторите - опит за запазването на руската система. Инициативата вземат хардлайнерите. Докато Горбачов е на отмора в Крим, е подхванат опит за държавен прелом. На 19 август е оповестено основаването на Държавен комитет за изключително състояние (ГКЧП). Заговорниците обществено афишират, че Горбачов е болен и поемат властта. Елцин влиза в постройката на Белия дом в Москва. Пред нея са десетки хиляди, които биха попречили на ареста на президента на Руската Съюз на съветските социалистически републики. Нерешителните дейности на превратаджиите и съпротивата на московчани към дейностите им провалят пуча. Горбачов съумява да напусне дачата си и да се върне в Москва. Той благодари на Елцин и протестиращите за подкопаването на преврата.
Неуспешният пуч и връщането на Горбачов в руската столица са огромен крах за хардлайнерите, целящи опазване на Съюз на съветските социалистически републики под остарялата му форма. Два дни по-късно Горбачов разпуска Централен комитет на Комунистическата партия, с което стартира изгубването на руската власт. Борис Елцин се възползва от все по-голямата си известност, а Горбачов подава оставка и оказва помощ за разпускането на личната си партия. След преврата Елцин афишира комунистическата интензивност за противозаконна на съветска земя.Година по-рано Елцин е благоразположен към концепцията за промяна на Съюз на съветските социалистически републики и основаването на нова конституция. След несполучливия пуч той декларира, че е твърдо срещу опазване на Съюза. Без знанието на Горбачов Елцин се среща с украинския президент Леонид Кравчук и беларуския президент Станислав Шушкевич в Беловежката гора. На 8 декември те подписват Беловежките съглашения, които поставят завършек на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики. Горбачов научава за това едвам когато Шушкевич му се обажда по телефона.
Така изчезва първата комунистическа страна в човешката история. През 70-те години на своето битие Съюз на съветските социалистически републики заема близо 1/6 от сушата на Земята. Населението й е 293 милиона души, а армията - над 5 милиона. Дори в своя залез Съветският съюз продължава да е втората световна супер мощ. Проблемите със свободата на словото, бюрократизацията и формиралата се геронтокрация са част от аргументите, довели до разпада. Не би трябвало да се не помни, че фундаментът на Съюз на съветските социалистически републики е " налят " по време на 30-годишната тирания на Йосиф Сталин и продължава да носи белези от това до края си. Затъването в Афганистан, злополуката в Чернобил и спадът на цената на петрола са друга значима част от уравнението.
Китай, Куба, Виетнам и Северна Корея дават причини в ръцете на тези, които настояват, че без Горбачов щеше да бъде допустимо Съюз на съветските социалистически републики под някаква форма да продължава съществуването си и до през днешния ден. Поради тази причина личността на последния руски президент да е горещо обичана от едни и мощно ненавиждана от други.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ