Защо универсалният базов доход е лоша идея?
Човек постоянно би трябвало да внимава с простите решения на комплицирани проблеми - и универсалният базов приход. Фактът, че този отговор на глобализацията и автоматизацията е посрещнат с подобен възторг, посочва, че има срив освен в икономическата система, а и в политиката и гражданското общество, написа Дарън Ачемоглу, професор по стопанска система в MIT и съавтор на Why Nations Fail: The Origins of Power, Prosperity and Poverty и The Narrow Corridor: States, Societies, and the Fate of Liberty. Текстът е оповестен първо в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.
Заради неспособността на обществената система за отбрана в Съединените американски щати и други развити страни, предложенията за повсеместен базов приход набират известност. Разликата сред богатите и всички други се усили доста през последните години и доста хора се тормозят, че автоматизацията и глобализацията ще я разширят допълнотелно.
Разбира се, в случай че единственият избор е сред басова беднотия и универсалния приход, последният сигурно е за предпочитане. Подобна стратегия ще разреши на хората да харчат пари в това, в което намират стойност най-вече. Изследвания на системите за трансфер на средства в разрастващите се стопански системи демонстрира, че сходни политики могат да оказват помощ на дамите и на маргинализирани групи.
Но безусловният базов приход е концепцията с проблеми, освен тъй като ще бъде необикновено скъпа, в случай че не бъде съчетана с големи понижения на останалата част от системата за обществена отбрана.
В Съединени американски щати (население: 327 милиона) повсеместен базов приход от едвам $1 000 на месец ще коства към $4 трилиона годишно, което е покрай целия федерален бюджет през 2018 година. Без значими понижения в разноските, приходите на държавното управление ще би трябвало да се увеличавт двойно, което ще сътвори съществени деформации в цялата стопанска система. И не, непрекъснат базов приход не може да бъде финансиран с дълг или печатането на нови пари.
Отказването от всички други обществени стратегии в подмяна на прихода е ужасна концепция. Тези стратегии съществуват, с цел да отговорят на характерни проблеми, като накърнимост на възрастните, децата или инвалидите. Представете си общество, в което децата въпреки всичко са гладни, а тези със съществени здравословни проблеми са лишени от здравна грижа, тъй като всички доходи от налози отиват за изпращането на ежемесечни чекове на всеки жител - в това число на милионерите и милиардерите.
Въпреки че безусловният приход може да е добър девиз, той е зле фиктивен. Основната икономическа доктрина акцентира, че налозите върху приходите пречат, защото обезкуражават работата и вложенията. Нещо повече, държавните управления би трябвало да заобикалят да трансферират средства на същите хора, от които събират налози, само че тъкмо това ще направи безусловният базов приход.
В Съединени американски щати, да вземем за пример, към три четвърти от семействата заплащат най-малко някакви федерални налози върху приходите, а още повече заплащат щатски данък.
Нещо повече, по-смислена политика към този момент бе препоръчана: негативен налог върху приходите, или както е именуван от някои: " обезпечен базов приход ". Вместо да даваме по $1 000 на всички всеки месец, тази стратегия ще подсигурява прехвърляния единствено за жителите, които печелят по-малко от $1 000 всеки месец. Разходите ще са доста по-малко.
Защитните на безусловния базов приход биха споделили, че неуниверсалните прехвърляния са по-малко привлекателни, тъй като гласоподавателите няма да ги поддържат. Но тази рецензия няма основа. Гарантираният базов приход е тъкмо толкоз повсеместен, колкото и националната здравна застраховка, която не разпределя месечни заплащания на всички, само че оказва помощ на тези, които имат разноски за медицински услуги.
Същото важи и за стратегии, които абсолютно подсигуряват поддръжка за съществени потребности, като храна за гладните и осигуровки против безработица за тези без работа. Тези политики са известни в страните, в които ги има.
И на последно място, огромна част от ентусиазма за безусловния базов приход се дължи на недоумение на трендовете на претовареност в развитите стопански системи. Противно на общовъзприетото разбиране, няма доказателства, че работата такава, каквато я познаваме, ще изчезне скоро. Автоматизацията и глобализацията в действителност ще реструктурират работните места, елиминирайки част от тях и увеличавайки неравенството. Но вместо да изградим система, в която огромна част от популацията получава помощи, би трябвало да приемем ограничения, които да окуражат основаването на " междинна класа " работни места с положително възнаграждение, като в това време засилим мрежата за обществена отбрана. Универсалният базов приход не прави нито едно от двете.
В Съединени американски щати най-важните политики би трябвало да са универсално опазване на здравето, по-големи помощи при безработица, по-добри стратегия за преквалификация и уголемение на програмата, която оказва помощ на тези с ниско възнаграждение. Тя към този момент работи като обезпечен базов приход за работещите, коства надалеч по-малко и непосредствено окуражава работата.
От бизнес страна, намаляването на индиректните разноски и налозите върху възнагражденията, които работодателите заплащат, ще оказват помощ за основаването на работни места - също против доста по-малка сума, по отношение на безусловния приход.
В настоящето си положение, предложенията за категоричен базов приход наподобяват доста на потребления от римската и византийска империя метод " самун и зрелища " - дават задоволително, с цел да обезвредят недоволството и да управляват масите, вместо да им дават стопански благоприятни условия и политическо посланичество.
Множество от актуалните обществени проблеми се коренят в пренебрегването ни на демократичния развой. И решението не е да се хвърлят огризки, с които хората да останат по домовете си, разсеяни и мирни. Имаме потребност от възкръсване на демократичната политика, увеличение на присъединяване на жителите в нея, с цел да изградим институциите, които са ни нужни за споделен разцвет в бъдеще, до момента в който в това време пазиме тези в неравностойно състояние. /money.bg
Заради неспособността на обществената система за отбрана в Съединените американски щати и други развити страни, предложенията за повсеместен базов приход набират известност. Разликата сред богатите и всички други се усили доста през последните години и доста хора се тормозят, че автоматизацията и глобализацията ще я разширят допълнотелно.
Разбира се, в случай че единственият избор е сред басова беднотия и универсалния приход, последният сигурно е за предпочитане. Подобна стратегия ще разреши на хората да харчат пари в това, в което намират стойност най-вече. Изследвания на системите за трансфер на средства в разрастващите се стопански системи демонстрира, че сходни политики могат да оказват помощ на дамите и на маргинализирани групи.
Но безусловният базов приход е концепцията с проблеми, освен тъй като ще бъде необикновено скъпа, в случай че не бъде съчетана с големи понижения на останалата част от системата за обществена отбрана.
В Съединени американски щати (население: 327 милиона) повсеместен базов приход от едвам $1 000 на месец ще коства към $4 трилиона годишно, което е покрай целия федерален бюджет през 2018 година. Без значими понижения в разноските, приходите на държавното управление ще би трябвало да се увеличавт двойно, което ще сътвори съществени деформации в цялата стопанска система. И не, непрекъснат базов приход не може да бъде финансиран с дълг или печатането на нови пари.
Отказването от всички други обществени стратегии в подмяна на прихода е ужасна концепция. Тези стратегии съществуват, с цел да отговорят на характерни проблеми, като накърнимост на възрастните, децата или инвалидите. Представете си общество, в което децата въпреки всичко са гладни, а тези със съществени здравословни проблеми са лишени от здравна грижа, тъй като всички доходи от налози отиват за изпращането на ежемесечни чекове на всеки жител - в това число на милионерите и милиардерите.
Въпреки че безусловният приход може да е добър девиз, той е зле фиктивен. Основната икономическа доктрина акцентира, че налозите върху приходите пречат, защото обезкуражават работата и вложенията. Нещо повече, държавните управления би трябвало да заобикалят да трансферират средства на същите хора, от които събират налози, само че тъкмо това ще направи безусловният базов приход.
В Съединени американски щати, да вземем за пример, към три четвърти от семействата заплащат най-малко някакви федерални налози върху приходите, а още повече заплащат щатски данък.
Нещо повече, по-смислена политика към този момент бе препоръчана: негативен налог върху приходите, или както е именуван от някои: " обезпечен базов приход ". Вместо да даваме по $1 000 на всички всеки месец, тази стратегия ще подсигурява прехвърляния единствено за жителите, които печелят по-малко от $1 000 всеки месец. Разходите ще са доста по-малко.
Защитните на безусловния базов приход биха споделили, че неуниверсалните прехвърляния са по-малко привлекателни, тъй като гласоподавателите няма да ги поддържат. Но тази рецензия няма основа. Гарантираният базов приход е тъкмо толкоз повсеместен, колкото и националната здравна застраховка, която не разпределя месечни заплащания на всички, само че оказва помощ на тези, които имат разноски за медицински услуги.
Същото важи и за стратегии, които абсолютно подсигуряват поддръжка за съществени потребности, като храна за гладните и осигуровки против безработица за тези без работа. Тези политики са известни в страните, в които ги има.
И на последно място, огромна част от ентусиазма за безусловния базов приход се дължи на недоумение на трендовете на претовареност в развитите стопански системи. Противно на общовъзприетото разбиране, няма доказателства, че работата такава, каквато я познаваме, ще изчезне скоро. Автоматизацията и глобализацията в действителност ще реструктурират работните места, елиминирайки част от тях и увеличавайки неравенството. Но вместо да изградим система, в която огромна част от популацията получава помощи, би трябвало да приемем ограничения, които да окуражат основаването на " междинна класа " работни места с положително възнаграждение, като в това време засилим мрежата за обществена отбрана. Универсалният базов приход не прави нито едно от двете.
В Съединени американски щати най-важните политики би трябвало да са универсално опазване на здравето, по-големи помощи при безработица, по-добри стратегия за преквалификация и уголемение на програмата, която оказва помощ на тези с ниско възнаграждение. Тя към този момент работи като обезпечен базов приход за работещите, коства надалеч по-малко и непосредствено окуражава работата.
От бизнес страна, намаляването на индиректните разноски и налозите върху възнагражденията, които работодателите заплащат, ще оказват помощ за основаването на работни места - също против доста по-малка сума, по отношение на безусловния приход.
В настоящето си положение, предложенията за категоричен базов приход наподобяват доста на потребления от римската и византийска империя метод " самун и зрелища " - дават задоволително, с цел да обезвредят недоволството и да управляват масите, вместо да им дават стопански благоприятни условия и политическо посланичество.
Множество от актуалните обществени проблеми се коренят в пренебрегването ни на демократичния развой. И решението не е да се хвърлят огризки, с които хората да останат по домовете си, разсеяни и мирни. Имаме потребност от възкръсване на демократичната политика, увеличение на присъединяване на жителите в нея, с цел да изградим институциите, които са ни нужни за споделен разцвет в бъдеще, до момента в който в това време пазиме тези в неравностойно състояние. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ