Харвард. Стокхолмският синдром. Разговор с продължение
Човек постоянно може да прави неточности, само че в никакъв случай не му е разрешена съдбовна неточност.
Марио Пузо, “Кръстникът “
Бих желал да стартира този текст с една персонална записка. Преди месец бях поканен да посетя мой другар, който неотдавна се пенсионира, в прелестната му вила до умерено езеро, заобиколено от величествени мури, които тук, в Канада, са известни като бял бор. Най-накрая, предишния уикенд открих време да го посетя.
Седнахме на двора, гледайки към ослепителното отражението на майското слънце в езерните води и захванахме тематиката за международната, и несъмнено, българската политика, защото моят другар е съотечественик. В един миг той направи следното самопризнание.
Никога не съм мислил, че един ден ще се срамя да призная, че имам тапия от Харвард.
Не без прочут жлъч го помолих да изясни.
Този човек, (Кирил Петков) не може да приказва вярно български, а и британският му никога не е по-добър. Не разбирам по какъв начин с това равнище на езиково притежаване е съумял да се дипломира. Речникът му е освен безпаричен, той е и недодялан, непохватен, в Канада “rednecks” (необразованите “бачкатори “) имат по-богат речник. Но казусът не е в езика, а в това, което го предшества – в мисловния поток. Там е казусът!
Моят другар продължи:
Погледни единствено безспорния му гений за гафове, ами това е всекидневи. Той с може да си мисли, че му е разрешено да се държи като смешник, но никак не е смешно, трагично е. Този човек има проблеми с историята, с географията, религията на личната си страна. Това е неприемливо за общественик на висок пост, да не приказваме за министър председател. Как е допустимо това? България имала ли е в миналото подобен министър председател? Ако такива обикновени неща не са му ясни, по какъв начин би могъл да се ориентира и да взема решения през днешния ден, в тази напрегната интернационална конюнктура. Това недоумявам!
Така е, съгласих се, с уточнението, че деянията на некомпетентност сами по себе си не са грях или закононарушение. Но моят другар в едно бе прав. Действително, в случай че на цирковата сцена задачата на гафовете е да провокират смях и бурни овации, то гафовете на премиера Петков и неговото Политическа партия са меко казано проблем за народа като цяло, а също и за неговите гласоподаватели. Освен това, те рикошират върху образа на държавното управление, чиято групова некомпетентност напоследък бе обект на извънредно остри рецензии. Само два образеца: от трибуната на Народното събрание водачът на „ Възраждане “ я назова “екстремистка организация “, а президентът Радев изрече не по-малко изострен и надалеч отвън положителния звук термин: “шарлатани “.
Пътувайки назад за Отава, си спомних редове от моя обява от предходната година, в която засегнах особения произход, както и контурите на “мандата “ на този чудноват политически “проект “, в случай че може по този начин да се дефинира. Спрях се и на неговото бъдеще, което дефинирах като “политически фойерверк “, имайки поради неизбежната и бърза среща с небитието.
Както евентуално е известно на множеството читатели, планът Политическа партия носи белега на един на ниска цена скърпен политически инженеринг, с локална олигархична закваска, иницииран от познатото от десетилетия Неправителствени организации с адрес Виена, управителен от “сивия кардинал на прехода “ (по думите на Достена Лаверн) и препоръчан като избавителната опция на ГЕРБ поради изконно смъртния грях на Борисов –пускането на „ Турски поток “. Така групировката Политическа партия, пръкнала се като мимолетното експлоадиране на звезда от вида Нова, или да си го кажем напряко: дуото Петков-Василев, скоропостижно се увенча с благословията на американското посолство, на Държавния департамент и даже преди формалната му дата на раждане бе обществено облагодетелстван не от кого да е, а от самия президент Джо Байдън.
Дотук добре, само че неизбежно се сблъскваме с една прозаична алтернатива отпреди близо 300 години, занимавала редица светли мозъци във времето на Русо и Уилиам Пен. Къде точно бе зачената тази енигматична, с неприкрит бутафорен привкус, политическа групировка (движение, клуб по ползи, или корпорация)? На върха на планината Олимп, наоколо до самия гръмовержец Зевс (разбирай Вашингтон), или долу при низините, при смъртните, (разбирай площада), като настойчиво ни се втълпяваше, че е в следствие от спонтанния изблик на националния яд от 2020. Да си напомним фотографията с лозунга “Аз съм Кирил Петков и мен не ме е боязън!
Кой в действителност е достоверният произход, от дълго време би трябвало да е риторичен въпрос.
Политическото “възнесение “, в действителност има противоположна посока. Казано на лексикона на политическия инженеринг – той е “topbottom”, или преведено по нашенски - “снесен от горната страна “.
Но тук, както към този момент загатнах, се сблъскваме с един неизпълним, диалектично нерешим проблем.
Проблемът за легитимността.
За да запълни празната политическа сцена, т.е. да реши един от главните правила на демократичната народна власт - правилото на репрезентивност, триумвиратът Петков-Василев просто реши да заимства реториката на посланията на митингите от 2020 година: неопетненост, битка с корупцията и най-много “изчегъртването “ на “метастазите “ на срасналата се с държавните структури партия ГЕРБ.
На доктрина сходна повехнала ПР-технологи, би трябвало да реши казуса, или най-малко по този начин са се надявали стратезите на следващия политически план на “Спасителите на България “, макар познатия до болежка жанр - буфосинхронисти.
Технологията - юношески лик, комбиниран с бодряшки възторг (само като образец да си напомним Гуайдо от Венецуела), е христоматиен избирателен ПР прийом, прилаган по всички континенти, без значение от географска широчина, просвета и еднаквост. Нищо толкоз стряскащо, в случай че министър председателят Петков/ПП имат компликации с местоположението на картата на градове (Шумен, Плевен), с броя на мостовете на Дунав, да не приказваме за местонахождението на тленните остатъци на цар Самуил при решаването на въпроса с Македония ( в стила на Гордиев възел - какво тук значи някакво си вето). За непаметливите: след Плиска и Велики Преслав, Охрид е третата Българска (НЕ македонска) столица от 990 – 1018 година.
Подобни детайлности са без значение за “тоpbottom” - спуснатия от горната страна план, значимото в тази ситуация е да бъдат изпълнени няколко “поръчки “ с друга степен на значимост. В този подтекст личността на причинителя и неговият ценз, експертиза, държавнически опит и така нататък, в случай че употребим следващия съвременен българизъм, е “ирелевантен “. Дали лицето има дарбата на хипнотичен оратор, или е пелтек; дали има IQ нa Айнщайн, или е умствено изостанал е без изключително значение, значимото в тази ситуация е крайният резултат да е сполучлив.
Както има една приказка - нищо персонално.
Разбира се, главните стратегеми на Политическа партия “случайно “ бяха изпуснати от предизборния им лексикон, в това число неособено известния у нас различен българизъм - термина " синерджи “, т.е. синхронизирането на ползите на България в тази ситуация с ползите на стратегическия сътрудник Съединени американски щати (в интерес на истината този израз бе на различен, към този момент някогашен, настойник на Политическа партия – президента Радев).
Следващият фрагмент е от мислите, който написах преди 7 месеца и които ми се костват към момента настоящи, без значение от рецензиите на мои другари и познати в безпричинно обезверение към тъй наречените Харвардци.
Няма подозрение, че съгласно Държавния департамент, “Продължаването на смяната " и тази " синергия ", преведени на елементарен български език, значат следното:
1) Изтегляне на ветото по отношение на приемането на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. Това несъмнено е алена линия за Държавния департамент, защото, един път член на Европейски Съюз, Северна Македония ще бъде под диктата на Брюксел. Освен това - блокиране на стратегически значимия за Китай BeltandRoadInitiative (BRI), значим детайл от който е транспортната линия Пирея-Белград-Будапеща-Виена. В подтекста на този геополитически проект историята и идентичността на България не са фактор.
2) Приемане на Истанбулската спогодба, което ще ерозира обичайното българско семейство като съществена социално-икономическа единица и ще способства за ускореното фрагментиране и атомизиране на българското общество, намиращо се в интервал на невиждан демографски срив.
3) Отдаване на бъдещи военни бази по Черноморието на Съединени американски щати, като базата в Атия, без значение от непосредственото ѝ разположение до един от главните туристически центрове - Созопол, както и командно-координационен център във Варна. Това на процедура значи превръщането на България във фронтова страна в възможен спор с Русия.
Днес от позиция на времето в този ред на мисли съм пропуснал да отбележа два нови момента, изплували в съзнанието ми след късия, само че прям диалог с моя другар. На първо място - неаргументираният “напън “ за бързото приемане на еврото, отказвайки се от последния кей на това, което е останало от суверенитет в България – националната валута и Българската централна банка. След този акт какъв тъкмо байрак ще се вее на Народното събрание - българският трибагреник, украинският двукольор или флагът на Мозамбик, е единствено по себе си “ирелевантно “, защото значими суверенни решения ще се вземат на различен адрес, в стила на одобрения към този момент Брюкселски принцип на екстра-териториалност.
На второ място “MeaCulpa” би трябвало да лежи главно върху плещите, а и върху съвестта (предполагам) на гласоподавателите, избрали политически хайлайф, обещаващ на “населението “, по думите на вице-премиера Асен Василев, не изключително привлекателни тактики като двуцифрена инфлация и вероятността за една доста студена и доста гладна зима.
Както всичко останало, и евроатлантическите полезности си имат цена !
Но е реалност, че народът твърдо е придобил това, което в литературата е известно като Стокхолмски синдром - положение, при което заложниците развиват позитивна психическа и прочувствена връзка, даже благосклонност към своите похитители. По един абсурден метод жертвата е освен състрадателна, само че и прости на своите мъчители. За тези 32 години наподобява народът не е в положение да се освободи от този синдром и Политическа партия сполучливо използваха тази особена линия на нашенската народопсихология.
На трето място, доколкото не ме лъже паметта, Политическа партия разгласи война на корупцията и на ГЕРБ. Терминът бе “изчегъртване “. Оказа се, че след встъпването във властта Политическа партия и коалиция яростно изчегъртват не Борисов и ГЕРБ, а Путин, Русия и всичко съветско. Именно Путин е главният зложелател на Политическа партия, който се опитвал да ги смъкна от власт, както преди броени дни показа министър председателят Петков.
И последно: Един нов колорит що се отнася до проблема с Македония. Наред с обичайния геополитически прочит коства си да съществува един по дълбинен разбор на протичащото се. Унищожаването на държавността не се изчерпва само с унищожаването на стопанската система, на армията, културата, родовата памет, подмяната на образованието, подчиняването на външната и вътрешна политика. Уви, това към този момент е познато. Има и един нов миг - самото физическо отделяне от нейния цивилизационен корен както в географски, по този начин и в юридически подтекст.
Единствените обичайно русофилски, православни и Славяно говорещи страни на Балканите - Сърбия и България, са де факто откъснати от техния древен цивилизационен център. Както знаем, Косово е люлката на Сръбската държавност. Въпреки мирния контракт, пописан в замъка Рамбуйе от делегациите на Албания, Съединени американски щати и Англия, гарантиращи целостта на страната (включваща точно Косово), Косово бе “ампутирано “ от Югославия. Нещо повече, последвалата окупация на НАТО (30 000 души военно присъствие) не попречи на 150 манастира, православни църкви и храмове, някои от които в листата на международното културно завещание на UNESCO , да бъдат взривени, а всички православни гробища да бъдат „ изгладени “ с булдозер. Така от люлката на сръбската просвета и цивилизация в Косово не остана и диря от Сръбската просвета история и цивилизация. Нещо повече, Косово се трансформира в Анти-Сърбия.
Македония последва същата траектория, какво българско е останало в тези изконни български земи? И несъмнено, през днешния ден Македония е Анти-България.
Същият сюжет се повтори с Русия – центърът на съветската държавност еднаквост и цивилизация, е Киевска Рус (днешен Киев), където през днешния ден съветски монументи в това число на Пушкин, всеобщо се унищожават. От най-руската съставка на Съюз на съветските социалистически републики през днешния ден Украйна е просто Анти-Русия.
В момента на Балканите тече в цялостна мощ драмата, илюстрирана от известната от 1993 година догадка на Самуел Хънтингтън “ClashofCivilizations?” (Сблъсъкът на цивилизациите?). С едно леко конкретизиране - религията като главен протaгонист бе заместена с опълчването на народна власт (разбирай евроатлантизъм) против тирания (разбирай фашизъм), без значение от местонахождението на нацистките знаци, свастики, емблеми и факелни маршове.
В този смисъл откритата русофобия на Политическа партия в изчегъртването на всяка диря на съветско въздействие и просвета в България е значим знаков детайл от нейното ръководство и евентуално част от “поръчките “, за които към този момент стана дума.
Защо споделям всичко това. Страхувам се, че сме на прага на изригването на огромен геополитически вулкан. Последствията ще бъдат толкоз значими, колкото бяха тектоничните промени през 1919 и 1945 година .
Да не забравяме, че преди тези дати близо 100 милиона души изгубиха живота си .
Ако на цирковата сцена клоуните и огнегълтачите знаят какво вършат и получават овации, то бравурата на сегашната клоунада на тъй наречените български политически хайлайф отпред с Политическа партия е меко казано самоубийствена.
Три национални произшествия ни стигат.
Политическа партия има ли мандат за четвъртата?
Марио Пузо, “Кръстникът “
Бих желал да стартира този текст с една персонална записка. Преди месец бях поканен да посетя мой другар, който неотдавна се пенсионира, в прелестната му вила до умерено езеро, заобиколено от величествени мури, които тук, в Канада, са известни като бял бор. Най-накрая, предишния уикенд открих време да го посетя.
Седнахме на двора, гледайки към ослепителното отражението на майското слънце в езерните води и захванахме тематиката за международната, и несъмнено, българската политика, защото моят другар е съотечественик. В един миг той направи следното самопризнание.
Никога не съм мислил, че един ден ще се срамя да призная, че имам тапия от Харвард.
Не без прочут жлъч го помолих да изясни.
Този човек, (Кирил Петков) не може да приказва вярно български, а и британският му никога не е по-добър. Не разбирам по какъв начин с това равнище на езиково притежаване е съумял да се дипломира. Речникът му е освен безпаричен, той е и недодялан, непохватен, в Канада “rednecks” (необразованите “бачкатори “) имат по-богат речник. Но казусът не е в езика, а в това, което го предшества – в мисловния поток. Там е казусът!
Моят другар продължи:
Погледни единствено безспорния му гений за гафове, ами това е всекидневи. Той с може да си мисли, че му е разрешено да се държи като смешник, но никак не е смешно, трагично е. Този човек има проблеми с историята, с географията, религията на личната си страна. Това е неприемливо за общественик на висок пост, да не приказваме за министър председател. Как е допустимо това? България имала ли е в миналото подобен министър председател? Ако такива обикновени неща не са му ясни, по какъв начин би могъл да се ориентира и да взема решения през днешния ден, в тази напрегната интернационална конюнктура. Това недоумявам!
Така е, съгласих се, с уточнението, че деянията на некомпетентност сами по себе си не са грях или закононарушение. Но моят другар в едно бе прав. Действително, в случай че на цирковата сцена задачата на гафовете е да провокират смях и бурни овации, то гафовете на премиера Петков и неговото Политическа партия са меко казано проблем за народа като цяло, а също и за неговите гласоподаватели. Освен това, те рикошират върху образа на държавното управление, чиято групова некомпетентност напоследък бе обект на извънредно остри рецензии. Само два образеца: от трибуната на Народното събрание водачът на „ Възраждане “ я назова “екстремистка организация “, а президентът Радев изрече не по-малко изострен и надалеч отвън положителния звук термин: “шарлатани “.
Пътувайки назад за Отава, си спомних редове от моя обява от предходната година, в която засегнах особения произход, както и контурите на “мандата “ на този чудноват политически “проект “, в случай че може по този начин да се дефинира. Спрях се и на неговото бъдеще, което дефинирах като “политически фойерверк “, имайки поради неизбежната и бърза среща с небитието.
Както евентуално е известно на множеството читатели, планът Политическа партия носи белега на един на ниска цена скърпен политически инженеринг, с локална олигархична закваска, иницииран от познатото от десетилетия Неправителствени организации с адрес Виена, управителен от “сивия кардинал на прехода “ (по думите на Достена Лаверн) и препоръчан като избавителната опция на ГЕРБ поради изконно смъртния грях на Борисов –пускането на „ Турски поток “. Така групировката Политическа партия, пръкнала се като мимолетното експлоадиране на звезда от вида Нова, или да си го кажем напряко: дуото Петков-Василев, скоропостижно се увенча с благословията на американското посолство, на Държавния департамент и даже преди формалната му дата на раждане бе обществено облагодетелстван не от кого да е, а от самия президент Джо Байдън.
Дотук добре, само че неизбежно се сблъскваме с една прозаична алтернатива отпреди близо 300 години, занимавала редица светли мозъци във времето на Русо и Уилиам Пен. Къде точно бе зачената тази енигматична, с неприкрит бутафорен привкус, политическа групировка (движение, клуб по ползи, или корпорация)? На върха на планината Олимп, наоколо до самия гръмовержец Зевс (разбирай Вашингтон), или долу при низините, при смъртните, (разбирай площада), като настойчиво ни се втълпяваше, че е в следствие от спонтанния изблик на националния яд от 2020. Да си напомним фотографията с лозунга “Аз съм Кирил Петков и мен не ме е боязън!
Кой в действителност е достоверният произход, от дълго време би трябвало да е риторичен въпрос.
Политическото “възнесение “, в действителност има противоположна посока. Казано на лексикона на политическия инженеринг – той е “topbottom”, или преведено по нашенски - “снесен от горната страна “.
Но тук, както към този момент загатнах, се сблъскваме с един неизпълним, диалектично нерешим проблем.
Проблемът за легитимността.
За да запълни празната политическа сцена, т.е. да реши един от главните правила на демократичната народна власт - правилото на репрезентивност, триумвиратът Петков-Василев просто реши да заимства реториката на посланията на митингите от 2020 година: неопетненост, битка с корупцията и най-много “изчегъртването “ на “метастазите “ на срасналата се с държавните структури партия ГЕРБ.
На доктрина сходна повехнала ПР-технологи, би трябвало да реши казуса, или най-малко по този начин са се надявали стратезите на следващия политически план на “Спасителите на България “, макар познатия до болежка жанр - буфосинхронисти.
Технологията - юношески лик, комбиниран с бодряшки възторг (само като образец да си напомним Гуайдо от Венецуела), е христоматиен избирателен ПР прийом, прилаган по всички континенти, без значение от географска широчина, просвета и еднаквост. Нищо толкоз стряскащо, в случай че министър председателят Петков/ПП имат компликации с местоположението на картата на градове (Шумен, Плевен), с броя на мостовете на Дунав, да не приказваме за местонахождението на тленните остатъци на цар Самуил при решаването на въпроса с Македония ( в стила на Гордиев възел - какво тук значи някакво си вето). За непаметливите: след Плиска и Велики Преслав, Охрид е третата Българска (НЕ македонска) столица от 990 – 1018 година.
Подобни детайлности са без значение за “тоpbottom” - спуснатия от горната страна план, значимото в тази ситуация е да бъдат изпълнени няколко “поръчки “ с друга степен на значимост. В този подтекст личността на причинителя и неговият ценз, експертиза, държавнически опит и така нататък, в случай че употребим следващия съвременен българизъм, е “ирелевантен “. Дали лицето има дарбата на хипнотичен оратор, или е пелтек; дали има IQ нa Айнщайн, или е умствено изостанал е без изключително значение, значимото в тази ситуация е крайният резултат да е сполучлив.
Както има една приказка - нищо персонално.
Разбира се, главните стратегеми на Политическа партия “случайно “ бяха изпуснати от предизборния им лексикон, в това число неособено известния у нас различен българизъм - термина " синерджи “, т.е. синхронизирането на ползите на България в тази ситуация с ползите на стратегическия сътрудник Съединени американски щати (в интерес на истината този израз бе на различен, към този момент някогашен, настойник на Политическа партия – президента Радев).
Следващият фрагмент е от мислите, който написах преди 7 месеца и които ми се костват към момента настоящи, без значение от рецензиите на мои другари и познати в безпричинно обезверение към тъй наречените Харвардци.
Няма подозрение, че съгласно Държавния департамент, “Продължаването на смяната " и тази " синергия ", преведени на елементарен български език, значат следното:
1) Изтегляне на ветото по отношение на приемането на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. Това несъмнено е алена линия за Държавния департамент, защото, един път член на Европейски Съюз, Северна Македония ще бъде под диктата на Брюксел. Освен това - блокиране на стратегически значимия за Китай BeltandRoadInitiative (BRI), значим детайл от който е транспортната линия Пирея-Белград-Будапеща-Виена. В подтекста на този геополитически проект историята и идентичността на България не са фактор.
2) Приемане на Истанбулската спогодба, което ще ерозира обичайното българско семейство като съществена социално-икономическа единица и ще способства за ускореното фрагментиране и атомизиране на българското общество, намиращо се в интервал на невиждан демографски срив.
3) Отдаване на бъдещи военни бази по Черноморието на Съединени американски щати, като базата в Атия, без значение от непосредственото ѝ разположение до един от главните туристически центрове - Созопол, както и командно-координационен център във Варна. Това на процедура значи превръщането на България във фронтова страна в възможен спор с Русия.
Днес от позиция на времето в този ред на мисли съм пропуснал да отбележа два нови момента, изплували в съзнанието ми след късия, само че прям диалог с моя другар. На първо място - неаргументираният “напън “ за бързото приемане на еврото, отказвайки се от последния кей на това, което е останало от суверенитет в България – националната валута и Българската централна банка. След този акт какъв тъкмо байрак ще се вее на Народното събрание - българският трибагреник, украинският двукольор или флагът на Мозамбик, е единствено по себе си “ирелевантно “, защото значими суверенни решения ще се вземат на различен адрес, в стила на одобрения към този момент Брюкселски принцип на екстра-териториалност.
На второ място “MeaCulpa” би трябвало да лежи главно върху плещите, а и върху съвестта (предполагам) на гласоподавателите, избрали политически хайлайф, обещаващ на “населението “, по думите на вице-премиера Асен Василев, не изключително привлекателни тактики като двуцифрена инфлация и вероятността за една доста студена и доста гладна зима.
Както всичко останало, и евроатлантическите полезности си имат цена !
Но е реалност, че народът твърдо е придобил това, което в литературата е известно като Стокхолмски синдром - положение, при което заложниците развиват позитивна психическа и прочувствена връзка, даже благосклонност към своите похитители. По един абсурден метод жертвата е освен състрадателна, само че и прости на своите мъчители. За тези 32 години наподобява народът не е в положение да се освободи от този синдром и Политическа партия сполучливо използваха тази особена линия на нашенската народопсихология.
На трето място, доколкото не ме лъже паметта, Политическа партия разгласи война на корупцията и на ГЕРБ. Терминът бе “изчегъртване “. Оказа се, че след встъпването във властта Политическа партия и коалиция яростно изчегъртват не Борисов и ГЕРБ, а Путин, Русия и всичко съветско. Именно Путин е главният зложелател на Политическа партия, който се опитвал да ги смъкна от власт, както преди броени дни показа министър председателят Петков.
И последно: Един нов колорит що се отнася до проблема с Македония. Наред с обичайния геополитически прочит коства си да съществува един по дълбинен разбор на протичащото се. Унищожаването на държавността не се изчерпва само с унищожаването на стопанската система, на армията, културата, родовата памет, подмяната на образованието, подчиняването на външната и вътрешна политика. Уви, това към този момент е познато. Има и един нов миг - самото физическо отделяне от нейния цивилизационен корен както в географски, по този начин и в юридически подтекст.
Единствените обичайно русофилски, православни и Славяно говорещи страни на Балканите - Сърбия и България, са де факто откъснати от техния древен цивилизационен център. Както знаем, Косово е люлката на Сръбската държавност. Въпреки мирния контракт, пописан в замъка Рамбуйе от делегациите на Албания, Съединени американски щати и Англия, гарантиращи целостта на страната (включваща точно Косово), Косово бе “ампутирано “ от Югославия. Нещо повече, последвалата окупация на НАТО (30 000 души военно присъствие) не попречи на 150 манастира, православни църкви и храмове, някои от които в листата на международното културно завещание на UNESCO , да бъдат взривени, а всички православни гробища да бъдат „ изгладени “ с булдозер. Така от люлката на сръбската просвета и цивилизация в Косово не остана и диря от Сръбската просвета история и цивилизация. Нещо повече, Косово се трансформира в Анти-Сърбия.
Македония последва същата траектория, какво българско е останало в тези изконни български земи? И несъмнено, през днешния ден Македония е Анти-България.
Същият сюжет се повтори с Русия – центърът на съветската държавност еднаквост и цивилизация, е Киевска Рус (днешен Киев), където през днешния ден съветски монументи в това число на Пушкин, всеобщо се унищожават. От най-руската съставка на Съюз на съветските социалистически републики през днешния ден Украйна е просто Анти-Русия.
В момента на Балканите тече в цялостна мощ драмата, илюстрирана от известната от 1993 година догадка на Самуел Хънтингтън “ClashofCivilizations?” (Сблъсъкът на цивилизациите?). С едно леко конкретизиране - религията като главен протaгонист бе заместена с опълчването на народна власт (разбирай евроатлантизъм) против тирания (разбирай фашизъм), без значение от местонахождението на нацистките знаци, свастики, емблеми и факелни маршове.
В този смисъл откритата русофобия на Политическа партия в изчегъртването на всяка диря на съветско въздействие и просвета в България е значим знаков детайл от нейното ръководство и евентуално част от “поръчките “, за които към този момент стана дума.
Защо споделям всичко това. Страхувам се, че сме на прага на изригването на огромен геополитически вулкан. Последствията ще бъдат толкоз значими, колкото бяха тектоничните промени през 1919 и 1945 година .
Да не забравяме, че преди тези дати близо 100 милиона души изгубиха живота си .
Ако на цирковата сцена клоуните и огнегълтачите знаят какво вършат и получават овации, то бравурата на сегашната клоунада на тъй наречените български политически хайлайф отпред с Политическа партия е меко казано самоубийствена.
Три национални произшествия ни стигат.
Политическа партия има ли мандат за четвъртата?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ