Красимир Георгиев, ултрамаратонец: Човек трябва да се поразмърда и да намери това, което го прави уникален
Човек с всестранни ползи и вълнуваща история. Това е ултрамаратонецът Красимир Георгиев, който на 10 юли ще се впусне в едно от най-тежките надпревари - " Бедуотър " (216 км) в Долината на гибелта, където си е сложил персонална цел след финала да се върне по същия маршрут. Българинът, който от години живее в чужбина, описа пред " Дневник " за проблемите от предишното си, за мотивацията и хубостта на живота, която открива посредством спорта и тежките надпревари.
Кога и за какво решихте да напуснете България?
- Напуснах България към 1997 година Тогава студентите бяхме излезли по улиците и протестирахме. София и другите градове бяха блокирани. Тогава учех логика на психиката и стана по този начин, че внезапно не ми хареса какво става в София. Бях признат да изучавам в Аризона, само че отидох в Англия от обич към страната. Бях доста сърдит и си споделих, че се махам, тъй като тук нищо не става. Учех логика на психиката в Нов български университет и се чудех къде да завърша. Така се получи, че започнах един план за работа с деца в Нюкасъл. А и бях влюбен в лейди Даяна. Отидох за два месеца в Англия, само че останах. Хареса ми, като по-късно се реалокирах в Лондон и изкарах 20 години.
Кога започнахте да се занимавате с тичане?
- Никога не съм мислил, че мога да търча, тъй като структурата ми е такава, че постоянно съм бил невисок и набит. Когато отидеш в най-големия град (Лондон) и си на 22, стартират купоните. Оказа се, че навърших 30 и се погледнах, само че не приличах на човек. Бях станал над 100 кг, пушех, пиех, взимах опиати и си споделих, че не може по този начин да продължава. Реших да оставя всичко и отидох във фитнеса. Това беше тъкмо след 30-я ми рожден ден. Оставих кафе, цигари, самун, алкохол и какво ли още не и започнах да търча.
Оказа се, че ми харесва и тичах всеки ден в седмицата. Можех да търча и това беше вълнуващо. За три месеца смъкнах към 25-30 кг и не стопирах. Тичането докара до това, че започнах да обикалям света. Маратон в един град, маратон в различен град и беше забавно, тъй като по този начин виждах света. Отивам в някоя страна, заставам за седмица, пробягвам маратона и като се огледам, узнавам нови неща. Бяха забавни времена.
Хората ме питат дали ми е било мъчно да заместя всички тези неща. Не ми беше мъчно, тъй като аз си взех всички дивотии, които желаех, и по-късно заместих едно нещо с друго. Вместо да пребивавам по нощните клубове и да се напивам, аз просто отидох в други страни и опознавах хората. Като включим и обстоятелството, че два пъти припаднах от свръхдоза кокаин. Казах си, че това към този момент не ме влече. Тичането беше нов свят за мен. Преди 13 години маратонът не се тичаше от всеки, както в днешно време. Никога не съм знаел, че мога да изтичам маратон.
© Красимир Георгиев
Едно от най-запомнящите се надпревари за Георгиев е ултрамаратонът в Камбоджа
С каква отдалеченост започнахте?
- Започнах с две минути на пътеката. Тичах две минути, задъхвах се и умирах. Намерих си професионален треньор и му споделих да ме направи хубав. Той ме погледна и сподели: " Аз да не съм Хари Потър. Няма да те направя хубав, само че най-малко ще бъдеш във форма ". Съгласих се и по този начин се стартира. От две минути на пътеката, започнах да търча 5 км, започнах да се явявам на надпревари по 10 км и да пъдя времена. В началото изминавах 10 км за към час, само че последователно стигнах до 40 минути, а по-късно до 36. Имах този хъс да прогресирам. Мой прочут изтича маратон и тогава си споделих, че щом той може за какво да не мога и аз.
Тогава ли решихте, че е пристигнало времето да се впуснете в тичането на дълга отдалеченост?
- Реших го и споделих на треньора си, че ще търча в маратона. Една година се подготвях, като се състезавах на 10 км и половин маратон. Направих към 30-40 от тях в Лондон и страната. Първият ми маратон беше в Единбург, тъй като не ме одобриха в лондонския. Помня, че изпитвах някакво бясно възприятие. Изтичах маратона и се почувствах като дребния супермен. Това възприятие няма да го не помни в никакъв случай. Изтичах маратона и бях умрял, само че беше полуда и еуфорията беше огромна. Мислех си, че ще полетя. Така се стартира с маратоните. Лондон ми стана стеснен и започнах да вървя в Европа, Африка и на други места. Но на човек му става скучно след 60 маратона.
Това ли беше повратният миг, който ви насочи към рисковите надпревари?
- Тази примамка, която имах в Единбург, поизчезна. Мислех си, че би трябвало да има нещо по-голямо и велико. Помня, че когато бях на 13-14 години, гледах репортаж за " Marathon des Sables " (MDS) (маратон в пустинята). Гледах го с отворена уста и си мислех, че тези хора са тотални великани, по какъв начин може да тичат в пустинята като луди. Този маратон ми е бил постоянно в мислите, само че в никакъв случай не съм си представял, че ще го търча. Тази концепция се върна, откакто взех решение, че ще тичам огромни маратони. " Marathon des Sables " беше в действителност една от най-големите ми реализирани фантазии.
© Красимир Георгиев
Участието в едно от най-трудните надпревари в света " Marathon des Sables " е сбъдната фантазия за Георгиев
Това ли е най-трудното и изискващо съревнование в тази сфера?
- " Marathon des Sables " е едно от най-големите надпревари и поради това всеки искаше да го премине. Големи и сложни надпревари постоянно има. Вятърът и температури от 55 градуса в Сахара са едно, а в Долината на гибелта е друго. Полярният кръг беше извънредно тежко съревнование. Там температурите бяха минус 55 градуса. Все още диря кое е най-тежкото съревнование, само че сигурно си го върша тежко като прибавям неща, като на " Бедуотър ".
Какво се случи, когато изпълнихте фантазията си да изтичате " MarathondesSables "?
- През 2013 година смених треньора. В един миг постигаш това, което си желал цялостен живот. Изкачих планината и това беше най-голямото нещо. Имах краткотраен спад и бях демотивиран малко. Тогава се обадих на Лиса Смит-Бачен. Тя е един от най-великите ултрамаратонци. Стана по този начин, че имаше свободно място и стартира да ме тренира. Тя ми сподели напълно различен свят. След MDS и съревнование в Камбоджа започнахме да мислим за надпревари по 100 и 200 благи, които бяха към този момент друга класа.
Какво съставлява подготовката ви за един ултрамаратон?
- В момента пребивавам на 2300 метра надморска височина и упражнявам на 3200 и 3500 метра от време на време. Подготовката ми включва всичко. В последно време акцентирах на дърпането на гума. Конете са упражнявали по този метод, като са им връзвали гуми и тежки неща зад тях и са ги пускали да тичат, което е хубаво за цялостното подсилване на тялото. Наистина оказва помощ, когато си на 2300 или 3500 метра надморска височина с гума и с 20-килограмов елек на гърба. Много напреднах, откогато съм тук от една година. Водя фитнес и кардио клас, търча, върша спринтове. През уикендите постоянно се изкачвам с тежести на гърба по планините на 3500 метра. Специално за " Бедуотър ", температурите не могат да се съпоставят с Калифорния и поради това поставям, колкото се може повече облекла като ски оборудването и потеглям да търча на 25-30 градуса.
© Красимир Георгиев
Ултрамаратоните изискват сериозна физическа подготовка
Спазваш ли специфичен хранителен режим?
- Храната не е нещо характерно, само че виждам какво хапвам. Готвех в Лондон, по-късно започнах да се занимавам със спортна диетология. Храната постоянно е било нещо, което ме е интересувало и пособие. Тя е доста значима за един състезател и може да повлияе, в случай че се направи неточност. В античен Китай, когато се разболееш, те питат какво ядеш и каква е диетата ти. За мен салдото е най-съществен. Против съм към всички неща, които изключват цели хранителни артикули. Говоря за хора, които са се решили на суровоядство или да изключат цели скотски артикули. Не бих направил това да изключа цяла хранителна група. Но има и хора като Боян Петров, който е веган. За някои работи и тялото им може да привикне, само че аз съм срещу. Ако ядеш уравновесено, всичко ще е наред.
Как се възстановяваш след съревнование?
- Тялото ми към този момент реагира доста добре. Последното ми съревнование беше на 100 благи преди месец. Преди не можех вървя пет дни след такова съревнование. Но откогато упражнявам на огромна надморска височина, на другия ден можех да търча и нямах мазоли. Тялото ми е привикнало и хапвам повече мазнини, в сравнение с въглехидрати. Вече не прибягвам към самун и пица, а виждам да хапвам повече мазнини като авокадо, ядки, плодове и зеленчуци. Много е значимо, когато тръгне да тренира човек, да разбере какво иската тялото. Имам другар немец, с който тичахме в Камбоджа. Той не пиеше вода, а бира. На всички пунктове си беше оставил двойка бири и ги пиеше. Друг пък на 90-ата миля изяждаше цяла 15-инчова пица. Аз не мога да го направя това, тъй като стомахът ми тогава е по-малък от пръста ми. Много е значимо да схванеш и да можеш да четеш тялото си. По време на съревнование съвсем изцяло изключвам въглехидратите. Сега съм на любеница, манго и барчета. Те са леки, бързо се смилат и ти дават сила. Моята треньорка Лиса не яде нищо по време на съревнование. Една от най-великите - Пам Рийд, тича " Бедуотър " на кола и вода. Аз главно съм на плодове, барчета, кисели краставички. Добавям нутела и фъстъчено масло от време на време.
© Красимир Георгиев
За цялостното възобновяване на тялото след съревнование са нужни няколко дни
Предстои ти " Бедуотър "? Какъв е проектът ти?
- Следвам същия принцип, както когато попитали първия човек, изкачил Еверест, за какво го прави и той дал отговор " тъй като е там ". " Бедуотър " е велико съревнование. Искам да се класирам добре в него, само че в това време си споделям за какво пък да не се опитам да се върна. Защо не? Това е извънредно натоварващо съревнование. Започваш от 85 метра под морското ниво и се изкачваш до 2500 метра в планината Уитни. 135 благи си в непрекъснато нанагорнище. Бях предходната година в екипа на един другар. Ужасно е и гадно, само че за какво да не си го направя по-гадно, като се върна. Лиса е правила " куад ", т.е. минавала е маршрута четири пъти. Тя е една от дребното, които са го правили.
Това ли е идната ти цел?
- Замислям се. С Лиса си вършим дребни надпревари посред ни. Надпреварваме се кой ще изяде повече сладолед, кой ще изтича повече. Възможно е да направя нещо сходно. Мисля огромни неща и главната ми цел е да прекося Антарктика. Аз съм в търсене на лимита си. Ако всичко върви по проект, другата година желая да търча на Appalachian. Състезанието стартира от източната част и минава по цялата дължина на Америка. Дълго е над 2000 благи и е много мъчно. Идеята за " куад " ми е в главата и в случай че всичко мине добре тази година, може да се опитвам другата.
Ще имаш ли пауза преди връщането ти?
- Няма да има дълга пауза. Тя ще бъде към един час, едвам умря малко. Планът ми е да изтичам надпреварата и да изкача планината Уитни, стига времето да разреши, тъй като имаше доста сняг тази година. Разпускам екипа си, взимам количката, потеглям самичък наопаки и идвам след 3-4 дни. Хубавото е, че на връщане няма да имам тези предели, тъй като в надпреварата би трябвало да си в несъмнено време. Никой не го е правил до момента и аз ще си върша моите правила. Планът е да не одобрявам никаква външна помощ, което значи, че самичък би трябвало да натоваря количката с всичко належащо и да мина тези 135 благи. Няма да мога да желая вода, да се спра на бензиностанция и да си купя вода. Каквото си взема, това ще нося, което ще е извънредно мъчно, тъй като би трябвало да се огранича с водата. В количката, която ще е цялостна с вода и храна, ще мога да събера малко над 100 кг, което е максимумът. Но колкото и вода да сложа, в никакъв случай няма да е задоволително. Ще би трябвало да внимавам на връщане, тъй като няма да има никого с мен и последното нещо, което желая, е да остана в пустинята.
Какви забавни случки и рискови прекарвания си имал по време на ултрамаратон?
- Състезанията сами по себе си са рискови и постоянно има нещо, за което да се хване. Едно от най-ужасните беше в Полярния кръг. Там човек усеща какъв брой сме оскъдни и нежни. Когато си на минус 55-60 градуса самичък със себе си посред нищото, човек премисля всичко, което е правил до момента. Ние си казнаме, че сме най-великите. Покоряваме тази земя, покорява други неща, само че почтено казано нищо не покоряваме. Ако на минус 50 задуха по-силен вятър и не си квалифициран, си починал. Там беше в действителност ужасно, тъй като на 50-60 благи от мен няма никого. Ти си самичък посред нищото и в случай че не се оправиш и не се вземеш в ръце, няма кой да ти помогне. На сходни по-големи състезния човек постоянно халюцинира. Когато тичаш 20 часа дневно, като теглиш 120-килограмова шейна, си изтощен и се случва всичко с организма.
© Красимир Георгиев
Полярният кръг е идната огромна цел за Георгиев
Винаги се случват луди неща по надпреварите. Хубавото е, че ултрасемейството са някакви ненормални лудаци, които ги виждаш един път или два пъти в годината някъде по света. Събирате се и си говорите за луди хрумвания и завършения. Това е забавното, тъй като откакто си бил примерно на " Бедуотър ", е малко мъчно да се върнеш към естествения живот. Веднъж свикнеш ли да правиш такива луди неща, естественото към този момент се изкривява. Макар че нямам нищо срещу да лежа и да чета книга, като естествен човек.
Разбрах, че сега пишеш книга?
- Преди година започнах да пиша детска брошура за всичките неща, които върша. Мисля, че е най-важно да хванем децата от най-ранна възраст и да им кажем да излизат на открито, да тичат. Започнах една книга, в която основната героиня е Мая и има приятелче прилеп. Те обикалят и вършат луди неща. Това са всичките ми завършения през очите на Мая и прилепа. Започнал съм я, само че не знам по кое време ще я завърша. Предполагам, че трява да седна и да напиша сериозна книга.
Ти направи опит за изминаването на 150 км за 50 часа в Пирин през есента, само че изкълчи гален. Имаш ли проекти да направиш нов опит?
- Никога не се бях състезавал в България и това ми беше първото съревнование в Пирин. Много ми хареса и пристигнах поради формата, който бяха създали уредниците. Пирин може да бъде много ужасяващ от време на време и не се получи. Не можах да го мина, само че Пирин ми е в главата. Там имам незавършена работа. Разбира се, че ще опитам още веднъж. Това е едно велико съревнование и се доста веселя на Пирин, а и хората са готини. Не бих оставил да не завърша съревнование. Случвало ми се е, само че постоянно съм ходил и съм го минавал. Септември тази година имам съревнование в Корсика, което е 1000 км. Искам да отида, само че виси сега. Ако не отида във Франция, това значи, че ще дойда в Пирин. Това е проектът. В края на годината (декември) имам съревнование в Камбоджа, на което приключих 10-ти през 2012 година Сигурен съм, че мога да го печеля, тъй като тази година съм добре квалифициран. Все още не е ясна програмата, само че Пирин е на хоризонта.
Виждаш ли развиване на бягането на дълги дистанции в България? Има ли други луди глави като теб?
- Разбира се, че има. България става дива столица на тичането. Преди 5-6 години с Иван от 360 се чудехме каква полуда да създадем и тогава го нямаше Илиян с run.bg. В последните години се получи подобен взрив, че съвсем всеки град има маратон. Има луди ултри в България, които обикалят по света и в действителност има доста надарени хора. България е на доста положително равнище с тичането, тъй като го вършат доста хора. На равнището е на Англия и Германия, които имат най-вече надпревари в Европа. Вече в България има надпревари бол, стига на човек да му се тича. Това е доста хубаво, тъй като в случай че таткото тича, дребните са по пътя и оказват помощ. Имаме много огромни имена – Антония Григорова, Мария Николова, Иван Сираков от ориентирането, Кирил Николов. Тепърва ще се разчува повече. Аз върша моя дял за популяризирането, тъй като да има българи на огромни надпревари като MBS и " Бедуотър ", е огромно нещо. За 40 години не сме имали участници и съм късметлия, че ме избраха тази година.
© Красимир Георгиев
По какъв метод се селектират участниците в " Бедуотър "?
- Всеки желае да взе участие в " Бедуотър ", тъй като това е меката на ултрамаратоните. Човек би трябвало да има много положително CV. Трябва да имаш най-малко 10-12 надпревари на 100 благи, 130, 140, 160, да си тичал 200 благи нонстоп. Не се броят многоетапните надпревари, а единствено тези, които си тичал нонстоп. Също по този начин би трябвало да си помагал в екипа на някого. Петимата уредници гледат и избират дали ставаш или не. Във всяко издание на " Бедуотър " има място единствено за 50 новобранци, тъй като другите 50 места са непокътнати за ветерани – хора, които са го правили един път или повече. Повече от 1000 души се борят за 50 места и в действителност би трябвало да си правил много, с цел да те вземат.
С какво се занимаваш сега, работиш ли някъде?
- Имам клиенти в Лондон и по света, на които им оказвам помощ с тренировки и диети онлайн. Водя класове в локалния фитнес. Не пристигнах тук, с цел да върша кариера. Аз съм 20 години в Лондон. Кариерата ми пречеше на тичането и по тази причина я оставих. Тук съм, с цел да упражнявам и да обикалям огромните надпревари. Правя повече неща от отдалеченост, като да оказвам помощ и упражнявам хора. Имам хрумвания да върша сходни лагери в България. Да събера деца и да им покажа, че е хубаво да се тича.
Състезания като " Бедуотър " не са евтини. " Бедуотър " коства към 8000 $. 1400 $ ти е единствено регистрацията. Задължително е да имаш екип от трима индивида, също и кола и поемаш всичките разноски на тези трима души, които ще дойдат с теб. Ние сме като " ден година храни " за хората, които живеят в Долината на гибелта. Ако петролът в страната е 2 $ на галон, в Долината на гибелта хората го подвигат до 6-6,50 $, тъй като си длъжен да си купиш от тях. Цената на " Бедуотър " е много сериозна. Разбира се, в случай че правиш това, което аз върша, всичко става двойно. Повечето ми надпревари са от 10 000 $ нагоре. MDS e към 7000 $.
Работя с Roobar, Small fit. Те са доста готина млада компания, които вършат снегоходки. Иван ми прави специфична шейна, тъй като имам отново зимно съревнование. Другата година може още веднъж да вървя до Полярния кръг. Roobar са ми главните спонсори, тъй като ги познавам отпреди шест години. Те започнаха от една дребна компания. Веднага се зарадвах, като ги видях, тъй като са готини. Хареса ми какво вършат, харесаха ми барчетата. С тях съм към този момент шеста година.
Докъде се простират границите на човешките благоприятни условия?
- Честно казано граници няма. Щом хората могат сами да прекосяват Антарктика и да тичат през пустини. Основателят на MDS и брат му потеглят с една раница вода през пустинята и по този начин се получава най-голямото съревнование. Основателят на " Бедуотър " е решил да тича от най-ниската част до планината Уитни. Хората вършат луди неща. Някога ми се е коствало невероятно да търча маратон, в този момент за мен маратонът е като дребна разходка. Мозъците ни са малко лимитирани от време на време. Хубаво е да ги имаме тези защитни механизми, само че пък ни лимитират малко. Каквото се измисли, това може да се направи.
Дали ще е четири пъти " Бедуотър ", или ще се тича през континенти, може да се направи. Това е хубавото на градчето Джаксън, в което съм сега. Тук са едни от най-големите спортисти. Хора са тичали през Монголия или са катерили планини. Няма невъзможни неща. Може да звучи като стандарт, само че просто няма. Затова, когато упражнявам някого, и ми каже, че не може да изтича 5 км, аз му споделям, че може, просто би трябвало дисциплинираност. Важно е човек да е порядъчен и да знае какво желае, с цел да върви напред.
© Красимир Георгиев
Георгиев е почнал с отдалеченост от две минути на пътеката, до момента в който в този момент бяга ултрамаратони
Животът ще е битие, в случай че няма луди неща, които да вършим. Аз би трябвало да виждам напред и нагоре. Разбрал съм, че стоенето на едно място не е добре за душата ми. Хубаво е, че открих какво желая и какво мога. Важно е за всеки да може да открие това, тъй като хората живеят без да знаят какво вършат. Преминах през много неща, с цел да схвана какво желая и какво мога и в този момент го знам. Важно е да се пробва. Когато нещо не става, опитваш и правиш друго, с цел да видиш къде си и какво си. Всеки се е родил с някакъв капацитет. Това, дали ще го осъществиш този капацитет, зависи от теб. Аз съм безусловно сигурен, че всеки го има. Един е роден да тича през пустини, различен е роден да измисли " Facebook ", само че всеки е роден с нещо. Хората би трябвало да се поразмърдат малко и да намерят това, което ги прави неповторими. Оттам нататък нещата си идват на мястото.
Ние не сме на тази земя да съществуваме, да ядем и да вървим на работа. Това не е главната цел. Основната цел е да обикаляш света, да виждаш и да се запознаваш с хора. Целта не е да си купиш " Мерцедес " и огромна къща. Хубаво е хората да го схванат и поради това се пробвам да го разпространявам измежду дребните. Да кажа, че съм живял с масаите, в Камбоджа и ще не преставам, тъй като това съм аз. Не мога да спра. Голямата къща и огромната кола не ме интересуват. Няма смисъл от тях.
След 200 години, когато още търча и приказвам на внуците или правнуците, няма да им изяснявам за лъскавия шумозаглушител на колата, а ще им изяснявам по какъв начин съм ял буболечки или съм пил кръв в Танзания. В Танзания живях няколко месеца с масаите, които са велики хора и жестоки войни. Те са изключителни. Подариха ми масайски сандали, които са направени от гума на мотор. Поканиха ме да пия кръв от крава, което е традиция за тях.
© Красимир Георгиев
Опознаването на нови култури към надпреварите е най-ценната облага за Георгиев
Запознах се с племена, които се споделят табе. Опитах се да направя съревнование на 100 благи в Танзания и отидохме да приказваме с тях, тъй като им минавахме през територията. При тях дамите работят, а мъжете седят към огъня и пушат трева и се мислят за непобедими. Обърнах се към старейшината и му споделих: " Може ли надпреварата ми да минава през вашата територия? ". Той сподели: " Дайте ни 10 овце и сте подготвени. ". Там козите и кравите са много на респект, тъй като това им е прехраната. Има забавни неща и хора по земята, просто би трябвало да тръгнеш да обикаляш и да ги търсиш. Когато тичах в Камбоджа се срещнах с монаси, които живееха в средата на нищото в някакъв дребен манастир. Бяхме едни от първите, които бяха влизали за дълго време в джунглата.
Обичам да обикалям, тъй като е друго, когато човек се сблъска с всичките неща. Ти гледаш света по различен метод, когато си ходил и виждал. Светът не е единствено черно и бяло. Когато видиш и опознаеш хората по какъв начин живеят, какво вършат и с какво се занимават, разбираш за какво са такива. Едно е да кажем, че не обичаш черни, жълти, без да ги познаваш. Видиш ли, усетиш ли ги, живееш ли с тях, ти виждаш, че са хора като мен и теб. Това е хубаво, тъй като колкото повече знаеш, толкоз по-малко расизъм има, тъй като знаеш за какво го вършат.
Кога и за какво решихте да напуснете България?
- Напуснах България към 1997 година Тогава студентите бяхме излезли по улиците и протестирахме. София и другите градове бяха блокирани. Тогава учех логика на психиката и стана по този начин, че внезапно не ми хареса какво става в София. Бях признат да изучавам в Аризона, само че отидох в Англия от обич към страната. Бях доста сърдит и си споделих, че се махам, тъй като тук нищо не става. Учех логика на психиката в Нов български университет и се чудех къде да завърша. Така се получи, че започнах един план за работа с деца в Нюкасъл. А и бях влюбен в лейди Даяна. Отидох за два месеца в Англия, само че останах. Хареса ми, като по-късно се реалокирах в Лондон и изкарах 20 години.
Кога започнахте да се занимавате с тичане?
- Никога не съм мислил, че мога да търча, тъй като структурата ми е такава, че постоянно съм бил невисок и набит. Когато отидеш в най-големия град (Лондон) и си на 22, стартират купоните. Оказа се, че навърших 30 и се погледнах, само че не приличах на човек. Бях станал над 100 кг, пушех, пиех, взимах опиати и си споделих, че не може по този начин да продължава. Реших да оставя всичко и отидох във фитнеса. Това беше тъкмо след 30-я ми рожден ден. Оставих кафе, цигари, самун, алкохол и какво ли още не и започнах да търча.
Оказа се, че ми харесва и тичах всеки ден в седмицата. Можех да търча и това беше вълнуващо. За три месеца смъкнах към 25-30 кг и не стопирах. Тичането докара до това, че започнах да обикалям света. Маратон в един град, маратон в различен град и беше забавно, тъй като по този начин виждах света. Отивам в някоя страна, заставам за седмица, пробягвам маратона и като се огледам, узнавам нови неща. Бяха забавни времена.
Хората ме питат дали ми е било мъчно да заместя всички тези неща. Не ми беше мъчно, тъй като аз си взех всички дивотии, които желаех, и по-късно заместих едно нещо с друго. Вместо да пребивавам по нощните клубове и да се напивам, аз просто отидох в други страни и опознавах хората. Като включим и обстоятелството, че два пъти припаднах от свръхдоза кокаин. Казах си, че това към този момент не ме влече. Тичането беше нов свят за мен. Преди 13 години маратонът не се тичаше от всеки, както в днешно време. Никога не съм знаел, че мога да изтичам маратон.
© Красимир Георгиев
Едно от най-запомнящите се надпревари за Георгиев е ултрамаратонът в Камбоджа
С каква отдалеченост започнахте?
- Започнах с две минути на пътеката. Тичах две минути, задъхвах се и умирах. Намерих си професионален треньор и му споделих да ме направи хубав. Той ме погледна и сподели: " Аз да не съм Хари Потър. Няма да те направя хубав, само че най-малко ще бъдеш във форма ". Съгласих се и по този начин се стартира. От две минути на пътеката, започнах да търча 5 км, започнах да се явявам на надпревари по 10 км и да пъдя времена. В началото изминавах 10 км за към час, само че последователно стигнах до 40 минути, а по-късно до 36. Имах този хъс да прогресирам. Мой прочут изтича маратон и тогава си споделих, че щом той може за какво да не мога и аз.
Тогава ли решихте, че е пристигнало времето да се впуснете в тичането на дълга отдалеченост?
- Реших го и споделих на треньора си, че ще търча в маратона. Една година се подготвях, като се състезавах на 10 км и половин маратон. Направих към 30-40 от тях в Лондон и страната. Първият ми маратон беше в Единбург, тъй като не ме одобриха в лондонския. Помня, че изпитвах някакво бясно възприятие. Изтичах маратона и се почувствах като дребния супермен. Това възприятие няма да го не помни в никакъв случай. Изтичах маратона и бях умрял, само че беше полуда и еуфорията беше огромна. Мислех си, че ще полетя. Така се стартира с маратоните. Лондон ми стана стеснен и започнах да вървя в Европа, Африка и на други места. Но на човек му става скучно след 60 маратона.
Това ли беше повратният миг, който ви насочи към рисковите надпревари?
- Тази примамка, която имах в Единбург, поизчезна. Мислех си, че би трябвало да има нещо по-голямо и велико. Помня, че когато бях на 13-14 години, гледах репортаж за " Marathon des Sables " (MDS) (маратон в пустинята). Гледах го с отворена уста и си мислех, че тези хора са тотални великани, по какъв начин може да тичат в пустинята като луди. Този маратон ми е бил постоянно в мислите, само че в никакъв случай не съм си представял, че ще го търча. Тази концепция се върна, откакто взех решение, че ще тичам огромни маратони. " Marathon des Sables " беше в действителност една от най-големите ми реализирани фантазии.
© Красимир Георгиев
Участието в едно от най-трудните надпревари в света " Marathon des Sables " е сбъдната фантазия за Георгиев
Това ли е най-трудното и изискващо съревнование в тази сфера?
- " Marathon des Sables " е едно от най-големите надпревари и поради това всеки искаше да го премине. Големи и сложни надпревари постоянно има. Вятърът и температури от 55 градуса в Сахара са едно, а в Долината на гибелта е друго. Полярният кръг беше извънредно тежко съревнование. Там температурите бяха минус 55 градуса. Все още диря кое е най-тежкото съревнование, само че сигурно си го върша тежко като прибавям неща, като на " Бедуотър ".
Какво се случи, когато изпълнихте фантазията си да изтичате " MarathondesSables "?
- През 2013 година смених треньора. В един миг постигаш това, което си желал цялостен живот. Изкачих планината и това беше най-голямото нещо. Имах краткотраен спад и бях демотивиран малко. Тогава се обадих на Лиса Смит-Бачен. Тя е един от най-великите ултрамаратонци. Стана по този начин, че имаше свободно място и стартира да ме тренира. Тя ми сподели напълно различен свят. След MDS и съревнование в Камбоджа започнахме да мислим за надпревари по 100 и 200 благи, които бяха към този момент друга класа.
Какво съставлява подготовката ви за един ултрамаратон?
- В момента пребивавам на 2300 метра надморска височина и упражнявам на 3200 и 3500 метра от време на време. Подготовката ми включва всичко. В последно време акцентирах на дърпането на гума. Конете са упражнявали по този метод, като са им връзвали гуми и тежки неща зад тях и са ги пускали да тичат, което е хубаво за цялостното подсилване на тялото. Наистина оказва помощ, когато си на 2300 или 3500 метра надморска височина с гума и с 20-килограмов елек на гърба. Много напреднах, откогато съм тук от една година. Водя фитнес и кардио клас, търча, върша спринтове. През уикендите постоянно се изкачвам с тежести на гърба по планините на 3500 метра. Специално за " Бедуотър ", температурите не могат да се съпоставят с Калифорния и поради това поставям, колкото се може повече облекла като ски оборудването и потеглям да търча на 25-30 градуса.
© Красимир Георгиев
Ултрамаратоните изискват сериозна физическа подготовка
Спазваш ли специфичен хранителен режим?
- Храната не е нещо характерно, само че виждам какво хапвам. Готвех в Лондон, по-късно започнах да се занимавам със спортна диетология. Храната постоянно е било нещо, което ме е интересувало и пособие. Тя е доста значима за един състезател и може да повлияе, в случай че се направи неточност. В античен Китай, когато се разболееш, те питат какво ядеш и каква е диетата ти. За мен салдото е най-съществен. Против съм към всички неща, които изключват цели хранителни артикули. Говоря за хора, които са се решили на суровоядство или да изключат цели скотски артикули. Не бих направил това да изключа цяла хранителна група. Но има и хора като Боян Петров, който е веган. За някои работи и тялото им може да привикне, само че аз съм срещу. Ако ядеш уравновесено, всичко ще е наред.
Как се възстановяваш след съревнование?
- Тялото ми към този момент реагира доста добре. Последното ми съревнование беше на 100 благи преди месец. Преди не можех вървя пет дни след такова съревнование. Но откогато упражнявам на огромна надморска височина, на другия ден можех да търча и нямах мазоли. Тялото ми е привикнало и хапвам повече мазнини, в сравнение с въглехидрати. Вече не прибягвам към самун и пица, а виждам да хапвам повече мазнини като авокадо, ядки, плодове и зеленчуци. Много е значимо, когато тръгне да тренира човек, да разбере какво иската тялото. Имам другар немец, с който тичахме в Камбоджа. Той не пиеше вода, а бира. На всички пунктове си беше оставил двойка бири и ги пиеше. Друг пък на 90-ата миля изяждаше цяла 15-инчова пица. Аз не мога да го направя това, тъй като стомахът ми тогава е по-малък от пръста ми. Много е значимо да схванеш и да можеш да четеш тялото си. По време на съревнование съвсем изцяло изключвам въглехидратите. Сега съм на любеница, манго и барчета. Те са леки, бързо се смилат и ти дават сила. Моята треньорка Лиса не яде нищо по време на съревнование. Една от най-великите - Пам Рийд, тича " Бедуотър " на кола и вода. Аз главно съм на плодове, барчета, кисели краставички. Добавям нутела и фъстъчено масло от време на време.
© Красимир Георгиев
За цялостното възобновяване на тялото след съревнование са нужни няколко дни
Предстои ти " Бедуотър "? Какъв е проектът ти?
- Следвам същия принцип, както когато попитали първия човек, изкачил Еверест, за какво го прави и той дал отговор " тъй като е там ". " Бедуотър " е велико съревнование. Искам да се класирам добре в него, само че в това време си споделям за какво пък да не се опитам да се върна. Защо не? Това е извънредно натоварващо съревнование. Започваш от 85 метра под морското ниво и се изкачваш до 2500 метра в планината Уитни. 135 благи си в непрекъснато нанагорнище. Бях предходната година в екипа на един другар. Ужасно е и гадно, само че за какво да не си го направя по-гадно, като се върна. Лиса е правила " куад ", т.е. минавала е маршрута четири пъти. Тя е една от дребното, които са го правили.
Това ли е идната ти цел?
- Замислям се. С Лиса си вършим дребни надпревари посред ни. Надпреварваме се кой ще изяде повече сладолед, кой ще изтича повече. Възможно е да направя нещо сходно. Мисля огромни неща и главната ми цел е да прекося Антарктика. Аз съм в търсене на лимита си. Ако всичко върви по проект, другата година желая да търча на Appalachian. Състезанието стартира от източната част и минава по цялата дължина на Америка. Дълго е над 2000 благи и е много мъчно. Идеята за " куад " ми е в главата и в случай че всичко мине добре тази година, може да се опитвам другата.
Ще имаш ли пауза преди връщането ти?
- Няма да има дълга пауза. Тя ще бъде към един час, едвам умря малко. Планът ми е да изтичам надпреварата и да изкача планината Уитни, стига времето да разреши, тъй като имаше доста сняг тази година. Разпускам екипа си, взимам количката, потеглям самичък наопаки и идвам след 3-4 дни. Хубавото е, че на връщане няма да имам тези предели, тъй като в надпреварата би трябвало да си в несъмнено време. Никой не го е правил до момента и аз ще си върша моите правила. Планът е да не одобрявам никаква външна помощ, което значи, че самичък би трябвало да натоваря количката с всичко належащо и да мина тези 135 благи. Няма да мога да желая вода, да се спра на бензиностанция и да си купя вода. Каквото си взема, това ще нося, което ще е извънредно мъчно, тъй като би трябвало да се огранича с водата. В количката, която ще е цялостна с вода и храна, ще мога да събера малко над 100 кг, което е максимумът. Но колкото и вода да сложа, в никакъв случай няма да е задоволително. Ще би трябвало да внимавам на връщане, тъй като няма да има никого с мен и последното нещо, което желая, е да остана в пустинята.
Какви забавни случки и рискови прекарвания си имал по време на ултрамаратон?
- Състезанията сами по себе си са рискови и постоянно има нещо, за което да се хване. Едно от най-ужасните беше в Полярния кръг. Там човек усеща какъв брой сме оскъдни и нежни. Когато си на минус 55-60 градуса самичък със себе си посред нищото, човек премисля всичко, което е правил до момента. Ние си казнаме, че сме най-великите. Покоряваме тази земя, покорява други неща, само че почтено казано нищо не покоряваме. Ако на минус 50 задуха по-силен вятър и не си квалифициран, си починал. Там беше в действителност ужасно, тъй като на 50-60 благи от мен няма никого. Ти си самичък посред нищото и в случай че не се оправиш и не се вземеш в ръце, няма кой да ти помогне. На сходни по-големи състезния човек постоянно халюцинира. Когато тичаш 20 часа дневно, като теглиш 120-килограмова шейна, си изтощен и се случва всичко с организма.
© Красимир Георгиев
Полярният кръг е идната огромна цел за Георгиев
Винаги се случват луди неща по надпреварите. Хубавото е, че ултрасемейството са някакви ненормални лудаци, които ги виждаш един път или два пъти в годината някъде по света. Събирате се и си говорите за луди хрумвания и завършения. Това е забавното, тъй като откакто си бил примерно на " Бедуотър ", е малко мъчно да се върнеш към естествения живот. Веднъж свикнеш ли да правиш такива луди неща, естественото към този момент се изкривява. Макар че нямам нищо срещу да лежа и да чета книга, като естествен човек.
Разбрах, че сега пишеш книга?
- Преди година започнах да пиша детска брошура за всичките неща, които върша. Мисля, че е най-важно да хванем децата от най-ранна възраст и да им кажем да излизат на открито, да тичат. Започнах една книга, в която основната героиня е Мая и има приятелче прилеп. Те обикалят и вършат луди неща. Това са всичките ми завършения през очите на Мая и прилепа. Започнал съм я, само че не знам по кое време ще я завърша. Предполагам, че трява да седна и да напиша сериозна книга.
Ти направи опит за изминаването на 150 км за 50 часа в Пирин през есента, само че изкълчи гален. Имаш ли проекти да направиш нов опит?
- Никога не се бях състезавал в България и това ми беше първото съревнование в Пирин. Много ми хареса и пристигнах поради формата, който бяха създали уредниците. Пирин може да бъде много ужасяващ от време на време и не се получи. Не можах да го мина, само че Пирин ми е в главата. Там имам незавършена работа. Разбира се, че ще опитам още веднъж. Това е едно велико съревнование и се доста веселя на Пирин, а и хората са готини. Не бих оставил да не завърша съревнование. Случвало ми се е, само че постоянно съм ходил и съм го минавал. Септември тази година имам съревнование в Корсика, което е 1000 км. Искам да отида, само че виси сега. Ако не отида във Франция, това значи, че ще дойда в Пирин. Това е проектът. В края на годината (декември) имам съревнование в Камбоджа, на което приключих 10-ти през 2012 година Сигурен съм, че мога да го печеля, тъй като тази година съм добре квалифициран. Все още не е ясна програмата, само че Пирин е на хоризонта.
Виждаш ли развиване на бягането на дълги дистанции в България? Има ли други луди глави като теб?
- Разбира се, че има. България става дива столица на тичането. Преди 5-6 години с Иван от 360 се чудехме каква полуда да създадем и тогава го нямаше Илиян с run.bg. В последните години се получи подобен взрив, че съвсем всеки град има маратон. Има луди ултри в България, които обикалят по света и в действителност има доста надарени хора. България е на доста положително равнище с тичането, тъй като го вършат доста хора. На равнището е на Англия и Германия, които имат най-вече надпревари в Европа. Вече в България има надпревари бол, стига на човек да му се тича. Това е доста хубаво, тъй като в случай че таткото тича, дребните са по пътя и оказват помощ. Имаме много огромни имена – Антония Григорова, Мария Николова, Иван Сираков от ориентирането, Кирил Николов. Тепърва ще се разчува повече. Аз върша моя дял за популяризирането, тъй като да има българи на огромни надпревари като MBS и " Бедуотър ", е огромно нещо. За 40 години не сме имали участници и съм късметлия, че ме избраха тази година.
© Красимир Георгиев
По какъв метод се селектират участниците в " Бедуотър "?
- Всеки желае да взе участие в " Бедуотър ", тъй като това е меката на ултрамаратоните. Човек би трябвало да има много положително CV. Трябва да имаш най-малко 10-12 надпревари на 100 благи, 130, 140, 160, да си тичал 200 благи нонстоп. Не се броят многоетапните надпревари, а единствено тези, които си тичал нонстоп. Също по този начин би трябвало да си помагал в екипа на някого. Петимата уредници гледат и избират дали ставаш или не. Във всяко издание на " Бедуотър " има място единствено за 50 новобранци, тъй като другите 50 места са непокътнати за ветерани – хора, които са го правили един път или повече. Повече от 1000 души се борят за 50 места и в действителност би трябвало да си правил много, с цел да те вземат.
С какво се занимаваш сега, работиш ли някъде?
- Имам клиенти в Лондон и по света, на които им оказвам помощ с тренировки и диети онлайн. Водя класове в локалния фитнес. Не пристигнах тук, с цел да върша кариера. Аз съм 20 години в Лондон. Кариерата ми пречеше на тичането и по тази причина я оставих. Тук съм, с цел да упражнявам и да обикалям огромните надпревари. Правя повече неща от отдалеченост, като да оказвам помощ и упражнявам хора. Имам хрумвания да върша сходни лагери в България. Да събера деца и да им покажа, че е хубаво да се тича.
Състезания като " Бедуотър " не са евтини. " Бедуотър " коства към 8000 $. 1400 $ ти е единствено регистрацията. Задължително е да имаш екип от трима индивида, също и кола и поемаш всичките разноски на тези трима души, които ще дойдат с теб. Ние сме като " ден година храни " за хората, които живеят в Долината на гибелта. Ако петролът в страната е 2 $ на галон, в Долината на гибелта хората го подвигат до 6-6,50 $, тъй като си длъжен да си купиш от тях. Цената на " Бедуотър " е много сериозна. Разбира се, в случай че правиш това, което аз върша, всичко става двойно. Повечето ми надпревари са от 10 000 $ нагоре. MDS e към 7000 $.
Работя с Roobar, Small fit. Те са доста готина млада компания, които вършат снегоходки. Иван ми прави специфична шейна, тъй като имам отново зимно съревнование. Другата година може още веднъж да вървя до Полярния кръг. Roobar са ми главните спонсори, тъй като ги познавам отпреди шест години. Те започнаха от една дребна компания. Веднага се зарадвах, като ги видях, тъй като са готини. Хареса ми какво вършат, харесаха ми барчетата. С тях съм към този момент шеста година.
Докъде се простират границите на човешките благоприятни условия?
- Честно казано граници няма. Щом хората могат сами да прекосяват Антарктика и да тичат през пустини. Основателят на MDS и брат му потеглят с една раница вода през пустинята и по този начин се получава най-голямото съревнование. Основателят на " Бедуотър " е решил да тича от най-ниската част до планината Уитни. Хората вършат луди неща. Някога ми се е коствало невероятно да търча маратон, в този момент за мен маратонът е като дребна разходка. Мозъците ни са малко лимитирани от време на време. Хубаво е да ги имаме тези защитни механизми, само че пък ни лимитират малко. Каквото се измисли, това може да се направи.
Дали ще е четири пъти " Бедуотър ", или ще се тича през континенти, може да се направи. Това е хубавото на градчето Джаксън, в което съм сега. Тук са едни от най-големите спортисти. Хора са тичали през Монголия или са катерили планини. Няма невъзможни неща. Може да звучи като стандарт, само че просто няма. Затова, когато упражнявам някого, и ми каже, че не може да изтича 5 км, аз му споделям, че може, просто би трябвало дисциплинираност. Важно е човек да е порядъчен и да знае какво желае, с цел да върви напред.
© Красимир Георгиев
Георгиев е почнал с отдалеченост от две минути на пътеката, до момента в който в този момент бяга ултрамаратони
Животът ще е битие, в случай че няма луди неща, които да вършим. Аз би трябвало да виждам напред и нагоре. Разбрал съм, че стоенето на едно място не е добре за душата ми. Хубаво е, че открих какво желая и какво мога. Важно е за всеки да може да открие това, тъй като хората живеят без да знаят какво вършат. Преминах през много неща, с цел да схвана какво желая и какво мога и в този момент го знам. Важно е да се пробва. Когато нещо не става, опитваш и правиш друго, с цел да видиш къде си и какво си. Всеки се е родил с някакъв капацитет. Това, дали ще го осъществиш този капацитет, зависи от теб. Аз съм безусловно сигурен, че всеки го има. Един е роден да тича през пустини, различен е роден да измисли " Facebook ", само че всеки е роден с нещо. Хората би трябвало да се поразмърдат малко и да намерят това, което ги прави неповторими. Оттам нататък нещата си идват на мястото.
Ние не сме на тази земя да съществуваме, да ядем и да вървим на работа. Това не е главната цел. Основната цел е да обикаляш света, да виждаш и да се запознаваш с хора. Целта не е да си купиш " Мерцедес " и огромна къща. Хубаво е хората да го схванат и поради това се пробвам да го разпространявам измежду дребните. Да кажа, че съм живял с масаите, в Камбоджа и ще не преставам, тъй като това съм аз. Не мога да спра. Голямата къща и огромната кола не ме интересуват. Няма смисъл от тях.
След 200 години, когато още търча и приказвам на внуците или правнуците, няма да им изяснявам за лъскавия шумозаглушител на колата, а ще им изяснявам по какъв начин съм ял буболечки или съм пил кръв в Танзания. В Танзания живях няколко месеца с масаите, които са велики хора и жестоки войни. Те са изключителни. Подариха ми масайски сандали, които са направени от гума на мотор. Поканиха ме да пия кръв от крава, което е традиция за тях.
© Красимир Георгиев
Опознаването на нови култури към надпреварите е най-ценната облага за Георгиев
Запознах се с племена, които се споделят табе. Опитах се да направя съревнование на 100 благи в Танзания и отидохме да приказваме с тях, тъй като им минавахме през територията. При тях дамите работят, а мъжете седят към огъня и пушат трева и се мислят за непобедими. Обърнах се към старейшината и му споделих: " Може ли надпреварата ми да минава през вашата територия? ". Той сподели: " Дайте ни 10 овце и сте подготвени. ". Там козите и кравите са много на респект, тъй като това им е прехраната. Има забавни неща и хора по земята, просто би трябвало да тръгнеш да обикаляш и да ги търсиш. Когато тичах в Камбоджа се срещнах с монаси, които живееха в средата на нищото в някакъв дребен манастир. Бяхме едни от първите, които бяха влизали за дълго време в джунглата.
Обичам да обикалям, тъй като е друго, когато човек се сблъска с всичките неща. Ти гледаш света по различен метод, когато си ходил и виждал. Светът не е единствено черно и бяло. Когато видиш и опознаеш хората по какъв начин живеят, какво вършат и с какво се занимават, разбираш за какво са такива. Едно е да кажем, че не обичаш черни, жълти, без да ги познаваш. Видиш ли, усетиш ли ги, живееш ли с тях, ти виждаш, че са хора като мен и теб. Това е хубаво, тъй като колкото повече знаеш, толкоз по-малко расизъм има, тъй като знаеш за какво го вършат.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ