Човек, колкото и добре да живее, един ден му се

Човек, колкото и добре да живее, един ден му се постанова да записва автомобил в КАТ. И тогава се сблъсква с бюрокрацията, която от години царува там и към момента не се е намерило управление на Министерство на вътрешните работи, което да успее да я вкара в възможни граници. Повечето административни услуги, свързани с регистрация или пререгистрация на автомобил, нормално костват най-малко един работен ден на жителите. 
Прочетете още
Следващият " роман по претърпяно " демонстрира действителната обстановка в една българска институция, която към момента е надалеч от стандартите за съгласуваност на 21 век. Правим конкретизиране, че казусът е систематичен и Пловдив надалеч не е единствения град, в който има опашки пред Пътна полиция. 

Дълга опашка с чакащи за регистрация на МПС пред КАТ се изви за следващ път тази заран в Пловдив, запълваща паркинга и улицата.  

Изнервени жители, някои от тях взели почивен ден особено за приключението КАТ, се тълпяха пред гишето за подаване на заявки за регистрация.

„ Не съм ли аз наред? ” чува се нестабилно измежду тълпата, което смело изказване отеква глухо като гласчето на горска улулица в септемврийска нощ.

„ Значи госпожо, като ви кажа, че е ваш ред, тогава ще минете! ” – изръмжава чиновник на КАТ, на привидна позиция усмирител и навигатор на заблудени жители при регистрация. „ Не виждате ли, че Шкодата е пред вас?! ”, на което всички присъстващи стартират да се оглеждат,  пробвайки се да дешифрират енигмата по какъв начин тъкмо служителя взема решение кой е на ред.

„ Стояне, айде. Ти си. ” – показва одеве пристигнала кола, престояла единствено към 5 минути. „ Вие компактно след него, в лявата лента. Давай, давай, давай. В лявата лента споделих! Ей, значи, единствено малоумници! ” възроптава регулировчикът, излъчващ аура на собственик на висше по Регулация и Масов надзор. „ Няма да се научат, ей! ”

След  двучасово очакване на произвола на ориста, манната небесна е спусната върху елементарният жител, и той е свикан в дребната помощна постройка в архитектурен жанр соцбрутализъм.  Там  чака единствено с цел да го върнат по неразбираеми за него аргументи, като напътствията са от вида на „ Вземете това и отидете на гише 1 в централна постройка.След това би трябвало да платите санкцията в банката. Кой е идващият? ”

На жителя се дава заявката и жълт, ламиниран правоъгълник с следващ номер с напътствията „ На 3-ти канал сте. Вътре чакате да Ви извикат номера. ”, и е изпратен към следващото премеждие, този път към хангарите за инспекция на рама и сериен номер.

Чудейки се дали е попаднал в „ Страната на чудесата ” или сцената от паметния филм „ Beetlejuice ”, жителят с номер 77 чува от остарелите представители в халето – „ Номер 56 и 81 на гише “.

“Извинете, аз съм номер 80, дали чухте моя номер, тъй като извикват 81 преди мен? ” пита наивно една женица на възраст, която очевидно от дълго време не се е сблъсквала с бюрокрацията в КАТ.

„ Мисля, че не. Не мога да чуя добре, а и няма ред наподобява. ”  „ А, добре. ”  казва тя и сяда на скамейките, които наподобяват рециклирани от някой градски парк през 90-те.

След приблизително очакване от към 3 часа, жителят към този момент може да си вземе талона и номерата.

Въпросите, които назряват след такова прекарване, което краде най-важния запас на индивида – времето, са:

Кога ще се модернизира едно институция като КАТ, което е натоварено съвсем непрекъснато?  Защо постройката е разположена до ромски лагер в края на града и наподобява на съборетина? Няма ли да се наложи най-сетне дигитализиране на документалните процеси за облекчение на чиновници и жители?

 Въпросите без отговори за един проспериращ  и възходящ по население град като Пловдив не секват.