Човечеството започнало да губи с първата копка за построяването на

...
Човечеството започнало да губи с първата копка за построяването на
Коментари Харесай

Ернст Юнгер – уникалният войник и германец, разпалил световните войни с писалка

Човечеството почнало да губи с първата копка за построяването на Вавилонската кула. Легендата споделя, че преди нея се е приказвал един език, само че след рухването на кулата се популяризирали и доста нови езици, с които тази връзка е от дълго време изгубена. В античният китайски език съществува едно доста забавно предписание. В някои текстове могат да се открият писмени знаци, които се употребяват единствено един път и в никакъв случай повече не се повтарят. Точно това затруднява лингвистите да доближат до истинският превод и постоянно залагат на личната си преценка и се надяват, че са оптимално покрай точният превод.

Това предписание в китайският език е коствало на мнозина много безсънни нощи и даже сега има текстове, чийто превод остава вечно неразрешен за модерното общество. И както съществуват такива знаци, по този начин съществуват и такива хора – неповторими за човечеството. Раждат се единствено един път, оставят мистичност след себе си и името им се възползва от именития статус. Като такава легенда би трябвало да се преглежда и немския публицист Eрнст Юнгер.

Титлата не е единствена, Ернст е деец от войната, биолог, мъдрец, националист и извънреден последовател на тежките опиати. Комбинацията от всичко това го трансформира допълнително от легенда, изключително откакто редица критици желаят да намерят най-силната му страна, а самият германец може да се похвали с особени и забележителни качества във всичките си занимания. Ражда се през 1895 година в Хайделберг и може да се похвали с естествен живот. Семейството му е относително заможно, а един път щом навършва 18 години, Ернст отива доброволец във Френския легион, където за известно време служи в Северна Африка. Понеже не е съобщил на никого, татко му задейства всички фамилни връзки и го прибира назад вкъщи.

 German_dead_Guillemont_September_1916

Битката за Гиймонт, в която Ернст взе участие!

Снимка: By John Warwick Brooke – This is photograph Q 2456 from the collections of the Imperial War Museums., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=569360

Войната към този момент го е омагьосала и през идната година се записва доброволец в армията на Кайзера. Изпратен е на Западния фронт и там показва съществени умения. Награден е с Железен кръст първи клас през 1917 година и скоро получава най-високата премия на армията – Pour le Merite. Най-висшата почит се връчва на 23-годишна възраст през 1918 година Самият той не знае какъв брой тъкмо пъти е бил раняван по време на нощните патрули и по време на офанзивите на окопите.

Отражението на борбата се оказва доста въздействащо върху нежната душeвност на младежа и в следствие го ограбва от опцията да има естествен живот. Ернст води доста сериозен дневник за всички сражения по време на войната. Повечето съумява да разгласява независимо през 1920 година със заглавие „ Буря от стомана “. Причината да стартира да написа е едно посещаване в болничното заведение. Един от лекуващите лекари му споделя, че „ патроните и книгите имат обособени направления “.

За малко време читателите се придвижват в мъчителната сивота на фронта. Няма литературни съпоставения, няма нищо занимателно и нищо претрупано. Немският боец споделя напълно умерено за всяка среща със гибелта, а до края на войната е съумял да я познае толкоз добре, че на финала може да се счита за доста добър неин другар. Що се отнася до осъществяването на дълга, писателят и деец споделя за всички многочислени вечери, в които зъбите му тракали от мраз, а единствената значима мисъл била по какъв начин ще забие ножа си в корема на врага.

Нещо по-впечатляващо за немския имперски боец е фактът, че не се пробва да прибавя размишления по отношение на войната и нейните аргументи, това оставя на един различен негов военен сътрудник – Хитлер. Често обаче не не помни да подсети какво могат да създадат хората, когато не помнят своята естествена природа:

„ Окопът беше препълнен с трупове, задушаващи се и тежко ранени умиращи мъже. Едно тяло беше съблечено до кръста с напълно отворен тил. Друг лежеше със забит триъгълен шрапнел, който висеше от черепа му, издаваше къси и доста пискливи крясъци. Това беше домът на бога на болката, за първи път погледнах дяволската бръмка в дълбините на това кралство. И свежите снаряди се спускаха от небето от самото начало. “

Особено усещане вършат и нощните офанзиви и разузнаване. Понякога бойците са изпратени за събирането на трупове, които по-късно да погребат, ето какво споделя за тях:

„ Тежките моменти на нощно нахлуване оставят едно незаличимо усещане. Очите и ушите са напрегнати до краен лимит, шумоленето на непознати крайници във високата трева е неизбежно и заплашително. Принуждавате се да дишате безшумно и малко. Съществува механичното тракване на предпазителя на револвера ви; звукът прорязва нервите ви. Зъбите ви се точат на щифта на ръчната граната. Срещата ще бъде къса и убийствена. Треперите с два спорни импулса: нарасналото схващане на ловеца и ужаса от предстоящото. Вие сте свят кондензиран с ужасяващата аура на дивия пейзаж. “

 Ernst_Junger_drawing

Снимка: By Ironie – Собствена творба, CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2170405

След като войната остава доста белези върху Ернст, неизбежното продължава да се случва. Проблемите стартират да се нижат един след различен, само че намира някакъв покой в просвета като биологията. Самият той споделя, че ненавижда демокрацията и ще остане закостенял националист, само че все пак не се включва в нацистката партия. Нещо повече, Хитлер персонално му предлага стол в Народното събрание през 1933 година и писателят още веднъж отхвърля. Забранява на нацистите да употребяват текстовете му за агитация и слага една голяма граница сред себе си и фюрера.

Мобилизиран е за идващият световен спор, само че прекарва огромна част от времето си в Париж. Юнгер продължава да бъде безспорен индивидуалист и не разрешава на никого да го причислява в каквато и да било сфера. След 1945 година е неразрешен, тъй като не признава съдружниците и новите си окупатори. Продължава да написа и до края на живота си ще е издал повече от 50 заглавия. Вълнуват го въпроси като количеството болежка, което един човек може да одобри, преди да бъде погубен.

През 70-те години към този момент употребява най-различни опиати и доста от последните му книги са написани под въздействието точно на тях. Предимно залага на кокаин, хашиш и LSD. Намира особена пристрастеност в магическите и фантастични литературни клубове, където на драго сърце взе участие. Юнгер живее задоволително дълго, с цел да види по какъв начин света ще се промени неведнъж. Продължава да е правилен на себе си по отношение на идеологията и национализма си, страни от всички и въпреки всичко оставя завещание за поколенията след себе си.

През 60-те и 70-те години на предишния век е приет за един от най-влиятелните писатели на Германия. През 1984 година съумява да притегли вниманието на френския и немския президент с концепцията за издигане на мемориал, с който да осъди войната. До края на живота си не се извинява на никой и за нищо, най-много за написаното. Ернст Юнгер умира през 1998 година на 102 година

Снимка: By Ernst Juenger – Book by Ernst Juenger: In Stahlgewittern, Berlin 1922, 3rd edition, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8735430

 

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР