Над 90% от боклука в Голямото тихоокеанско сметище идва от 6 държави
Човечеството замърсява океаните от десетилетия, а следствията ще се усещат през идващите епохи, твърдят ни учените от години. Но кой в действителност хвърля най-вече отпадъци в Тихия океан?
Изследователи от плана за разчистване на океаните и Университета " Вагенинген " в Холандия са пробвали да открият това посредством тестване и разбор на боклука от Голямото тихоокеанско сметище и са разгласили резултатите в Scientific Reports. Те сочат, че над 90% от боклука, който може да бъде разпознат, идва единствено от 6 индустриализирани страни с развъртян промишлен лов на риба.
Голямото тихоокеанско бунище е циркулиращ морски отпадък в централната част на Северния Тихи океан с повърхност към 1,6 млн. квадратни километра. Съставен е най-вече от дребни пластмасови боклуци, химически утайки и други парчета, плаващи на дълбочина от 1 до 100 метра, като 70% от цялата пластмаса се утаява в дънните пластове.
Тъй като болшинството от парченцата са доста дребни, анализирането им - въз основата на думи, отпечатани върху пластмасата, лога и други знаци, е било съществено предизвикателство за учените. Те са обработили 6000 части отпадък и са разпознали страната на генезис на едвам 232 от тях.
33,6% от боклука е от Япония, следвана компактно от Китай с 32,3%. След това са Южна Корея с 9,9% от боклука, Съединени американски щати с 6,5%, Тайван с 5,6% и Канада с 4,7%.
26% от сметта е от екипировка за промишлен лов на риба. Пластмасовите шамандури пък са едвам 3% от обектите, само че дават към 21% от масата на Голямото тихоокеанско бунище.
Откритието е въз основата на дребна проба, само че е в допълнение доказателство за обстоятелството, че международното замърсяване се прави главно от шепа индустриални страни, а множеството разрастващи се стопански системи на процедура не играят основна роля в него.
Изследователи от плана за разчистване на океаните и Университета " Вагенинген " в Холандия са пробвали да открият това посредством тестване и разбор на боклука от Голямото тихоокеанско сметище и са разгласили резултатите в Scientific Reports. Те сочат, че над 90% от боклука, който може да бъде разпознат, идва единствено от 6 индустриализирани страни с развъртян промишлен лов на риба.
Голямото тихоокеанско бунище е циркулиращ морски отпадък в централната част на Северния Тихи океан с повърхност към 1,6 млн. квадратни километра. Съставен е най-вече от дребни пластмасови боклуци, химически утайки и други парчета, плаващи на дълбочина от 1 до 100 метра, като 70% от цялата пластмаса се утаява в дънните пластове.
Тъй като болшинството от парченцата са доста дребни, анализирането им - въз основата на думи, отпечатани върху пластмасата, лога и други знаци, е било съществено предизвикателство за учените. Те са обработили 6000 части отпадък и са разпознали страната на генезис на едвам 232 от тях.
33,6% от боклука е от Япония, следвана компактно от Китай с 32,3%. След това са Южна Корея с 9,9% от боклука, Съединени американски щати с 6,5%, Тайван с 5,6% и Канада с 4,7%.
26% от сметта е от екипировка за промишлен лов на риба. Пластмасовите шамандури пък са едвам 3% от обектите, само че дават към 21% от масата на Голямото тихоокеанско бунище.
Откритието е въз основата на дребна проба, само че е в допълнение доказателство за обстоятелството, че международното замърсяване се прави главно от шепа индустриални страни, а множеството разрастващи се стопански системи на процедура не играят основна роля в него.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ