Доклад на ООН: Очакват ни покачващи се морета, изчезване на ледове и свръхбури
Човечеството би трябвало да се приготви за сериозен удар от океаните и замръзналите зони на Земята през идващите няколко века, твърди огромен отчет на Организация на обединените нации, възложен на Агенция Франс Прес.
Нашият дълготраен табиет да зареждаме атмосферата със загряващ планетата CO2 е породил голям брой последствия, започвайки от необратимо повишаване на морското ниво, съгласно специфичния отчет на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC).
Дори при оптимистични сюжети, при които стоплянето е лимитирано до 2 градуса по Целзий, Земята евентуално ще претърпи повече от 100 пъти нарастване на вредите, породени от свръхбури и 280 милиона души ще бъдат изселени поради покачващи се морета, се показва в отчета.
Ледените или заснежените региони на планетата, известни като криосфера, също са подложени на стопляне, основано от индивида, като ледените покривки всяка година понижават с повече от 400 милиарда тона, а планинските ледници – източник на прясна вода за милиарди души в Андите, Хималаите и на други места – са застрашени от локално изгубване.
От 1/3 до 99% от международните ледове също могат да се стопят до 2100 година, в случай че излъчванията продължат да се повишават, което евентуално ще се освободи въглеродна бомба от парникови газове, съгласно откритията.
Разрушителните промени, които към този момент са факт, биха могли да доведат и до непрекъснат спад на рибните ресурси.
Научната оценка на 900 страници е четвъртият сходен на Организация на обединените нации за по-малко от година, като други се концентрират върху 1,5-градусовата граница, ограничаваща световното стопляне, положението на биологичното многообразие и метода на ръководство на горите и световната хранителна система.
И четирите отчета стигат до заключението, че човечеството би трябвало да промени метода, по който създава и употребява съвсем всичко, с цел да избегне най-лошите разрушения от изменението на климата и утежняването на околната среда.
Правителствата се събират в Монако идващия месец, с цел да прегледат формалното обобщение на новия отчет.
Окончателните насоки за политиците ще бъдат оповестени на 25 септември, прекомерно късно, с цел да бъдат прегледани от международните водачи, които се събират два дни по-рано на среща на върха, свикана от генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутереш, с цел да подхващат по-силни национални дейности за справяне с рецесията с климата.
Гутереш може да бъде отчаян от това, което основните международни откриватели на парникови газове слагат на масата, съгласно специалисти, проследяващи политиката за климата в Китай, Съединени американски щати, Европейския съюз и Индия.
Голямата четворка – представляваща съвсем 60% от световните излъчвания, основани на изкопаеми горива – всички са изправени пред пагубни въздействия, свързани с океана и леда, само че никой не наподобява квалифициран, а единствено афишира по-амбициозни цели за филтриране от въглерод втехните стопански системи.
„ Необратима “ смяна
Доналд Тръмп – неизявил се в климатичния сегмент на Г-7 тази седмица, желае Съединени американски щати да изоставен Парижкото съглашение и е взел под прицел климатичната политика на предшественика му Барак Обама.
Индия бързо развива слънчевата сила, само че в това време продължава да построява потенциал за изгаряне на въглища.
Европейският съюз се придържа към задачата за нулеви излъчвания в средата на века, само че няколко държави-членки се бавят.
Отдавна обсъждан като водач в региона на климата, Китай – който отделя съвсем толкоз CO2, колкото Съединени американски щати, Европейски Съюз и Индия дружно – също изпраща смесени сигнали.
“Погледът на Пекин непрекъснато се отдалечава от проблемите на околната среда и по-специално от изменението на климата”, отбелязва Ли Шуо, анализатор на „ Greenpeace International “, дълготраен наблюдаващ на политиката в региона на климата в Китай.
Възраждането на силата от въглища в страната и облекчаването на регулациите за замърсяване на въздуха, споделя той, сочат угриженост към забавящата се стопанска система на Китай и нейната комерсиална война със Съединени американски щати.
И все пак всички тези страни са изправени пред доста от заканите, обрисувани в отчета на IPCC.
Шанхай, Нинбо, Тайчжоу и други към половин дузина огромни крайбрежни градове в Китай, да вземем за пример, са мощно уязвими за бъдещо повишение на морското ниво, което се чака да се вдигне с метър спрямо края на 20-ти век, в случай че излъчванията на CO2 продължат да не понижават. Мумбай и други градове по крайбрежието на Индия също са под опасност.
“В момента в Съединени американски щати има пробиваща си път нишка, насърчавана от технооптимисти, които считат, че можем да открием пътя към този проблем”, споделя Майкъл Ман, шеф на Центъра за просвета на Земята в държавния университет в Пенсилвания.
“Но Съединени американски щати не са подготвени за метър повишение на морското ниво до 2100 г.”, сподели той за Агенция Франс Прес. “Просто погледнете какво се случи след бурите Санди, Катрина, в Хюстън или Пуерто Рико.”
Хилядократно нарастване на вредите от наводнения
До 2050 година доста ниско ситуирани мегаполиси и дребни островни страни ще изпитват „ рискови прояви на морското ниво “ всяка година, даже при най-оптимистичните сюжети за понижаване на излъчванията, заключава отчетът.
До 2100 година се чака “годишните вреди от наводнения да се усилят два до три пъти” или 100 до 1 000 пъти, се споделя в плана на резюмето за политиците.
Дори в случай че светът успее да ограничи световното стопляне при 2 градуса по Целзий, световното океанско водно ниво ще се повиши задоволително, с цел да измести повече от четвърт милиард души. Докладът показва, че това може да се случи незабавно след 2100 година, макар че някои специалисти считат, че е по-вероятно да се случи в по-дълъг интервал от време.
“Дори в случай че броят им е 100 или 50 милиона до 2100 година, това към момента е огромно опустошение и доста човешки нещастия”, споделя Бен Строс, основен изпълнителен шеф и основен академик от Климатичната централа на американска изследователска група.
Средната повърхностна температура на Земята е повишена с 1 градус от края на 19 век и е на път – при сегашните равнища на излъчвания на CO2 – да се затопли с още 2 или 3 градуса до края на века.
Парижкото съглашение приканва за ограничение на световното стопляне при “доста под” 2 градуса.
Повишаването на морското ниво ще се форсира бързо, преминавайки в 22 век, и “може да надвиши пъти от 3,6 милиметра годишно през днешния ден до “няколко сантиметра” годишно” – към 100 пъти повече, съгласно отчета.
В съпоставяне с края на 20-ти век, моретата евентуално ще се повишат с към 43 сантиметра до 2100 година, в случай че световното стопляне е лимитирано до 2 градуса и 84 см при сегашните трендове, които биха довели до по-топъл свят с 3 до 4 градуса.
Новопоявилите се морета ще принудят всички крайбрежни райони да се приспособяват, като по-вероятно е богатите народи да обезпечат отбрана на своите морски мегаполиси, в сравнение с разрастващите се, където по-бедните хора ще се борят с въздействията или ще се отдръпват на високи места като бежанци от климата.
В международен мащаб се планува от 20 до 90 % от крайбрежните влажни зони да бъдат изгубени до 2100 година според от покачването на морското ниво.
Затопляне на моретата
Океаните освен всмукват една четвърт от CO2, който отделяме, само че също по този начин са поели повече от 90% от спомагателната топлота, генерирана от излъчванията на парникови газове от 1970 година насам.
Без тази „ морска гъба “, нагледно казано, световното стопляне към този момент би направило земната повърхнина нетърпимо гореща за нашия тип.
Криосфера
Двете ледени покривки на Земята, ситуирани в Гренландия и Антарктида, понижават приблизително с повече от 430 милиарда тона всяка година от 2006 година насам, трансформирайки се в главен мотор на покачването на морското ниво.
Средният годишен отток от ледниците в множеството планински региони ще доближи своя пик и ще стартира да понижава до 2100 година В международен мащаб през днешния ден повече от 2 милиарда души зависят от ледниците за питейна вода.
Предвижда се ледниците на ниска надморска височина – като в Централна Европа, Кавказ, Северна Азия, Скандинавия – да изгубят повече от 80% от сегашната си маса до 2100 година
Ако излъчванията са лимитирани нападателно, размразената повърхност може да бъде понижена до 2%.
Очаква се количествата отровен живак и други “наследени замърсители” в питейната вода да се усилят с топенето на ледниците и безконечните ледове, които могат да съхраняват близо 800 000 тона живак – два пъти повече от количеството, намерено във всички останали комбинирани среди.
Очаква се планините да изгубят доста снежна завивка, което ще има далечни последствия за селското стопанство, енергоснабдяването и туризма. /БГНЕС
Но този „ морски жест “ коства скъпо: окисляването нарушава главната хранителна верига на океана, а морските топлинни талази – които са два пъти по-чести от 80-те години на предишния век – основават големи мъртви зони, изчерпани откъм О2.
В Тасманийско море да вземем за пример, топлинната вълна през 2015-16 година е траяла 251 дни, причинявайки огнища от заболявания и провал за бизнеса с развъждане на миди.
Като цяло, финалните резултати сочат, че моретата и океаните са станали по-топли, кисели и по-малко солени.
Честотата, интензивността и степента на морските топлинни талази като тези, които опустошиха Големия бариерен риф в Австралия, са се нараснали. В международен мащаб коралите, от които зависи храната и отбраната на половин милиард души, е малко евентуално да преживеят повърхностното стопляне с 2 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища.
Източник: БГНЕС
Нашият дълготраен табиет да зареждаме атмосферата със загряващ планетата CO2 е породил голям брой последствия, започвайки от необратимо повишаване на морското ниво, съгласно специфичния отчет на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC).
Дори при оптимистични сюжети, при които стоплянето е лимитирано до 2 градуса по Целзий, Земята евентуално ще претърпи повече от 100 пъти нарастване на вредите, породени от свръхбури и 280 милиона души ще бъдат изселени поради покачващи се морета, се показва в отчета.
Ледените или заснежените региони на планетата, известни като криосфера, също са подложени на стопляне, основано от индивида, като ледените покривки всяка година понижават с повече от 400 милиарда тона, а планинските ледници – източник на прясна вода за милиарди души в Андите, Хималаите и на други места – са застрашени от локално изгубване.
От 1/3 до 99% от международните ледове също могат да се стопят до 2100 година, в случай че излъчванията продължат да се повишават, което евентуално ще се освободи въглеродна бомба от парникови газове, съгласно откритията.
Разрушителните промени, които към този момент са факт, биха могли да доведат и до непрекъснат спад на рибните ресурси.
Научната оценка на 900 страници е четвъртият сходен на Организация на обединените нации за по-малко от година, като други се концентрират върху 1,5-градусовата граница, ограничаваща световното стопляне, положението на биологичното многообразие и метода на ръководство на горите и световната хранителна система.
И четирите отчета стигат до заключението, че човечеството би трябвало да промени метода, по който създава и употребява съвсем всичко, с цел да избегне най-лошите разрушения от изменението на климата и утежняването на околната среда.
Правителствата се събират в Монако идващия месец, с цел да прегледат формалното обобщение на новия отчет.
Окончателните насоки за политиците ще бъдат оповестени на 25 септември, прекомерно късно, с цел да бъдат прегледани от международните водачи, които се събират два дни по-рано на среща на върха, свикана от генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутереш, с цел да подхващат по-силни национални дейности за справяне с рецесията с климата.
Гутереш може да бъде отчаян от това, което основните международни откриватели на парникови газове слагат на масата, съгласно специалисти, проследяващи политиката за климата в Китай, Съединени американски щати, Европейския съюз и Индия.
Голямата четворка – представляваща съвсем 60% от световните излъчвания, основани на изкопаеми горива – всички са изправени пред пагубни въздействия, свързани с океана и леда, само че никой не наподобява квалифициран, а единствено афишира по-амбициозни цели за филтриране от въглерод втехните стопански системи.
„ Необратима “ смяна
Доналд Тръмп – неизявил се в климатичния сегмент на Г-7 тази седмица, желае Съединени американски щати да изоставен Парижкото съглашение и е взел под прицел климатичната политика на предшественика му Барак Обама.
Индия бързо развива слънчевата сила, само че в това време продължава да построява потенциал за изгаряне на въглища.
Европейският съюз се придържа към задачата за нулеви излъчвания в средата на века, само че няколко държави-членки се бавят.
Отдавна обсъждан като водач в региона на климата, Китай – който отделя съвсем толкоз CO2, колкото Съединени американски щати, Европейски Съюз и Индия дружно – също изпраща смесени сигнали.
“Погледът на Пекин непрекъснато се отдалечава от проблемите на околната среда и по-специално от изменението на климата”, отбелязва Ли Шуо, анализатор на „ Greenpeace International “, дълготраен наблюдаващ на политиката в региона на климата в Китай.
Възраждането на силата от въглища в страната и облекчаването на регулациите за замърсяване на въздуха, споделя той, сочат угриженост към забавящата се стопанска система на Китай и нейната комерсиална война със Съединени американски щати.
И все пак всички тези страни са изправени пред доста от заканите, обрисувани в отчета на IPCC.
Шанхай, Нинбо, Тайчжоу и други към половин дузина огромни крайбрежни градове в Китай, да вземем за пример, са мощно уязвими за бъдещо повишение на морското ниво, което се чака да се вдигне с метър спрямо края на 20-ти век, в случай че излъчванията на CO2 продължат да не понижават. Мумбай и други градове по крайбрежието на Индия също са под опасност.
“В момента в Съединени американски щати има пробиваща си път нишка, насърчавана от технооптимисти, които считат, че можем да открием пътя към този проблем”, споделя Майкъл Ман, шеф на Центъра за просвета на Земята в държавния университет в Пенсилвания.
“Но Съединени американски щати не са подготвени за метър повишение на морското ниво до 2100 г.”, сподели той за Агенция Франс Прес. “Просто погледнете какво се случи след бурите Санди, Катрина, в Хюстън или Пуерто Рико.”
Хилядократно нарастване на вредите от наводнения
До 2050 година доста ниско ситуирани мегаполиси и дребни островни страни ще изпитват „ рискови прояви на морското ниво “ всяка година, даже при най-оптимистичните сюжети за понижаване на излъчванията, заключава отчетът.
До 2100 година се чака “годишните вреди от наводнения да се усилят два до три пъти” или 100 до 1 000 пъти, се споделя в плана на резюмето за политиците.
Дори в случай че светът успее да ограничи световното стопляне при 2 градуса по Целзий, световното океанско водно ниво ще се повиши задоволително, с цел да измести повече от четвърт милиард души. Докладът показва, че това може да се случи незабавно след 2100 година, макар че някои специалисти считат, че е по-вероятно да се случи в по-дълъг интервал от време.
“Дори в случай че броят им е 100 или 50 милиона до 2100 година, това към момента е огромно опустошение и доста човешки нещастия”, споделя Бен Строс, основен изпълнителен шеф и основен академик от Климатичната централа на американска изследователска група.
Средната повърхностна температура на Земята е повишена с 1 градус от края на 19 век и е на път – при сегашните равнища на излъчвания на CO2 – да се затопли с още 2 или 3 градуса до края на века.
Парижкото съглашение приканва за ограничение на световното стопляне при “доста под” 2 градуса.
Повишаването на морското ниво ще се форсира бързо, преминавайки в 22 век, и “може да надвиши пъти от 3,6 милиметра годишно през днешния ден до “няколко сантиметра” годишно” – към 100 пъти повече, съгласно отчета.
В съпоставяне с края на 20-ти век, моретата евентуално ще се повишат с към 43 сантиметра до 2100 година, в случай че световното стопляне е лимитирано до 2 градуса и 84 см при сегашните трендове, които биха довели до по-топъл свят с 3 до 4 градуса.
Новопоявилите се морета ще принудят всички крайбрежни райони да се приспособяват, като по-вероятно е богатите народи да обезпечат отбрана на своите морски мегаполиси, в сравнение с разрастващите се, където по-бедните хора ще се борят с въздействията или ще се отдръпват на високи места като бежанци от климата.
В международен мащаб се планува от 20 до 90 % от крайбрежните влажни зони да бъдат изгубени до 2100 година според от покачването на морското ниво.
Затопляне на моретата
Океаните освен всмукват една четвърт от CO2, който отделяме, само че също по този начин са поели повече от 90% от спомагателната топлота, генерирана от излъчванията на парникови газове от 1970 година насам.
Без тази „ морска гъба “, нагледно казано, световното стопляне към този момент би направило земната повърхнина нетърпимо гореща за нашия тип.
Криосфера
Двете ледени покривки на Земята, ситуирани в Гренландия и Антарктида, понижават приблизително с повече от 430 милиарда тона всяка година от 2006 година насам, трансформирайки се в главен мотор на покачването на морското ниво.
Средният годишен отток от ледниците в множеството планински региони ще доближи своя пик и ще стартира да понижава до 2100 година В международен мащаб през днешния ден повече от 2 милиарда души зависят от ледниците за питейна вода.
Предвижда се ледниците на ниска надморска височина – като в Централна Европа, Кавказ, Северна Азия, Скандинавия – да изгубят повече от 80% от сегашната си маса до 2100 година
Ако излъчванията са лимитирани нападателно, размразената повърхност може да бъде понижена до 2%.
Очаква се количествата отровен живак и други “наследени замърсители” в питейната вода да се усилят с топенето на ледниците и безконечните ледове, които могат да съхраняват близо 800 000 тона живак – два пъти повече от количеството, намерено във всички останали комбинирани среди.
Очаква се планините да изгубят доста снежна завивка, което ще има далечни последствия за селското стопанство, енергоснабдяването и туризма. /БГНЕС
Но този „ морски жест “ коства скъпо: окисляването нарушава главната хранителна верига на океана, а морските топлинни талази – които са два пъти по-чести от 80-те години на предишния век – основават големи мъртви зони, изчерпани откъм О2.
В Тасманийско море да вземем за пример, топлинната вълна през 2015-16 година е траяла 251 дни, причинявайки огнища от заболявания и провал за бизнеса с развъждане на миди.
Като цяло, финалните резултати сочат, че моретата и океаните са станали по-топли, кисели и по-малко солени.
Честотата, интензивността и степента на морските топлинни талази като тези, които опустошиха Големия бариерен риф в Австралия, са се нараснали. В международен мащаб коралите, от които зависи храната и отбраната на половин милиард души, е малко евентуално да преживеят повърхностното стопляне с 2 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища.
Източник: БГНЕС
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ