Чочо Попйорданов за малко да запише „Пароле, пароле“
Чочо Попйорданов е желал да запише родна версия на „ Пароле, пароле “ – паметния дует на Ален Делон и Далида. Прочутият артист, който на 11 юни можеше да навърши 55, в случай че през 2013-а не се беше изнесъл с 200 към парадайса, щял да кани за дамската партия някогашната си брачна половинка Хилда Казасян, с която останаха другари до края, или кръстницата си Катерина Евро. Попйорданови – и бащата, и синът – постоянно са били франкофони.
„ Песента щеше да влезе в независимия албум на Чочо. Бяхме почнали дейна работа по него. Чочо беше супер нахъсен. Първото парче с музиката на Асен Драгнев имаше голям триумф – „ Плачете, девойки, той се ожени “. Във всички строфи, които пишех за Чочо, имаше по доста от самия него. В продукцията щяхме да включим и обичаната му „ Болен ми лежи Миле Попйорданов “, описа за „ Стандарт “ Живко Колев. Сред особено сътворените от него за Попйорданов младши слова е и „ Момче от централен квартал “ – самият Чочо е лирическият воин в стихотворението. Той се оглежда и във „ Върви ми по ноти “, където признава, че „ най-трудната роля в живота е флиртът с красива жена “. Там обаче има и малко катран в кацата с мед: „ Все ми завиждат, все ме наскърбяват и си шушукат зад мен, хей, оставете ме, Бог всичко вижда, от злословия съм изтощен “.
Тук и в този момент Живко Колев приготвя величествен театър за НДК. На 19 ноемри на сцената в зала 1 за шоуто „ Моите незабравими песни " ще се качат 20 от баш звездите на поп музиката ни, в чиито репертоар звучат шлагери с думи на уважавания създател. На видео стена ще се завърти и „ Ех, Канада “. Както се знае, Живко Колев подписва стотици песни за „ НЛО “ – Велко Кънев, Георги Мамалев и Павел Поппандов. Не стопира да основава сюжети и за телевизионната версия „ Клуб НЛО “, когато към безкрайния празник се причисляват Антон Радичев, Мария Сапунджиева, Чочо Попйорданов, Митко Рачков. „ Именно някъде тогава се сближихме с Чочо – само че освен тъй като татко му, Иван Попйорданов, беше един от шефовете на компанията. Допадахме си. Можехме с часове да приказваме както за лирика, по този начин и за марковите ни дрешки. Той непрекъснато ме подкачаше за моята пристрастеност към аксесоарите, аз него - също “, връща лентата Живко Колев. А ето и три от творбите му, приготвени за албума на Чочо.
Момче от централен квартал
На път към Народния спектакъл -
май втория дом ми е там,
когато забрули ме вятър,
оставам със себе си самичък.
Завъртат се филми и функции
и времето потегля обратно,
героите ми, волю - неволю,
минават, като на церемониал.
Гримьорна, декори и сцена -
следващ, прочут епизод,
какво да се прави, за мене
това е орис и живот.
През ”Хайка за вълци ” и ”Вчера ”,
в сърцето ми всеки е посетител,
ще дойдат и те на вечеря-
от ”Граница ” и ”Дунав мост ”.
Седефчо или Каракочев,
швейцарец, и чернокож, и бял,
а в същина в живота съм Чочо -
момче от централен квартал.
Върви ми по ноти
Имам си гадже на 20 години -
като капка е тя,
повеждам я вечер по мрачно на кино,
стъпвам ли, не, аз хвърча.
Всичко забравих - и песни и функции,
откачих внезапно,
по какъв начин да откажа, когато ме моли,
да се направя на мъж.
Върви ми, имам успех по ноти -
майтапът въпреки всичко настрани,
най-трудната роля в живота
е флиртът с красива жена.
Все ми завиждат, все ме наскърбяват
и си шушукат зад мен,
хей, оставете ме, Бог всичко вижда,
от к люки съм изтощен.
Плачете, девойки
За вас беше идолът, беше звездата,
доскоро усмихнато гледаше вечер
от хиляди фотоси, навсякъде по стената -
плачете девойки, късно е към този момент.
Как правилно го следвахте, път извървяхте
до дребни градчета, хотели и подиуми,
със него и в късите сънища бяхте -
плачете девойки, той се ожени.
Светът не е приключил, угасват звездите,
все в миналото някой стартира да пее,
махнете плакатите там от стените,
умерено девойки, различен ще изгрее.
Такъв е животът, това е ориста,
не гледайте тъжно, не гледайте строго,
това е картина, безпределно позната,
умерено, девойки, идоли доста.
„ Песента щеше да влезе в независимия албум на Чочо. Бяхме почнали дейна работа по него. Чочо беше супер нахъсен. Първото парче с музиката на Асен Драгнев имаше голям триумф – „ Плачете, девойки, той се ожени “. Във всички строфи, които пишех за Чочо, имаше по доста от самия него. В продукцията щяхме да включим и обичаната му „ Болен ми лежи Миле Попйорданов “, описа за „ Стандарт “ Живко Колев. Сред особено сътворените от него за Попйорданов младши слова е и „ Момче от централен квартал “ – самият Чочо е лирическият воин в стихотворението. Той се оглежда и във „ Върви ми по ноти “, където признава, че „ най-трудната роля в живота е флиртът с красива жена “. Там обаче има и малко катран в кацата с мед: „ Все ми завиждат, все ме наскърбяват и си шушукат зад мен, хей, оставете ме, Бог всичко вижда, от злословия съм изтощен “.
Тук и в този момент Живко Колев приготвя величествен театър за НДК. На 19 ноемри на сцената в зала 1 за шоуто „ Моите незабравими песни " ще се качат 20 от баш звездите на поп музиката ни, в чиито репертоар звучат шлагери с думи на уважавания създател. На видео стена ще се завърти и „ Ех, Канада “. Както се знае, Живко Колев подписва стотици песни за „ НЛО “ – Велко Кънев, Георги Мамалев и Павел Поппандов. Не стопира да основава сюжети и за телевизионната версия „ Клуб НЛО “, когато към безкрайния празник се причисляват Антон Радичев, Мария Сапунджиева, Чочо Попйорданов, Митко Рачков. „ Именно някъде тогава се сближихме с Чочо – само че освен тъй като татко му, Иван Попйорданов, беше един от шефовете на компанията. Допадахме си. Можехме с часове да приказваме както за лирика, по този начин и за марковите ни дрешки. Той непрекъснато ме подкачаше за моята пристрастеност към аксесоарите, аз него - също “, връща лентата Живко Колев. А ето и три от творбите му, приготвени за албума на Чочо.
Момче от централен квартал
На път към Народния спектакъл -
май втория дом ми е там,
когато забрули ме вятър,
оставам със себе си самичък.
Завъртат се филми и функции
и времето потегля обратно,
героите ми, волю - неволю,
минават, като на церемониал.
Гримьорна, декори и сцена -
следващ, прочут епизод,
какво да се прави, за мене
това е орис и живот.
През ”Хайка за вълци ” и ”Вчера ”,
в сърцето ми всеки е посетител,
ще дойдат и те на вечеря-
от ”Граница ” и ”Дунав мост ”.
Седефчо или Каракочев,
швейцарец, и чернокож, и бял,
а в същина в живота съм Чочо -
момче от централен квартал.
Върви ми по ноти
Имам си гадже на 20 години -
като капка е тя,
повеждам я вечер по мрачно на кино,
стъпвам ли, не, аз хвърча.
Всичко забравих - и песни и функции,
откачих внезапно,
по какъв начин да откажа, когато ме моли,
да се направя на мъж.
Върви ми, имам успех по ноти -
майтапът въпреки всичко настрани,
най-трудната роля в живота
е флиртът с красива жена.
Все ми завиждат, все ме наскърбяват
и си шушукат зад мен,
хей, оставете ме, Бог всичко вижда,
от к люки съм изтощен.
Плачете, девойки
За вас беше идолът, беше звездата,
доскоро усмихнато гледаше вечер
от хиляди фотоси, навсякъде по стената -
плачете девойки, късно е към този момент.
Как правилно го следвахте, път извървяхте
до дребни градчета, хотели и подиуми,
със него и в късите сънища бяхте -
плачете девойки, той се ожени.
Светът не е приключил, угасват звездите,
все в миналото някой стартира да пее,
махнете плакатите там от стените,
умерено девойки, различен ще изгрее.
Такъв е животът, това е ориста,
не гледайте тъжно, не гледайте строго,
това е картина, безпределно позната,
умерено, девойки, идоли доста.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ