Евгения Атанасова: Понякога най-простичкият въпрос разкрива добре прикриваната истина
Четвъртото издание на състезанието за добра публицистика показва своето жури в серия от изявленията. Не тъй като те имат потребност от показване. Напротив - имената им са задоволителни и приказват доста, тъй като те са изявени публицисти, потвърдени през годините с материалите и почерка си. Питаме ги за някои значими за специалността моменти, за персоналната им битка в специалността, за критериите за обективност през днешния ден, за сетивността към подправените вести.
Говорят специалистите по тематиката, които има какво да кажат за положителната, чистата публицистика и които ще правят оценка претендентите в състезанието на най-големия интернет портал Dir.bg.
Евгения Атанасова-Тенева е публицист и продуцент в Българска национална телевизия, създател и водещ на публицистични излъчвания, документални филми и публикации. Магистър по публицистика в СУ " Св. Климент Охридски " и докторант по изкуствознание в Националната Художествена Академия. Специализирала е в Ройтерс и Военновъздушни сили, Организация на обединените нации и други
В началото на кариерата си работи в новинарските излъчвания на националната телевизия. Следва работата й като кореспондент и водещ в седмичното обзорно предаване " Панорама ". През годините в Българска национална телевизия е един от титулярите на ежедневното обзорно предаване " Екип 4 ", създател на ток-шоуто " Вижте кой... ". От 2017 година тя е основател и водещ и на предаването за интернационална политика " Светът е седем ". През последните години Евгения е и основен продуцент в Българска национална телевизия.
Отразявала е събития като войната в Босна и Близкия Изток, прехода и присъединението към Европейски Съюз и НАТО на страните от Централна и Източна Европа. Автор е на изявленията със международни политици, измежду които Лорънс Игълбъргър, Манфред Вьорнер, Сергей Ястърбжемски, Тансу Чилер, Вук Драшкович и други. Сценарист е на голям брой документални филми, носители на награди на български и интернационалните фестивали.
От 2005 година от близко следи и показва на българската аудитория творчеството на най-известния създател от български генезис - Христо Явашев - Кристо, с който се е срещала и разговаряла неведнъж. Автор е на няколко документални кино лентата за него и на книга, отдадена на плана " Плаващите кейове " - " Кристо, Владо, Росен и Плаващите кейове ".
Ето какво споделя Евгения Атанасова, член на журито на състезанието пред Dir.bg:
- Евгения, състезанието на DIR.BG за добра публицистика Web Report започва и Вие сте част от журито, което ще прави оценка материалите. Как да познаем положителната публицистика в морето от информация?
- Добрата публицистика има доста лица и единствено една цел - истината, единствено един стопанин - публичния интерес. Тя може да споделя неприятни истини, само че не е грозна, не пръска тиня и кръв. Нейното оръжие са обстоятелствата, анализът, документите, езикът. Тя не е лишена от дух и плът - публицистите са хора и техният разсъдък и темперамент поставят отпечатък върху написаното. А в него би трябвало да разпознаеш сърце, което го е грижа за другите и има отношение към тематиката. Добрият баланс сред човешка сензитивност, честност и старание в създаването на материалите вършат положителната публицистика разпознаваема. Тя се откроява като платно на ветроход посред огромното море, от време на време " катери " против вятъра, различен път се носи по него, само че се движи към задачата си, в случай че употребявам вашата метафора с морето. Далеч съм от самочувствието, че мога да давам наставления за добра публицистика. И аз се стремя към нея, само че такова е визията ми.
- Какви материали и създатели очаквате да вземат участие?
- Разнообразни като живота, който живеем.
- Какви са Вашите критерии, по които бихте отличавали най-хубавите материали?
- Най-силно съм впечатлена, когато от публикуването или излъчването на материалите има следствие - без значение дали за един човек или за хиляди. Спомням си поредицата на Александра Маркарян за Софийската математическа гимназия, която взе премия в състезанието Web Report преди 2 години. След нейните материали имаше действителна смяна в приема на деца в гимназията. В България израза " Кучето си лае, а керванът си върви " е доста използван във връзка с публицистиката. Преките резултати от нашия труд, по доста аргументи, не са лесни. Това не би трябвало да обезкуражава сътрудниците, а да им дава мотивация да са мощни. Критерий, на който постоянно също държа, е висок стандарт при потреблението на езика и изразните средства. Не може всичко непременно, в нашата специалност би трябвало да има морал, нравственос и да се зачита човешкото достолепие. Винаги диря и дълбочина. Понякога виждам забавни находки, които са разсипани, тъй като тематиката е отразена с бръснещ взор по повърхността. Ценя и материали, които дават подтекст и от които има какво да научиш. Ядосвам се, че от време на време публицистите стават елементарни транслатори на това кой какво е споделил и различен какво му е дал отговор. Това не ме впечатлява доста.
- Кой беше последният журналистически материал, който Ви впечатли?
- Няма да загатна един, тъй като образците са доста. В момента върша интернационалното предаване " Светът и ние " на Българска национална телевизия като водещ и редактор и чета и виждам главно непознати източници. Прави ми усещане доста положителното професионално равнище даже на YouTube медии освен в страни, в които това е елементарно, само че и в такива, в които политическата среда прави публицистиката доста изпитание. Добрата документалистика, която към този момент е необятно налична през филмовите платформи, също заслужава внимание - за промишленостите, политическите фигури, създателите. От тях има какво да се научи. Прави ми не положително усещане, че доста сътрудници се лимитират в четене и гледане единствено на най-популярните български медии.
- Помните ли Вашето персонално начало в публицистиката?
- Началото беше макар. Баща ми Атанас Атанасов - дълготраен публицист с богат опит, ме съветваше да не получавам в наследство специалността му. За жал някои от предизвестията му се потвърдиха през годините. Но тази специалност носи и доста задоволство. Доказателството е, че и той написа и до през днешния ден по тематиките, които го вълнуват. Днес не скърбя, че не го послушах и не продължих с рисуването, което също ми беше на сърце. Обичам да пиша, а публицистиката учи на това и го развива. И въпреки кариерата ми да е главно в малкия екран, писането остана нужда, потребност да споделям. Затова евентуално се появи книгата за " Плаващите кейове " на Кристо и Жан-Клод и не преставам да работя и по биография на Кристо. В Българска национална телевизия попаднах по време на стажа си като студентка и останах, към този момент непристойно дълго време. Имах късмет да получа първи уроци от Нери Терзиева, Асен Агов, Иван Гарелов, да работя измежду професионално потомство с ярки лица и репортажи, които още се помнят. Не ги изреждам, единствено с цел да не пропусна някого. Започнах като кореспондент в " По света и у нас ". Изпратиха ме на фотоси още първия ден и скоро отразявах значими събития, които белязаха прехода в България. Нери и Асен ни гласоподаваха ужасно доверие, което задължава, учеха ни и ни даваха благоприятни условия, изпратиха ни да забележим по какъв начин вършат публицистика по света. Иван Гарелов също даде късмет на всеки от хората, които работеха при него, да се развие и да откри най-точното си амплоа. Когато ме предложения в предаването си, ме пусна незабавно да повеждам новините на " Панорама " без да имам нито секунда опит в жив ефир. Каза ми " Или скачаш в дълбокото, или не ставаш ". Е по какъв начин да откаже човек след подобен анонс? Тогава и аутокю нямаше. Той седеше против мен на масата, а политиците бяха подредени зад тила ми в студиото. Бях малко над 20 години. Този риск ми даде късмет по-късно да отбелязвам събития като избирането на Нелсън Мандела за президент, безредици в Близкия Изток, разпада на Югославия.
- Какво дава и какво взема тази специалност съгласно Вашия персонален опит?
- Дава необятен взор към света, опция да срещаш удивителни хора - без значение дали са международни водачи или са с незнайни имена. Взима време и персонално пространство, изисква да си доста осведомен. Особено в този момент, когато няма " затваряне на вестника " или завършек на емисията. Всичко продължава онлайн. Това е работа 24 часа и 7 дни в седмицата. Постоянно получавам измежду нощ вести от медиите, за които съм абонирана за изключителни вести в други часови пояси.
- Има ли млада армия публицисти съгласно Вас, които да дадат вяра за положителната публицистика?
- Вярвам, че има. Познавам такива, чета публикации и виждам репортажи, които заслужават почитание. Често при открояващите се професионалните качества вървят със мощен темперамент, с сложни взаимоотношения поради отвод от комформизъм. Ако бях шеф на публицисти, бих насърчавала такива.
- Винаги, само че изключително в последно време, публицистиката е била обект на мнения от хора отвън нея - справедлива ли е, не е ли, чиста ли е, добра ли е. Как Ви се коства - мъчно ли се поддържа хигиена на информацията в днешно време и по какъв начин успявате да го вършиме в Българска национална телевизия?
- Не имам вяра в байганьовското отношение - " Всички са маскари ". Смятам го за неприложимо и за публицистиката, и за политиката, и за други сфери. То желае да внуши, че няма смисъл, че няма вяра, че всички сме в блатото и там ни е добре, че не си коства да вършим внезапни придвижвания. Това мислене е зложелател на развиването. Що се отнася до хигиената, тя е персонална работа. Чета доста източници, с цел да засичам информацията. Добре познавам опциите за операция и се пробвам усърдно да ги заобикалям. Отец Николай Нешков ми сподели един път, че " съвестта има единствено настояще време, съществува единствено " в този момент ". По отношение на работата си го пояснявам, че в случай че не правиш компромис в този час, в тази съответна минута, ще спиш умерено. Опитвам се. Смятам, че единствената отбрана на хората, работещи в Българска национална телевизия против мненията, за които говорите, е да пазят равнище на професионализма си всяка минута.
- Какъв е методът да се оправим с подправените вести, които ни заливат?
- Като сме допустимо най-образовани, осведомени и не лековерни. Като си избираме източниците и сме с едно мислено към гръмко тиражирани изказвания и внушения.
- COVID-19 ни сложи в невъобразима преди този момент обстановка, в която медиите се оказаха в позицията на извънредно значим източник на информация, който постанова дневния ред. Промени ли се средата през последната година съгласно Вас?
- В момента можем да избираме от необхватно количество информация. Последната година концентрира вниманието върху тематика, която визира всички, тъй като е обвързвана със здравето и живота, само че също визира и с доста други аспекти и взаимоотношения. Хората освен в България, само че и по света, се разделиха на вярващи и невярващи в COVID-19, във имунизациите, поддържащи или не поддържащи ограниченията. Прави ми усещане, че всеки намира информация най-много за това, в което е персонално уверен. Анти-ваксърите акцентират смъртните случаи, протестиращите против ограниченията намират статистики за тяхната неефективност, други живеят в боязън от статистиката и са не запомнили какво е да общуваш с хора. Мисля, че тъкмо в сериозни моменти като този, би трябвало да се обърнем към авторитетната, даже профилирана публицистика, към научните издания, аргументираните разбори, а не да четем шокиращите заглавия. Всичко, което ни се случва дава опция за развихряне на разнообразни ползи - политически, стопански. Не бива да се отхвърляме от човешката дарба да мислим.
Снимки: Десислава Кулелиева/iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg
- Ако трябваше да си дадете съвет на студента по публицистика в първи курс Евгения, какво бихте си споделили през днешния ден? Как се кове положителният публицист?
- Може би първите качества, които човек би трябвало да има, с цел да бъде публицист са ученолюбивост, любознание към света и хората. Ако това не ви интересува - по-добре да не се захващате с тази работа. Била съм на доста конференции със международно известни публицисти. Убедих се, че от време на време най-простичкият въпрос се оказва най-точен и може да разкрие добре прикриваната истина. Но за това би трябвало подготовка. А в случай че не получите отговор на въпроса си, би трябвало да го зададете отново. Нека видят по какъв начин го направи Джерами Паксман. " Копи-пейст " публицистиката не би трябвало да се приема като публицистика. А е мощно публикувана. Четем все по-често идентични PR известия в разнообразни медии, някои от тях дори са подписани. Напоследък ми се наложи да прегледам вестници от 30-те години на предишния век. Не е неприятно младите публицисти да имат някъде в съзнанието си мисълта, че всичко написано остава и е добре то да има някаква стойност. Бих им напомнила също, че публицистиката не е срамна, а е почтена специалност. Джордж Оруел и Хемингуей, са работили като публицисти и това е интервал от живота им, от който не се срамят. Когато започвах, в зората на демокрацията у нас, имах опция да беседвам с един от водещите английски публицисти - Джон Сноу. Попитах го, по какъв начин крие персоналните си пристрастия, когато интервюира политици. Той ми отговори, че като жител постоянно е политически деен и гласоподава, само че когато седне пред екрана си поставя " девствения пояс ". Запомних този съвет. За да имаш доверието на читателите, слушателите или феновете, би трябвало да се абстрахираш от персоналните си пристрастия и да питаш от името на жителите.
Интервю на Гергана Костова
...................
е конкурс за значимите тематики, които вълнуват обществото и създателите, които не престават да съблюдават професионалните стандарти в бурно разрастващата се осведомителна среда.
Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и правят оценка авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен ръководител на журито), Антон Хекимян (Директор " Новини, настоящи излъчвания и спорт ", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и публицист, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио " София ", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание " Мениджър " ), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните публицисти в България), Евгени Димитров (Основател на организация " Булфото " ), Илияна Захариева (Директор " Корпоративни връзки ", А1).
Генерални сътрудници на състезанието са A1 и Dundee Precious Metals .
Web Report се организира с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Медийни сътрудници на състезанието са Българска национална телевизия, БНР, bTV Media Group, NOVA, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " Булфото ".
Говорят специалистите по тематиката, които има какво да кажат за положителната, чистата публицистика и които ще правят оценка претендентите в състезанието на най-големия интернет портал Dir.bg.
Евгения Атанасова-Тенева е публицист и продуцент в Българска национална телевизия, създател и водещ на публицистични излъчвания, документални филми и публикации. Магистър по публицистика в СУ " Св. Климент Охридски " и докторант по изкуствознание в Националната Художествена Академия. Специализирала е в Ройтерс и Военновъздушни сили, Организация на обединените нации и други
В началото на кариерата си работи в новинарските излъчвания на националната телевизия. Следва работата й като кореспондент и водещ в седмичното обзорно предаване " Панорама ". През годините в Българска национална телевизия е един от титулярите на ежедневното обзорно предаване " Екип 4 ", създател на ток-шоуто " Вижте кой... ". От 2017 година тя е основател и водещ и на предаването за интернационална политика " Светът е седем ". През последните години Евгения е и основен продуцент в Българска национална телевизия.
Отразявала е събития като войната в Босна и Близкия Изток, прехода и присъединението към Европейски Съюз и НАТО на страните от Централна и Източна Европа. Автор е на изявленията със международни политици, измежду които Лорънс Игълбъргър, Манфред Вьорнер, Сергей Ястърбжемски, Тансу Чилер, Вук Драшкович и други. Сценарист е на голям брой документални филми, носители на награди на български и интернационалните фестивали.
От 2005 година от близко следи и показва на българската аудитория творчеството на най-известния създател от български генезис - Христо Явашев - Кристо, с който се е срещала и разговаряла неведнъж. Автор е на няколко документални кино лентата за него и на книга, отдадена на плана " Плаващите кейове " - " Кристо, Владо, Росен и Плаващите кейове ".
Ето какво споделя Евгения Атанасова, член на журито на състезанието пред Dir.bg:
- Евгения, състезанието на DIR.BG за добра публицистика Web Report започва и Вие сте част от журито, което ще прави оценка материалите. Как да познаем положителната публицистика в морето от информация?
- Добрата публицистика има доста лица и единствено една цел - истината, единствено един стопанин - публичния интерес. Тя може да споделя неприятни истини, само че не е грозна, не пръска тиня и кръв. Нейното оръжие са обстоятелствата, анализът, документите, езикът. Тя не е лишена от дух и плът - публицистите са хора и техният разсъдък и темперамент поставят отпечатък върху написаното. А в него би трябвало да разпознаеш сърце, което го е грижа за другите и има отношение към тематиката. Добрият баланс сред човешка сензитивност, честност и старание в създаването на материалите вършат положителната публицистика разпознаваема. Тя се откроява като платно на ветроход посред огромното море, от време на време " катери " против вятъра, различен път се носи по него, само че се движи към задачата си, в случай че употребявам вашата метафора с морето. Далеч съм от самочувствието, че мога да давам наставления за добра публицистика. И аз се стремя към нея, само че такова е визията ми.
- Какви материали и създатели очаквате да вземат участие?
- Разнообразни като живота, който живеем.
- Какви са Вашите критерии, по които бихте отличавали най-хубавите материали?
- Най-силно съм впечатлена, когато от публикуването или излъчването на материалите има следствие - без значение дали за един човек или за хиляди. Спомням си поредицата на Александра Маркарян за Софийската математическа гимназия, която взе премия в състезанието Web Report преди 2 години. След нейните материали имаше действителна смяна в приема на деца в гимназията. В България израза " Кучето си лае, а керванът си върви " е доста използван във връзка с публицистиката. Преките резултати от нашия труд, по доста аргументи, не са лесни. Това не би трябвало да обезкуражава сътрудниците, а да им дава мотивация да са мощни. Критерий, на който постоянно също държа, е висок стандарт при потреблението на езика и изразните средства. Не може всичко непременно, в нашата специалност би трябвало да има морал, нравственос и да се зачита човешкото достолепие. Винаги диря и дълбочина. Понякога виждам забавни находки, които са разсипани, тъй като тематиката е отразена с бръснещ взор по повърхността. Ценя и материали, които дават подтекст и от които има какво да научиш. Ядосвам се, че от време на време публицистите стават елементарни транслатори на това кой какво е споделил и различен какво му е дал отговор. Това не ме впечатлява доста.
- Кой беше последният журналистически материал, който Ви впечатли?
- Няма да загатна един, тъй като образците са доста. В момента върша интернационалното предаване " Светът и ние " на Българска национална телевизия като водещ и редактор и чета и виждам главно непознати източници. Прави ми усещане доста положителното професионално равнище даже на YouTube медии освен в страни, в които това е елементарно, само че и в такива, в които политическата среда прави публицистиката доста изпитание. Добрата документалистика, която към този момент е необятно налична през филмовите платформи, също заслужава внимание - за промишленостите, политическите фигури, създателите. От тях има какво да се научи. Прави ми не положително усещане, че доста сътрудници се лимитират в четене и гледане единствено на най-популярните български медии.
- Помните ли Вашето персонално начало в публицистиката?
- Началото беше макар. Баща ми Атанас Атанасов - дълготраен публицист с богат опит, ме съветваше да не получавам в наследство специалността му. За жал някои от предизвестията му се потвърдиха през годините. Но тази специалност носи и доста задоволство. Доказателството е, че и той написа и до през днешния ден по тематиките, които го вълнуват. Днес не скърбя, че не го послушах и не продължих с рисуването, което също ми беше на сърце. Обичам да пиша, а публицистиката учи на това и го развива. И въпреки кариерата ми да е главно в малкия екран, писането остана нужда, потребност да споделям. Затова евентуално се появи книгата за " Плаващите кейове " на Кристо и Жан-Клод и не преставам да работя и по биография на Кристо. В Българска национална телевизия попаднах по време на стажа си като студентка и останах, към този момент непристойно дълго време. Имах късмет да получа първи уроци от Нери Терзиева, Асен Агов, Иван Гарелов, да работя измежду професионално потомство с ярки лица и репортажи, които още се помнят. Не ги изреждам, единствено с цел да не пропусна някого. Започнах като кореспондент в " По света и у нас ". Изпратиха ме на фотоси още първия ден и скоро отразявах значими събития, които белязаха прехода в България. Нери и Асен ни гласоподаваха ужасно доверие, което задължава, учеха ни и ни даваха благоприятни условия, изпратиха ни да забележим по какъв начин вършат публицистика по света. Иван Гарелов също даде късмет на всеки от хората, които работеха при него, да се развие и да откри най-точното си амплоа. Когато ме предложения в предаването си, ме пусна незабавно да повеждам новините на " Панорама " без да имам нито секунда опит в жив ефир. Каза ми " Или скачаш в дълбокото, или не ставаш ". Е по какъв начин да откаже човек след подобен анонс? Тогава и аутокю нямаше. Той седеше против мен на масата, а политиците бяха подредени зад тила ми в студиото. Бях малко над 20 години. Този риск ми даде късмет по-късно да отбелязвам събития като избирането на Нелсън Мандела за президент, безредици в Близкия Изток, разпада на Югославия.
- Какво дава и какво взема тази специалност съгласно Вашия персонален опит?
- Дава необятен взор към света, опция да срещаш удивителни хора - без значение дали са международни водачи или са с незнайни имена. Взима време и персонално пространство, изисква да си доста осведомен. Особено в този момент, когато няма " затваряне на вестника " или завършек на емисията. Всичко продължава онлайн. Това е работа 24 часа и 7 дни в седмицата. Постоянно получавам измежду нощ вести от медиите, за които съм абонирана за изключителни вести в други часови пояси.
- Има ли млада армия публицисти съгласно Вас, които да дадат вяра за положителната публицистика?
- Вярвам, че има. Познавам такива, чета публикации и виждам репортажи, които заслужават почитание. Често при открояващите се професионалните качества вървят със мощен темперамент, с сложни взаимоотношения поради отвод от комформизъм. Ако бях шеф на публицисти, бих насърчавала такива.
- Винаги, само че изключително в последно време, публицистиката е била обект на мнения от хора отвън нея - справедлива ли е, не е ли, чиста ли е, добра ли е. Как Ви се коства - мъчно ли се поддържа хигиена на информацията в днешно време и по какъв начин успявате да го вършиме в Българска национална телевизия?
- Не имам вяра в байганьовското отношение - " Всички са маскари ". Смятам го за неприложимо и за публицистиката, и за политиката, и за други сфери. То желае да внуши, че няма смисъл, че няма вяра, че всички сме в блатото и там ни е добре, че не си коства да вършим внезапни придвижвания. Това мислене е зложелател на развиването. Що се отнася до хигиената, тя е персонална работа. Чета доста източници, с цел да засичам информацията. Добре познавам опциите за операция и се пробвам усърдно да ги заобикалям. Отец Николай Нешков ми сподели един път, че " съвестта има единствено настояще време, съществува единствено " в този момент ". По отношение на работата си го пояснявам, че в случай че не правиш компромис в този час, в тази съответна минута, ще спиш умерено. Опитвам се. Смятам, че единствената отбрана на хората, работещи в Българска национална телевизия против мненията, за които говорите, е да пазят равнище на професионализма си всяка минута.
- Какъв е методът да се оправим с подправените вести, които ни заливат?
- Като сме допустимо най-образовани, осведомени и не лековерни. Като си избираме източниците и сме с едно мислено към гръмко тиражирани изказвания и внушения.
- COVID-19 ни сложи в невъобразима преди този момент обстановка, в която медиите се оказаха в позицията на извънредно значим източник на информация, който постанова дневния ред. Промени ли се средата през последната година съгласно Вас?
- В момента можем да избираме от необхватно количество информация. Последната година концентрира вниманието върху тематика, която визира всички, тъй като е обвързвана със здравето и живота, само че също визира и с доста други аспекти и взаимоотношения. Хората освен в България, само че и по света, се разделиха на вярващи и невярващи в COVID-19, във имунизациите, поддържащи или не поддържащи ограниченията. Прави ми усещане, че всеки намира информация най-много за това, в което е персонално уверен. Анти-ваксърите акцентират смъртните случаи, протестиращите против ограниченията намират статистики за тяхната неефективност, други живеят в боязън от статистиката и са не запомнили какво е да общуваш с хора. Мисля, че тъкмо в сериозни моменти като този, би трябвало да се обърнем към авторитетната, даже профилирана публицистика, към научните издания, аргументираните разбори, а не да четем шокиращите заглавия. Всичко, което ни се случва дава опция за развихряне на разнообразни ползи - политически, стопански. Не бива да се отхвърляме от човешката дарба да мислим.
Снимки: Десислава Кулелиева/iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg - Ако трябваше да си дадете съвет на студента по публицистика в първи курс Евгения, какво бихте си споделили през днешния ден? Как се кове положителният публицист?
- Може би първите качества, които човек би трябвало да има, с цел да бъде публицист са ученолюбивост, любознание към света и хората. Ако това не ви интересува - по-добре да не се захващате с тази работа. Била съм на доста конференции със международно известни публицисти. Убедих се, че от време на време най-простичкият въпрос се оказва най-точен и може да разкрие добре прикриваната истина. Но за това би трябвало подготовка. А в случай че не получите отговор на въпроса си, би трябвало да го зададете отново. Нека видят по какъв начин го направи Джерами Паксман. " Копи-пейст " публицистиката не би трябвало да се приема като публицистика. А е мощно публикувана. Четем все по-често идентични PR известия в разнообразни медии, някои от тях дори са подписани. Напоследък ми се наложи да прегледам вестници от 30-те години на предишния век. Не е неприятно младите публицисти да имат някъде в съзнанието си мисълта, че всичко написано остава и е добре то да има някаква стойност. Бих им напомнила също, че публицистиката не е срамна, а е почтена специалност. Джордж Оруел и Хемингуей, са работили като публицисти и това е интервал от живота им, от който не се срамят. Когато започвах, в зората на демокрацията у нас, имах опция да беседвам с един от водещите английски публицисти - Джон Сноу. Попитах го, по какъв начин крие персоналните си пристрастия, когато интервюира политици. Той ми отговори, че като жител постоянно е политически деен и гласоподава, само че когато седне пред екрана си поставя " девствения пояс ". Запомних този съвет. За да имаш доверието на читателите, слушателите или феновете, би трябвало да се абстрахираш от персоналните си пристрастия и да питаш от името на жителите.
Интервю на Гергана Костова
...................
е конкурс за значимите тематики, които вълнуват обществото и създателите, които не престават да съблюдават професионалните стандарти в бурно разрастващата се осведомителна среда.
Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и правят оценка авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен ръководител на журито), Антон Хекимян (Директор " Новини, настоящи излъчвания и спорт ", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и публицист, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио " София ", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание " Мениджър " ), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните публицисти в България), Евгени Димитров (Основател на организация " Булфото " ), Илияна Захариева (Директор " Корпоративни връзки ", А1).
Генерални сътрудници на състезанието са A1 и Dundee Precious Metals .
Web Report се организира с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти .
Медийни сътрудници на състезанието са Българска национална телевизия, БНР, bTV Media Group, NOVA, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " Булфото ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ