Четвърти празник на бозата ще се състои днес в Радомир,

Четвърти празник на бозата ще се състои през днешния ден в Радомир , оповестиха от общината. Любителите на резливата напитка още веднъж ще могат да отседнат в първата градска сладкарница - на албанеца Али Сербез и да опитат гратис истинска радомирска боза.

Гостите на празника ще имат опцията да се разходят из остарялата градска чаршия в компанията на елегантни дами от предишния век и изисканите им кавалери, да напазаруват от щандовете на локални производители.

Вестникарчета ще разнасят измежду гостите на празника истинската рецепта за подготвяне на обичайна българска напитка , която другояче е изложена само в музейния комплекс " Стойова къща ".

На възобновения остарял пазар ще се оферират нанизани сухи чушки, венци чеснов лук, зелен и зрял боб, сирена, кашкавал, сувенири на локални занаятчии, кошници, карета, чорапи и терлици , както и доста други неща, направени от сръчните ръце на радомирки. Младежи, облечени като бозаджии, ще разнасят вкусното питие измежду хората. По традиция ще се провежда съревнование по надпиване с боза, като критерият е не количеството, а бързината на усвояване на напитката.

Празникът, който е под надпис " С боза, манджа и ария ", ще стартира в 11:00 ч. от Етнографска експозиция " Стойова къща ". Там са изложени всички съдове, употребявани за произвеждане на боза - гюмове, текне ( корито за размесване на сместа), луб (сито), пармак (дървена решетка), кюския (уред за пресоване), силях (колан за връзване на кръста с отвори за чаши), канела за точене и др.-->

Градската потребителна кооперация " Наркооп ", която от 1902 година до момента създава най-вече боза и само със захар, без подсладители и консерванти, е приготвила 100 литра за празника, посочи пред Българска телеграфна агенция нейният ръководител Димитър Раински. Гъстата напитка ще се лее от дамаджани, особено направени бутилки в разнообразни разфасовки.

Актьорът Димитър Димитров ще се превъплъти в известния фиктивен воин бай Илия Бозаджията , чиято двуметрова фигура се издига в центъра на Радомир. Поетът Георги Евдокиев е написал особено стихотворение за бай Илия, а локален композитор направил музика към него, с цел да го трансформира в химн на бозата. Радомирци твърдят, че белокаменната фигура на капелатия мъж с гюмче за боза в ръка, направена от почетния жител на Радомир - скулптора Евгени Кузманов, е единственият монумент на бозаджия в света.

Празникът на бозаджийския поминък ще бъде гарниран с кавърма по радомирски, приготвена от най-хубавите локални готвачки. Посетителите ще бъдат нагостени и с вкусните баници на радомирки. По традиция всички ще се заловен на дълго " селско хоро ", което е марка на локалния фолклор.

Радомир е бил прочут като център за произвеждане на боза при започване на XX век. Първият бозаджия в региона е Димитър Калгарийски от с. Чуковец, а първата бозаджийска работилница датира от към 1880 година Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно. Произвеждали я също от ръж или пшеница, както и смесена - от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг.

Бозата стартира да се създава в региона още по време на османското господство. В радомирското село Негованци има оброчен монумент за бозаджийския еснафин от 1 май 1899 година Това е и първият бозаджийски монумент в Радомирско. Сега единствено градската потребителна кооперация " Наркооп " всекидневно създава по 600 литра боза, които се продават в цяла Югозападна България.

Добрата боза е гъста и би трябвало да усеща усетът и дъхът на зърното, от което е създадена, разкриват тайната радомирци. Според тях значително усетът се дефинира от добавките и двата типа ферментация - алкохолна и млечно-кисела. В града се майтапят, че на локалните поданици едната ръка е по-дълга от другата - разтегнала се от носенето на огромните дървени гюмове, цялостни с боза.