Четвърти конкурс за паметник на кмета, най-дълго управлявал София
Четвърти конкурс за монумент на инж. Иван Иванов разгласи Столична община. Той е най-дълго управлявалият кмет на София – от 25 май 1934 до 9 септември 1944 година (10 години, 3 месеца и 15 дни). Този интервал се дефинира от историята като „ 10 златни години за София “.
Обект на състезанието е обемно-пространствено изследване и абстрактен план за " Паметник на инж. Иван Иванов – кмет на София ". За мемориала е издадена виза за планиране от основния проектант на Софийска община още през февруари 2014 година
Местоположението на паметника е в обсега на кръстовището на бул. „ Драган Цанков ” и бул. „ Евлоги и Христо Георгиеви ”, пред Метростанция „ Стадион Васил Левски ”. Избраното място е обвързвано с това, че на 23 април 1933 година там бликва първата вода от Рилския тръбопровод и изпълва особено издигнатия басейн до стадион „ Юнак ”. Това слага началото на модерното и работещо и до през днешния ден водоснабдяване на столицата.
Конкурсът се организира в осъществяване на Решение № 627 на Столичния общински съвет от 06.10.2011 година!
На процедура това е четвърти подред конкурс. Предишните три са провалени. Първият беше разгласен през юни 2015 година и спрян през октомври същата година. Вторият опит е от 2016 година. Третият бе стартиран през март 2018-та. Прекратен бе през февруари месец тази година на съображение член 110, алинея 1, т. 9 – че са нужни основни промени в изискванията на оповестената поръчка, които биха трансформирали кръга на заинтригуваните лица.
Сумата, предопределена за мемориала, е 50 000 лв. без Данък добавена стойност . От тях 2500 лв. са за участниците в състезанието за план. Първото място печели 1000 лв., второто – 800, третото – 700 лв.. На класирания преди всичко участник ще се разпореди правене на работен план, създаване и монтаж на паметника.
В документите написа, че журито ще излъчи три премирани плана, а възложителят ще заплати плануваните награди, без значение дали се стигне до договаряне и реализация. Изисква се от проектантите да изработят облик или фигура на инж. Иван Иванов. Тя би трябвало да бъде показана независимо или в архитектурно-скулптурна комбинация, или пък в нереална комбинация, която да изобразява и символизира активността му като кмет на София.
" Той е наследник на полковник, умрял в Междусъюзническата война и потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. Като правоприемник на възрожденски жанр, роденият в Сливен през 1891 година Иван Иванов също носи в себе си родолюбив дух – когато избухват Балканските войни, той изоставя следването си по хидроинженерство в Мюнхен и се записва доброволец. Бие се и в Първата международна война. В младото Отечество пък, със познания и възторг, той се залавя да помогне за развиването на столицата и през 1928 година става един от основните проектанти и реализатори на " пътя на водата ", споделя пред БНР проф. Вили Лилков, вносител на предлагането да бъде повдигнат монумент на столичния кмет.
" Иван Иванов дружно с сътрудниците си от водопроводното поделение е мислил век напред по какъв начин София ще се водоснабдява и е дръзнал да мечтае за тръбопровод, който идва от Рила и зарежда града с чиста планинска вода ", добавя вносителят.
" Рилският тръбопровод е голямо инженерно оборудване, в чието изграждане той изиграва съществена роля и става причина държавното управление на Кимон Георгиев да го назначи за кмет през 1934 година И в случай че не са били тези наши предшественици преди към 100 години да мислят перспективно, София през днешния ден щеше да има сериозен проблем с водата – тя щеше да бъде доста по-некачествена и доста по-скъпа ", е безапелационен Лилков.
След като става кмет, Иван Иванов довършва постройката на Ректората, построява Съдебната палата, военното и вътрешното министерство, зала “България ”, Народната и Столичната библиотека, Музикалния спектакъл, Телефонната палата, къпалнята “Мария Луиза ”.
По думите на професора малко прочут факт е, че той откупва неизгодната концесия за електроснабдяването на града от белгийския концесионер и по този метод стопира растежа на цената на тока. Успява да постави край и на хаоса, провокиран от бежанските тълпи, които прииждат от изгубените територии, безусловно за дни завладяват хиляди декари и върху тях издигат дъсчените си бараки . С наредбата-закон за застрояването на столицата той основава нов градоустройствен проект в духа на модерните европейски градове.
Докато не идва 9 септември 1944 година и не стартира саморазправата на новата власт. Иван Иванов е упрекнат, че е немски сътрудник и фашист, тъй като е учил в Мюнхен – напомня проф. Вили Лилков.
Народният съд упорства да бъде наказан доживот, само че по този начин и не намира доказателства, по тази причина присъдата му е понижена на 15 години непоколебим тъмничен затвор. Една година той прекарва в мина “Пирин ” в с. Брежани. После го пращат на градежа за водоснабдяването на Варна. Когато обаче се появява проблем в строителството на язовир “Бели Искър ” и комунистическото държавно управление търси помощ от Съветския съюз, оттова им дават отговор – вие имате най-хубавия експерт, изкарайте го от пандиза и той ще ви направи язовира . Така от пандиза той работи по “Бели Искър ”, както и за основаването на язовир “Искър ”. И какъв брой тъжно – всяка заран двама полицаи го водят от килията в проектантската стая и вечер го връщат. А когато се пуска язовир “Искър ” и се вижда, че заслугата е напълно негова, той най-сетне е оправдан. Но не и заслужил, съгласно аршина на комунистическата власт, да участва на откриването на личното си създание, разяснява проф. Вили Лилков.
Той е безапелационен, че все някой ден бронзовата фигура на Иван Иванов ще посреща столичани на входа на метростанция “Стадион “Васил Левски ” – там, където за първи път е бликнала рилската вода.
Обект на състезанието е обемно-пространствено изследване и абстрактен план за " Паметник на инж. Иван Иванов – кмет на София ". За мемориала е издадена виза за планиране от основния проектант на Софийска община още през февруари 2014 година
Местоположението на паметника е в обсега на кръстовището на бул. „ Драган Цанков ” и бул. „ Евлоги и Христо Георгиеви ”, пред Метростанция „ Стадион Васил Левски ”. Избраното място е обвързвано с това, че на 23 април 1933 година там бликва първата вода от Рилския тръбопровод и изпълва особено издигнатия басейн до стадион „ Юнак ”. Това слага началото на модерното и работещо и до през днешния ден водоснабдяване на столицата.
Конкурсът се организира в осъществяване на Решение № 627 на Столичния общински съвет от 06.10.2011 година!
На процедура това е четвърти подред конкурс. Предишните три са провалени. Първият беше разгласен през юни 2015 година и спрян през октомври същата година. Вторият опит е от 2016 година. Третият бе стартиран през март 2018-та. Прекратен бе през февруари месец тази година на съображение член 110, алинея 1, т. 9 – че са нужни основни промени в изискванията на оповестената поръчка, които биха трансформирали кръга на заинтригуваните лица.
Сумата, предопределена за мемориала, е 50 000 лв. без Данък добавена стойност . От тях 2500 лв. са за участниците в състезанието за план. Първото място печели 1000 лв., второто – 800, третото – 700 лв.. На класирания преди всичко участник ще се разпореди правене на работен план, създаване и монтаж на паметника.
В документите написа, че журито ще излъчи три премирани плана, а възложителят ще заплати плануваните награди, без значение дали се стигне до договаряне и реализация. Изисква се от проектантите да изработят облик или фигура на инж. Иван Иванов. Тя би трябвало да бъде показана независимо или в архитектурно-скулптурна комбинация, или пък в нереална комбинация, която да изобразява и символизира активността му като кмет на София.
" Той е наследник на полковник, умрял в Междусъюзническата война и потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. Като правоприемник на възрожденски жанр, роденият в Сливен през 1891 година Иван Иванов също носи в себе си родолюбив дух – когато избухват Балканските войни, той изоставя следването си по хидроинженерство в Мюнхен и се записва доброволец. Бие се и в Първата международна война. В младото Отечество пък, със познания и възторг, той се залавя да помогне за развиването на столицата и през 1928 година става един от основните проектанти и реализатори на " пътя на водата ", споделя пред БНР проф. Вили Лилков, вносител на предлагането да бъде повдигнат монумент на столичния кмет.
" Иван Иванов дружно с сътрудниците си от водопроводното поделение е мислил век напред по какъв начин София ще се водоснабдява и е дръзнал да мечтае за тръбопровод, който идва от Рила и зарежда града с чиста планинска вода ", добавя вносителят.
" Рилският тръбопровод е голямо инженерно оборудване, в чието изграждане той изиграва съществена роля и става причина държавното управление на Кимон Георгиев да го назначи за кмет през 1934 година И в случай че не са били тези наши предшественици преди към 100 години да мислят перспективно, София през днешния ден щеше да има сериозен проблем с водата – тя щеше да бъде доста по-некачествена и доста по-скъпа ", е безапелационен Лилков.
След като става кмет, Иван Иванов довършва постройката на Ректората, построява Съдебната палата, военното и вътрешното министерство, зала “България ”, Народната и Столичната библиотека, Музикалния спектакъл, Телефонната палата, къпалнята “Мария Луиза ”.
По думите на професора малко прочут факт е, че той откупва неизгодната концесия за електроснабдяването на града от белгийския концесионер и по този метод стопира растежа на цената на тока. Успява да постави край и на хаоса, провокиран от бежанските тълпи, които прииждат от изгубените територии, безусловно за дни завладяват хиляди декари и върху тях издигат дъсчените си бараки . С наредбата-закон за застрояването на столицата той основава нов градоустройствен проект в духа на модерните европейски градове.
Докато не идва 9 септември 1944 година и не стартира саморазправата на новата власт. Иван Иванов е упрекнат, че е немски сътрудник и фашист, тъй като е учил в Мюнхен – напомня проф. Вили Лилков.
Народният съд упорства да бъде наказан доживот, само че по този начин и не намира доказателства, по тази причина присъдата му е понижена на 15 години непоколебим тъмничен затвор. Една година той прекарва в мина “Пирин ” в с. Брежани. После го пращат на градежа за водоснабдяването на Варна. Когато обаче се появява проблем в строителството на язовир “Бели Искър ” и комунистическото държавно управление търси помощ от Съветския съюз, оттова им дават отговор – вие имате най-хубавия експерт, изкарайте го от пандиза и той ще ви направи язовира . Така от пандиза той работи по “Бели Искър ”, както и за основаването на язовир “Искър ”. И какъв брой тъжно – всяка заран двама полицаи го водят от килията в проектантската стая и вечер го връщат. А когато се пуска язовир “Искър ” и се вижда, че заслугата е напълно негова, той най-сетне е оправдан. Но не и заслужил, съгласно аршина на комунистическата власт, да участва на откриването на личното си създание, разяснява проф. Вили Лилков.
Той е безапелационен, че все някой ден бронзовата фигура на Иван Иванов ще посреща столичани на входа на метростанция “Стадион “Васил Левски ” – там, където за първи път е бликнала рилската вода.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ