Между 10 и 15% от работните места може да изчезнат до 5 години
Четвъртата индустриална гражданска война може да „ изяде “ до 2025 година сред 10 и 15% от всички работни места. Такава прогноза направи заместник-председателят на парламентарната обществена комисия Георги Гьоков на конференция " Бъдещето на труда - бъдеще за трудещите се или бъдеще за капитала? " " в София Хотел Балкан. Форумът се провежда от Фондация " Солидарно общество " и Фондация " Фридрих Еберт ".
Като цяло, към този момент се обрисуват два диаметрално противоположни сюжета за бъдещето на пазара на труда в европейски и международен мащаб, уточни той.
Според една част от анализаторите възходящата автоматизация ще докара до значително понижаване на търсенето на работна мощ, всеобща безработица, понижаване на приходите, задълбочаване на неравенствата и обществени разтърсвания, стесняване на заетостта, добави на собствен ред зам.председателят на Националния съвет на Българска социалистическа партия Деница Златева. Някои прогнози плануват стесняване на заетостта в развитите стопански системи от Европа и Северна Америка с сред 30 и 45 % до 2050 година, сподели Златева, разясни тя.
В контраст на този сюжет са възгледите, че отпадането на нуждата от полагане на физически труд във от ден на ден браншове и браншове е част от напредъка, като новите стопански действителности дават нови благоприятни условия за професионална реализация, означиха Златева и Гьоков. Този сюжет обрисува бъдещата работна мощ като все по-образована и по-квалифицирана, ангажирана допълнително креативен действия.
Независимо от това кой сюжет ще стане факт, двамата специалисти считат, че са нужни ограничения както на национално, по този начин и на европейско равнище. България е измежду страните -членки на Европейски Съюз, в които промишлеността дава относително по-висок дял от Брутният вътрешен продукт, по тази причина страната ни има потребност от съответни политики, свързани с четвъртата индустриална гражданска война и отражението й върху пазара на труда и приходите, обявиха Златева и Гьоков. Според тях у нас не е почнала подготовката за такава визия, по тази причина е належащо гражданското общество, синдикати и работодатели да слагат началото на изчерпателен спор за последствията от дигитализацията, с цел да няма губещи хора от този развой.
Въвеждането на т.нар категоричен базов приход, съгласно Гьоков, е един от лесните способи за компенсиране на отпадналите от пазара на труда. Той напомни, че Европейска комисия към този момент разисква подобен отчет, като специалистите не са на единно мнение за въвеждането на този метод.
Дигитализацията трансформира радикално и обичайни дефиниции за труд и работно място. Все повече работата ще се прави от у дома, от кафенето, ще има контракти с разнообразни етапи на претовареност, като служащите ще зависят от това по кое време ще почнат новата фаза от свършената работа от други, които са на километри от тях, означи шефът на Национален осигурителен институт Ивайло Иванов. Не е надалеч времето, когато ще стартира публичният спор за метода за отчитане на осигурителния принос на някои нетипични форми на претовареност, за това по какъв начин ще се финансира общественото обезпечаване при загубата на работни места, по какъв начин ще има сигурност в достъпа до пенсии.
Към момента към този момент има 2300 цифрови платформи в международен мащаб за наемане на работа, които тотално трансформират досегашните форми на труд, като работещите постоянно нямат осигуровки, стандарти за работно време, за условия на труд, разяснява от своя страна Пенчо Хубчев, програмен шеф на Фондация „ Фридрих Еберт “.
Като цяло, към този момент се обрисуват два диаметрално противоположни сюжета за бъдещето на пазара на труда в европейски и международен мащаб, уточни той.
Според една част от анализаторите възходящата автоматизация ще докара до значително понижаване на търсенето на работна мощ, всеобща безработица, понижаване на приходите, задълбочаване на неравенствата и обществени разтърсвания, стесняване на заетостта, добави на собствен ред зам.председателят на Националния съвет на Българска социалистическа партия Деница Златева. Някои прогнози плануват стесняване на заетостта в развитите стопански системи от Европа и Северна Америка с сред 30 и 45 % до 2050 година, сподели Златева, разясни тя.
В контраст на този сюжет са възгледите, че отпадането на нуждата от полагане на физически труд във от ден на ден браншове и браншове е част от напредъка, като новите стопански действителности дават нови благоприятни условия за професионална реализация, означиха Златева и Гьоков. Този сюжет обрисува бъдещата работна мощ като все по-образована и по-квалифицирана, ангажирана допълнително креативен действия.
Независимо от това кой сюжет ще стане факт, двамата специалисти считат, че са нужни ограничения както на национално, по този начин и на европейско равнище. България е измежду страните -членки на Европейски Съюз, в които промишлеността дава относително по-висок дял от Брутният вътрешен продукт, по тази причина страната ни има потребност от съответни политики, свързани с четвъртата индустриална гражданска война и отражението й върху пазара на труда и приходите, обявиха Златева и Гьоков. Според тях у нас не е почнала подготовката за такава визия, по тази причина е належащо гражданското общество, синдикати и работодатели да слагат началото на изчерпателен спор за последствията от дигитализацията, с цел да няма губещи хора от този развой.
Въвеждането на т.нар категоричен базов приход, съгласно Гьоков, е един от лесните способи за компенсиране на отпадналите от пазара на труда. Той напомни, че Европейска комисия към този момент разисква подобен отчет, като специалистите не са на единно мнение за въвеждането на този метод.
Дигитализацията трансформира радикално и обичайни дефиниции за труд и работно място. Все повече работата ще се прави от у дома, от кафенето, ще има контракти с разнообразни етапи на претовареност, като служащите ще зависят от това по кое време ще почнат новата фаза от свършената работа от други, които са на километри от тях, означи шефът на Национален осигурителен институт Ивайло Иванов. Не е надалеч времето, когато ще стартира публичният спор за метода за отчитане на осигурителния принос на някои нетипични форми на претовареност, за това по какъв начин ще се финансира общественото обезпечаване при загубата на работни места, по какъв начин ще има сигурност в достъпа до пенсии.
Към момента към този момент има 2300 цифрови платформи в международен мащаб за наемане на работа, които тотално трансформират досегашните форми на труд, като работещите постоянно нямат осигуровки, стандарти за работно време, за условия на труд, разяснява от своя страна Пенчо Хубчев, програмен шеф на Фондация „ Фридрих Еберт “.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ