четвъртък, 5 октомври Алекс Гатопулос от Ал Джазира пътува до четири

четвъртък, 5 октомври

Алекс Гатопулос от Ал Джазира пътува до четири места на първа линия през октомври. Това е първото от четирите изпращания.

Нашият смел водач Денис ни води до Хуляйполе, град на първа линия в Югоизточна Украйна, който понесе тежестта на неотдавнашните боеве. До мен в колата са кореспондентът на Al Jazeera Zein, операторът Alasdair, нашият съветник по сигурността Люк и Дими, нашият необикновен фиксатор, без който бихме свършили доста малко.

Продължете четене

лист от 4 детайла Заключение: Войните в Украйна и Газа – има ли двоен стандарт? Войната сред Русия и Украйна: Списък на основни събития, ден 610 Руският министър на защитата посещава украинския фронт измежду подготовката за зимата Русия се готви да се отдръпна от контракта за възбрана на нуклеарни опити завършек на списъка

Уморен боец на контролно-пропускателен пункт ни стопира. Извикват полицията и идва дребна кола, с цел да ни придружи до края на пътя, с цел да се срещнем с кмета на града.

Спираме до врата, ситуирана в профил на опустошен жилищен блок. Това е входът към центъра за помощ на града, на по-малко от 1 км (0,6 мили) от първите украински окопи. Животът на хората, които са останали тук, е минал подземен. Слизаме по дълги тъмни стълби и завиваме в дълъг кулоар, с цел да намерим съоръжения за пречистване на вода и бойлери за гореща вода за редица душове. В някои от сергиите са сложени столове за тези, които не могат да стоят.

По-нататък една пералня бръмчи. Има даже салон, където възрастните дами си бъбрят, до момента в който чакат да си създадат косата.

Вътре в неподготвено кино, клавиатура и високоговорители стоят в профил. Една стена е осеяна с детски рисунки на гори, цветя и украински флагове. Някой е пуснал балони. В трапезария в задната част на помещението се сервират кафе и бисквити.

Интервюираме кмета Сергей Ярмарк, който е оказал помощ за основаването на тази станция и се гордее с постигнатото. Хората спят в изби, разпръснати из Хуляйполе, само че идват тук, с цел да се изперат, да почистят облеклата си и да запазят дребното, което имат от остарелия си живот.

Зейн го пита кой ден го е наранил най-вече. Той плаче, до момента в който приказва за най-хубавия си другар, който беше погубен преди близо година. Приветливо, само че тъмно място, всички тук имат сходни истории, сходни сърдечни болки.

На улицата се вижда единствено скотски свят. Гълъби се извиват и се въртят над върховете на разрушени здания, почернели от обстрела. Под тях не е останало нищо от опожарен магазин, който в миналото е продавал детски облекла, с изключение на табелата.

Скриваме се от слънцето в сянката на постройка. Кучетата се любуват на тревата под дърветата, които са почнали да се разлистват.

Вечно присъстващото бръмчене на генератори – единственият източник на сила в града – е единственият знак, че хората към момента живеят тук, скрити в изби.

По-голямата част от обстрела става през нощта. Един мъж, възползвайки се от затишието денем, нервно носи найлонова торба, цялостна с пране, до центъра за помощ и се спуска надолу.

Единствените други хора извън се тълпят към вратата на центъра. Полицаи беседват със селяни към пластмасова вана, цялостна със остарели хартиени чаши за кафе. От време на време бойците идват да си поговорят с служащите от столовата, които са излезли на слънчева светлина, с цел да пушат цигари.

Пресичаме основния бул. пешком. Има единствено злокобна тишина. Една бомба разруши постройка пред нас, детонацията беше толкоз мощна, че разруши структурата от другата страна на пътя и наряза редица дървета. До руините има туристическа табела, съвсем непокътната. Той гласи: „ Обичам Хуляйполе. “

Откарват ни до леговище за животни, където прозорците са покрити с полиетиленово покритие, обезпечено от Организация на обединените нации. Сградата служи и като клиника за локални домашни любимци. Интервюираме притежател на куче, което се приготвя за кастрация. Внезапно обезпокоен излизам на открито. Най-малкото куче в света тича около него, в блажено незнание какво се случва с неговия съотечественик.

Отново генераторът бръмчи – животът е тук.

Темпото на изходящия артилерийски огън се форсира от околните батареи и ние решаваме да напуснем. Интервюто с ветеринарния доктор завърши. Възрастна жена излиза от светилището, с цел да се върне вкъщи на велосипеда си. Тя отваря пазарската си чанта, с цел да ни покаже изоставеното, кастрирано куче, свито вътре.

Източник: Ал Джазира