Меси и фенерчето в ръката на слепеца
Четвъртъчната вечер бе изпълнена с моменти, които илюстрират цялостното безвластие, изтощение, непросветеност, незаинтересованост и липса на упоритост в тима на Аржентина, пречупен методично от Хърватска, само че съответно един може би се открояваше като най-показателния.
Резултатът бе още единствено 0:1 и Хорхе Сампаоли най-сетне, въпреки и просто в символ на обезсърчение, беше пуснал в игра Пауло Дибала и Гонсало Игуаин, когато последният съвсем незабавно проби отляво и върна топката в онази зона към границата на наказателното поле, където всекидневно нахлува от втора позиция Лионел Меси. Е, той още веднъж бе там, единствено че преследван изкъсо… само че не от бранител на противника.
Вместо това в същото пространство като своя прославен съотборник и капитан нахлу анонимният за болшинството футболни почитатели Максимилиано Меса, който не съумя да затрудни с удара си Даниел Субашич.
Хорхе Валдано бе направил това наблюдаване още на почивката пред аржентинската телевизия и ситуацията просто послужи да потвърди мъчителната истина: „ Отборът играе все едно Меси не съществува.”
Когато Аржентина не е наясно каква желае да бъде на терена, няма по какъв начин и Меси самичък да знае какво да стори, с цел да бъде същинският Меси. Не можеш да оставиш един футболист, колкото и огромен да е той, да играе самичък против целия свят. Това, както написа Мануел Жабоис в „ Ел Паис”, е все едно да дадеш фенерче на слепец. В Аржентина желаят от Меси да е повода в играта, а не следствието. Лио е потвърдил с превъплъщенията си при Луис Енрике и Ернесто Валверде, че може да се приспособява, само че би трябвало да знае към какво тъкмо би трябвало да се приспособява.
В четвъртък той бе изцяло загубен. Докосна топката единствено 49 пъти, по-малко даже от злополучния вратар на „ гаучите” Уили Кабайеро, и единствено шест пъти в последния четвърт час на мача. Цяла Аржентина бе вперила поглед към своя избавител, а него просто го нямаше. Месизависимостта, по този начин явна в квалификациите за Мондиал 2018 (6 от 24 вероятни точки без него със единствено една победа и 21 от 30 с него и оня популярен апотеоз против Екуадор) и траяла толкоз дълги години, очевидно взе своя дан.
Пауло Дибала се натъкна на истината по-рано тази година в едно свое изявление: Меси просто е прекомерно добър. Според нападателя на Ювентус е доста мъчно да се играе с Лио, тъй като непрекъснато те превзема изкушението да му отстъпиш топката. Това може да се притъпи на клубно равнище, само че е надалеч по-трудно на интернационално поради по-малкото време за тренировки и поради по-голямата амплитуда като гений сред другите играчи в състава.
В Аржентина всичко минава през него и „ ла албиселесте” стана прекомерно предвидима и лесна за обезвреждане от противниците с пренасищане на центъра. Сампаоли приказва преди шампионата за желанието си да употребява система 1-2-3-3-1-1 с Меси зад централен нападател, само че и с още един плеймейкър в халфовата линия. Това е един тип 1-4-4-1-1с ромб в полузащитата, но тази групировка се видя единствено за малко против Исландия, когато подцененият Евер Банега размени Лукас Биля. После отново се изпари в нищото.
Меси бе споделил на Сампаоли по време на обичайно за страната събиране на асадо (вид скара) през март, че счита ролята си в 1-3-4-3 от края на сезон 2016/17 при Луис Енрике в Барса за неработеща за него, тъй като по натурален път притегля бековете в зоната на десния инсайд, в която обича да работи. Селекционерът се съгласи тогава, но против Хърватска отново се върна към истинския си проект със система с трима централни бранители и единствено потвърди правотата на аса на своя тим. Меси просто трябваше да е в центъра, изключително в случай че отсреща си Лука Модрич и Иван Ракитич имаха изхабените Енцо Перес и Хавиер Масчерано.
Е, той не беше в центъра, а в периферията. Това изцяло прилягаше на душевното му положение още отпреди първия съдийски сигнал против Хърватска. Нека стартираме с разкритието, че в неделя се бе отстранил от отборното тържество на Деня на бащата с асадо и се бе заключил в стаята си след пропуща от дузпа против Исландия, и продължим с това по какъв начин по време на осъществяването на аржентинския химн в четвъртък вечерта бе свел взор към земята и нервно си заглаждаше косата.
Тежестта от задължението е в положение да задуши свободата на изложение и у най-жизнерадостния футболист. Едно е да можеш да изнесеш на гърба си даден тим до триумфа, напълно друго е да би трябвало да го сториш. Даниел Стори от Football 365 съпостави гледката на играещия за националния си отбор Меси с тази на въжеиграч по фино въже сред върховете на два небостъргача: триумфът носи бурни овации и възхита, неуспехът довежда до тиктакане с език и неприятна популярност – няма го спасението на междинното състояние.
В Русия Лио просто би трябвало да носи на тил тима си към триумфа и от него се чака да направи най-хубавия си Мондиал в система, в която просто не може да сработи, и в титулярна единайсеторка с минали зенита си трима играчи (Масчерано, Кабайеро и Енцо Перес) и пет релативно непознати или неутвърдени имена (Меса, Салвио, Меркадо, Таляфико и Акуня). Добавете към това и въздействието на отличния старт на безконечния му противник Кристиано Роналдо и картината на срутва му напълно се дообрисува.
Дебатите към двамата доближиха в Русия равнища на невиждана нервност с налагането на тезата, че португалецът излиза на напред във времето в мачовете на своята страна, а аржентинецът не го прави. Това елементарно подценява слабото показване на CR7на Евро 2008 и 2010 и на Мондиал 2014 в пика му, както и сходно на това на Меси в Русия в първите две срещи на Евро 2016 (където също по този начин излезе от игра рано в славния край с Франция поради травма). Нека напомним по какъв начин в това време Лио мъкнеше на гърба си „ ла албиселесте” до финалите на Мондиал 2014 и Копа Америка 2015 и 2016. Това не иде да рече, че топ състезател като Кристиано Роналдо би трябвало да бъде деградиран, а че е нужна по-широка вероятност.
Дълбоко несправедливият абсурд е, че колкото повече се желае от даден футболист, толкоз повече рецензии се изсипват върху му при неуспех в тази неблагодарна задача. Меси отнесе самичък надалеч повече ругатни от всичките си съотборници вкупом и на тях им се размина, тъй като се скриха в дебелата му сянка. Той заслужава по-добра орис, вместо да понася виновността за това, че брилянтността му породи и разви леност и безнаказаност у съиграчи и ръководители към него. Превръщането на аржентинската пасмина футболисти в тим може би е Сизифова задача за Меси и при крах в осъществяването той не трябва да получава стрели, а състрадание. Все отново на този висш футболен конгрес Нигерия стори повече за него и „ ла албиселесте” от съотборници, Сампаоли и управление.
Резултатът бе още единствено 0:1 и Хорхе Сампаоли най-сетне, въпреки и просто в символ на обезсърчение, беше пуснал в игра Пауло Дибала и Гонсало Игуаин, когато последният съвсем незабавно проби отляво и върна топката в онази зона към границата на наказателното поле, където всекидневно нахлува от втора позиция Лионел Меси. Е, той още веднъж бе там, единствено че преследван изкъсо… само че не от бранител на противника.
Вместо това в същото пространство като своя прославен съотборник и капитан нахлу анонимният за болшинството футболни почитатели Максимилиано Меса, който не съумя да затрудни с удара си Даниел Субашич.
Хорхе Валдано бе направил това наблюдаване още на почивката пред аржентинската телевизия и ситуацията просто послужи да потвърди мъчителната истина: „ Отборът играе все едно Меси не съществува.”
Когато Аржентина не е наясно каква желае да бъде на терена, няма по какъв начин и Меси самичък да знае какво да стори, с цел да бъде същинският Меси. Не можеш да оставиш един футболист, колкото и огромен да е той, да играе самичък против целия свят. Това, както написа Мануел Жабоис в „ Ел Паис”, е все едно да дадеш фенерче на слепец. В Аржентина желаят от Меси да е повода в играта, а не следствието. Лио е потвърдил с превъплъщенията си при Луис Енрике и Ернесто Валверде, че може да се приспособява, само че би трябвало да знае към какво тъкмо би трябвало да се приспособява.
В четвъртък той бе изцяло загубен. Докосна топката единствено 49 пъти, по-малко даже от злополучния вратар на „ гаучите” Уили Кабайеро, и единствено шест пъти в последния четвърт час на мача. Цяла Аржентина бе вперила поглед към своя избавител, а него просто го нямаше. Месизависимостта, по този начин явна в квалификациите за Мондиал 2018 (6 от 24 вероятни точки без него със единствено една победа и 21 от 30 с него и оня популярен апотеоз против Екуадор) и траяла толкоз дълги години, очевидно взе своя дан.
Пауло Дибала се натъкна на истината по-рано тази година в едно свое изявление: Меси просто е прекомерно добър. Според нападателя на Ювентус е доста мъчно да се играе с Лио, тъй като непрекъснато те превзема изкушението да му отстъпиш топката. Това може да се притъпи на клубно равнище, само че е надалеч по-трудно на интернационално поради по-малкото време за тренировки и поради по-голямата амплитуда като гений сред другите играчи в състава.
В Аржентина всичко минава през него и „ ла албиселесте” стана прекомерно предвидима и лесна за обезвреждане от противниците с пренасищане на центъра. Сампаоли приказва преди шампионата за желанието си да употребява система 1-2-3-3-1-1 с Меси зад централен нападател, само че и с още един плеймейкър в халфовата линия. Това е един тип 1-4-4-1-1с ромб в полузащитата, но тази групировка се видя единствено за малко против Исландия, когато подцененият Евер Банега размени Лукас Биля. После отново се изпари в нищото.
Меси бе споделил на Сампаоли по време на обичайно за страната събиране на асадо (вид скара) през март, че счита ролята си в 1-3-4-3 от края на сезон 2016/17 при Луис Енрике в Барса за неработеща за него, тъй като по натурален път притегля бековете в зоната на десния инсайд, в която обича да работи. Селекционерът се съгласи тогава, но против Хърватска отново се върна към истинския си проект със система с трима централни бранители и единствено потвърди правотата на аса на своя тим. Меси просто трябваше да е в центъра, изключително в случай че отсреща си Лука Модрич и Иван Ракитич имаха изхабените Енцо Перес и Хавиер Масчерано.
Е, той не беше в центъра, а в периферията. Това изцяло прилягаше на душевното му положение още отпреди първия съдийски сигнал против Хърватска. Нека стартираме с разкритието, че в неделя се бе отстранил от отборното тържество на Деня на бащата с асадо и се бе заключил в стаята си след пропуща от дузпа против Исландия, и продължим с това по какъв начин по време на осъществяването на аржентинския химн в четвъртък вечерта бе свел взор към земята и нервно си заглаждаше косата.
Тежестта от задължението е в положение да задуши свободата на изложение и у най-жизнерадостния футболист. Едно е да можеш да изнесеш на гърба си даден тим до триумфа, напълно друго е да би трябвало да го сториш. Даниел Стори от Football 365 съпостави гледката на играещия за националния си отбор Меси с тази на въжеиграч по фино въже сред върховете на два небостъргача: триумфът носи бурни овации и възхита, неуспехът довежда до тиктакане с език и неприятна популярност – няма го спасението на междинното състояние.
В Русия Лио просто би трябвало да носи на тил тима си към триумфа и от него се чака да направи най-хубавия си Мондиал в система, в която просто не може да сработи, и в титулярна единайсеторка с минали зенита си трима играчи (Масчерано, Кабайеро и Енцо Перес) и пет релативно непознати или неутвърдени имена (Меса, Салвио, Меркадо, Таляфико и Акуня). Добавете към това и въздействието на отличния старт на безконечния му противник Кристиано Роналдо и картината на срутва му напълно се дообрисува.
Дебатите към двамата доближиха в Русия равнища на невиждана нервност с налагането на тезата, че португалецът излиза на напред във времето в мачовете на своята страна, а аржентинецът не го прави. Това елементарно подценява слабото показване на CR7на Евро 2008 и 2010 и на Мондиал 2014 в пика му, както и сходно на това на Меси в Русия в първите две срещи на Евро 2016 (където също по този начин излезе от игра рано в славния край с Франция поради травма). Нека напомним по какъв начин в това време Лио мъкнеше на гърба си „ ла албиселесте” до финалите на Мондиал 2014 и Копа Америка 2015 и 2016. Това не иде да рече, че топ състезател като Кристиано Роналдо би трябвало да бъде деградиран, а че е нужна по-широка вероятност.
Дълбоко несправедливият абсурд е, че колкото повече се желае от даден футболист, толкоз повече рецензии се изсипват върху му при неуспех в тази неблагодарна задача. Меси отнесе самичък надалеч повече ругатни от всичките си съотборници вкупом и на тях им се размина, тъй като се скриха в дебелата му сянка. Той заслужава по-добра орис, вместо да понася виновността за това, че брилянтността му породи и разви леност и безнаказаност у съиграчи и ръководители към него. Превръщането на аржентинската пасмина футболисти в тим може би е Сизифова задача за Меси и при крах в осъществяването той не трябва да получава стрели, а състрадание. Все отново на този висш футболен конгрес Нигерия стори повече за него и „ ла албиселесте” от съотборници, Сампаоли и управление.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ