ЧЕТВЪРТА ГЛАВА Тласкана от потребността да излее преизпълненото си сърце,

...
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА Тласкана от потребността да излее преизпълненото си сърце,
Коментари Харесай

Откъс от Музата на Виена, Каролине Бернард

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Тласкана от потребността да излее преизпълненото си сърце, Алма сядаше на пианото, щом имаше опция за това. След следващия прелестен, идиличен ден мелодиите, изразяващи мечтателното й въодушевление и копнежа й по Климт, идваха от единствено себе си. През тези седмици тя написа доста песни; от време на време не ги завършваше изцяло, тъй като трябваше да отпътува, само че тематиките бяха в главата й. След завръщането си във Виена щеше да ги доработи. Отсега предвкусваше удоволствието.
Този ден един нов град още веднъж чакаше да бъде открит. Венеция! Алма и Гретъл, изпроводени от всевъзможните предизвестия на майка си, се разхождаха сами по площадите и се дивеха на каналите и на блестящите покои. Поради напредналата си бременност Ана бе останала да седи на терасата в хотела и очакваше с неспокойствие завръщането им. Сестрите не усещаха неналичието на строгата си майка, която слагаше на аптекарски везни всяко тяхно въодушевление, всяка тяхна дума. Те си разрешиха да флиртуват с взор с огнените италианци, купиха си от един махленски продавач отровнозелен сладолед с шамфъстък и дръзнаха да наклонен в улички, в които майка им сигурно в никакъв случай не би стъпила.
Следобед се озоваха на Моста на въздишките. Под тях се плъзгаха гондолите. Когато двама господа ги поканиха да пътуват с тях, те се съгласиха.
– Само да не кажеш на мама – прошепна Алма на Гретъл, до момента в който слизаха към водата.
– Да не си откачила? – изкикоти се сестра й и пое ръката на единия юноша, който й оказа помощ да се качи на лодката.
Двамата господа се показаха като братя от Германия, Оскар и Вили Шулц. Получи се доста занимателно. Пътуваха из каналите, пиеха шампанско и се смееха на воля. Когато се разделиха два часа по-късно, Гретъл им сподели името на хотела, в който живееха. Вечерта там се появи Оскар Шулц, инженер, и помоли за диалог с Ана и Карл Мол. Повикаха и Алма, която разбра, че той най-официално бил изискал ръката й. Ана беше побесняла от гняв, а сестрите се заклеха, че не са му дали мотив да счита, че Алма би се омъжила за него.
Легнаха си, заливайки се от смях. Беше им се разминало на косъм! А след това настъпи отново една от тези италиански нощи. Уханията, които нахлуваха в стаята им през прозореца, възтоплият нощен въздух и звездите на кадифеносиньото небе не позволяваха на Алма да се придвижи бързо в сънищата си. Така беше запленена от магията на Италия, че отхвърляше да заспи, а когато сънят въпреки всичко я споходи, потегли да обикаля като сомнамбул, като че ли не можеше да откри покой. Една нощ Карл Мол я откри в коридора и я върна в леглото й, и от този момент капаците на прозореца им, за огромно нейно отегчение, трябваше да останат затворени.
На идващия ден отпътуваха за Флоренция. От художниците, изложени в изложба „ Уфици “, тя най-вече обичаше Ботичели. Не можеше да се насити на картината му „ Поклонението на влъхвите “. Пред една развалина стояха двайсетина мъже и се молеха. Вниманието й бе привлечено от фигурата в десния завършек на платното, която я прикова със странния си взор, саркастичен и нахален.
– Това е самият художник – изясни пастрокът й.
Алма кимна и продължи да се взира в картината.
– Вие вървете, аз ще ви настигна – сподели тя.
– Ще погледнем още един път Давид. Няма ли да дойдеш?
Алма поклати глава. Давид на Микеланджело й беше апатичен. Прекалено съвършен беше, не й говореше както този мъж със странния взор от картината, от който просто не можеше да се откъсне.
После се сети. Точно по този начин я гледаше Климт в онази последна вечер, когато й сподели, че не може да се ожени за нея. Алма си пое надълбоко мирис, издиша и още веднъж вдиша. Климт. Ето че отново се бе промъкнал в главата й. На няколко пъти бяха дошли пощенски картички от Виена, които и той бе подписал дружно с другите. Сякаш не съществуваше особена връзка посред им.... От друга страна, нямаше по какъв начин да й написа непосредствено, майка й щеше да разбере. Сигурно чезнеше от блян по нея. А какво правеше тя? Возеше се на лодка с различен мъж, който на всичкото от горната страна й направи предложение за сватба.
Под изпитателния взор на художника от картината, който я гледаше съвсем като Густав Климт, тя се засрами за държанието си. Нима не можеше да бъде вярна на никой мъж? Нима бе редно да се държи по този начин вятърничаво, да обича през днешния ден един, на следващия ден различен? Прав беше Климт, когато й сподели преди заминаването, че не можел да има вяра в сериозността на любовта й. От друга страна, тъкмо той да каже сходно нещо, той, който въртеше най-малко три любовни връзки, това й се стори малко незаслужено. Но Климт беше художник, а художниците се мереха с друг критерий спрямо елементарните хора.
Най-сетне тя се откъсна от картината, потънала в мисли. Отсега нататък щеше да се държи по-сериозно. Никакви флиртове повече! С това решение в сърцето потегли да търси фамилията си.
 
Два дни по-късно Алма потегли на разходка с велосипед с Макс Буркхард, който се беше включил към тях в последната част от пътуването им. Караха около Арно и даже си устроиха конкуренция. Върнаха се в хотела разгорещени и в приповдигнато въодушевление. Алма се смееше и бе хванала Буркхард на разположение.
– А пък аз въпреки всичко бях по-бърза от вас – викна тя.
– Но единствено тъй като ми се наложи да заобиколя тези хора. Иначе щях да ви удрям.
– Добре де, на следващия ден ще ви разреша да се реванширате...
Както се закачаше с него, внезапно смехът замръзна на устните й. До пастрока си, седнал във фоайето на хотела, тя съзря не различен, а Климт, и на часа пусна ръката на Буркхард.
Приближи до двамата мъже с лудо туптящо сърце.
Климт се изправи да я поздрави, след това се обърна хладно към Буркхард. Двамата стояха един против различен като противници. Карл Мол очевидно не забелязваше нищо, ами забъбри радостно:
– Климт не знаел по какъв начин да се оправи от гарата дотук. Разминали сме се, а той нямал кого да попита и от терзание замалко не взел идващия трен назад за Виена.
– Би било доста тъпо – означи Алма.
Климт отговори с ръмжене и седна, без повече да я огледа.
Алма се прибра объркана в стаята си. Очевидно той й беше ядосан. Но за какво? Задето бе прекарала деня с Буркхард? Ох, за какво трябваше всичко да е толкоз комплицирано!
 
На идната заран Климт се отпусна и стана по-разговорлив. Потърси близостта й и притисна коляно до нейното по време на разходката с файтон край река Арно. В един миг, когато не ги следиха, извади от портфейла си кувертната картичка, на която бе изписала по-грешно името му.
– Винаги я нося със себе си – съобщи той.
– А аз – вашето ветрило – отвърна му Алма.
След като влязоха в една черква и обиколиха олтара, той я притегли дискретно към себе си и й прошепна в ухото:
– Ето че към този момент сме били пред олтара. Освен в случай че не предпочетете Буркхард.
Алма беше щастлива и в това време несигурна. Толкова мъчно й беше да реши Климт. Дали новите му задатъци нямаха подигравателен подтекст? От друга страна, откакто се върнаха в хотела, той я придърпа ненадейно в една ниша сред два шкафа за пране и я целуна буйно, като грабител. Алма отвърна на целувката му – и в идващия момент чу нечии стъпки. Отдръпна се, останала без мирис. Внезапно пред нея се изправи Буркхард. Очите му издаваха, че е схванал какво става. Той изгледа Климт, като че ли възнамеряваше да го удари.
Алма се обърна внезапно и се завтече към стаята си, само че се спъна на първото ходило. Двамата мъже се втурнаха да й оказват помощ.
– Оставете ме на мира и двамата! – извика тя и побягна.
„ Всичко това ми идва допълнително – намерения си, до момента в който бързаше нагоре по стълбите. – В що за обстановка се докарах? Каквито са ревностни, всичко ще провалят. “ Тя оправи пъргаво косата си, която Климт беше разрошил. Докосванията и целувките му горяха върху тялото й. Не беше редно обаче да е толкоз ревностен, в последна сметка тя не беше негова благосъстоятелност. О, боже, нека единствено майка й да не разбере!
– Знаеш ли по какъв начин изглеждаш? – попита Гретъл, излежаваща се мързеливо на леглото, когато задъханата Алма влезе в стаята и тресна вратата след себе си.
– Как?
– Сякаш някой те гони.
Алма се изкикоти на инат на заплетената обстановка.
– Виж, тук си права – отвърна.
– Климт или Буркхард? – попита Гретъл.
– Защо, проличава ли си?
Сестра й се засмя.
– Дали си проличава? Сякаш и тримата носите на челата си табелки с текст: Внимание, заплаха, мозъкът не работи заради любовни козни. На всяка цена би трябвало да си по-предпазлива. Научи ли мама, с теб е свършено.
Алма изстена. Все отново Макс Буркхард възнамеряваше да си замине на другата заран, това щеше да поразведри обстановката.
 
*
 
След два дни се върнаха от Флоренция още веднъж във Венеция, която щеше да бъде последната им спирка. Алма беснееше, щеше да се пръсне от нерви. Климт бе отишъл с пастрока й на някаква екскурзия, а Ана Мол бе настояла Алма и Гретъл да прекарат цялата вечер в нейната стая и да й четат, тъй като не се чувствала добре. Алма си блъскаше главата по какъв начин би могла да беседва на мира с него.
Към среднощ майката най-накрая ги освободи, пожелавайки им лека нощ. Когато сестрите влязоха в стаята си, Алма откри записка от Климт. Беше я пъхнал под вратата. Тя раздра плика.
– Кани ме на разходка с гондола на следващия ден предобед – възрадва се тя. – Погледни единствено! – Тя сподели на Гретъл дребната рисунка с туш, с която Климт бе украсил листа: елегантен портрет на Алма с разпуснати коси.
– Мама знае ли? – попита сестра й.
Алма притисна листа към гърдите си. Беше прекомерно щастлива, с цел да мисли по въпроса.
– Просто ще кажем, че сме канени и двете. Ти ще излезеш от хотела с нас, а по-късно ще се срещнем още веднъж тук...
– И какво ще върша сам-сама във Венеция? – възрази Гретъл.
– Трябва да го направиш поради мен. Ще те оставим в някоя сладоледаджийница и ще те приберем на връщане. Моля ти се, Гретъл, безусловно би трябвало да приказвам с него. – Тя прегърна и целуна сестра си. – Съгласна?
Гретъл продължаваше да се колебае.
– Искаш да останеш уединено с него... Нали го знаеш какъв е. Ще се възползва от обстановката.
Алма се засмя самонадеяно.
– Силно се надявам да го направи. Освен това доста тъкмо знам какъв брой надалеч мога и желая да отида. – Тя си показа какво ли ще е да се целуват в гондола, несъмнено би било приказно. От неспокойствие не можа да мигне.
 
На идната заран мина около стаята на Климт на път за закуска. Вратата беше отворена. Алма почука. Една прислужница сваляше спалното долни дрехи. Вещите на Климт бяха изчезнали.
– Къде е господин Климт? – попита тя, само че момичето не я разбра, единствено повтаряше „ Какво? “. Алма махна с ръка. Изведнъж я налегнаха подозрения.
Влезе с малко забавяне в трапезарията, където родителите й и Гретъл към този момент седяха на сладкиши и кафе. Майка й я посрещна с навъсено чело.
Алма наля в чашата си гъст шоколад от една сребърна каничка. Вече не можеше да устоя.
– Къде е Климт? – попита. – Той ни предложения двете с Гретъл на разходка с гондола по Канал Гранде. Много желая да видя корабчетата с артистите. – Тя постави старания да прозвучи непревзето, само че всеки можеше да види по какъв начин трепереха ръцете й, стиснали чашата с какао. Ана Мол не отговори. Алма стрелна с взор сестра си, с цел да разбере дали е наясно какво става, само че Гретъл единствено сви недоумяващо плещи.
– Мамо?
Ана Мол се облегна на стола си. Бременността към този момент се обрисуваше ясно под роклята й. Алма изпита стеснение от тази панорама.
– Прочетох дневника ти – подзе майката. – Знам всичко.¬
Алма остави с тропот чашата върху чинийката. Няколко капки какао опръскаха бялата завивка. Пръстите й се свиха в юмруци, страните й пламнаха от позор. Майка й беше прочела дневника й? Божичко, следователно тя знаеше за всяка целувка, която бе разменила с Климт, за всяко допиране. Беше прочела любовните им обети. А може би и фантазиите й за Буркхард? Как е могла! Това беше толкоз унизително! Заслепена от яд, тя се втренчи в майка си, без да може да издаде тон.
Ана извърна взор и изрече:
– Тази утрин Карл чете конско на Климт.
Мол се прокашля.
– Това ме изкара отвън кожата, повярвай ми. Все отново Климт е мой другар. Да работи по този начин зад тила ни!
– Този мъж е прекомерно остарял за теб, реномето му е допустимо най-лошото. Освен това има големи задължения. Според Карл бил заставен да заплаща прехрана за няколко копелета. Климт е въплъщение на абсурда!
– Той е талант! Ние се обичаме! – извика Алма.
– Дрън-дрън! Климт обича доста дами, само че най-много снаха си. Мами личния си брат!
– Не е правилно! – кресна Алма.
– Видях нейните писма, даже тук той ги носи със себе си – внезапно възрази Карл Мол.
Това накара Алма да занемее. Той носи със себе си писмата от друга? А може би украсява и тях с рисунчици?
Карл Мол й хвърли скръбен взор.
– Във всеки случай даде обещание в никакъв случай повече да не се приближава до теб. Впрочем, към този момент отпътува. И то по свое лично предпочитание.
– Заминал си е? – изуми се девойката.
– Да разбирам ли, че не се е сбогувал с теб? – Мол се наведе през масата, като че ли искаше да я потупа утешително по ръката.
Ала Алма го изгледа с ненавист.
Той се облегна обратно.
– Не ни посрамвай, Алма – промълви безшумно. – Повярвай ми, по този начин ще е най-добре.
– Мразя ви! – извика тя.
Успя някак да се добере до стаята си и се хвърли на леглото, разтърсвана от ридания. В безпомощен яд заудря с юмруци по възглавницата, до момента в който изцяло се изтощи. После остана да лежи, трепереща от позор. Как щеше да живее с това оскърбление? Майка й я бе предала, проникнала бе в най-интимните й мисли. Никога към този момент нямаше да й се довери. Освен това бе изгубила любовта си. С държанието си Климт й беше посочил, че я обича, а в този момент се бе показал като слабоволев страхливец! Изостави я при първия комфортен случай. Тази мисъл я накара още веднъж да избухне в ридания. Чудовищно беше: другарството с Мол бе по-важно за Климт от нейната обич. Или пък неговата обич не е била задоволително огромна. Той я бе предал. Тя го мразеше и повече нямаше да замени и дума с него! „ Никога към този момент няма да се влюбя “, промърмори през сълзи тя.
Останалите два дни до заминаването им прекара основно в стаята си. В дневника си сложи огромен кръст след името на Климт.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР