Четох в Данас как председателят на Българския национален съвет Стефан

...
Четох в Данас как председателят на Българския национален съвет Стефан
Коментари Харесай

Иван Николов: Бягството от Сърбия е единственото спасение за бълг...

" Четох в " Данас " по какъв начин ръководителят на Българския народен съвет Стефан Стойков се учудва на и " няма пояснение и прави не схваща " за какво българите не са декларирани като такива при преброяването, макар че той ги приканва " да го вършат свободно и че това не е нищо ужасно ", написа Николов, съобщи БГНЕС.

 

" Така той споделя, че българите в Сърбия са над 100 000 и че е " уверен, че става въпрос за мимикрия, а не за асимилация, тъй като Сърбия е демократична страна ", членовете на българския народ са " лоялни жители ", а Правителството на Сърбия е " мощен и благонадежден сътрудник ", който той хвали с цялата си уста поради големите вложения " в пътна инфраструктура, опазване на здравето, обучение и цифровизация, и че най-големият проблем е стопанската система, т.е. безработицата на хората " и така нататък, мъгливост след мъгливост, които нямат безусловно нищо общо с действителния живот ", прибавя той.

 

Ето какво още написа Николов, който е стихотворец, публицист и държавник, както и ръководител на българският Културно-информационен център в Босилеград, основен и виновен редактор на списание " Бюлетин " и създател на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”:

 

" Ако в действителност " не е ужасно " да се обявиш за българин, тогава за какво се стига до " мимикрия ", т.е. криене на български генезис като метод за оцеляване в Сърбия? И в случай че Сърбия в действителност е такава " демократична страна ", за какво има възмущение от слагане на паметна плоча в Босилеград на цивилните жертви на сръбския въстаник Коста Печанац, за какво се стигна до превантивните арести на цивилен деятели при визитата на Вучич в Босилеград на 11 март 2023, за какво беше задържането на границата в продължение на 5 часа за три книги, за какво се наложи обискът на Българския културно-информационен център в Босилеград и конфискацията на книгата на Едвин Сугарев на 8 ноември, за какво бяха нужни процесите против български цивилен и политически деятели, които години наред са клеветени като " отцепници и сепаратисти "?

Ако държавното управление на Сърбия е подобен " мощен и благонадежден сътрудник ", за какво най-големият проблем е стопанската система и безработицата? Шега е подобен " мощен и благонадежден сътрудник " да обезпечи няколкостотин работни места и по този начин да спре източването на локалното население. И къде са тези големи вложения " в пътна инфраструктура, опазване на здравето, обучение и цифровизация ", които може да звучат добре в предизборни акции, само че не са в всекидневието на босилеградчани.

 

Щом по този начин разсъждава ръководителят на Българския народен съвет, тогава не е чудно, че десетки хиляди българи в Сърбия са изчезнали единствено за няколко десетилетия и че при идващите две-три преброявания те най-вероятно ще изчезнат изцяло в случай че не се направи нещо незабавно и коренно.

 

Националното съзнание не се придобива по рождение, то се основава и възпитава от системата на образование и обучение. Броят на българите стартира внезапно да понижава с изтласкването на българския като майчин и образователен език от главните учебни заведения в Босилеград и Цариброд (Димитровград), а унищожаването на фабрики, предприятия и селско стопанство ги лишава от оцеляване ".

 

Николов обяснва, че " програмата на великосръбската националистическа идеология " има за цел " националните малцинства в Сърбия просто да изчезнат, а Сърбия да стане етнически чиста страна на сръбския народ в териториалните граници, начертани от Илия Гарашанин в неговото " Начертание " и които неговите почитатели от Сръбската прогресивна и радикална партия в края на 19 век създават и за малко ползват ".

 

" В Сърбия националните малцинства постоянно са били обсъждани не като интегриращ фактор на сръбската държавност, а като заплаха, която по някакъв метод би трябвало да бъде отстранена. В края на краищата единствено един бърз обзор на статистиката демонстрира, че други национални малцинства унгарци, хървати, черногорци и така нататък в Сърбия са намалели с най-малко две трети, от време на време даже повече. Само с албанците Сърбия губи борбата дружно с територията ", написа още той.

" Изчезването " на българското национално малцинство е дълъг и непосилен исторически развой. За 104 години от подписването на Ньойския контракт, с който Великите сили победителки в Първата международна война приписват териториите на тогавашните Босилеградско и Царибродско на Кралството на сърби, хървати и словенци, броят на българите е намалял на половина с Втората международна война, а по-късно от 58 627 съгласно преброяването от 1971 година до едвам 12 918 съгласно преброяването през 2022 година! Сърбите са тествали всички познати в историята способи на асимилация - от физическо изтребване, репресии от всевъзможен тип, побои, изнасилвания, промяна на имена и семейства, промяна на майчиния език в учебните заведения, подправяне на историята, заличаване на български културно-исторически монументи, административни преразпределения, икономическа назадничавост, второ място по брой политически пандизчии след Втората международна война и систематична антибългарска агитация в общественото пространство, която не е спряла и до през днешния ден. Сръбска история, литература, спектакъл, филми, вестници, телевизия, Сръбска православна черква – помните ли българина като позитивен персонаж?

 

В Сурдулица в двора на техникума " Никола Тесла " има табела, на която написа, че българите са избили 20 000 сърби през Първата сръбска война? През 2010 година в двора на същото учебно заведение е издигната мемориална костница, а през 2017 година по предложение на свещеник Пахомия Архиерейският събор на Сръбската православна черква канонизира 30 000-те " Сурдулишки мъченици ", които съгласно сръбската история са убити от българите през Първата международна война. Да оставим настрани научно-историческата основа на това изказване и да си представим какви следи оставя по този начин поднесената история в съзнанието на децата от сръбски и български генезис, до момента в който седят на едни и същи пейки и играят в един двор? ", написа още той.

 

" Статистиката е неумолима. 12 918 българи съгласно преброяването от 2022 година е салдото на политиката, съгласно която " на националните малцинства се подсигуряват всички права съгласно всички интернационалните стандарти и даже повече от това ", салдото на сръбско-българските връзки, салдото на страната на съзнанието на българите в Сърбия, равносметката на сръбската политика към националните малцинства, равносметката на бездействието на Националния съвет на българите, равносметката на възпитателно-образователната система, сляла българите в Сърбия.

 

Извън въпроса за националното съзнание, още по-труден е въпросът за оцеляването. Отговорът на този въпрос е същият като за множеството млади сърби – пътят без връщане.

Най-големият блян на младежите в Сърбия, без значение от националността, е да изоставен тази Сърбия допустимо най-скоро с желанието в никакъв случай да не се връщат ", показва Николов.

 

ФрогНюз

 
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР