Близки на 53-годишен мъж дадоха шанс за живот на 4 души като дариха органите му
Четирима души получиха късмет за живот, откакто в навечерието на Деня на донорството околните на 53-годишен мъж взеха решение да дарят органите му. Това е 13-тата донорска обстановка от началото на годината. Днес във Военномедицинска академия в столицата уважиха хората, чиито дарени органи са избавили човешки живот.
Добринка Златинова: Всеки ден като си лягах, не знаех дали ще видя слънцето на другия ден. Знаех, че загивам, че нямам различен избор - или трансплантация, или гибел, това е.
7 януари 2014 година. Добринка и Борис вечно свързват орисите си. Тя получава живот, а той живее посредством нея. Добринка няма да не помни срещата с майката на младежа.
Добринка Златинова: В момента, в който ме видя, скочи от стъпалата и сподели, това е нашето момиче. Това бяха първите ѝ думи, скочи, прегърна ме.
Щастието към този момент е изписано на лицето му. Александър беше трансплантиран преди две седмици. Донорът - мъж от Силистра.
Александър: Просто би трябвало да заякна малко и продължаваме напред. Благодарение на донора и доста благодаря.
Аплодисменти за хората, подарили живот. 12-та година " Дървото на живота " във Военномедицинска академия събира листенца в символ на благодарност. През 2019-та - към Радослав, Диян, Божидар и техните фамилии.
ген.майор проф. доктор Венцислав Мутафчийски - шеф на Военномедицинска академия: Уважение и признателност към околните, които в най-трудния им миг са взели такова зряло решение да дарят органите на своите близки.
51 индивида през днешния ден са живи, тъй като тази година околните на 13 души, изпаднали в мозъчна гибел, са постъпили благородно.
Добринка Златинова: Никой не знае какво ще му се случи и какво го чака на следващия ден.
Повече от 1000 души чакат своята среща с живота. България обаче е на последно място по брой донори в Европа. И срещата за доста от чакащите в листата на процедура е невъзможна, до момента в който не променим тази статистика.
Добринка Златинова: Всеки ден като си лягах, не знаех дали ще видя слънцето на другия ден. Знаех, че загивам, че нямам различен избор - или трансплантация, или гибел, това е.
7 януари 2014 година. Добринка и Борис вечно свързват орисите си. Тя получава живот, а той живее посредством нея. Добринка няма да не помни срещата с майката на младежа.
Добринка Златинова: В момента, в който ме видя, скочи от стъпалата и сподели, това е нашето момиче. Това бяха първите ѝ думи, скочи, прегърна ме.
Щастието към този момент е изписано на лицето му. Александър беше трансплантиран преди две седмици. Донорът - мъж от Силистра.
Александър: Просто би трябвало да заякна малко и продължаваме напред. Благодарение на донора и доста благодаря.
Аплодисменти за хората, подарили живот. 12-та година " Дървото на живота " във Военномедицинска академия събира листенца в символ на благодарност. През 2019-та - към Радослав, Диян, Божидар и техните фамилии.
ген.майор проф. доктор Венцислав Мутафчийски - шеф на Военномедицинска академия: Уважение и признателност към околните, които в най-трудния им миг са взели такова зряло решение да дарят органите на своите близки. 51 индивида през днешния ден са живи, тъй като тази година околните на 13 души, изпаднали в мозъчна гибел, са постъпили благородно.
Добринка Златинова: Никой не знае какво ще му се случи и какво го чака на следващия ден.
Повече от 1000 души чакат своята среща с живота. България обаче е на последно място по брой донори в Европа. И срещата за доста от чакащите в листата на процедура е невъзможна, до момента в който не променим тази статистика.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ