Сянката на Перон отново надвисва над аржентинската политика
Четиридесет и пет години след гибелта на Хуан Доминго Перон наследството на митичния президент още веднъж господства на аржентинската политическа сцена няколко седмици преди президентските избори през октомври - трима представящи се за почитатели на перонизма претенденти се явяват в три разнообразни лагера.
Перон е бил три пъти президент на Аржентина (1946-52, 1952-55 и 1973-74 г.). Едни считат, че той е основал един нездравословен за страната популизъм, а съгласно други, по-многобройни, той е бащата на всички обществени придобивки и е индивидът, съумял да даде заслужен живот на служащите. Към това се прибавя блясъкът от облика на Евита, която се среща с Хуан Доминго Перон през 1944 година и взе участие в построяването на мита на перонизма.
Покритата с бижута и с облекла на Диор, Мария Ева Дуарте, допреди това известна като актриса от радиофейлетони, прекарва единствено няколко години политически живот като първа дама преди гибелта си през 1952 година През това време тя изиграва дейна роля за извоюване на право на глас за дамите и води необятна обществена активност с помощта на фондацията си. Сегашното завръщане на перонизма на напред във времето се изяснява частично с поляризацията на страната към двама основни играчи: настоящия демократичен президент Маурисио Макри и левоцентристката перонистка и някогашен президент Кристина Киршнер.
Затъналият в икономическа рецесия Макри смяташе, че има късмет за преизбиране, в случай че се изправи против Киршнер, която в Аржентина е колкото възхвалявана, толкоз и ненавиждана, и са й повдигнати обвинявания по отношение на редица корупционни афери. Киршнер обаче изненадващо отстъпи на назад във времето и остави основната роля в кандидатпрезидентската двойка на умерения Алберто Фернандес, който може да притегли по-широки пластове от перонисткия електорат.
Този опасен ход принуди Макри да преразгледа изборната си тактика и да вземе за кандидат-вицепрезидент сенатора перонист Мигел Анхел Пичето.
Десница, левица и център
Резултатите от първичните избори в неделя не бяха тези, които очакваше актуалният президент. Двойката Фернандес-Киршнер безапелационно води с 47 %, надалеч пред Макри-Пичето с 32 % и трета перонистка кандидат-президентска двойка (с 8 процента), формирана от Роберто Лаваня и Хуан Уртубей, които се надяват да привлекат в центъра разочарованите от макризма и киршнеризма.
Как да си разбираем, че всички тези перонисти са носители на напълно разнообразни платформи?
За задачата би трябвало да се върнем към корените на придвижването, което в никакъв случай не е било унитарно, припомня историкът Густаво Николас Контрерас. Трите му съществени правилото - политически суверенитет, икономическа самостоятелност и обществена правдивост - са задоволително сплотяващи, с цел да бъдат припознати от публични групи като служащите, индустриалната буржоазия и армията. " Перон можеше да завие от ляво надясно, без да загуби от взор политическата си цел, която беше да реализира, резервира или да си върне властта ", изяснява политическият анализатор Росендо Фрага.
Перонизмът потвърди и своята резистентност: оцеля след диктатури, гибелта на създателя си и изборни загуби. Той също по този начин не се разпадна макар съжителството на противоположни течения като крайната левица и десница, които влязоха във въоръжени конфликти през 70-те години на предишния век. " Перонизмът е политическа опция, това е придвижването с най-голяма политическа тежест, което може да ви издигне на власт и да осъществите ползите си ", споделя историкът Контрерас. Устойчивостта на придвижването " почива на способността му да схваща, асимилира и съставлява сложността, неяснотата и несъгласията на аржентинското общество ", обобщава Росендо Фрага.
Така перонисткото държавно управление на Карлос Менем организира демократични политики през 90-те години на предишния век, в това число приватизации. Тогавашният президент съумя да извърши предстоящите от обществеността промени след неуспехите на държавните предприятия и хиперинфлацията при ръководството на радикалния Раул Алфонсин, акцентира Росендо Фрага.
В началото на 21-и век придвижването постъпи тъкмо по противоположния метод. " Хората желаеха повече страна. Тогава Нестор Киршнер предугади този поврат и зави към левоцентризма, като приложи интервенционистки модел и се ориентира към популизъм ", заключава политическият анализатор. /БТА
Перон е бил три пъти президент на Аржентина (1946-52, 1952-55 и 1973-74 г.). Едни считат, че той е основал един нездравословен за страната популизъм, а съгласно други, по-многобройни, той е бащата на всички обществени придобивки и е индивидът, съумял да даде заслужен живот на служащите. Към това се прибавя блясъкът от облика на Евита, която се среща с Хуан Доминго Перон през 1944 година и взе участие в построяването на мита на перонизма.
Покритата с бижута и с облекла на Диор, Мария Ева Дуарте, допреди това известна като актриса от радиофейлетони, прекарва единствено няколко години политически живот като първа дама преди гибелта си през 1952 година През това време тя изиграва дейна роля за извоюване на право на глас за дамите и води необятна обществена активност с помощта на фондацията си. Сегашното завръщане на перонизма на напред във времето се изяснява частично с поляризацията на страната към двама основни играчи: настоящия демократичен президент Маурисио Макри и левоцентристката перонистка и някогашен президент Кристина Киршнер.
Затъналият в икономическа рецесия Макри смяташе, че има късмет за преизбиране, в случай че се изправи против Киршнер, която в Аржентина е колкото възхвалявана, толкоз и ненавиждана, и са й повдигнати обвинявания по отношение на редица корупционни афери. Киршнер обаче изненадващо отстъпи на назад във времето и остави основната роля в кандидатпрезидентската двойка на умерения Алберто Фернандес, който може да притегли по-широки пластове от перонисткия електорат.
Този опасен ход принуди Макри да преразгледа изборната си тактика и да вземе за кандидат-вицепрезидент сенатора перонист Мигел Анхел Пичето.
Десница, левица и център
Резултатите от първичните избори в неделя не бяха тези, които очакваше актуалният президент. Двойката Фернандес-Киршнер безапелационно води с 47 %, надалеч пред Макри-Пичето с 32 % и трета перонистка кандидат-президентска двойка (с 8 процента), формирана от Роберто Лаваня и Хуан Уртубей, които се надяват да привлекат в центъра разочарованите от макризма и киршнеризма.
Как да си разбираем, че всички тези перонисти са носители на напълно разнообразни платформи?
За задачата би трябвало да се върнем към корените на придвижването, което в никакъв случай не е било унитарно, припомня историкът Густаво Николас Контрерас. Трите му съществени правилото - политически суверенитет, икономическа самостоятелност и обществена правдивост - са задоволително сплотяващи, с цел да бъдат припознати от публични групи като служащите, индустриалната буржоазия и армията. " Перон можеше да завие от ляво надясно, без да загуби от взор политическата си цел, която беше да реализира, резервира или да си върне властта ", изяснява политическият анализатор Росендо Фрага.
Перонизмът потвърди и своята резистентност: оцеля след диктатури, гибелта на създателя си и изборни загуби. Той също по този начин не се разпадна макар съжителството на противоположни течения като крайната левица и десница, които влязоха във въоръжени конфликти през 70-те години на предишния век. " Перонизмът е политическа опция, това е придвижването с най-голяма политическа тежест, което може да ви издигне на власт и да осъществите ползите си ", споделя историкът Контрерас. Устойчивостта на придвижването " почива на способността му да схваща, асимилира и съставлява сложността, неяснотата и несъгласията на аржентинското общество ", обобщава Росендо Фрага.
Така перонисткото държавно управление на Карлос Менем организира демократични политики през 90-те години на предишния век, в това число приватизации. Тогавашният президент съумя да извърши предстоящите от обществеността промени след неуспехите на държавните предприятия и хиперинфлацията при ръководството на радикалния Раул Алфонсин, акцентира Росендо Фрага.
В началото на 21-и век придвижването постъпи тъкмо по противоположния метод. " Хората желаеха повече страна. Тогава Нестор Киршнер предугади този поврат и зави към левоцентризма, като приложи интервенционистки модел и се ориентира към популизъм ", заключава политическият анализатор. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ