Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева

Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм съгласно Мойсеевия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19-20, Чсл. 18:15-16). Това било открито за спомен на избавянето на израилските първородни от гибелта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх 12:29). Затова всеки първородин като благосъстоятелност на Господа бил задължен с избрана от закона цена да бъде изплатен. А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.
По това време в Йерусалим живеел един благоверен дъртак на име Симеон. Той с религия очеквал идването на Месия – Христос, тъй като му било дадено от Светия Дух, че няма да почине, до момента в който не види Христа Господен...
Преданието споделя, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 година пр.Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеона се паднало да преведе книгата на оракул Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има неточност, като е казано: " Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил ". Посегнал да поправи думата Девица, само че ангел Господен го спрял: " Писаното е тъкмо, по тази причина нищо не поправяй! Ти няма да умреш, до момента в който не видиш с очите си осъществяването на тия думи ".
Сега по подстрекателство на Светия Дух Симеон влезнал в храма, когато донясли Иисуса. Той Го взел на ръце и в пророческо ентусиазъм извикал: " Сега отпускаш Твоя раб, Владико, съгласно думите си с миром, тъй като очите ми видяха Твоето избавление, което си приготвил пред лицето на всички нации, - светлина за култура на езичниците и популярност на Твоя народ Израиля! " Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и споделил: " Ето, Този лежи за рухване и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на несъгласия, и на самата тебе меч ще прониже душата, с цел да се открият мислите на доста сърца " (Лука. 2:25-35).
Тия думи, тогава не изцяло ясни за ония, които ги чули, са ни обяснени посредством земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон – закона на любовта и благодатта, само че Самия Той и Неговото обучение станали за мнозина предмет на разногласия и несъгласия. А пресвета Богородица по време на страданията и кръстната гибел на своя Син претърпяла такава тъга, че фактически меч пронизал душата й.
Освен св. Симеон, още и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия – Христос. Анна, щерка Фануилова овдовяла млада, само че не се омъжила повторно, а се посветила на служение на Бога, намирала се непрекъснато в храма и очаквала с твърда религия идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя почнала да слави Бога и да приказва за Младенеца на всички, които очаквали освобождение посредством Месия – Христос.
Христовата черква причислила Сретение Господни към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник празнува паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, открит още в ранните епохи на християнството, почнал да се чества изключително тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.