Икони от Несебър бяха изложени в Третяковската галерия
Четири неповторими икони от Несебър към този момент притеглят на вниманието на жителите и гостите на Москва в един от най-големите музеи в света - Третяковската изложба, оповестиха уредниците.
© Архив/БТА
Ценните експонати са част от влиятелната експозиция " Шедьоври на българското църковно изкуство ", проведена със съдействието на българския дипломат в Русия Бойко Коцев и на шефа на Българския културен институт в съветската столица Павел Васев.
Изложбата включва експонати от българска иконопис и църковна утвар и ще радва ценителите (на иконописното изкуство) до началото на септември.
По време на откриването ѝ българският дипломат Бойко Коцев в приветственото си слово съобщи, че това е едно грандиозно събитие, свидетелстващо за българо-руския културен разговор. Той изрази удовлетворение, че концепцията на българското посолство в Русия за организирането на това значимо събитие се е увенчало с триумф, с помощта на Националния исторически музей на България, Министерство на културата на нашата страната, на персоналната поддръжка на видния деятел на съветската културата Зельфира Исмаиловна Трегулова и не на последно място на Третяковската изложба, която дава опция на хора от целия свят да се възхитят на шедьоврите на българската иконописна школа.
Официалното разкриване на изложбата почете персонално и министърът на културата Боил Банов. Кметът на Несебър Николай Димитров също бе поканен да участва на събитието, само че поради неотложни служебни задължения, той ще се включи в заключителните прояви, свързани с българската галерия в Третяковската изложба.
В влиятелната експозиция Несебър е показан с четири иконописни шедьовъра - две икони на Свети Димитър от интервалите на шестнадесети и седемнадесети век, икона на Свети Полиевкт, направена през петнадесети век, и икона на Света Галина от 1809 година. Специалистите дефинират несебърските експонати като скъпи не просто заради художествената им стойност, а тъй като те са удостоверение за живота и бита на популацията от интервала, в който са направени.
В отзивите си за българската експозиция, съветски експерти и специалисти акцентират, че в сърцето на множеството православни църковни обичаи лежи византийската просвета. Българските иконописци през 13 и 14 век ползват техники, взаимствани от имперските майстори, само че в строгата канонична живопис влагат свои ярки живи и колоритни цветове. Въпреки мощното византийско въздействие, българските икони получават личен жанр и свидетелстват за оригиналността на локалната живописна школа.
Третяковската изложба в Москва e един от основните съветски музеи с над 160-годишна история. Там се съхраняват някои от най-големите и значими сбирки на съветското изобразително изкуство. Галерията разполага с над 130 000 творби на живописта, графиката и скулптурата.
© Архив/БТА Ценните експонати са част от влиятелната експозиция " Шедьоври на българското църковно изкуство ", проведена със съдействието на българския дипломат в Русия Бойко Коцев и на шефа на Българския културен институт в съветската столица Павел Васев.
Изложбата включва експонати от българска иконопис и църковна утвар и ще радва ценителите (на иконописното изкуство) до началото на септември.
По време на откриването ѝ българският дипломат Бойко Коцев в приветственото си слово съобщи, че това е едно грандиозно събитие, свидетелстващо за българо-руския културен разговор. Той изрази удовлетворение, че концепцията на българското посолство в Русия за организирането на това значимо събитие се е увенчало с триумф, с помощта на Националния исторически музей на България, Министерство на културата на нашата страната, на персоналната поддръжка на видния деятел на съветската културата Зельфира Исмаиловна Трегулова и не на последно място на Третяковската изложба, която дава опция на хора от целия свят да се възхитят на шедьоврите на българската иконописна школа.
Официалното разкриване на изложбата почете персонално и министърът на културата Боил Банов. Кметът на Несебър Николай Димитров също бе поканен да участва на събитието, само че поради неотложни служебни задължения, той ще се включи в заключителните прояви, свързани с българската галерия в Третяковската изложба.
В влиятелната експозиция Несебър е показан с четири иконописни шедьовъра - две икони на Свети Димитър от интервалите на шестнадесети и седемнадесети век, икона на Свети Полиевкт, направена през петнадесети век, и икона на Света Галина от 1809 година. Специалистите дефинират несебърските експонати като скъпи не просто заради художествената им стойност, а тъй като те са удостоверение за живота и бита на популацията от интервала, в който са направени.
В отзивите си за българската експозиция, съветски експерти и специалисти акцентират, че в сърцето на множеството православни църковни обичаи лежи византийската просвета. Българските иконописци през 13 и 14 век ползват техники, взаимствани от имперските майстори, само че в строгата канонична живопис влагат свои ярки живи и колоритни цветове. Въпреки мощното византийско въздействие, българските икони получават личен жанр и свидетелстват за оригиналността на локалната живописна школа.
Третяковската изложба в Москва e един от основните съветски музеи с над 160-годишна история. Там се съхраняват някои от най-големите и значими сбирки на съветското изобразително изкуство. Галерията разполага с над 130 000 творби на живописта, графиката и скулптурата.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ