Законът за социалните услуги мина успешно през Тристранния съвет
Четири национално представителни организации поддържаха Закона за обществените услуги. Две се въздържаха от поддръжка, а един от обществените сътрудници беше срещу. Това заяви министърът на труда и обществената политика Бисер Петков след съвещанието на Националния съвет за тристранно съдействие.
Законопроектът беше подсилен от КНСБ, КРИБ, БТПП и ССИ. КТ " Подкрепа " и АИКБ се въздържаха да го поддържат. Против беше БСК. Бисер Петков напомни главните цели на законопроекта, измежду които улеснението на достъпа до обществени услуги за нуждаещите се, като, по думите му, това се реализира посредством националната карта на обществените услуги, което ще обезпечи по-добро покритие. Законопроектът основава и ред за профилираните обществени услуги, които се употребяват от хора в риск. Ще има и общодостъпни услуги, добави министърът.
Друга цел на законопроекта е да се подсигурява качеството на услугите и поддръжката за потребителите, както и да има гъвкави форми за публично-частно партньорство. Министърът напомни, че със законопроекта се планува и основаването на организация за качеството на обществените услуги, което се прави за разграничение на функционалностите по обмисляне и финансиране на обществените услуги от функционалностите по техния надзор. Бисер Петков още веднъж напомни, че организацията ще е в границите на щатната бройка на МТСП.
Ася Гонева от КНСБ уточни, че синдикатът поддържа законопроекта и дава висока оценка на работата на общественото министерство, която, по думите й, продължава към този момент съвсем две години, и не е зародила заради " виковете на протестиращите ".
От синдиката имат рецензия във връзка с съществуването на законопроекта за персоналната помощ, защото съгласно тях персоналната помощ не е " една обществена услуга ", а размер от пари, персонален бюджет, който се дава на хората с увреждания, с цел да заплащат сами определените от тях обществени услуги.
Според КНСБ персоналната помощ е можело да се уреди в закона за обществените услуги. Ася Гонева уточни, че можем да се окажем в обстановка от първи януари 2019 година трите закона за хората с увреждания да имат сериозен конфликт между тях и организациите към МТСП да не могат да извършват функционалностите си заради това, че държавното управление е дало повече заем на доверие към протестиращите, които нямат задоволителна професионална подготовка.
Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков разкритикува законопроекта, като уточни, че се дефинира прекомерно необятен кръг ползватели на обществени услуги, което, по думите му, ще докара до риск от демотивиране на огромни обществени групи и изключването им от пазара на труда. Според него и разсрочването на промяната до 2035 година няма аналог, защото това е прекомерно дълга рамка за промени, които биха могли да се случат в доста по-кратки периоди.
Законопроектът беше подсилен от КНСБ, КРИБ, БТПП и ССИ. КТ " Подкрепа " и АИКБ се въздържаха да го поддържат. Против беше БСК. Бисер Петков напомни главните цели на законопроекта, измежду които улеснението на достъпа до обществени услуги за нуждаещите се, като, по думите му, това се реализира посредством националната карта на обществените услуги, което ще обезпечи по-добро покритие. Законопроектът основава и ред за профилираните обществени услуги, които се употребяват от хора в риск. Ще има и общодостъпни услуги, добави министърът.
Друга цел на законопроекта е да се подсигурява качеството на услугите и поддръжката за потребителите, както и да има гъвкави форми за публично-частно партньорство. Министърът напомни, че със законопроекта се планува и основаването на организация за качеството на обществените услуги, което се прави за разграничение на функционалностите по обмисляне и финансиране на обществените услуги от функционалностите по техния надзор. Бисер Петков още веднъж напомни, че организацията ще е в границите на щатната бройка на МТСП.
Ася Гонева от КНСБ уточни, че синдикатът поддържа законопроекта и дава висока оценка на работата на общественото министерство, която, по думите й, продължава към този момент съвсем две години, и не е зародила заради " виковете на протестиращите ".
От синдиката имат рецензия във връзка с съществуването на законопроекта за персоналната помощ, защото съгласно тях персоналната помощ не е " една обществена услуга ", а размер от пари, персонален бюджет, който се дава на хората с увреждания, с цел да заплащат сами определените от тях обществени услуги.
Според КНСБ персоналната помощ е можело да се уреди в закона за обществените услуги. Ася Гонева уточни, че можем да се окажем в обстановка от първи януари 2019 година трите закона за хората с увреждания да имат сериозен конфликт между тях и организациите към МТСП да не могат да извършват функционалностите си заради това, че държавното управление е дало повече заем на доверие към протестиращите, които нямат задоволителна професионална подготовка.
Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков разкритикува законопроекта, като уточни, че се дефинира прекомерно необятен кръг ползватели на обществени услуги, което, по думите му, ще докара до риск от демотивиране на огромни обществени групи и изключването им от пазара на труда. Според него и разсрочването на промяната до 2035 година няма аналог, защото това е прекомерно дълга рамка за промени, които биха могли да се случат в доста по-кратки периоди.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ