Четейки , в който особено са подчертани заплахите срещу журналисти,

Четейки, в който изключително са подчертани заканите против публицисти, нямаше по какъв начин да не отбележа една от най-ярките от тях – дори в дословен смисъл –. Както за това посягане, по този начин и за от предходната година с депутата от Българска социалистическа партия Петър Кънев естествено е осведомено както посолството, по този начин и отрасловите еврокомисари, които нееднократно към този момент ми и писаха, че наблюдават случаите с мен.

От палежа на вратата на дома ми – недвусмислено предизвестие, става тъкмо месец. Беше 14 март 2022 година

И да желаех, не бих могъл да разкрия никаква загадка на следствието. Тайни няма, тъй като и разследване е пресилено да се каже, че има.

Защо ли? Защото резултатите му са нулеви.

Поради моята работа и обстоятелството, че съм създател на народен ежедневник и човек, който 22 година се появява „ по телевизора”, казусът закупи необятна популярност. Щом даже това не кара „ органите” да работят, въобразявам си какво е с въпросите на тези, за които не пишат и които не демонстрират. Особено на равнище Районно ръководство – в моя случай Шесто в София.

Какво се случи в границите на следствието? Два пъти описах историята пред полицията. И толкоз.

А можеше да се подложи на същински и сериозен разпит охранителят на портата на затворения комплекс, където пребивавам, който неизвестно за какво е пуснал нарушителя един път вътре в комплекса, повторно – в моя блок, и трети път – да напусне – задъхан, мощно миришещ на нафтата, която е употребявал, с цел да подпали вратата на дома ми, сигурно стрелнал се да се измъкне от мястото на престъплението.

Да бъде запитан и той, и охранителната компания по какъв начин някой може да научи обстоятелства, които не са общоизвестни, нито проверими по обществени канали, за жилището на някого. Срещу какво става налична сходна информация? Как се пази или не се пази и за какво?

Но не би.

Даже някой експерт би споделил, че това е било най-важното, тъй като в случай че до 48 часа един случай не се разплете, възможностите в миналото въобще това да стане падат до нулата.

2 часа били гледани фрагменти от външни камери, на които, поради мрака в 21 часа на 14 март (бяхме с час назад) няма по какъв начин да си види нещо изключително.

Ще оставя настрани и първата версия, която импровизираха пред мен служителите на реда, преди още да се почнали следствието: „ Ами, в случай че са си играли деца”?

Нали разбирате какво подобен въпрос значи: може да се преведе културно като „ гледай си работата”, а по-невъзпитано „ я си....”.

С такава настройка какво по-точно следствие би могъл да чака човек? Да бъде издирен поръчителят на акцията против мен ли? Който явно не е нито незнаен, нито невлиятелен, нито без огромни благоприятни условия от всевъзможен тип и темперамент. Да се разбере дали пък инцидентно няма вътрешен съизвършител в грозното закононарушение?

Важно е да кажа по случая и още нещо: прокуратурата с нищо не пречи на Министерство на вътрешните работи да се развихри, да откри виновниците – причинителя и поръчителя, да свърши работата, за която получава значително пари от нашите налози. Даже оказва помощ, освен това на висока скорост. Сочат го документите и обстоятелствата.

Понеже не ми е първи този проблем, който за жалост ми дава опцията да следя от близко и напълно съответно действителната работа на институциите, призвани да ни бранят, обезпокоен съм, че картината със сигурността ни е доста по-тревожна, в сравнение с си фантазираме.

Промяна в действителност би трябвало. Но изцяло отсъства.

А другояче, като набожен човек, съм изцяло уверен, че злото, също като положителното е бумеранг. Рано или късно правдивост ще има.

Пък, което закъснее, идва тъкмо в точния момент.

Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...