38% от българите не са прочели нито една книга, а 12% не смятат за нужно да четат
Четенето на книги е измежду най-предпочитаните действия от българите в свободното им време.
Четенето на книги съумява да резервира мястото си в „ топ 5 “ действия, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват обилни промени както в заниманията на хората отвън професионалната им активност, по този начин и във формите и методите на четене, това демонстрира проучване на Алфа Рисърч.
Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69.5%). Този дял обаче понижава с 15 до 20 процентни пункта спрямо 2016 година, като при най-младите генерации спадът е с над 30 пункта. В резултат от тази динамичност телевизионният екран е детрониран от пиедестала на главно занятие за младежите, преместен от общуването им посредством обществените мрежи и интензивности в интернет.
В свободното си време над 80% от хората до 30 година и над 60% от тези до 40 година поддържат връзка през обществените медии, или имат разнообразни занимания в интернет.
От 36-те % интервюирани, посочващи четенето като свое всекидневно занятие, едвам 11% са до 30 година и 15% - до 40 година Всички тези знаци демонстрират доста съществено и задълбочаващо се изместване на класическото четене от интензивности в електронната среда.
За тези, които четат, пожеланият метод остава хартиеният притежател (52%). Въпреки, че резервира първото си място, той бележи спад с 15% по отношение на 2014 година, когато 67% от интервюираните са декларирали, че четат преобладаващо на хартия.
Четенето на книги съумява да резервира мястото си в „ топ 5 “ действия, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват обилни промени както в заниманията на хората отвън професионалната им активност, по този начин и във формите и методите на четене, това демонстрира проучване на Алфа Рисърч.
Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69.5%). Този дял обаче понижава с 15 до 20 процентни пункта спрямо 2016 година, като при най-младите генерации спадът е с над 30 пункта. В резултат от тази динамичност телевизионният екран е детрониран от пиедестала на главно занятие за младежите, преместен от общуването им посредством обществените мрежи и интензивности в интернет.
В свободното си време над 80% от хората до 30 година и над 60% от тези до 40 година поддържат връзка през обществените медии, или имат разнообразни занимания в интернет.
От 36-те % интервюирани, посочващи четенето като свое всекидневно занятие, едвам 11% са до 30 година и 15% - до 40 година Всички тези знаци демонстрират доста съществено и задълбочаващо се изместване на класическото четене от интензивности в електронната среда.
За тези, които четат, пожеланият метод остава хартиеният притежател (52%). Въпреки, че резервира първото си място, той бележи спад с 15% по отношение на 2014 година, когато 67% от интервюираните са декларирали, че четат преобладаващо на хартия.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ