С какво ни е крив Симеон?
Честването на 80-годишнината на последния български цар предстоящо отприщи вълна от мнения. 400 поканени персонално уважиха Симеон в двореца Враня, а останалите зачатката по клавиатурите. Главно отрицателни отзиви, доста от тях с темперамент на обвинявания. Като тръгнем от "какъв цар е този - изгонили си го още като дете " и стигнем до прословутите царски парцели. "Защо, щом е монарх, преди време се закле в републиканската ни конституция ". "ДС го върна в България, с цел да унищожи политическия модел и тарикатите да ловят риба в мътна вода ". "Той докара юпитата, натресе ни Бойко, от неговата партия потегли и Пеевски ". "Излъга ни за 800-те дни ". "Мислеше единствено по какъв начин да си вземе гората и резиденциите ". Никой по света не го броял за престиж, тъй като станал жертва на всякакви пороци. И още, и още...
А щом причините срещу попривършиха, настървението се трансферира върху предизвикателния тоалет на първата дама Десислава Радева. Която наподобява е орисана да провокира бурни мнения със всяко свое деяние или безучастие, волно или несъзнателно.
След като през 1947 година е извършен референдум "за " и "против " монархията, би трябвало да сме имали цар. Пък бил той и дете. Ходът на историята не му разрешава да употребява властта си по типичен метод, само че, добре - дано прехвълим частния му случай в раздел персонална драма. При първото си завръщане през 1996 година, Симеон стана очевидец на нервността, която съпътстваше обиколката му из страната. Която бе колкото от любознание към величеството, толкоз и израз на дълбокото отчаяние от първите години на прехода. Ознаменувани със унищожено селско стопанство, разграбени държавни предприятия, източени банки и върлуващи силови групировки.
Когато реши да се завърне и в политиката пет години по-късно, народът бе още по-обезверен и изтощен от въртенето в кръг в непрогледната червено-синя мъгла. През 2001 година в Българска социалистическа партия още ближеха рани след свалянето им от власт четири години по-рано. А Съюз на демократичните сили към този момент бе преситен и в дословния смисъл с нея, което бе довело до съществено и, както се оказа, необратимо вътрешно разединение. Тогавашните ръководещи не разрешиха на Симеон да осъществя първичното си желание - да се кандидатира за президент. Ходът им се оказа безпределно непредвидлив. Защото скоро изгубиха всичко, което можеха да изгубят. Симеон стана министър председател, а Иван Костов се обиди и изчезна за няколко години от публичното полезрение. Българска социалистическа партия бе реанимирана в лицето на новоизбрания президент Георги Първанов.
А царят просто можеше да изкара един мандат на Дондуков 2 и да си иде във Враня или Мадрид по живо, по крепко. Без множеството от изброените обвинявания. Нали не се съмнявате, че щеше да завоюва още на първи тур. Това не се случи и е реалност, че притиснати от времето в Национална движение „Симеон Втори" изпълниха листите си за парламентарните избори с хора от прът и въже. Което неизбежно се обърна против тях. Към властта се примъкнаха всевъзможни хитреци, тарикати и хлъзгави играчи. Но и народът подари със свръхочаквания царят-премиер. Просто зачака да го оправят, както нормално. Без самичък да помръдне и на милиметър.
Симеон се закле в републиканската конституция, което бе явен знак, че няма никакво желание да подхваща дейности по реституция на монархията. Влизането на лондонските юпита в икономическия и финансов екип на властта бе натурален ход, откакто възпитаниците на ВИИ "Карл Маркс " и МГИМО доведоха страната до съсипия. Логично бе и непозната компания да обслужва митниците ни, откакто страната се оказа разграден двор. Опитахме и с наши, и с непознати - не стана.
Да, Симеон назначи Борисов за основен секретар на Министерство на вътрешните работи, само че нито той го избра за кмет на София, нито три пъти за министър председател на страната. А за какво да не си потърси парцелите, за които има документ, че са закупени от дядо му и татко му? Семейството му е огромно, всеки татко би трябвало да се погрижи за наследниците си. Цинично видяно, какво значение има за елементарния човек, кой ще сече гората - цар или горски пазач от Самоков или Дупница.
И в действителност, с какво толкоз ни е крив Симеон, та оплюхме празника му...
А щом причините срещу попривършиха, настървението се трансферира върху предизвикателния тоалет на първата дама Десислава Радева. Която наподобява е орисана да провокира бурни мнения със всяко свое деяние или безучастие, волно или несъзнателно.
След като през 1947 година е извършен референдум "за " и "против " монархията, би трябвало да сме имали цар. Пък бил той и дете. Ходът на историята не му разрешава да употребява властта си по типичен метод, само че, добре - дано прехвълим частния му случай в раздел персонална драма. При първото си завръщане през 1996 година, Симеон стана очевидец на нервността, която съпътстваше обиколката му из страната. Която бе колкото от любознание към величеството, толкоз и израз на дълбокото отчаяние от първите години на прехода. Ознаменувани със унищожено селско стопанство, разграбени държавни предприятия, източени банки и върлуващи силови групировки.
Когато реши да се завърне и в политиката пет години по-късно, народът бе още по-обезверен и изтощен от въртенето в кръг в непрогледната червено-синя мъгла. През 2001 година в Българска социалистическа партия още ближеха рани след свалянето им от власт четири години по-рано. А Съюз на демократичните сили към този момент бе преситен и в дословния смисъл с нея, което бе довело до съществено и, както се оказа, необратимо вътрешно разединение. Тогавашните ръководещи не разрешиха на Симеон да осъществя първичното си желание - да се кандидатира за президент. Ходът им се оказа безпределно непредвидлив. Защото скоро изгубиха всичко, което можеха да изгубят. Симеон стана министър председател, а Иван Костов се обиди и изчезна за няколко години от публичното полезрение. Българска социалистическа партия бе реанимирана в лицето на новоизбрания президент Георги Първанов.
А царят просто можеше да изкара един мандат на Дондуков 2 и да си иде във Враня или Мадрид по живо, по крепко. Без множеството от изброените обвинявания. Нали не се съмнявате, че щеше да завоюва още на първи тур. Това не се случи и е реалност, че притиснати от времето в Национална движение „Симеон Втори" изпълниха листите си за парламентарните избори с хора от прът и въже. Което неизбежно се обърна против тях. Към властта се примъкнаха всевъзможни хитреци, тарикати и хлъзгави играчи. Но и народът подари със свръхочаквания царят-премиер. Просто зачака да го оправят, както нормално. Без самичък да помръдне и на милиметър.
Симеон се закле в републиканската конституция, което бе явен знак, че няма никакво желание да подхваща дейности по реституция на монархията. Влизането на лондонските юпита в икономическия и финансов екип на властта бе натурален ход, откакто възпитаниците на ВИИ "Карл Маркс " и МГИМО доведоха страната до съсипия. Логично бе и непозната компания да обслужва митниците ни, откакто страната се оказа разграден двор. Опитахме и с наши, и с непознати - не стана.
Да, Симеон назначи Борисов за основен секретар на Министерство на вътрешните работи, само че нито той го избра за кмет на София, нито три пъти за министър председател на страната. А за какво да не си потърси парцелите, за които има документ, че са закупени от дядо му и татко му? Семейството му е огромно, всеки татко би трябвало да се погрижи за наследниците си. Цинично видяно, какво значение има за елементарния човек, кой ще сече гората - цар или горски пазач от Самоков или Дупница.
И в действителност, с какво толкоз ни е крив Симеон, та оплюхме празника му...
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ