Охулят ли моята душа и плът, майчице моя… Срещу извънредното положение с Киплинг – 3
Често сме сравнявали животът – у нас и по целия свят – с джунгла. Заради житейските инциденти, клопки, битка за оцеляване, блян към предимство. Един от първите учители в този маратон е Ръдиард Киплинг - посредством всичките си творби, само че най-много с " Книга за джунглата ".
Надяваме се, че с Киплинг битката с ковид и изолацията в изключителното състояние ще е по-резултантна. И по-приятна…
Ръдиард Киплинг е английски стихотворец и публицист, роден в Бомбай, Индия. Израснал е обаче в Англия и там получава обучение. Когато се завръща в Индия на 17 години, той влиза в публицистиката и стартира да написа къси разкази и лирика. Тази литература за възрастни е добре призната и когато Кипинг се завръща още веднъж в Англия през 1889 година, той към този момент е одобрено име в литературния свят. Неговият разказ от 1901 година „ Ким “, изобразяващ живота на ирландско сираче, се счита за книжовен шедьовър и способства за Нобеловата премия за литература, която Киплинг получава през 1907 година Още тогава има разногласия към неговата персона, тъй като някои демократично настроени кръгове, считали, че Киплинг има расистки разбирания.
Киплинг обаче остро подлага на критика британската колониална администрация и укорява британското държавно управление и военното командване в индиферентност към низшите чинове в английските колониални войски.
Киплинг е измежду най-популярните създатели в света, потвърждават голям брой интернационалните изследвания.
МАЙЧИЦЕ МОЯ
Обесят ли ме на най-високия връх,
майчице моя. О, майчице моя!
Аз знам чия любов ще ме следва без мирис,
майчице моя. О, майчице моя!
Удавят ли ме в най дълбокия вир,
майчице моя. О, майчице моя!
Аз знам чии сълзи ще капят безкрай.
майчице моя. О, майчице моя!
Охулят ли моята душа и плът,
майчице моя. О, майчице моя!
аз знам чии тъжби ще ме спасят.
майчице моя. О, майчице моя!
Превод: Венцеслав Константинов
Британските " червени куртки " в пердах.
АКО
Ако владееш се, когато всички,
треперят, а назовават теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, само че бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
набеден — не сееш клевети;
или намразен — завист не спотайваш;
но… ни всемъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
в случай че си интелигентен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — злобен изменник —
еднообразно със Триумфа — остарял циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
трансфорат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
извоюваното, самоуверено хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш отново, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат отново,
и крачиш, единствено с Волята останал,
която им повтаря: „ Влезте в крайник! “
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя елементарен човешки смях;
Ако зачиташ всеки, само че не лазиш;
в случай че от зложелател и собствен не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, най-малко веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И основно, сине мой — ще бъдеш Мъж!
Превод: Стоян Медникаров
НОЩНА ПЕСЕН НА ДЖУНГЛАТА
орлови крила нощта долетя
и прилепът Манг свободата откри.
Пастирът прибра морни стада.
Ще скитаме волни ний чак до зори.
Във тъмната нощ за мощ и мощност,
за зъби и нокти час отново настъпва.
О, чуй този вик! „ Всички на лов! “
Законът на джунглата така повелява.
Киплинг имал изключително отношение към Русия и руснаците. Донякъде то е разумно, тъй като по негово време Англия е имала мощно въздействие в Изтока, само че към такова се стремяла и Русия. В описа си „ Бившият “ той написа: " Разберете ме вярно: всеки руснак е доста благ човек, преди да се напие. Като азиатец е напряко обаятелен. И чак когато стартира да упорства, че към него би трябвало да се отнасяме не като към най-западния от източните нации, а в случай че най-източния от западните, се трансформира в етническо неразбирателство, с което, признавам, е мъчно да си имаш работа. Самият той не знае, в каква посока ще поеме неговата натура в идващия миг “.
Маугли от класиката " Книга за джунглата "
ЗАКОНЪТ НА ДЖУНГЛАТА
Това е Законът на джунглата — по-стар от
небесната твърд;
Със него Вълкът ще владее; без него — делът му е Смърт.
Подобно лиана, Законът се вие и сплита така;
Вълкът е с Глутницата мощен, Глутницата —
мощна с Вълка.
До искра се мий ежедневно; пий жадно, само че с
мярка пийни!
Нощта е за лов — не забравяй! Денят е за сън — запомни!
Чакалът край Тигъра хленчи — Вълче, не поглеждай натам!
Вълкът е Ловец — запомни го! Убивай си плячката самичък!
Не влизай във свада с Царете — Багира, Балу и Шир хан![1]
Не джафкай край Хати Мъдреца; почитай положителния Глиган!
Когато Глутница с Глутница се срещне — легни и постой:
Водачите дано приказват — не бързай да скачаш за пердах!
Уреждаш ли сметки със свои — идете сами, настрани,
че постоянно се включват и други и почва позорна война.
Изрови ли своя бърлога, в Дома на Вълка отсега нататък
не влиза даже и Водачът, ни дори самия Съвет.
Домът му е негова цитадела. Но щом във Съвета решат,
че прекомерно повърхностно е юридически — незабавно го сменя Вълкът.
Не вий измежду гората, когато убиеш преди среднощ —
че братята дебнат наоколо и техният Лов ще е неприятен.
За теб и за своите дребни — убивай във своя обхват.
Но не за приятност!… И нивга — и седем по „ нивга “ — Човек!
Отнемеш ли плячка от по-слаб, недей я оглозгва до дъно:
според Закона — главата и цялата кожа му дай!
Глутничата плячка е обща. Иди и наяж се добре.
Но който примъкне от нея в бърлогата — той ще почине.
В Глутницата Вълчата плячка е персонална. Вълкът е умъртвил —
и различен не яде от месото, когато не е разрешил.
Храната и правото „ ИСКАМ “ е право на Малкия вълк.
Когато Вълчето е гладно, да дава — за всеки е дълг.
Бърлогата с правото „ ГРИЖА “ е право на майката. Щом
изиска за своите дребни — доставя се в нейния дом.
Ловът и „ СЕМЕЙНОТО ПРАВО “ е дълг на Бащата. Вълкът
в Лова е свободен. Единствен Съветът го вика на съд.
Водачът е мощен и умен, и сръчен, и заплашителен във бой…
Това са законите. Те са и доста, и малко, само че знай:
И плът на Закона, и кръв е — едно: „ Подчини се до дъно! “
Надяваме се, че с Киплинг битката с ковид и изолацията в изключителното състояние ще е по-резултантна. И по-приятна…
Ръдиард Киплинг е английски стихотворец и публицист, роден в Бомбай, Индия. Израснал е обаче в Англия и там получава обучение. Когато се завръща в Индия на 17 години, той влиза в публицистиката и стартира да написа къси разкази и лирика. Тази литература за възрастни е добре призната и когато Кипинг се завръща още веднъж в Англия през 1889 година, той към този момент е одобрено име в литературния свят. Неговият разказ от 1901 година „ Ким “, изобразяващ живота на ирландско сираче, се счита за книжовен шедьовър и способства за Нобеловата премия за литература, която Киплинг получава през 1907 година Още тогава има разногласия към неговата персона, тъй като някои демократично настроени кръгове, считали, че Киплинг има расистки разбирания.
Киплинг обаче остро подлага на критика британската колониална администрация и укорява британското държавно управление и военното командване в индиферентност към низшите чинове в английските колониални войски.
Киплинг е измежду най-популярните създатели в света, потвърждават голям брой интернационалните изследвания.
МАЙЧИЦЕ МОЯ
Обесят ли ме на най-високия връх,
майчице моя. О, майчице моя!
Аз знам чия любов ще ме следва без мирис,
майчице моя. О, майчице моя!
Удавят ли ме в най дълбокия вир,
майчице моя. О, майчице моя!
Аз знам чии сълзи ще капят безкрай.
майчице моя. О, майчице моя!
Охулят ли моята душа и плът,
майчице моя. О, майчице моя!
аз знам чии тъжби ще ме спасят.
майчице моя. О, майчице моя!
Превод: Венцеслав Константинов
Британските " червени куртки " в пердах.
АКО
Ако владееш се, когато всички,
треперят, а назовават теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, само че бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
набеден — не сееш клевети;
или намразен — завист не спотайваш;
но… ни всемъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
в случай че си интелигентен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — злобен изменник —
еднообразно със Триумфа — остарял циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
трансфорат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
извоюваното, самоуверено хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш отново, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат отново,
и крачиш, единствено с Волята останал,
която им повтаря: „ Влезте в крайник! “
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя елементарен човешки смях;
Ако зачиташ всеки, само че не лазиш;
в случай че от зложелател и собствен не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, най-малко веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И основно, сине мой — ще бъдеш Мъж!
Превод: Стоян Медникаров
НОЩНА ПЕСЕН НА ДЖУНГЛАТА
орлови крила нощта долетя
и прилепът Манг свободата откри.
Пастирът прибра морни стада.
Ще скитаме волни ний чак до зори.
Във тъмната нощ за мощ и мощност,
за зъби и нокти час отново настъпва.
О, чуй този вик! „ Всички на лов! “
Законът на джунглата така повелява.
Киплинг имал изключително отношение към Русия и руснаците. Донякъде то е разумно, тъй като по негово време Англия е имала мощно въздействие в Изтока, само че към такова се стремяла и Русия. В описа си „ Бившият “ той написа: " Разберете ме вярно: всеки руснак е доста благ човек, преди да се напие. Като азиатец е напряко обаятелен. И чак когато стартира да упорства, че към него би трябвало да се отнасяме не като към най-западния от източните нации, а в случай че най-източния от западните, се трансформира в етническо неразбирателство, с което, признавам, е мъчно да си имаш работа. Самият той не знае, в каква посока ще поеме неговата натура в идващия миг “.
Маугли от класиката " Книга за джунглата "
ЗАКОНЪТ НА ДЖУНГЛАТА
Това е Законът на джунглата — по-стар от
небесната твърд;
Със него Вълкът ще владее; без него — делът му е Смърт.
Подобно лиана, Законът се вие и сплита така;
Вълкът е с Глутницата мощен, Глутницата —
мощна с Вълка.
До искра се мий ежедневно; пий жадно, само че с
мярка пийни!
Нощта е за лов — не забравяй! Денят е за сън — запомни!
Чакалът край Тигъра хленчи — Вълче, не поглеждай натам!
Вълкът е Ловец — запомни го! Убивай си плячката самичък!
Не влизай във свада с Царете — Багира, Балу и Шир хан![1]
Не джафкай край Хати Мъдреца; почитай положителния Глиган!
Когато Глутница с Глутница се срещне — легни и постой:
Водачите дано приказват — не бързай да скачаш за пердах!
Уреждаш ли сметки със свои — идете сами, настрани,
че постоянно се включват и други и почва позорна война.
Изрови ли своя бърлога, в Дома на Вълка отсега нататък
не влиза даже и Водачът, ни дори самия Съвет.
Домът му е негова цитадела. Но щом във Съвета решат,
че прекомерно повърхностно е юридически — незабавно го сменя Вълкът.
Не вий измежду гората, когато убиеш преди среднощ —
че братята дебнат наоколо и техният Лов ще е неприятен.
За теб и за своите дребни — убивай във своя обхват.
Но не за приятност!… И нивга — и седем по „ нивга “ — Човек!
Отнемеш ли плячка от по-слаб, недей я оглозгва до дъно:
според Закона — главата и цялата кожа му дай!
Глутничата плячка е обща. Иди и наяж се добре.
Но който примъкне от нея в бърлогата — той ще почине.
В Глутницата Вълчата плячка е персонална. Вълкът е умъртвил —
и различен не яде от месото, когато не е разрешил.
Храната и правото „ ИСКАМ “ е право на Малкия вълк.
Когато Вълчето е гладно, да дава — за всеки е дълг.
Бърлогата с правото „ ГРИЖА “ е право на майката. Щом
изиска за своите дребни — доставя се в нейния дом.
Ловът и „ СЕМЕЙНОТО ПРАВО “ е дълг на Бащата. Вълкът
в Лова е свободен. Единствен Съветът го вика на съд.
Водачът е мощен и умен, и сръчен, и заплашителен във бой…
Това са законите. Те са и доста, и малко, само че знай:
И плът на Закона, и кръв е — едно: „ Подчини се до дъно! “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ