Цънцарова или Хелп карма?
Често след работа навестявам с другари заведенията на бул. " Витоша ". Преди към три години, до момента в който бяхме в едно от тях, някъде към 22:30 - 23:00 часа пристигна момиченце на към 8-9 години, предлагащо картички. Детето, което не е от ромски генезис, беше добре облечено и чисто. Приятелката ми я попита къде са родителите и, а тя отговори, че майка ѝ е наоколо и уточни с ръка местонахождението на родителя като сподели: " Там! ".
Оттогава насам от време на време виждам това дете късно вечер да обикаля заведенията на Витошка. Мислила съм я. Ходи ли на учебно заведение? Как възприема, това което прави? Как се усеща и какво претърпява, когато попадне на познати? Разсъждавала съм дали да подам сигнал към институциите. Не го направих, тъй като надълбоко не съм уверена, че те ще оказват помощ на това дете. Имах терзания, че пожертвам да ѝ влоша живота и още повече да се навреди на нейната душeвност. Не имам вяра, че институциите ни ще си свършат работата по най-хубавия метод, че ще подсигуряват бъдещето на детето, че ще се опитат да оказват помощ на фамилията. С една дума нямам доверие на институциите. Не имам вяра, че о с нейните 66 чиновници за цялата страна е работеща система и има потенциал да се оправи с подобен проблем. Същото е и отношението ми към общинските отдели " Закрила на детето ". За страдание, за три години те не ме опровергаха. Всеки, който постоянно посещава заведенията на Витошка е попадал на това дете, а личният състав, който работи там, я познава чудесно. Наблюдавала съм отношението им към нея както и реакциите на клиентите. Общо взето безразлично. През тези години очевидно никой не вижда сериозен проблем. Вероятно и представители на медиите също са попадали на нея.
![Опетнени ли са дарителските платформи след проблема HelpKarma]( "Опетнени ли са дарителските платформи след проблема HelpKarma")
Опетнени ли са дарителските платформи след проблема HelpKarma
IT общността предлага изработването на транспарантна платформа за дарения, която да отстрани опцията за злоупотреби с дарените средст...
Думата ми е за това, че ние като общество имаме някаква форма на самостоятелен нарцисизъм. Пословична е обвързаността на родителите с техните деца, на които оказват помощ до гибелта си. Но множеството от нас са индиферентни към протичащото се отвън дома и близкото обграждане. Винаги слагаме всичко под съществени подозрения. Все си мислим по какъв начин някой сигурно ще се облагодетелства и по тази причина сме подозрителни към всичко, обвързвано със събиране на пари. През последните години обществото ни стартира да се учи да подарява, да оказва помощ на тези в потребност, да се грижим за други отвън фамилията и родата. Да бъдеш обществено зает е добродетел, която се възпитава и развива в една общественост, а ние се оказахме положителни възпитаници. Започнахме откровено да имаме вяра в благородни дела. Но е на път да промени това. Никак не пресилвам поради мнителността на българина.
Въпросът е дали журналистът е предназначен да демонстрира всичко или от време на време се постанова да замълчи след деликатно обсъждане на изгодите и загубите за обществото? Има ли граница и къде е тя?
Какво разбрахме всъщност от следствието на Цънцарова за активността на фондация " "? Че едни хора, развили платформа за дарения, си раздават огромни за българските стандарти заплати. Че има подозрения към някои от акциите, проведени посредством " Хелп карма ". Това са най-общо казано двата съществени извода, които провокираха потрес в обществото.
Хонорарите в действителност са съществено повишени, само че всъщност не са причина за зачеркването на всичко реализирано от тази платформа. Факт е, че ИТ бранша е измежду най-високо платените, а с цел да имаш добър артикул ти трябват качествени експерти. Някои към този момент развиха тезата, че откакто екипът се облагодетелства финансово, е трябвало " Хелп карама " да се записва като компания, а не като фондация. Това значи, че, съгласно тях, са тотално сбъркани интернационалните НПО-та като " Грийнпийс ", " Трансперанси интернашънал ", " Репортери без граници ", " Хюмън райтс уоч " и така нататък, работещи със стотици милиони долари. Време е да приемем, че всяко качествено нещо коства пари и изисква запаси. Няма значение дали е щедрост или пазарен артикул. Всяка активност, с цел да реализира приемлив резултат, изисква хрумвания, време, запаси и средства. Тоест, допуска се, че и Неправителствени организации, с цел да реализира резултати, има потребност от непрекъснат екип. Захласваме се по медийни акции на организациите на Организация на обединените нации да вземем за пример, зад които стоят съществени бюджети, и не си даваме сметка, че те идват от вноски на страните, от донори и спонсори. Тези практики са безусловно използвани и към български фондации като " Хелп карма ", тъй като те осъществят акции отвън рамките на България, и от платформата се възползват и задгранични жители.
А по въпроса за прозрачността - то той е само и единствено към институциите, чиито съществена функционалност е да правят мониторинг и надзор. В първата част на следствието не видях да им е потърсена отговорност. Надявам се това да стане в идващите репортажи на Мария Цънцарова. Стана ясно, че създателят и ръководител на фондацията Константин Кръстев има дялове във компания за бързи заеми, а преди този момент в колекторска. Това неразрешено ли е от закона? Не. Но става въпрос за морал. Казусът слага въпроса редно ли е едно и също лице може да бъде хем заемодател, хем събирач на задължения. Ето това към този момент е сериозен пропуск на законодателя. Безспорно, държанието на е най-малкото безочливо и меркантилно.
![Helpkarma нападна BTV, само че не и в съда: Бяхме подведени от Цънцарова]( "Helpkarma нападна BTV, само че не и в съда: Бяхме подведени от Цънцарова")
Helpkarma нападна BTV, само че не и в съда: Бяхме подведени от Цънцарова
От Платформата HelpKarma изпратиха публична позиция на притежателя на Фондацията Константин Кръстев във връзка абсурда с разкритията в...
Наистина обаче е впечатляващо за България за две години една фондация да събере 21 млн. лева от тях 13 млн. са употребявани за покриване на лекуване на деца и възрастни, от които страната е абдикирала отговорностите и уговорките си. Това в последна сметка е значителното. Дали през идващите две години някоя идея или Неправителствени организации ще събере 21 млн. лева? Едва ли. Всички обаче сме възхитени от смелостта на Мария Цънцарова, която " разобличи " едни хора, възползвали се съгласно нея, от щедростта на другите. Но какво ще се случи с десетките, да няколко десетки са, акции за лекуване, които сега текат? Кой ще компенсира изгубените средства поради отлива на доверие? И по какъв начин ще бъде възобновена вярата в дарителството измежду тези, които бяха подготвени да дадат? Дали ще има продължение на следствието, което да даде и решение?
От практическа позиция, към този момент този скандал донесе повече вреди, в сравнение с да поправи грешките и пропуските. Не ме задоволява нито прокурорско следствие, нито реакция на Министерството на здравеопазването. Ако обаче това следствие докара до възобновяване на активността на и до трайни решения на здравните и обществени проблеми, които се опитваме да решим посредством благотворителни акции, то тогава заслужава и реверанс. Скептична съм и за едното, и за другото, тъй като обществото ни е абдикирало от дълго време да изисква от институциите и от тези, които ни ръководят, да си правят работата отговорно и качествено. Оправяме се сами както намерим за добре, разчитайки на себе си.
Затова имаме потребност да имаме вяра в положителното. Жизненоважно е да настояваме като общество да се стигне до истината по този проблем. Наистина се надявам, че претекстовете и желанията са чисти и не желая след време да се окаже, че сме жертва на нечии кариерни упоритости и жадност за рейтинги.
Иначе на всеки, който се колебае дали още веднъж да даде, бих му споделила, че в никакъв случай не съм се интересувала дали някой, който търси поддръжка, в действителност има потребност от такава или се възползва от доверието ми и желанието да оказа помощ. Моето верую е, че желая да направя положително, а дали този, на който депозирам ръка, ме лъже е проблем на неговата съвест.
Запазете вярата в положителното. Тя ни е нужна с цел да оцелеем като нация.
![Прокуратурата се самосезира за високите заплати във фондация „ HelpKarma “]( "Прокуратурата се самосезира за високите заплати във фондация „ HelpKarma “")
Прокуратурата се самосезира за високите заплати във фондация „ HelpKarma “
Днес Софийска районна прокуратура се самосезира по отношение на материал излъчен в ефира на една от националните малките екрани по отношение на служите...
Автор: Добринка Златкова
Оттогава насам от време на време виждам това дете късно вечер да обикаля заведенията на Витошка. Мислила съм я. Ходи ли на учебно заведение? Как възприема, това което прави? Как се усеща и какво претърпява, когато попадне на познати? Разсъждавала съм дали да подам сигнал към институциите. Не го направих, тъй като надълбоко не съм уверена, че те ще оказват помощ на това дете. Имах терзания, че пожертвам да ѝ влоша живота и още повече да се навреди на нейната душeвност. Не имам вяра, че институциите ни ще си свършат работата по най-хубавия метод, че ще подсигуряват бъдещето на детето, че ще се опитат да оказват помощ на фамилията. С една дума нямам доверие на институциите. Не имам вяра, че о с нейните 66 чиновници за цялата страна е работеща система и има потенциал да се оправи с подобен проблем. Същото е и отношението ми към общинските отдели " Закрила на детето ". За страдание, за три години те не ме опровергаха. Всеки, който постоянно посещава заведенията на Витошка е попадал на това дете, а личният състав, който работи там, я познава чудесно. Наблюдавала съм отношението им към нея както и реакциите на клиентите. Общо взето безразлично. През тези години очевидно никой не вижда сериозен проблем. Вероятно и представители на медиите също са попадали на нея.
IT общността предлага изработването на транспарантна платформа за дарения, която да отстрани опцията за злоупотреби с дарените средст...
Думата ми е за това, че ние като общество имаме някаква форма на самостоятелен нарцисизъм. Пословична е обвързаността на родителите с техните деца, на които оказват помощ до гибелта си. Но множеството от нас са индиферентни към протичащото се отвън дома и близкото обграждане. Винаги слагаме всичко под съществени подозрения. Все си мислим по какъв начин някой сигурно ще се облагодетелства и по тази причина сме подозрителни към всичко, обвързвано със събиране на пари. През последните години обществото ни стартира да се учи да подарява, да оказва помощ на тези в потребност, да се грижим за други отвън фамилията и родата. Да бъдеш обществено зает е добродетел, която се възпитава и развива в една общественост, а ние се оказахме положителни възпитаници. Започнахме откровено да имаме вяра в благородни дела. Но е на път да промени това. Никак не пресилвам поради мнителността на българина.
Въпросът е дали журналистът е предназначен да демонстрира всичко или от време на време се постанова да замълчи след деликатно обсъждане на изгодите и загубите за обществото? Има ли граница и къде е тя?
Какво разбрахме всъщност от следствието на Цънцарова за активността на фондация " "? Че едни хора, развили платформа за дарения, си раздават огромни за българските стандарти заплати. Че има подозрения към някои от акциите, проведени посредством " Хелп карма ". Това са най-общо казано двата съществени извода, които провокираха потрес в обществото.
Хонорарите в действителност са съществено повишени, само че всъщност не са причина за зачеркването на всичко реализирано от тази платформа. Факт е, че ИТ бранша е измежду най-високо платените, а с цел да имаш добър артикул ти трябват качествени експерти. Някои към този момент развиха тезата, че откакто екипът се облагодетелства финансово, е трябвало " Хелп карама " да се записва като компания, а не като фондация. Това значи, че, съгласно тях, са тотално сбъркани интернационалните НПО-та като " Грийнпийс ", " Трансперанси интернашънал ", " Репортери без граници ", " Хюмън райтс уоч " и така нататък, работещи със стотици милиони долари. Време е да приемем, че всяко качествено нещо коства пари и изисква запаси. Няма значение дали е щедрост или пазарен артикул. Всяка активност, с цел да реализира приемлив резултат, изисква хрумвания, време, запаси и средства. Тоест, допуска се, че и Неправителствени организации, с цел да реализира резултати, има потребност от непрекъснат екип. Захласваме се по медийни акции на организациите на Организация на обединените нации да вземем за пример, зад които стоят съществени бюджети, и не си даваме сметка, че те идват от вноски на страните, от донори и спонсори. Тези практики са безусловно използвани и към български фондации като " Хелп карма ", тъй като те осъществят акции отвън рамките на България, и от платформата се възползват и задгранични жители.
А по въпроса за прозрачността - то той е само и единствено към институциите, чиито съществена функционалност е да правят мониторинг и надзор. В първата част на следствието не видях да им е потърсена отговорност. Надявам се това да стане в идващите репортажи на Мария Цънцарова. Стана ясно, че създателят и ръководител на фондацията Константин Кръстев има дялове във компания за бързи заеми, а преди този момент в колекторска. Това неразрешено ли е от закона? Не. Но става въпрос за морал. Казусът слага въпроса редно ли е едно и също лице може да бъде хем заемодател, хем събирач на задължения. Ето това към този момент е сериозен пропуск на законодателя. Безспорно, държанието на е най-малкото безочливо и меркантилно.
От Платформата HelpKarma изпратиха публична позиция на притежателя на Фондацията Константин Кръстев във връзка абсурда с разкритията в...
Наистина обаче е впечатляващо за България за две години една фондация да събере 21 млн. лева от тях 13 млн. са употребявани за покриване на лекуване на деца и възрастни, от които страната е абдикирала отговорностите и уговорките си. Това в последна сметка е значителното. Дали през идващите две години някоя идея или Неправителствени организации ще събере 21 млн. лева? Едва ли. Всички обаче сме възхитени от смелостта на Мария Цънцарова, която " разобличи " едни хора, възползвали се съгласно нея, от щедростта на другите. Но какво ще се случи с десетките, да няколко десетки са, акции за лекуване, които сега текат? Кой ще компенсира изгубените средства поради отлива на доверие? И по какъв начин ще бъде възобновена вярата в дарителството измежду тези, които бяха подготвени да дадат? Дали ще има продължение на следствието, което да даде и решение?
От практическа позиция, към този момент този скандал донесе повече вреди, в сравнение с да поправи грешките и пропуските. Не ме задоволява нито прокурорско следствие, нито реакция на Министерството на здравеопазването. Ако обаче това следствие докара до възобновяване на активността на и до трайни решения на здравните и обществени проблеми, които се опитваме да решим посредством благотворителни акции, то тогава заслужава и реверанс. Скептична съм и за едното, и за другото, тъй като обществото ни е абдикирало от дълго време да изисква от институциите и от тези, които ни ръководят, да си правят работата отговорно и качествено. Оправяме се сами както намерим за добре, разчитайки на себе си.
Затова имаме потребност да имаме вяра в положителното. Жизненоважно е да настояваме като общество да се стигне до истината по този проблем. Наистина се надявам, че претекстовете и желанията са чисти и не желая след време да се окаже, че сме жертва на нечии кариерни упоритости и жадност за рейтинги.
Иначе на всеки, който се колебае дали още веднъж да даде, бих му споделила, че в никакъв случай не съм се интересувала дали някой, който търси поддръжка, в действителност има потребност от такава или се възползва от доверието ми и желанието да оказа помощ. Моето верую е, че желая да направя положително, а дали този, на който депозирам ръка, ме лъже е проблем на неговата съвест.
Запазете вярата в положителното. Тя ни е нужна с цел да оцелеем като нация.
Днес Софийска районна прокуратура се самосезира по отношение на материал излъчен в ефира на една от националните малките екрани по отношение на служите...
Автор: Добринка Златкова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ