Често си мислим, че нашият живот и всички изпитания в

Често си мислим, че нашият живот и всички тествания в него, са допустимо най-тежките и сложните. Никой различен не е преживявал това, на което сме подложени и няма по какъв начин да го разбере. Най-вероятно има читатели, които и в този момент имат тази концепция, само че в редки случаи, изключително като този, можем да ви потвърдим, че най-вероятно живеете по-добър живот от Лиса МакВей.

Тийнейджърката взема решение да се самоубие през 1984 година Не бързайте със заключенията, тъй като има изключително добър мотив да го направи. 17-годишното момиче е обект на полов тормоз от приятеля на баба ѝ в продължение на години. Страхът и срамът я карат да мълчи години наред, а опитът да показа на някого, най-често приключва с крах.

Останала без излаз, Лиса просто взема решение, че няма да взе участие повече в това изтезание и просто ще го завърши. Нейните другари даже могат да открият прощална записка. Преди да се стигне до дефинитивни дейности, Лиса е отвлечена от сериен палач.

Все отново, какъв брой по-лошо може да бъде? Изненадващият процес на събитията ще накара момичето да обича живота си, да се бори за него и да се опита да се избави. Промяната на настроенията и внезапното осъзнаване ще изискват още повече воля и сили, с цел да се продължи напред. Мъченицата би трябвало да оцелее идващите 26 часа, това са най-критичните минути от нейния живот.

МакВей се прибира от двойна промяна в близкия магазин за понички на 3 ноември 1984 година Изтощена и мечтаеща за по-спокоен сън, Лиса едвам върти педалите и минава около близката черква към 2 часа през нощта. Това е последният път, когато някой я вижда в идващите 24 часа. Някой я събаря от нейния велосипед. Момичето се развиква за помощ, само че хладното дуло на револвер се опира в челото ѝ, съпроводено с още едно обръщение „ Млъкни или ще ти пръсна мозъка! “.

Заплахите за гибел не са нещо ново в живота на това момиче, такива постоянно е имало. МакВей живее с баба си, тъй като майка ѝ има проблеми с опиатите и не може да се грижи за нея. В продължение на 3 години, бабата е единствената отбрана на детето, само че това, което настойничката не знае е, че нейният другар към този момент е изнасилвал няколко пъти Лиса, освен това с опрян револвер в челото.

Оказва се, че има сериозна разлика сред желанието за самоубийство и опасността за живота. Лиса е подготвена да се подчини и дава обещание, че ще направи всичко, стига да бъде непокътната жива. Мъжът я връзва, поставя превръзка на очите ѝ, а по-късно я качва в колата си. В тези сериозни минути, момичето има дребна междина под превръзката, с което може да събира улики. Забелязва автомобила на похитителя – червен Dodge Magnum. Момичето е гледало доста престъпни излъчвания и си спомня, че в такива моменти е значимо да се пробва да запомни всичко, което може да види или чуе. Нейният грабител я качва в автомобила си и стартира да кара, макар суматохата, Лиса се пробва да запомни посоките на придвижване, завоите и даже брои стъпките до неговия апартамент в Тампа.

Това, колкото и да не ви се има вяра, е лесната част. През идващите 26 часа, мъжът ще я изнасилва, изтезава и ще се гаври с тийнейджърката. Болката, унижението и страданието, стартират да я карат да се замисли, че може да почине всеки миг, само че това не се случва.

Извергът е Боби Джо Лонг. Издирван от полицията за убийството на най-малко още 8 дами, той към този момент има много опит в своето извратено развлечение. Освен убийствата, Джо е прочут на полицията с най-малко 50 изнасилвания. Неговата незаконна кариера стартира през 80-те години на предишния век, а най-лесният метод за откриването на жертви е с обявите за запознанства в околните вестници. След голям брой изнасилвания, Лонг взема решение, че това към този момент не доставя наслаждение. Иска да изпита нова тръпка и да господства напълно жертвите си – убийството е положително решение и първата жертва пада през 1984 година През ноември съумява да отвлече Лиса и счита да направи същото.

Докато е прикована, Лиса чува от тв приемника, че е била оповестена за търсене, стопира да крещи, тъй като още веднъж има револвер на челото и чака добродушно идната подигравка. Похитената знае, че няма да ѝ се размине и най-вероятно животът ѝ ще завърши в мръсния апартамент. За да е сигурна, че най-малко ще има някаква правдивост, не стопира да пипа всичко и да оставя колкото се може повече отпечатъци. Най-вероятно се е надявала, че полицията ще влезе и ще направи инспекция.

Доверието е от изключително значение и Лиса стартира да се моли за живота си. Обяснява, че има болен татко и би трябвало да се грижи за него, тя е единственото му дете и без него, той е жертван.

След още един ден в изтезание, Лонг товари Лиса назад в колата си и по-късно ѝ споделя, че ще я прибере вкъщи ѝ. Кара много дълго и най-после я оставя на една бензиностанция, като ѝ подрежда да стои с превръзката още 5 минути. Около 4 часа и 30 минути сутринта Лиса е свободна. Джо ѝ споделя, че би трябвало да съобщи на татко си още едно обръщение:

„ Той е повода, заради която не те убих. “

Осъзнала, че е свободна, Лиса тича до дома на баба си. Когато идва, приятелят на бабата стартира да я постанова и да я упреква в невярност. Такива парадокси не се случват всеки ден, само че нито бабата, нито нейният другар, са повярвали, че Лиса е била отвлечена. Стига се до там, че баба ѝ даже споделя на полицията, че нейната внучка си измисля за случилото се. Въпреки настояването на бабата, служителите на реда желаят да приказват с момичето. Осъзнавайки опцията за реванш, момичето желае да помогне и дава доста съществено изложение на сержант Лари Пинкертън, както и разказва всичко, което се е случило по време на офанзивата и по-късно.

Само ден след разпита, полицията пуска сигнал, че е разкрила още едно тяло в региона. Лиса е сигурна, че става въпрос за Лонго и незабавно се обажда на сержанта. Тя е безапелационна, че има какво още да показа по тематиката.

В полицейското ръководство е много мъчно да си спомни всички детайлности и Пинкертън намира ново и по-добро решение – внушаемост. Това би бил добър вид за момичето да си върне изгубените мемоари. Приятелят на бабата, който я съпровожда, отхвърля да даде позволение. Лиса е принудена да проговори да опише всичко. Полицията арестува въпросния на място и потвърждава, че ще помогне по всеки вероятен метод. С един принудител зад решетките, Лиса се подлага на процедурата, с която да помогне за залавянето на Боби Джо Лонг.

Хипнозата дава резултат и Лиса дава точния маршрут до жилището на килъра. Казва всичко от броя стъпала и завои до осъщественото закононарушение. 12 дни след хипнозата Лонг е арестуван, Лиса го разпознава по гласа, както и някои от чертите му, които е съумяла да види през превръзката, оказва помощ и тъкмо изложение на тялото му. За страдание са нужни и други доказателства, които костват живота на още две жертви. През идната година Лонг е изправен в съда и приет за отговорен за убийствата на редица дами, което автоматизирано слага и неговата смъртна присъда. На финала признава за убийството на 10 дами.

Животът на Лиса се трансформира и дава доста аргументи да не помни за самоубийството. След всички неволи, тя е изпратена в център за грижа за дeца, по-късно се мести при чичо си и сменя няколко работни позиции. През 2004 година се записва в полицейска академия и по-късно получава работа в полицейското ръководство, където е пособия за залавянето на нейния грабител. Става експерт по полови закононарушения. През годините се пробва да помогне на редица потърпевши от обезчестяване, малтретиране и доста други.

През 2019 година Боби Джо Лонг е екзекутиран, а Лиса стои на предния ред, тя признава, че е желала Лонг да я види и да знае каква е повода за неговото залавяне.