Често се сблъсквам с майки, които обичат да разнищват темата

Често се сблъсквам с майки, които обичат да разнищват тематиката дали децата им са непослушни, тъй като просто по този начин са родени и всяко има своя темперамент или родителите имат своята виновност, идваща от неправилния им метод на образование. Безспорно всяко дете има своя характерност и особености на характера, които са заложени от раждането му, само че и ние оставяме своя отпечатък, от време на време без даже да си даваме сметка.

Факт е и това, че единствено ние сме тези, които развиваме този темперамент с метода на образование и разрешаваме негативните черти да бъдат смалени за сметка на позитивните, стига да имаме задоволително самообладание да следим и да се занимаваме всекидневно с децата си. Понякога неналичието на тъкмо това самообладание и задоволително време ни кара да претупваме нещата, вследствие на което започваме да прилагаме образование вид " дресура ".
“Много по-лесно е да " заповядаш " нещо, изкрещявайки го, вместо да го обясниш и аргументираш умерено. ”
При първия вид обаче детето то се усеща застрашено, усеща виновност поради нашия яд. Усеща безпорядък, а не разсъдък и убеденост, зад който прозира угриженост и обич. Неговият свят става нерешителен, без правила.

Как показваме неодобрение от детето си.

Ако сте посмели даже един път да го обидите и да кажете, че е неприятно или неуместно, помислете отново. Най-важното е да помните, че детето е персона и тази персона е също толкоз значима колкото и вашата. То е дете и по тази причина не може да реши много огромна част от обстановките и държанието си. Затова постоянно осъждайте постъпката на детето, само че не и него самото. Кажете му, че е постъпило неверно и обидно по отношение на някого, само че не и че то самото е неуместно или неприятно. Децата доста бързо стават плахи и неуверени, не знаят по какъв начин да постъпят, когато прекомерно постоянно са хокани за дейностите си. Понякога остават такива, от време на време компенсират несигурността с яд и експанзия. Опитайте да обяснявате, без да повишавате звук. Когато се наложи, го направете, само че без да унижавате детето, изключително пред аудитория. Малчуганите усещат уважението на възрастните постоянно, както и унижението.

Хвалим го.

Основната ви цел тук е съвсем същата като горната - да хвалите и поощрявате детето не чак откакто е станало първенец, не по тази причина, че е мъдро или красиво, а поради това, че се старае, че пробва, че желае да знае повече. Че има положителни маниери или е помогнало на приятелче. Детето би трябвало да се усеща обичано единствено, тъй като го има, каквото е, а не тъй като е някакво, каквото желаят от него да бъде. Абсолютно неуместно е да изразявате похвалите си чрез материални дарове. Това към този момент несъмнено е тип дресура. Нима не знаете за какво животните в цирка извършват своите номера? Защото са наясно, че най-после ще получат лакомство. Не превръщайте децата си във постоянно очакващи нещо от вас или по-точно нещо друго от схващане и любов. На няколко пъти съм чувала щерка ми да пита, след получена отлична оценка „ а в този момент ще ми купиш ли онази играчка? “ и помня, че единствено един път съм отговаряла с „ да “. Останалите пъти съм казвала, че по-натам може и да помисля и да я купя. И съвсем постоянно съм и взимала съответното нещо, само че не поради това, че е била послушна, а просто по този начин. Изчаквам да мине време и да не помни какво е желала и по-късно и го закупувам. И в никакъв случай не съм си разрешавала да давам отговор на въпроса и „ за какво ми го купи “ по различен метод, с изключение на с „ тъй като те обичам “.

Основните правила, които би трябвало да помните, с цел да сте родител, а не дресьор:

• Детето постоянно би трябвало да е наясно с това къде и в какво е сбъркало. Да му бъде обяснено за какво не е постъпило добре, без да бъде обиждано. Когато се постанова, може да повишите и звук, стига да не употребявате обидни думи и да унижавате личността му.

• Основната и най-важна дума е думата причина- то постоянно би трябвало да знае повода, заради която му се карат.

• Да не демонстрирате власт и предимство. Властта учи детето да се подчинява и да извършва команди, които са дадени от по-силния - родителя в тази ситуация. Послушание, подбудено от рационални доводи на родител е едно, а послушание, идващо от боязън от наказване, напълно друго. По-нататък в живота си то научава същия модел - да не комуникира, да не се аргументира, по какъв начин да бъде агресор.

Твърде доста деца имат вяра, че родителят има всевъзможни права над тях, в това число да ги отхвърли или даже изостави. Те са в цялостно незнание по отношение на персоналните си права, стремежи и благоприятни условия. Много постоянно някои ощетени, прекомерно нервни и тревожни родители злоупотребяват със своята власт и съществено потискат децата си. Деспотичният вид образование унищожава виталните сили и инициативи, трансформира детето в плебей на своите родители.

Затова е доста значимо да внимаваме какво и по какъв начин приказваме, дали наказваме вярно, дали обичаме и най-много демонстрираме обичта си задоволително. Направете си дребен експеримент- в продължение на седмица записвайте всяка добра и всяка неприятна дума, която сте споделили на детето си. Накрая на седмицата просто пребройте своите поощрения и своите смъмрения и санкции. Ако вторите надвишават първите, хубаво се замислете.

Защото както ние не бихме постигнали доста, в случай че непрекъснато ни сочат грешките и не виждат хубавите ни страни, по този начин и децата не биха. Още повече, че те са и доста по-раними и чувствителни и грубото отношение може същински да ги повреди мислите и възприятията им. Винаги, когато възпитавате малко дете, не забравяйте, че вие сте тези, които го превръщате в огромен човек. Какъв пораснал човек желаете да бъде то? Определено никой не желае да сътвори несигурно, плахо, затворено в себе си и потиснато дете. Просто бъдете деликатни, тъй като родителството съгласно мен е най-отговорната задача в нашия живот.