Да трансформираш гигант
" Често надценяваме какво могат да вършат машините, тъй като им придаваме човешки качества ", споделя Гуидо Журе
[ABB] Профил
Гуидо Журе е основен шеф на цифровите технологии от 2016 година в шведско-швейцарската мултинационална инженерингова група ABB. Той е считан за един от пионерите в региона на Интернет на нещата. Екипът му дава отговор за разработка и внедряване на цифровите решения на ABB. Журе е основан в Силициевата котловина, където прекарва огромна част от кариерата си. След като получава докторска степен по компютърни науки, работи 20 години в Cisco, където доближава до началник на отдела " Интернет на нещата ". Работил е и в Envision Energy и Nokia Technologies.
Компанията
ABB е мултинационален инженерингов колос, който участва в над 100 страни с над 147 000 чиновници в целия свят. Групата създава артикули за електроснабдяване и електрообзавеждане, роботика и задвижвания, индустриална автоматизация и дискретна автоматизация, които обслужват битови, промишлени, транспортни и инфраструктурни клиенти по целия свят. Основен фокус в бизнеса са цифровите решения, които да поддържат тези бизнес посоки.
Приходите на ABB за 2018 година доближиха 27.6 милиарда $. Групата участва в България от 23 години, където има четири завода, а в края на тази година би трябвало да отвори пети. Служителите в България са над 2800 души. Как обичайната инженерингова компания като АВВ съумява да се трансформира в цифровата епоха?
Както знаете, ABB е компания с над 130-годишна история. Ние спомогнахме за началото на Втората индустриална гражданска война, бяхме доста мощно ангажирани с Третата и в този момент се опитваме да сторим същото и с Индустрия 4.0. Така че сме survivors (оцеляващи - бел. ред.) като компания през годините. Но за мен една от аргументите да сме толкоз сполучливи до момента (а считам, че ще сме сполучливи и в цифровата ера) е фактът, че към този момент вършим доста неща в индустрията, които са цифрови. От години сътворяваме решения, които през днешния ден назовават внедрен програмен продукт. Сега просто прибавяме заоблачен програмен продукт, по-свързан и функционален програмен продукт, AI програмен продукт. Не става дума за гражданска война, а за еволюция. И в основата на всичко е разбирането каква роля играят цифровите технологии.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Ще попитате: тогава трансформираме ли се в софтуерна компания? И отговорът е не, защото продължаваме да се фокусираме върху хардуера. Но за нас печелившата композиция е хардуер плюс програмен продукт. Харесва ни концепцията, че можем да сътворяваме нови приложения и услуги, както и цялостна екосистема върху съществуващите машини. Може да става дума за платформа за зареждане на електрически автомобили или електрически мотор, или автоматизирана система. Ефективността и приложимостта на всички тези платформи може да бъде разширена със софтуера и изключително благодарение на облачния програмен продукт сега, който е новото в цялата тази картина. Облакът ви дава опция за доста повече нововъведения и функционалности.
Споменахте Индустрия 4.0. Кои са някои от цифровите решения на АВВ, върху които екипът ви работи?
Първо, би трябвало да уточня какво разбираме под Четвъртата индустриална гражданска война, тъй като има доста разнообразни дефиниции. При Първата индустриална гражданска война човешкият труд бе сменен от парните машини, при Втората парните машини бяха сменени от електричеството, а при Третата се случи възходът на компютрите, които следват характерни указания. При Четвъртата към този момент става думи за машини, които възнамеряват и се учат, т.е. употребяват технологии като изкуствен интелект и машинно самообразование.
Ако при Третата ставаше дума за автоматизация, то Индустрия 4.0 е преходът към автономност. И споделям към, тъй като доста постоянно хората си показват 100% самостоятелни машини. Но ние считаме, че отново ще има забъркани хора, чиято роля последователно ще понижава - първоначално ще е доста значима, само че в течение на времето намесата им ще се лимитира. Софтуерът ще става все по-умен, а индивидът ще би трябвало да знае и следи какво вършат роботите. Един от най-хубавите образци за това при нас е бизнесът ни с индустриални роботи. Днес те следват характерни указания, само че на следващия ден ще стават все по-автономни - ще се движат, ще учат нови задачи, ще се усъвършенстват сами. Всичко това ще се случи с постепенни усъвършенствания. Например през днешния ден една ръка на промишлен робот се движи и хваща предмети посредством предварителното задаване на координати. Но на следващия ден тя ще има камера, ще вижда обекта и вместо да има предварителни указания какво да прави малко по малко, тя просто ще извършва командата " дръж предмета ". Тоест ще има последна цел.
Също по този начин с други компании си сътрудничим в основаването на първите самостоятелни кораби. Първият може да бъде ръководен отдалечено сред пристанището на Хелзинки и непосредствен остров, системата има голям брой камери, датчици, които предават информация на брега, където капитанът и останалият екипаж се намират. В течение на времето автопилотът ще стартира да извършва от ден на ден задания самичък.
" Изкуственият разсъдък " се употребява от ден на ден като фраза и за възможните опасности на технологията. Къде са рисковете, съгласно вас?
Изкуственият разсъдък е технология, която през последните 30-40 години имаше интервали на възходи и падения. В момента разбираемо сме в цикъл на безспорен напредък. Фундаментално имам вяра в изгодите от AI и машинното самообразование. Но рисковете, които виждам, не са тези, за които четем във вестниците. Не става дума дали роботите ще ни завладяват, за терминатори, SkyNet, и така нататък По-скоро за мен рисковете се коренят в това хората да не схващат в какво изкуственият разсъдък е добър и в какво не е. Ще дам образец: виждаме доста огромен прогрес в така наречен AI, основан на избрани задания - разпознай лице, разбери тирада, направи обобщение на текст. В тези избрани задания изкуственият разсъдък може да е по-добър от хората, които правят повтаряеми задания и в един миг могат да сгрешат.
Къде са рисковете? Един от тях е, че AI не генерализира. Фактът, че AI играе на GO, не значи, че може да кара колата ви. Да, различен AI може да кара автомобила, само че той пък не играе GO. Тоест добър е в една избрана задача. Другият риск е така наречен AI мистерия. Когато той получава информация, която не е част от образованието му, не можем да предвидим какво ще направи. Ако е квалифициран да разпознава хора с бради, а му покажем човек без брада, изкуственият разсъдък може изобщо да не го разпознае като човек.
Също по този начин AI е употребен, с цел да прави предвиждания. И даже да разполага с неприятна информация, той отново ще направи предугаждане въз основата на нея. Ако имате изкуствен интелект, който кара и попадне на непознато кръстовище и би трябвало да направи ляв завой, той отново ще го стори. И може да не го направи добре. А е нужно изкуственият разсъдък да осъзнава, че не може да направи положително предугаждане въз основата на информацията, с която разполага. Например Андрю Енг сътвори невронна система, която прави предвиждания, само че пресмята и вероятността от осъществяването им. Тоест машината счита, че може да направи този ляв завой, само че е 50% уверена в триумфа на тази задача. И тези вероятности може да се употребяват при осъществяването на задания - да вземем за пример при възможност под 80% машината да се обажда на човек и да пита какво да прави.
Често надценяваме какво могат да вършат машините, тъй като им придаваме човешки качества. Човек може да генерализира и да изиска помощ, когато не е сигурен, само че днешните системи с изкуствен интелект не могат.
Но не оказва помощ ли точно машинното самообразование на изкуствения разсъдък да се усъвършенства самичък?
Да, само че в случай че разполага с доста информация. И даже тогава не е несъмнено. Например един изкуствен интелект гледа доста партии на голям брой известни шахматисти. И при едни от първите си партии още първоначално реалокира кралицата напред и тя естествено е взета от съперника. А за какво прави такава необяснима неточност? Защото при някои партии вижда по какъв начин гросмайстори жертват кралицата, с цел да реализиран бърз шахмат. И изкуственият разсъдък стига до извода, че с цел да завоюва, би трябвало да жертва кралицата. Но това е използвано единствено в доста лимитирани случаи.
В едно от интервютата си казвате " местете битове, а не атоми ". Какво имате поради?
Това е една от обичаните ми тематики. През последните 100 години създадохме нещо, което аз назовавам индустриалната операционна система. Страхотно подобрихме продължителността и качеството на живота: да вземем за пример хората имат топла вода и отопление по домовете си, което е ужасно, до момента в който не стигнем до резултата върху планетата.
И един от фундаменталните заключения, до който стигнахме, е, че с цел да доставяме сила, храна, вода в мащаб, сме минали към доста централизирани и огромни структури - огромни ферми, добиваме нефт от големи находища, който транспортираме през целия свят, ядем ягоди през зимата, които идват от Южна Африка. Тоест транспортираме атоми - неща. Но съгласно мен би трябвало да се откажем от огромните, централизирани системи и да преминем към дребни системи на дистрибуция. Например, слънчевият панел на дома ми е добър образец за такава система на дистрибуция - пребивавам в Калифорния и панелите на покрива ми ме вършат самостоятелен. Ползвам единствено колкото създавам. На доктрина не се нуждая от електрическа мрежа към мен. Но какво вършим с водата да вземем за пример. Има места в Китай, които придвижват големи количества вода на стотици километри. А за това се употребяват големи помпи, които се нуждаят от доста сила. В Калифорния 20% от електричеството се употребява за транспорт на вода. С което желая да кажа, че в случай че източниците на сила, вода, храна бъдат децентрализирани, само че запазим сигурността на огромните централизирани системи, можем да имаме най-хубавото и от двата свята. Тоест може да дистрибутираме източниците на сила, вода, храна в дребен мащаб, само че да използваме експертизата на огромните – да вземем за пример аз самият не знам по какъв начин да прецеждам водата си, по какъв начин да сътворявам сила и така нататък Но мога да получа това познание по цифров път. И когато споделям " да местим битове ", имам поради, че можем да си сътрудничим през всички тези системи и да ги създадем една могъща цифрова платформа, посредством която можем да имаме децентрализирани доставки.
Ще ви дам образец със съхранението на сила - все по-голяма част от силата ни идва от възобновими източници: вятър и слънце. Но тя е волатилна и зависи от избрани фактори – дали има задоволително слънце или вятър. Така че мрежата би трябвало да разполага и с доста места за предпазване на тази сила. И въпросът е дали вършим една централна огромна система за предпазване или да вземем за пример използваме батериите на електрическите автомобили, които през огромна част от времето се зареждат и са вързани към мрежата. Може да използваме тези акумулатори, които да стабилизират мрежата. Вместо да имаме една голяма батерия, разполагаме с милиони дребни. Но с цел да ги създадем да наподобяват като една огромна, е нужно да ги организираме, да им споделяме по кое време да се зареждат и разреждат, по кое време да връщат сила в системата. Трябва да съм като диригент, да споделям на атомите, т.е. колите, по кое време да се зареждат и разреждат, посредством цифров алгоритъм/система, т.е. битовете, които да координират всичко. Искаме да създадем индустриалната операционна система на бъдещето, която е децентрализирана, само че е координирана по цифров път.
Как отговаряте на опасенията на доста хора, че роботите ще закрият работни места?
Ясно е, че с възхода на технологиите роботите първо ще могат да правят задания, които през днешния ден са нездравословни: така наречените три D - dirty, difficult and dangerous. И тогава би трябвало да мислим какво друго да вършат тези хора, които са заместени. Но подобен е казусът при всяка индустриална гражданска война до момента. Също по този начин е истина, че всяка от тези индустриални революции в последна сметка основава повече работни места, в сравнение с е имало преди нея. В избрани области като селското стопанство преди над 100 години е работила главната част от популацията. Но през днешния ден в доста европейски страни и Съединени американски щати делът им е под 5%. Но пък продуктивността е по-висока от всеки път. Какво се е случило с всички тези фермери? Много от тях минали към други специалности, да вземем за пример служащ във фабрика. Проблемът в този момент е, че още не можем да кажем какви ще са тези нови специалности. Можем да гадаем за някои: да вземем за пример хората, които ще се занимават с роботите - дизайнери, оператори, поддръжка. Но задоволително е да погледнем в близкото ни минало - в случай че преди 25 години бяхме споделили, че стотици хиляди ще работят в област като оптимизация на интернет търсенето, никой нямаше да ни повярва. Но през днешния ден тази специалност е реалност.
Така че не знаем тъкмо какви ще са тези нови съществени работни места, само че можем да кажем, че темповете на смяна ще са надалеч по-бързи при Индустрия 4.0 по отношение на предходните революции. Ако преди на земеделските стопани са били нужни три-четири генерации, преди дефинитивно да се откажат от земята си и да преминат към други специалности, в този момент тази промяна ще отнеме едвам едно потомство. Цели действия и задания ще бъдат изменени - само че ще стартира не посредством закриването на цели специалности, а посредством изменянето на дилемите и умеенето. Така хора и изкуствен интелект ще стартират да работят дружно, като се допълват.
Тоест сте оптимист?
Да, тъй като въпреки тези технологии да могат да бъдат употребявани и със зловредни цели, да вземем за пример оръжия, има благоприятни условия посредством тях да решим някои от огромните провокации пред човечеството. Например в опазването на здравето: популацията в развитите стопански системи остарява от ден на ден и не знаем по какъв начин можем да отговорим на тези проблеми без помощта на изкуствения разсъдък. В някои страни в Европа здравните системи костват 12% от Брутният вътрешен продукт, в Съединени американски щати са 19%, и разноските не престават да порастват. И не става дума за подмяна на лекарите, а за спомагателна помощ от машините: да вземем за пример при диагностицирането, при отпущането на медикаменти, при хроничната грижа и така нататък
Интервюто взе Константин Николов
[ABB] Профил
Гуидо Журе е основен шеф на цифровите технологии от 2016 година в шведско-швейцарската мултинационална инженерингова група ABB. Той е считан за един от пионерите в региона на Интернет на нещата. Екипът му дава отговор за разработка и внедряване на цифровите решения на ABB. Журе е основан в Силициевата котловина, където прекарва огромна част от кариерата си. След като получава докторска степен по компютърни науки, работи 20 години в Cisco, където доближава до началник на отдела " Интернет на нещата ". Работил е и в Envision Energy и Nokia Technologies.
Компанията
ABB е мултинационален инженерингов колос, който участва в над 100 страни с над 147 000 чиновници в целия свят. Групата създава артикули за електроснабдяване и електрообзавеждане, роботика и задвижвания, индустриална автоматизация и дискретна автоматизация, които обслужват битови, промишлени, транспортни и инфраструктурни клиенти по целия свят. Основен фокус в бизнеса са цифровите решения, които да поддържат тези бизнес посоки.
Приходите на ABB за 2018 година доближиха 27.6 милиарда $. Групата участва в България от 23 години, където има четири завода, а в края на тази година би трябвало да отвори пети. Служителите в България са над 2800 души. Как обичайната инженерингова компания като АВВ съумява да се трансформира в цифровата епоха?
Както знаете, ABB е компания с над 130-годишна история. Ние спомогнахме за началото на Втората индустриална гражданска война, бяхме доста мощно ангажирани с Третата и в този момент се опитваме да сторим същото и с Индустрия 4.0. Така че сме survivors (оцеляващи - бел. ред.) като компания през годините. Но за мен една от аргументите да сме толкоз сполучливи до момента (а считам, че ще сме сполучливи и в цифровата ера) е фактът, че към този момент вършим доста неща в индустрията, които са цифрови. От години сътворяваме решения, които през днешния ден назовават внедрен програмен продукт. Сега просто прибавяме заоблачен програмен продукт, по-свързан и функционален програмен продукт, AI програмен продукт. Не става дума за гражданска война, а за еволюция. И в основата на всичко е разбирането каква роля играят цифровите технологии.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Ще попитате: тогава трансформираме ли се в софтуерна компания? И отговорът е не, защото продължаваме да се фокусираме върху хардуера. Но за нас печелившата композиция е хардуер плюс програмен продукт. Харесва ни концепцията, че можем да сътворяваме нови приложения и услуги, както и цялостна екосистема върху съществуващите машини. Може да става дума за платформа за зареждане на електрически автомобили или електрически мотор, или автоматизирана система. Ефективността и приложимостта на всички тези платформи може да бъде разширена със софтуера и изключително благодарение на облачния програмен продукт сега, който е новото в цялата тази картина. Облакът ви дава опция за доста повече нововъведения и функционалности.
Споменахте Индустрия 4.0. Кои са някои от цифровите решения на АВВ, върху които екипът ви работи?
Първо, би трябвало да уточня какво разбираме под Четвъртата индустриална гражданска война, тъй като има доста разнообразни дефиниции. При Първата индустриална гражданска война човешкият труд бе сменен от парните машини, при Втората парните машини бяха сменени от електричеството, а при Третата се случи възходът на компютрите, които следват характерни указания. При Четвъртата към този момент става думи за машини, които възнамеряват и се учат, т.е. употребяват технологии като изкуствен интелект и машинно самообразование.
Ако при Третата ставаше дума за автоматизация, то Индустрия 4.0 е преходът към автономност. И споделям към, тъй като доста постоянно хората си показват 100% самостоятелни машини. Но ние считаме, че отново ще има забъркани хора, чиято роля последователно ще понижава - първоначално ще е доста значима, само че в течение на времето намесата им ще се лимитира. Софтуерът ще става все по-умен, а индивидът ще би трябвало да знае и следи какво вършат роботите. Един от най-хубавите образци за това при нас е бизнесът ни с индустриални роботи. Днес те следват характерни указания, само че на следващия ден ще стават все по-автономни - ще се движат, ще учат нови задачи, ще се усъвършенстват сами. Всичко това ще се случи с постепенни усъвършенствания. Например през днешния ден една ръка на промишлен робот се движи и хваща предмети посредством предварителното задаване на координати. Но на следващия ден тя ще има камера, ще вижда обекта и вместо да има предварителни указания какво да прави малко по малко, тя просто ще извършва командата " дръж предмета ". Тоест ще има последна цел.
Също по този начин с други компании си сътрудничим в основаването на първите самостоятелни кораби. Първият може да бъде ръководен отдалечено сред пристанището на Хелзинки и непосредствен остров, системата има голям брой камери, датчици, които предават информация на брега, където капитанът и останалият екипаж се намират. В течение на времето автопилотът ще стартира да извършва от ден на ден задания самичък.
" Изкуственият разсъдък " се употребява от ден на ден като фраза и за възможните опасности на технологията. Къде са рисковете, съгласно вас?
Изкуственият разсъдък е технология, която през последните 30-40 години имаше интервали на възходи и падения. В момента разбираемо сме в цикъл на безспорен напредък. Фундаментално имам вяра в изгодите от AI и машинното самообразование. Но рисковете, които виждам, не са тези, за които четем във вестниците. Не става дума дали роботите ще ни завладяват, за терминатори, SkyNet, и така нататък По-скоро за мен рисковете се коренят в това хората да не схващат в какво изкуственият разсъдък е добър и в какво не е. Ще дам образец: виждаме доста огромен прогрес в така наречен AI, основан на избрани задания - разпознай лице, разбери тирада, направи обобщение на текст. В тези избрани задания изкуственият разсъдък може да е по-добър от хората, които правят повтаряеми задания и в един миг могат да сгрешат.
Къде са рисковете? Един от тях е, че AI не генерализира. Фактът, че AI играе на GO, не значи, че може да кара колата ви. Да, различен AI може да кара автомобила, само че той пък не играе GO. Тоест добър е в една избрана задача. Другият риск е така наречен AI мистерия. Когато той получава информация, която не е част от образованието му, не можем да предвидим какво ще направи. Ако е квалифициран да разпознава хора с бради, а му покажем човек без брада, изкуственият разсъдък може изобщо да не го разпознае като човек.
Също по този начин AI е употребен, с цел да прави предвиждания. И даже да разполага с неприятна информация, той отново ще направи предугаждане въз основата на нея. Ако имате изкуствен интелект, който кара и попадне на непознато кръстовище и би трябвало да направи ляв завой, той отново ще го стори. И може да не го направи добре. А е нужно изкуственият разсъдък да осъзнава, че не може да направи положително предугаждане въз основата на информацията, с която разполага. Например Андрю Енг сътвори невронна система, която прави предвиждания, само че пресмята и вероятността от осъществяването им. Тоест машината счита, че може да направи този ляв завой, само че е 50% уверена в триумфа на тази задача. И тези вероятности може да се употребяват при осъществяването на задания - да вземем за пример при възможност под 80% машината да се обажда на човек и да пита какво да прави.
Често надценяваме какво могат да вършат машините, тъй като им придаваме човешки качества. Човек може да генерализира и да изиска помощ, когато не е сигурен, само че днешните системи с изкуствен интелект не могат.
Но не оказва помощ ли точно машинното самообразование на изкуствения разсъдък да се усъвършенства самичък?
Да, само че в случай че разполага с доста информация. И даже тогава не е несъмнено. Например един изкуствен интелект гледа доста партии на голям брой известни шахматисти. И при едни от първите си партии още първоначално реалокира кралицата напред и тя естествено е взета от съперника. А за какво прави такава необяснима неточност? Защото при някои партии вижда по какъв начин гросмайстори жертват кралицата, с цел да реализиран бърз шахмат. И изкуственият разсъдък стига до извода, че с цел да завоюва, би трябвало да жертва кралицата. Но това е използвано единствено в доста лимитирани случаи.
В едно от интервютата си казвате " местете битове, а не атоми ". Какво имате поради?
Това е една от обичаните ми тематики. През последните 100 години създадохме нещо, което аз назовавам индустриалната операционна система. Страхотно подобрихме продължителността и качеството на живота: да вземем за пример хората имат топла вода и отопление по домовете си, което е ужасно, до момента в който не стигнем до резултата върху планетата.
И един от фундаменталните заключения, до който стигнахме, е, че с цел да доставяме сила, храна, вода в мащаб, сме минали към доста централизирани и огромни структури - огромни ферми, добиваме нефт от големи находища, който транспортираме през целия свят, ядем ягоди през зимата, които идват от Южна Африка. Тоест транспортираме атоми - неща. Но съгласно мен би трябвало да се откажем от огромните, централизирани системи и да преминем към дребни системи на дистрибуция. Например, слънчевият панел на дома ми е добър образец за такава система на дистрибуция - пребивавам в Калифорния и панелите на покрива ми ме вършат самостоятелен. Ползвам единствено колкото създавам. На доктрина не се нуждая от електрическа мрежа към мен. Но какво вършим с водата да вземем за пример. Има места в Китай, които придвижват големи количества вода на стотици километри. А за това се употребяват големи помпи, които се нуждаят от доста сила. В Калифорния 20% от електричеството се употребява за транспорт на вода. С което желая да кажа, че в случай че източниците на сила, вода, храна бъдат децентрализирани, само че запазим сигурността на огромните централизирани системи, можем да имаме най-хубавото и от двата свята. Тоест може да дистрибутираме източниците на сила, вода, храна в дребен мащаб, само че да използваме експертизата на огромните – да вземем за пример аз самият не знам по какъв начин да прецеждам водата си, по какъв начин да сътворявам сила и така нататък Но мога да получа това познание по цифров път. И когато споделям " да местим битове ", имам поради, че можем да си сътрудничим през всички тези системи и да ги създадем една могъща цифрова платформа, посредством която можем да имаме децентрализирани доставки.
Ще ви дам образец със съхранението на сила - все по-голяма част от силата ни идва от възобновими източници: вятър и слънце. Но тя е волатилна и зависи от избрани фактори – дали има задоволително слънце или вятър. Така че мрежата би трябвало да разполага и с доста места за предпазване на тази сила. И въпросът е дали вършим една централна огромна система за предпазване или да вземем за пример използваме батериите на електрическите автомобили, които през огромна част от времето се зареждат и са вързани към мрежата. Може да използваме тези акумулатори, които да стабилизират мрежата. Вместо да имаме една голяма батерия, разполагаме с милиони дребни. Но с цел да ги създадем да наподобяват като една огромна, е нужно да ги организираме, да им споделяме по кое време да се зареждат и разреждат, по кое време да връщат сила в системата. Трябва да съм като диригент, да споделям на атомите, т.е. колите, по кое време да се зареждат и разреждат, посредством цифров алгоритъм/система, т.е. битовете, които да координират всичко. Искаме да създадем индустриалната операционна система на бъдещето, която е децентрализирана, само че е координирана по цифров път.
Как отговаряте на опасенията на доста хора, че роботите ще закрият работни места?
Ясно е, че с възхода на технологиите роботите първо ще могат да правят задания, които през днешния ден са нездравословни: така наречените три D - dirty, difficult and dangerous. И тогава би трябвало да мислим какво друго да вършат тези хора, които са заместени. Но подобен е казусът при всяка индустриална гражданска война до момента. Също по този начин е истина, че всяка от тези индустриални революции в последна сметка основава повече работни места, в сравнение с е имало преди нея. В избрани области като селското стопанство преди над 100 години е работила главната част от популацията. Но през днешния ден в доста европейски страни и Съединени американски щати делът им е под 5%. Но пък продуктивността е по-висока от всеки път. Какво се е случило с всички тези фермери? Много от тях минали към други специалности, да вземем за пример служащ във фабрика. Проблемът в този момент е, че още не можем да кажем какви ще са тези нови специалности. Можем да гадаем за някои: да вземем за пример хората, които ще се занимават с роботите - дизайнери, оператори, поддръжка. Но задоволително е да погледнем в близкото ни минало - в случай че преди 25 години бяхме споделили, че стотици хиляди ще работят в област като оптимизация на интернет търсенето, никой нямаше да ни повярва. Но през днешния ден тази специалност е реалност.
Така че не знаем тъкмо какви ще са тези нови съществени работни места, само че можем да кажем, че темповете на смяна ще са надалеч по-бързи при Индустрия 4.0 по отношение на предходните революции. Ако преди на земеделските стопани са били нужни три-четири генерации, преди дефинитивно да се откажат от земята си и да преминат към други специалности, в този момент тази промяна ще отнеме едвам едно потомство. Цели действия и задания ще бъдат изменени - само че ще стартира не посредством закриването на цели специалности, а посредством изменянето на дилемите и умеенето. Така хора и изкуствен интелект ще стартират да работят дружно, като се допълват.
Тоест сте оптимист?
Да, тъй като въпреки тези технологии да могат да бъдат употребявани и със зловредни цели, да вземем за пример оръжия, има благоприятни условия посредством тях да решим някои от огромните провокации пред човечеството. Например в опазването на здравето: популацията в развитите стопански системи остарява от ден на ден и не знаем по какъв начин можем да отговорим на тези проблеми без помощта на изкуствения разсъдък. В някои страни в Европа здравните системи костват 12% от Брутният вътрешен продукт, в Съединени американски щати са 19%, и разноските не престават да порастват. И не става дума за подмяна на лекарите, а за спомагателна помощ от машините: да вземем за пример при диагностицирането, при отпущането на медикаменти, при хроничната грижа и така нататък
Интервюто взе Константин Николов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ