„Явиха ми се Николай Чудотворец и Божията майка, но не изпълних обещанието си…“
Често молим Божиите светии да ни оказват помощ. Даваме обещания, само че когато получим това, което желаяме, забравяме да осъществим обещанието. Обещанията към Бог и светиите не могат да се дават просто по този начин и ето за какво.
Днес ще ви разкажем една история, която се е случила с божия рабиня на име Нина.
Тази история ни учи на вярно и благоговейно отношение към всичко свято.
Самата история ми я описа здравна сестра в онкодиспансера.
В отделението влезнала жена на име Нина. Известно време лежала там, по-късно я изписали… Но по-късно нещата се развили доста зле. Онкологичното заболяване било доказано и трябвало незабавно да се оперира.
Докато Нина лежала в отделението, тя постоянно стояла на прозореца и шепнела молебствия. Тя се тормозила не за себе си, а за децата, които стояли у дома. Тя се молела на Божията майка и Свети Николай Чудотворец.
Една нощ Нина закрещяла из цялото поделение. Другите почнали да я успокояват и не знаели каквосе случва. Имала изплашен тип и не можела да свърже две думи.
Когато се успокоила, тя споделила:
– Не ги ли видяхте? Стаята беше осветена с ярка светлина. Ето ги!
– Кого? – не можели да схванат съседите й, защото не забелязали нищо сходно, било мрачно.
– Дойдоха Богородица и Николай Угодник, започнаха да ми приказват да продължа да се апелирам и всичко ще бъде наред. В знак на признателност им дадох обещание, че до края на дните си ще се апелирам и ще отивам на черква. Ще дисциплинирам децата си в християнски дух. После ме благословиха и си тръгнаха…
Всички били сюрпризирани. Някой повярвал, някой я взел за луда… Но!
На идващия ден, когато тестванията били подготвени, се оказало, че няма заболяване. Лекарите не можели да повярват. Направили нови разбори, само че отново не разкрили нищо смущаващо. Направили спомагателни проучвания и изписали Нина, тя била изцяло здрава. Чудо!
Сестрата, която описа тази история, ми сподели и случилото се по-късно. Факт е, че тя се обадила на Нина и поговорили известно време, станали приятелки.
Един ден Нина се обадила и й споделила:
– Ох, какво ми се случи през днешния ден. Заспах и виждам Богородица и Николай. Строго ми споделиха, че не съм изпълнила нито едно заричане. Не можах да отговоря, тъй като е истина. И безмълвно си тръгнаха…
Изненадващо е, че Нина в действителност не започна;а да върви на черква, да се изповядва и да възпитава децата си във вярата … Защо това се случило, не е известно.
Изглежда, че нещо трябвало да се промени, но…
След известно време дъщерята на Нина се обади на здравната сестра и сподели, че майка й е умряла от рак, който безусловно я „ изсушил “ единствено за няколко дни и било невероятно да се направи нищо.
Нека помним, когато даваме обет пред Бог и Неговите светии, че това не е празна фраза, а заричане, което би трябвало прецизно да изпълняваме.
Изобщо, светите отци споделят, че е по-добре да не обещаваме нищо, а да живеем съгласно Бога: да се разкаем, да се причастим и така нататък Обещанията би трябвало да се съблюдават.
