Когато стресът стане част от ежедневието...
Често ли се чувствате напрегнати и обезпокоени, все едно сте ръба на нервна рецесия? Може да се каже, че това се е трансформирало в нещо изцяло обикновено за актуалния ни метод живот.
Това, за което желая да приказвам, са случаите, когато това напрежение се трансформира в продължителен стрес. За моментите, когато стресът се трансформира в неразделна част от нашето всекидневие.
Разбира се, има случаи, в които известна доза стрес може да бъде даже потребна, тъй като тя ни държи бдителни и съсредоточени върху това, което вършим. Вземете за образец притокът на адреналин, който усещате, когато се изправяте, с цел да визиите най-новата си концепция, или когато би трябвало да споделите с в миналото неприятна вест. Този стрес ни оказва помощ да останем мощни и фокусирани върху сегашния миг.
Хроничният стрес обаче е нещо, което в никакъв случай не е положително. Когато човек страда от всекидневно напрежение, той стартира да губи обективност. Този стрес се основава най-много от работата и по-точно от избрани обстановки в офиса, които карат човек да се усеща беззащитен. Като да вземем за пример следващият път, когато шефът ви моли да остане до по-късно за „ финален път “, или когато пасивно-агресивният чиновник, който ви се желае да не бяхте наемали, споделя пред всички: „ Казах ви, че ще имаме среща и го записах в графика, допускам, че просто не сте слушали “, въпреки че в графика ви няма никакви промени.
Това, за което желая да приказвам, са случаите, когато това напрежение се трансформира в продължителен стрес. За моментите, когато стресът се трансформира в неразделна част от нашето всекидневие.
Разбира се, има случаи, в които известна доза стрес може да бъде даже потребна, тъй като тя ни държи бдителни и съсредоточени върху това, което вършим. Вземете за образец притокът на адреналин, който усещате, когато се изправяте, с цел да визиите най-новата си концепция, или когато би трябвало да споделите с в миналото неприятна вест. Този стрес ни оказва помощ да останем мощни и фокусирани върху сегашния миг.
Хроничният стрес обаче е нещо, което в никакъв случай не е положително. Когато човек страда от всекидневно напрежение, той стартира да губи обективност. Този стрес се основава най-много от работата и по-точно от избрани обстановки в офиса, които карат човек да се усеща беззащитен. Като да вземем за пример следващият път, когато шефът ви моли да остане до по-късно за „ финален път “, или когато пасивно-агресивният чиновник, който ви се желае да не бяхте наемали, споделя пред всички: „ Казах ви, че ще имаме среща и го записах в графика, допускам, че просто не сте слушали “, въпреки че в графика ви няма никакви промени.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ