Често го наричат с гръмки имена като „супер оръжие” и

Често го назовават с гръмки имена като „ супер оръжие” и „ най-сигурният щит на България”. След като години наред е защитаван в дълбока секретност, общественото му споменаване провокира разгорещени медийни полемики и люти междупартийни разногласия.

Присъствието му припомня за един военно-политически контракт, който наподобява привършен, а отсъствието му се трансформира в изискване за влизане в различен стратегически пакт. Така Националният военноисторически музей в София става най-подходящото място, което историята му отрежда.

Ето историята на Ракетен комплекс СС-23, припомнена от Дарик:

България се снабдява с този ракетен комплекс по силата на съглашение със Съветския съюз, малко преди Москва да подпише с Вашингтон контракт за ликвидирането на сходни ракетни комплекси със междинен обхват на деяние.

Натоварено на вагони, оръжието идва у нас с ферибота Варна –Иличовск.

Специалната комбинация влиза във военния цех „ Девети май” в Червен бряг по мрачно на 15 октомври 1986 година По това време нито един от служащите и чиновниците на завода не е там. Малко преди среднощ стартира разтоварването. На мястото са единствено военни от поделението в плевенското село Телиш – бъдещият конфиденциален дом на ракетния комплекс СС-23.

Всъщност формалното и автентично наименование на този оръжеен комплекс е 9К 714 ОКА. По подигравка на ориста гражданственост получава НАТО-вската им подредба и по този начин ги назовават и до през днешния ден даже най-големите носталгици от времето на Варшавския контракт.

Стандартният модел руски тактически балистични ракети от подобен вид има обхват от 400 километра и с изключение на стандартна, е в положение да носи и нуклеарна бойна глава.


Всички възли на системата са поместени в една машина, наподобяваща бронетранспортьор. Подготовката за пуск е единствено 15 минути, а стартът трае няколко секунди след подаването на команда. Ракетата лети с доста висока скорост и по време на полет може да бъде пренасочвана, което прави противодействието против нея извънредно мъчно.

В случай на война, заредени с нуклеарни глави, ракетите СС-23 е трябвало да реализират очистване на Шести американски флот в Средиземно море, въздържане на турската войска и изваждане от строя на натовските бази в Гърция.

България закупува 16 ракети СС-23 и 8 пускови установки, като към всяка установка има и по още една трета аварийна ракета. В началото на 90-те Германия унищожава ракетните си комплекси от този вид. Русия също ги отстранява, заменяйки ги със модерни въоръжения.

Така в края на 90-те години балистични ракети от този вид остават само в Словакия и България.

Според бойните задания на българската войска от това време, ракетните комплекси СС-23 са ориентирани против НАТО – пактът, към който България е декларирала присъединяване.

В самия завършек на 2001 година Народното събрание гласоподава с голямо болшинство ракетният комплекс да бъде снет от въоръжение. Операцията по нарязването стартира при започване на август същата година и завършва в избрания период. Две години по-късно България е призната за член на Северноатлантическия контракт, 55 години след установяването му. Едно от значимите условия това да се случи през днешния ден може да бъде забелязано от всички. Защото вместо в секретно отделение, е ситуирано в двора на Националния военноисторически музей, където през днешния ден е една от най-впечатляващите атракции за дребни и огромни.

Ракетният комплекс СС-23 – една удивителна останка от времето на Студената война – оръжие от предишното, предопределило бъдещето на България!