Иван Яхнаджиев: Ако са прави тибетците - ура, ще живея дълго!
Често го назовават ексцентрик. И с право! Помня по какъв начин отпразнува един от своите юбилеи, “кацнал ” на едно дърво пред Столична община. Или пък по какъв начин боядиса суровите яйца, заедно с кокошката, на един Великден. Щурите му хрумвания не харесват на всеки. Защото Иван Яхнаджиев е ослепителен и неординерен художник. Невъзможно му е да влезе в границите на общоприетото. Досущ като картините, които рисува. Някои хора са луди по пъстроцветните му платна, отнасят ги със себе си през граници и океани, други не са в положение да поемат толкоз огромна доза абстрактност. По-лесно им е да се съгласят с правилото - това, което не разбирам, просто не съществува. А неговият метод на мислене и на живот е подобен. Затворете го в стая с бели стени, той ще нарисува най-ярката и пъстроцветна картина. Защото багрите са вътре в него. Мистиката на изкуството е в душата му. И още нещо - всичките му шантави на пръв взор хрумвания са подбудени от разбирането, че не можеш да заключиш изкуството в ателието, галерията, кабинета или където и да е. То би трябвало да е на улицата, на площада, в болничното заведение, пандиза, в асансьора даже. Там, където са хората. Нещо, което другите по света от дълго време са разбрали.
И въпреки че през март следващата година ще стане на 70, този път беседвам с художника (както постоянно, без задръжки) за дамите, секса, храната и цветовете...
- Иване, помниш ли по кое време за пръв път усети боязън към жена?
- Бях влюбен в съученички. Интересното е, че моята фикция в региона на това до каква степен надалеч може да се стигне в едно ученическо интимно отношение, постоянно е надскачала визиите на девойките, с които съм общувал. Аз бях доста напред, само че уви, единствено в мислите си. А на процедура не съм могъл да осъществявам фантазиите си. Например представях си, че с това момиче мога да се целувам, а на него не му минаваше през акъла такава мисъл.
- И по кое време в последна сметка позна дамата за пръв път?
- Доста късно. Отделих доста години за проучването и съзерцаването на дамата, в сравнение с за практическите си взаимоотношения с нея. Това ми даваше едно задоволство. А реализацията пристигна по-късно - може би някъде на 18 години, бях към момента възпитаник. Всички тези мои мечти ми бяха задоволителни. Първата ми жена беше по-голяма от мен, кандидат-студентка. Практически може би тя е била по-напред, само че теоретически аз не се давах. (Смее се.)
- Има ли жена, която е оставила най-хубави мемоари у теб?
- Това, което е останало положително, е било доста малко и не вардя мемоари. Но аз си знам характера, при мене тъкмо миговете са тези, които остават. Сещам се да вземем за пример за една галеристка, с която си приказвах в Италия. Имах възприятието, че съвсем свободно беседвам с нея, въпреки да не разбирам съвършено езика. Тя беше млада. Успях да я убедя, че колкото и хубава храна да ми оферират, аз към този момент не мога да хапвам доста. В това беше разговорът. Но като споделях това, подсъзнателно имах поради други неща, в това число и в съкровен проект. Колкото и доста да ти се предлага, идва време, когато не можеш да го поемеш. А и някак си не го търсиш. Мисля, че на мен времето за влюбване от дълго време ми е минало.
- Виждала съм те на фотоси с азиатки. Коя за теб е екзотичната жена?
- Японките са доста деликатни, чувствителни, нежни като порцелана, който са измислили, и елегантни като рисунките на техните художници. Неслучайно са непознати за европееца. Случвало ми се е да бъда с японка и бих споделил, че съм удивен от финеса, с който вършат секс. Всеки мъж има друг усет. Да, на мен ми харесва икебаната в секса. Не постоянно голата жена е екзотична. Тя може да е екзотична със своите приказки или със своята походка.
- За художниците постоянно споделят, че спят с моделите си. Така ли е в действителност?
- При мен това не става. В началото, когато не си още толкоз художник, се опитваш да направиш контакт с моделите. Та нали 6 часа дневно в Академията ти рисуваш гол модел и общуваш с него. На една възраст 22-23 години това е много мощно прекарване. Може би то ми даде опция да привикна с голотата. И неслучайно одобрих бодиарта много хладно, въпреки че пръв започнах да го върша в България. Когато рисувам жена, я демонтирам. Това демонтиране на тялото е с вярата да влезеш по-навътре. Ставам като хирург, желая да вляза под кожата.
- Странно е това съпоставяне, не мислиш ли?
- Хирургията е доста съкровен миг. Това допиране на инструмента до недокосван, с изключение на от Бога, орган. Единствено хирургът може да допре сърцето ти - нито майка ти, нито татко ти, нито обичаният човек могат да създадат това. Само Бог го е докоснал, когато е решил, че би трябвало да станеш човек. А хирургът го пипа - вади го, поставя го в тялото ти... Поетът написа стихове, непрестанно споделяме, че любовта извира от сърцето, а никой не го е виждал. Само хирургът, намерения!
- Нямаш ли въпреки всичко никакви интимни намерения по време на рисуването върху голото женско тяло?
- Категоричен съм, че там, където пипаш с четката, не трябва да се пипа по различен метод. Някои дами са с доста гореща кръв и когато ги рисувам, евентуално се получава някаква химия. Затова върху едни модели боята съхне бързо, а върху други по-бавно. Има дами, които ме подтикват към това да използвам едни или други цветове, когато рисувам върху техните тела. С това е забавен бодиартът и в никакъв случай няма да престане да ме учудва и притегля. Голата плът сама желае цвета, въпросът е ти да го усетиш, да го почувстваш. И по тази причина се изтощавам, като върша бодиарт, тъй като имам възприятието, че това тяло желае от мене нещо - да направиш по този начин, да сложиш подобен цвят... Това малко уморява, макар че дамата от самото начало е безмълвна.
- Чувала съм, че тибетците преднамерено си поставят забрана да вършат секс, с цел да живеят по-дълго и пълноценно.
- Не знам дали е по този начин, само че в случай че е правилно, бих споделил за себе си - ура! Сигурно ще пребивавам дълго... Правил съм обич в аероплан, във трен, в автобус, за коли да не приказваме. Най-хубавото е, че има край в секса. Защото се изразходваш. Това е сила - освен физическа, само че и духовна, която се изчерпва. И този миг е доста добър за мене, тъй като по-късно мога към този момент да работя и да осмисля всичко. Напрежението е нездравословно нещо при актьора, при индивида, който желае да прави изкуство. И аз разбирам за какво актьорите постоянно прибягват до нуждата от жена в леглото. Мисля, че това освобождение на силата е ужасно належащо за тях. С напрежение изкуство не може да се прави.
- Какво не харесваш на актуалната Ева през днешния ден?
- Все по-рядко срещам девойки, които за нищо ще дойдат да ти театралничат... Много меркантилни станаха дамите в България. За мое удивление на места в Европа, където съм ходил, не е по този начин. Вероятно животът ги направи такива. Тук има някакво катурване на душeвността на дамата, което ме учудва. Понеже постоянно вървя в Италия, коства ми се, че там дамите са по-дискретни, по-запазени. Не можеш да имаш такива безпардонни връзки, каквито са публикувани у нас. Просто тука сме закъснели малко със половата гражданска война. Да вървиш по улицата и да сваляш намерено някое момиче или сервитьорката в заведението, това е неуместно. Бих споделил, че италианките са по-съхранени, което ми харесва.
- Какво научи от теб синът ти Александър за отношението към дамата?
- Мислех, че ще мога да приказвам със сина си за секс, да го науча на това, което аз съм разкрил. И приказвам, само че е доста мъчно, тъй като аз съзнателно го вардя от това, че сексът не е всичко. За мен сексът не е най-хубавото нещо на света. Но не можеш на един млад мъж да кажеш такова нещо. Първо, той няма да ти повярва, пък и не е редно на тази възраст да го убеждаваш в това. Как да му обясня, че в случай че отида да си направя масаж на тялото или изпия чаша кафе на хубаво място с подобаващи хора, за мен е по-вълнуващо от този половин час в леглото?
- Кое е твоето време - денят или нощта?
- През деня са ми се случили задоволително неприятни неща, доста не съм съумял да направя, чул съм неприятни думи, аз съм споделил неприятни думи... И по тази причина обичам да стартира да рисувам по здрач. Нощта си е моя. Тя е за магия, тя е друга история. Обикновено я свързват със секса, което е неправилно. Мисля, че нощта е персонално владеене, обещано от Бога. Аз я намирам за по-силна от утрото. Хората не почитат задоволително нощта, просто я проспиват.
- А по какъв начин преодоляваш разочарованията?
- Отдавна към този момент не обръщам внимание на разочарованията, виждам да ги подминавам, сякаш нямам време за тях. Може би тъй като в миналото имах толкоз доста разочарования и по този начин мощно съм страдал. Лошото е, че на млади години не можех да се избавям. Играех бокс, правех някакви мъчителни неща, само че все пак не успявах да се изцелявам. Сега към този момент мога да кажа, че имам лек и той е тази мистичност в рисуването, за която ти говорех. Защото рисуването единствено по себе си не е нещо изключително. Само в случай че стигнеш до този миг, до тази магия, тогава започваш да чувстваш притегателната му мощ. 30 години човек го гони, до момента в който го стигне, и след това му става добре.
- В какво вярваш?
- Вярвам, че това, което върша, има стойност. Че картините ми имат стойност.
- Цветът, който предпочиташ?
- Напоследък избирам ясните цветове. Зеленото да е зелено, да няма нюанси.
- Струва ми се, че в последно време си трансформирал гледната точка и към храненето?
- Мисля, че преди ядях доста нездравословно. Уви, много късно разбрах това. В прочут смисъл храната е била зложелател на здравето ми, а не лекарство, каквото би трябвало да бъде. Сега се удивлявам от кое място е бил този неприятен усет у мене - да хапвам бързо, безсистемно да комбинирам каквото ми падне... А човек би трябвало да почита всеки един орган в тялото си. Господ ни е основал да останем дълго на този свят, а ние вършим всичко допустимо да живеем малко. Струва ми се, че вървим към едно помъдряване и тогава всичко ще стартира от А. Трябва да влагаме в храненето освен това от животните. Ние българите съвсем не внасяме в него вяра. Не познавам хора в нашата страна, които преди първия залък на масата благодарят на Бога за него. Едва ли има такова семейство през днешния ден.
- Имаш един повтарящ се сън, ще го разкажеш ли на читателите ни?
- Не мога да си обясня за какво е по този начин, само че постоянно сънувам, че си строя къща от вкусотии като онази от приказката за Хензел и Гретел. Вече съм на толкоз години, само че не бих желал в миналото да остана без къшей самун. Доволен съм, че открих нещо за себе си. Никъде не е казано, че художникът би трябвало да бъде богат. По цяла нощ да пие и да яде, да има несметни благоприятни условия, да живее в “прогимназии”. След като си поел път в изкуството, приемаш и сложния веществен и нравствен живот. Защото ти си човек с хиляди искания във връзка с света, който те заобикаля, на дамата до тебе и прочие Може би би трябвало да се върнем към оня художник с овехтяла шапка, износени панталони и изтъркани подметки. Макар и да не желаеме, ние сме нещо такова. Не можеш да сравняваш майстора на четката и перото с предприемача. Всички огромни художници в историята са били такива. Богат е мениджърът, индивидът, който продава картините. Щастлив съм, откогато разбрах това.
Валентина ИВАНОВА
И въпреки че през март следващата година ще стане на 70, този път беседвам с художника (както постоянно, без задръжки) за дамите, секса, храната и цветовете...
- Иване, помниш ли по кое време за пръв път усети боязън към жена?
- Бях влюбен в съученички. Интересното е, че моята фикция в региона на това до каква степен надалеч може да се стигне в едно ученическо интимно отношение, постоянно е надскачала визиите на девойките, с които съм общувал. Аз бях доста напред, само че уви, единствено в мислите си. А на процедура не съм могъл да осъществявам фантазиите си. Например представях си, че с това момиче мога да се целувам, а на него не му минаваше през акъла такава мисъл.
- И по кое време в последна сметка позна дамата за пръв път?
- Доста късно. Отделих доста години за проучването и съзерцаването на дамата, в сравнение с за практическите си взаимоотношения с нея. Това ми даваше едно задоволство. А реализацията пристигна по-късно - може би някъде на 18 години, бях към момента възпитаник. Всички тези мои мечти ми бяха задоволителни. Първата ми жена беше по-голяма от мен, кандидат-студентка. Практически може би тя е била по-напред, само че теоретически аз не се давах. (Смее се.)
- Има ли жена, която е оставила най-хубави мемоари у теб?
- Това, което е останало положително, е било доста малко и не вардя мемоари. Но аз си знам характера, при мене тъкмо миговете са тези, които остават. Сещам се да вземем за пример за една галеристка, с която си приказвах в Италия. Имах възприятието, че съвсем свободно беседвам с нея, въпреки да не разбирам съвършено езика. Тя беше млада. Успях да я убедя, че колкото и хубава храна да ми оферират, аз към този момент не мога да хапвам доста. В това беше разговорът. Но като споделях това, подсъзнателно имах поради други неща, в това число и в съкровен проект. Колкото и доста да ти се предлага, идва време, когато не можеш да го поемеш. А и някак си не го търсиш. Мисля, че на мен времето за влюбване от дълго време ми е минало.
- Виждала съм те на фотоси с азиатки. Коя за теб е екзотичната жена?
- Японките са доста деликатни, чувствителни, нежни като порцелана, който са измислили, и елегантни като рисунките на техните художници. Неслучайно са непознати за европееца. Случвало ми се е да бъда с японка и бих споделил, че съм удивен от финеса, с който вършат секс. Всеки мъж има друг усет. Да, на мен ми харесва икебаната в секса. Не постоянно голата жена е екзотична. Тя може да е екзотична със своите приказки или със своята походка.
- За художниците постоянно споделят, че спят с моделите си. Така ли е в действителност?
- При мен това не става. В началото, когато не си още толкоз художник, се опитваш да направиш контакт с моделите. Та нали 6 часа дневно в Академията ти рисуваш гол модел и общуваш с него. На една възраст 22-23 години това е много мощно прекарване. Може би то ми даде опция да привикна с голотата. И неслучайно одобрих бодиарта много хладно, въпреки че пръв започнах да го върша в България. Когато рисувам жена, я демонтирам. Това демонтиране на тялото е с вярата да влезеш по-навътре. Ставам като хирург, желая да вляза под кожата.
- Странно е това съпоставяне, не мислиш ли?
- Хирургията е доста съкровен миг. Това допиране на инструмента до недокосван, с изключение на от Бога, орган. Единствено хирургът може да допре сърцето ти - нито майка ти, нито татко ти, нито обичаният човек могат да създадат това. Само Бог го е докоснал, когато е решил, че би трябвало да станеш човек. А хирургът го пипа - вади го, поставя го в тялото ти... Поетът написа стихове, непрестанно споделяме, че любовта извира от сърцето, а никой не го е виждал. Само хирургът, намерения!
- Нямаш ли въпреки всичко никакви интимни намерения по време на рисуването върху голото женско тяло?
- Категоричен съм, че там, където пипаш с четката, не трябва да се пипа по различен метод. Някои дами са с доста гореща кръв и когато ги рисувам, евентуално се получава някаква химия. Затова върху едни модели боята съхне бързо, а върху други по-бавно. Има дами, които ме подтикват към това да използвам едни или други цветове, когато рисувам върху техните тела. С това е забавен бодиартът и в никакъв случай няма да престане да ме учудва и притегля. Голата плът сама желае цвета, въпросът е ти да го усетиш, да го почувстваш. И по тази причина се изтощавам, като върша бодиарт, тъй като имам възприятието, че това тяло желае от мене нещо - да направиш по този начин, да сложиш подобен цвят... Това малко уморява, макар че дамата от самото начало е безмълвна.
- Чувала съм, че тибетците преднамерено си поставят забрана да вършат секс, с цел да живеят по-дълго и пълноценно.
- Не знам дали е по този начин, само че в случай че е правилно, бих споделил за себе си - ура! Сигурно ще пребивавам дълго... Правил съм обич в аероплан, във трен, в автобус, за коли да не приказваме. Най-хубавото е, че има край в секса. Защото се изразходваш. Това е сила - освен физическа, само че и духовна, която се изчерпва. И този миг е доста добър за мене, тъй като по-късно мога към този момент да работя и да осмисля всичко. Напрежението е нездравословно нещо при актьора, при индивида, който желае да прави изкуство. И аз разбирам за какво актьорите постоянно прибягват до нуждата от жена в леглото. Мисля, че това освобождение на силата е ужасно належащо за тях. С напрежение изкуство не може да се прави.
- Какво не харесваш на актуалната Ева през днешния ден?
- Все по-рядко срещам девойки, които за нищо ще дойдат да ти театралничат... Много меркантилни станаха дамите в България. За мое удивление на места в Европа, където съм ходил, не е по този начин. Вероятно животът ги направи такива. Тук има някакво катурване на душeвността на дамата, което ме учудва. Понеже постоянно вървя в Италия, коства ми се, че там дамите са по-дискретни, по-запазени. Не можеш да имаш такива безпардонни връзки, каквито са публикувани у нас. Просто тука сме закъснели малко със половата гражданска война. Да вървиш по улицата и да сваляш намерено някое момиче или сервитьорката в заведението, това е неуместно. Бих споделил, че италианките са по-съхранени, което ми харесва.
- Какво научи от теб синът ти Александър за отношението към дамата?
- Мислех, че ще мога да приказвам със сина си за секс, да го науча на това, което аз съм разкрил. И приказвам, само че е доста мъчно, тъй като аз съзнателно го вардя от това, че сексът не е всичко. За мен сексът не е най-хубавото нещо на света. Но не можеш на един млад мъж да кажеш такова нещо. Първо, той няма да ти повярва, пък и не е редно на тази възраст да го убеждаваш в това. Как да му обясня, че в случай че отида да си направя масаж на тялото или изпия чаша кафе на хубаво място с подобаващи хора, за мен е по-вълнуващо от този половин час в леглото?
- Кое е твоето време - денят или нощта?
- През деня са ми се случили задоволително неприятни неща, доста не съм съумял да направя, чул съм неприятни думи, аз съм споделил неприятни думи... И по тази причина обичам да стартира да рисувам по здрач. Нощта си е моя. Тя е за магия, тя е друга история. Обикновено я свързват със секса, което е неправилно. Мисля, че нощта е персонално владеене, обещано от Бога. Аз я намирам за по-силна от утрото. Хората не почитат задоволително нощта, просто я проспиват.
- А по какъв начин преодоляваш разочарованията?
- Отдавна към този момент не обръщам внимание на разочарованията, виждам да ги подминавам, сякаш нямам време за тях. Може би тъй като в миналото имах толкоз доста разочарования и по този начин мощно съм страдал. Лошото е, че на млади години не можех да се избавям. Играех бокс, правех някакви мъчителни неща, само че все пак не успявах да се изцелявам. Сега към този момент мога да кажа, че имам лек и той е тази мистичност в рисуването, за която ти говорех. Защото рисуването единствено по себе си не е нещо изключително. Само в случай че стигнеш до този миг, до тази магия, тогава започваш да чувстваш притегателната му мощ. 30 години човек го гони, до момента в който го стигне, и след това му става добре.
- В какво вярваш?
- Вярвам, че това, което върша, има стойност. Че картините ми имат стойност.
- Цветът, който предпочиташ?
- Напоследък избирам ясните цветове. Зеленото да е зелено, да няма нюанси.
- Струва ми се, че в последно време си трансформирал гледната точка и към храненето?
- Мисля, че преди ядях доста нездравословно. Уви, много късно разбрах това. В прочут смисъл храната е била зложелател на здравето ми, а не лекарство, каквото би трябвало да бъде. Сега се удивлявам от кое място е бил този неприятен усет у мене - да хапвам бързо, безсистемно да комбинирам каквото ми падне... А човек би трябвало да почита всеки един орган в тялото си. Господ ни е основал да останем дълго на този свят, а ние вършим всичко допустимо да живеем малко. Струва ми се, че вървим към едно помъдряване и тогава всичко ще стартира от А. Трябва да влагаме в храненето освен това от животните. Ние българите съвсем не внасяме в него вяра. Не познавам хора в нашата страна, които преди първия залък на масата благодарят на Бога за него. Едва ли има такова семейство през днешния ден.
- Имаш един повтарящ се сън, ще го разкажеш ли на читателите ни?
- Не мога да си обясня за какво е по този начин, само че постоянно сънувам, че си строя къща от вкусотии като онази от приказката за Хензел и Гретел. Вече съм на толкоз години, само че не бих желал в миналото да остана без къшей самун. Доволен съм, че открих нещо за себе си. Никъде не е казано, че художникът би трябвало да бъде богат. По цяла нощ да пие и да яде, да има несметни благоприятни условия, да живее в “прогимназии”. След като си поел път в изкуството, приемаш и сложния веществен и нравствен живот. Защото ти си човек с хиляди искания във връзка с света, който те заобикаля, на дамата до тебе и прочие Може би би трябвало да се върнем към оня художник с овехтяла шапка, износени панталони и изтъркани подметки. Макар и да не желаеме, ние сме нещо такова. Не можеш да сравняваш майстора на четката и перото с предприемача. Всички огромни художници в историята са били такива. Богат е мениджърът, индивидът, който продава картините. Щастлив съм, откогато разбрах това.
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ