Музиката е моят наркотик. Бащата на италианския блус Дзукеро
Често го назовават " татко на италианския блус ". Смесва средиземноморското звучене с афроамерикански темп, поп, рок, соул и госпел. Той е Дзукеро и в понеделник отпразнува 68-ия си рожден ден.
Той ясно си спомня деня, в който за първи път схваща какво е соул и темп енд блус. Тогава е още момче, единствено на 12 или 13 години. По една случайност покрай къщата на фамилията му в родната му Италия живее млад афроамериканец от Мемфис, пристигнал да учи в университет в страната. Той му изсвирва песента Sittin` On The Dock of the Bay на Отис Рединг . Момчето е запленено и от този момент нататък соулът и блусът се трансформират в негов живот.
Става дума за Дзукеро - „ бащата на италианския блус “, както го назовават от време на време - който в понеделник отпразнува 68-ия си рожден ден. Днес с изключение на годините, от онази инцидентно чута ария на Рединг го разделят и 15 студийни албума, над 60 милиона продадени записа по целия свят и десетки награди.
Дзукеро е роден като Аделмо Форначари на 25 септември 1955 година в дребното италианско градче Ронкочези. Както споделя в свое остаряло от 1997 година, неговият другар от Мемфис е първият, който го среща с музиката на Отис Рединг, Марвин Гей и Сам енд Дейв и който научава младия Форначари да свири песните им на китара.
„ Събрах няколко другари и направихме тайфа, с която да свирим темп енд блус “, споделя италианецът.
„ Така започнах да намирам своето нещо, да съчетавам тези два типа музика, черната музика и средиземноморската музика “, прибавя той.
В началото музиката е просто занимание за него, записва се даже да учи ветеринарна медицина в университета. Прекъсва обаче през 1975 година, тъй като взема решение, че желае да прави нещо друго с живота си, и отпътува за Сан Франциско. Там се среща със своя първи продуцент и дружно с него стартира да основава стила си – „ нещо с афроамериканско въздействие, не напълно типично италианско “.
И фактически, когато години по-късно афроамерикански музиканти чуват неговите песни, те откриват нещо познато в тях. По думите на самия Дзукеро, когато известният джаз тромпетист и композитор Майлс Дейвис посещава Италия, той чува негова ария по радиото и пита чия е.
„ Пее на италиански, само че звученето и ритъмът са черни “, споделя тогава Дейвис за ранната музика на Дзукеро.
Днес стилът на италианеца е определян по-скоро като поп, само че със мощно рок, соул, госпел и блус въздействие. Първият същински пробив на Дзукеро идва през 80-те години, когато албумът му Blue`s (1987) се трансформира в най-продавания в италианската история.
Следващият му албум Oro Incenso & Birra обаче минава и този връх, и до ден сегашен остава един от най-успешните италиански музикални албуми. Част от него е шлагерът Diamante, включени са и колаборации със звезди като Енио Мориконе и Ерик Клептън.
Следват общи планове и изяви с имена като Джо Кокър, Стиви Рей Вон, Майлс Дейвис, Рей Чарлз, Б. Б. Кинг, Стинг, Боно, Лучано Павароти, Андреа Бочели, Елтън Джон, Брайън Мей.
Междувременно при започване на 90-те Дзукеро записва един от най-големите си шлагери - Senza una donna, в дует с Пол Йънг, който оглавява европейските ранглисти, доближава до топ 3–5 в във Англия и Съединени американски щати и затвърждава международната му популярност.
Между 1992 и 2003 година Дзукеро постоянно взе участие в благотворителните концерти на приятеля си Лучано Павароти за децата в Босна, Либерия, Гватемала, Косово, Камбоджа, Тибет, Ангола и Ирак.
През идващите години издава още няколко албума, в които минава през Ню Орлиънс звучене към по-британски рок жанр, още веднъж се качва на върха с поп-рок шлагера Baila Morena, а с последните си албуми се връща към началното си блус и соул звучене.
През 2023 година стартира ново международно турне, само че се постанова да анулира част от него поради проблеми със здравето. През 2024 година следва продължение, като един от концертите на Дзукеро ще бъде на 29 април в София . След всичките тези години и продължаващите задължения италианецът обаче не се усеща изтощен, а повода е в самата музика.
" Музиката е това, което ме бута напред, какво да ви кажа ", споделя Дзукеро пред NPR.
" Музиката е моят опиат, постоянно, когато съм на сцената, усещам толкоз сила ", прибавя той.
Той ясно си спомня деня, в който за първи път схваща какво е соул и темп енд блус. Тогава е още момче, единствено на 12 или 13 години. По една случайност покрай къщата на фамилията му в родната му Италия живее млад афроамериканец от Мемфис, пристигнал да учи в университет в страната. Той му изсвирва песента Sittin` On The Dock of the Bay на Отис Рединг . Момчето е запленено и от този момент нататък соулът и блусът се трансформират в негов живот.
Става дума за Дзукеро - „ бащата на италианския блус “, както го назовават от време на време - който в понеделник отпразнува 68-ия си рожден ден. Днес с изключение на годините, от онази инцидентно чута ария на Рединг го разделят и 15 студийни албума, над 60 милиона продадени записа по целия свят и десетки награди.
Дзукеро е роден като Аделмо Форначари на 25 септември 1955 година в дребното италианско градче Ронкочези. Както споделя в свое остаряло от 1997 година, неговият другар от Мемфис е първият, който го среща с музиката на Отис Рединг, Марвин Гей и Сам енд Дейв и който научава младия Форначари да свири песните им на китара.
„ Събрах няколко другари и направихме тайфа, с която да свирим темп енд блус “, споделя италианецът.
„ Така започнах да намирам своето нещо, да съчетавам тези два типа музика, черната музика и средиземноморската музика “, прибавя той.
В началото музиката е просто занимание за него, записва се даже да учи ветеринарна медицина в университета. Прекъсва обаче през 1975 година, тъй като взема решение, че желае да прави нещо друго с живота си, и отпътува за Сан Франциско. Там се среща със своя първи продуцент и дружно с него стартира да основава стила си – „ нещо с афроамериканско въздействие, не напълно типично италианско “.
И фактически, когато години по-късно афроамерикански музиканти чуват неговите песни, те откриват нещо познато в тях. По думите на самия Дзукеро, когато известният джаз тромпетист и композитор Майлс Дейвис посещава Италия, той чува негова ария по радиото и пита чия е.
„ Пее на италиански, само че звученето и ритъмът са черни “, споделя тогава Дейвис за ранната музика на Дзукеро.
Днес стилът на италианеца е определян по-скоро като поп, само че със мощно рок, соул, госпел и блус въздействие. Първият същински пробив на Дзукеро идва през 80-те години, когато албумът му Blue`s (1987) се трансформира в най-продавания в италианската история.
Следващият му албум Oro Incenso & Birra обаче минава и този връх, и до ден сегашен остава един от най-успешните италиански музикални албуми. Част от него е шлагерът Diamante, включени са и колаборации със звезди като Енио Мориконе и Ерик Клептън.
Следват общи планове и изяви с имена като Джо Кокър, Стиви Рей Вон, Майлс Дейвис, Рей Чарлз, Б. Б. Кинг, Стинг, Боно, Лучано Павароти, Андреа Бочели, Елтън Джон, Брайън Мей.
Междувременно при започване на 90-те Дзукеро записва един от най-големите си шлагери - Senza una donna, в дует с Пол Йънг, който оглавява европейските ранглисти, доближава до топ 3–5 в във Англия и Съединени американски щати и затвърждава международната му популярност.
Между 1992 и 2003 година Дзукеро постоянно взе участие в благотворителните концерти на приятеля си Лучано Павароти за децата в Босна, Либерия, Гватемала, Косово, Камбоджа, Тибет, Ангола и Ирак.
През идващите години издава още няколко албума, в които минава през Ню Орлиънс звучене към по-британски рок жанр, още веднъж се качва на върха с поп-рок шлагера Baila Morena, а с последните си албуми се връща към началното си блус и соул звучене.
През 2023 година стартира ново международно турне, само че се постанова да анулира част от него поради проблеми със здравето. През 2024 година следва продължение, като един от концертите на Дзукеро ще бъде на 29 април в София . След всичките тези години и продължаващите задължения италианецът обаче не се усеща изтощен, а повода е в самата музика.
" Музиката е това, което ме бута напред, какво да ви кажа ", споделя Дзукеро пред NPR.
" Музиката е моят опиат, постоянно, когато съм на сцената, усещам толкоз сила ", прибавя той.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ