Качествени избори трудно се правят с калпави партии
Често гледаме на изборите само като на съревнование, в което едни печелят, а други губят, като забравяме какъв брой е значимо дали участниците са спазили разпоредбите на играта. В последна сметка качеството на демокрацията не се дефинира само от това дали е налице опцията да бъде заменена ръководещата върхушка по убеждение на ръководените. Важно е и дали промяната е осъществена почтено и правилно, без подозрения, че изборният развой е изопачен съзнателно или от непросветеност.
У нас обаче има още доста какво да се желае в тази посока. За това приказва както нескопосаната работа, която (за следващ път) свършиха секционните изборни комисии с попълването на своите протоколи, по този начин и стотиците хиляди недействителни бюлетини. Втренчена в изборните резултати и политическите сметки за новото систематизиране на властта, обществеността остана безразлична към тези неприятни обстоятелства. А по този начин единствено прави услуга на
политиците, които виреят чудесно в изкривената изборна среда.
Но да караме по реда на събитията. Още в нощта след първия тур стана ясно, че нещата се движат както нормално, което ще рече - лошо. В София членовете на секционните комисии започнаха да се стичат към зала „ Арена Армеец ”, където трябваше да предадат протоколите с изборните резултати, с цел да се преброят подадените гласове. Малко след среднощ от изборната администрация оповестиха, че едвам към 10 на 100 от подадените все още протоколи били вярно попълнени. И другаде в страната ситуацията не се отличаваше изключително. От Хасково да вземем за пример се оплакаха, че изборните бумаги без неточности се броели на пръстите на едната ръка. „ Изключително необразовано попълване на протоколи. Те просто попълнят протоколите по този начин, че да им излязат бюлетините ”, разяснява искрено ръководителят на Общинската изборна комисия - Хасково Пламен Лечев.
От откъслечни информации, пристигнали оттук-оттам, стана ясно, че уплашени членове на секционни комисии се оправдават със „ комплицираната система ”, по която се пресмятат резултатите. Сложна е работата им, дума да няма. Но не чак толкоз, че да не може да бъде свършена вярно след известна подготовка.
Тук стигаме до първото равнище на отговорност, което лежи на плещите на Централната изборна комисия (ЦИК). Това е органът, на който е предоставено със закон да провежда и организира образованията на изборните комисии по места. Задачата е колосална -
хората, които вземат участие директно в провеждането на изборите, надвишават 80 хиляди.
Става въпрос за доброволци, неангажирани професионално с изборната тема. Иначе казано, изборният развой би трябвало да им бъде обясняван от А до Я.
Как се оправя ЦИК със своята отговорност? Истината е, че нямаме никаква визия. Обученията са забулени в мъгла, надалеч по-гъста от смога в София. Рядко е известно по кое време и къде се организират. Няма никаква информация какъв е делът на членовете на комисии, които са ги посетили, защото сходна статистика не се разгласява (ако такава изобщо се събира). Може и никой да не е ходил - няма от кое място да знаем, още повече че отсъствията не се глобяват. ЦИК опитва да примами членовете на комисиите да се включат по-активно, като им обещае по 10 лева в допълнение заплащане при наличие (доказва се с автограф на мястото на обучението). При такава мижава сумичка надали тласъкът е проработил. А това беше
оскъдна част от 70-те милиона лв., които бяха заделени за локалните избори.
Дори не сме наясно дали тези членове на комисии, които добросъвестно са отишли на образование, са научили нещо. Просто ЦИК по никакъв метод не ги ревизира за добитите познания. За локалните избори ни проглушиха ушите, че са въвели онлайн тест, посредством който членовете на комисии могат да упражняват вярно попълване на протоколи. Ползвано ли е изобщо електронното приложение? Няма кой да каже. При това състояние какво друго можем да чакаме с изключение на проливен дъжд от сбъркани изборни протоколи?
Проблемът с недействителните бюлетини е другата тайнственост на родния избирателен развой, която остава неразгадана поради цялостното безучастие на администрацията. Факт е, че никой не знае сигурно за какво делът им остава толкоз забележителен. И тази неизясненост се дължи на нежеланието на ЦИК да разреши да бъдат отворени чувалите с употребени на избори бюлетини и да се направи представителна извадка, която да покаже с висока степен на акуратност какви са главните аргументи да имаме толкоз невалидни гласове. Общественият съвет към ЦИК демонстрираше предпочитание да свърши тази работа, само че по този начин и не стана ясно за какво предният състав на комисията не му разреши. А няма признаци, че новите комисари, определени тази година, даже обръщат внимание на казуса. Говорителят на ЦИК Александър Андреев неотдавна успокоително съобщи, че в случай че резултатите от изборите бъдат систематизирани за цялата страна, щяло да се окаже, че процентът на недействителните гласове не бил толкоз висок. Гадае, както вършат всички.
Така видяно, наподобява елементарно да прехвърлим цялата отговорност на ЦИК. Малкото, което комисията демонстрира от своята работа, не вдъхва изключително доверие в успеваемостта й. В същото време обаче би трябвало да сме наясно, че има лимит, оттатък който изборните комисари не могат да създадат нищо, с цел да подобрят обстановката. Просто нямат нито пълномощия, нито запаси за освен това. Няма метод да вземем за пример органът да провежда пълноценно образование в народен мащаб, още по-малко да тества членовете на комисиите, с цел да се види дали са научили нещо. Все едно да му възложим активност, която е съизмерима с провеждането на националните матури.
И да прави, и да коства, ЦИК няма по какъв начин да извърши сходна задача, до момента в който не се промени напълно моделът, по който се построява изборната администрация. А в дъното на модела, както при всичко друго в нашата страна, стоят политическите партии. Тяхна е първата и последната дума по най-важните детайли на електоралния развой - от изборното законодателство до съставите на изборните комисии (дори и на самата ЦИК - уж самостоятелен държавен орган).
Какво излиза в последна сметка? Че
моделът, по който вършим избори в България, би трябвало да се промени,
в случай че желаеме вотът да бъде добре проведен и правилно извършен. Същият този модел обаче работи в сгода на главните политически сили, които единствени разполагат с властта да го променят. Няма какво да се чудим тогава, че партиите са заключили с тежък катанец изборната промяна, а ключа вадят единствено когато желаят да прокарат нещо, което ги облагодетелства. Както направиха при започване на годината, когато ГЕРБ и Движение за права и свободи пробваха да унищожават преференцията. Нищо чудно да опитат още веднъж и в този момент, откакто от доста страни започнаха да дохвърчат гласове, които винят усложнените поради преференциите бюлетини за ужасяващо огромния брой недействителни гласове.
Такава опция ще им се показа скоро, защото следва Изборният кодекс да бъде отворен за промени. Управляващите от ГЕРБ оповестиха, че законът би трябвало да се ремонтира, с цел да се отстранят „ всички отрицателни прояви, които сме отчели по време на изборите ”.
Темата към този момент провокира напрежение. Наскоро президентът Румен Радев прикани на среща всички, които са съпричастни към организацията на вота - и партии, и институции, с цел да прегледат нарушаванията и проблемите и да се обединят към някакви решения. Отговорът на премиера Бойко Борисов беше: „ Можеше да се направи същото след президентските избори. И аз имах подозрения, че ги купиха, само че не правихме срещи тогава ". Бруталният метод, по който водачът на ГЕРБ изтласква президента от дебата, значи, че ръководещите желаят да се захванат със законовите промени по свое убеждение и на собствен терен, без да им се постанова да се преценяват с никого.
Това поражда подозрения, че следва нещо огромно. Ако жителите желаят да гласоподават, без да се чудят дали бюлетината им ще се регистрира вярно или ще отиде в кошчето за отпадък, тогава идната им идея би трябвало да бъде премахването на партийния свръхконтрол върху електоралния развой. Иначе изборите ще продължат да служат на ръководещата политическа клика, а не на гласоподавателя.
У нас обаче има още доста какво да се желае в тази посока. За това приказва както нескопосаната работа, която (за следващ път) свършиха секционните изборни комисии с попълването на своите протоколи, по този начин и стотиците хиляди недействителни бюлетини. Втренчена в изборните резултати и политическите сметки за новото систематизиране на властта, обществеността остана безразлична към тези неприятни обстоятелства. А по този начин единствено прави услуга на
политиците, които виреят чудесно в изкривената изборна среда.
Но да караме по реда на събитията. Още в нощта след първия тур стана ясно, че нещата се движат както нормално, което ще рече - лошо. В София членовете на секционните комисии започнаха да се стичат към зала „ Арена Армеец ”, където трябваше да предадат протоколите с изборните резултати, с цел да се преброят подадените гласове. Малко след среднощ от изборната администрация оповестиха, че едвам към 10 на 100 от подадените все още протоколи били вярно попълнени. И другаде в страната ситуацията не се отличаваше изключително. От Хасково да вземем за пример се оплакаха, че изборните бумаги без неточности се броели на пръстите на едната ръка. „ Изключително необразовано попълване на протоколи. Те просто попълнят протоколите по този начин, че да им излязат бюлетините ”, разяснява искрено ръководителят на Общинската изборна комисия - Хасково Пламен Лечев.
От откъслечни информации, пристигнали оттук-оттам, стана ясно, че уплашени членове на секционни комисии се оправдават със „ комплицираната система ”, по която се пресмятат резултатите. Сложна е работата им, дума да няма. Но не чак толкоз, че да не може да бъде свършена вярно след известна подготовка.
Тук стигаме до първото равнище на отговорност, което лежи на плещите на Централната изборна комисия (ЦИК). Това е органът, на който е предоставено със закон да провежда и организира образованията на изборните комисии по места. Задачата е колосална -
хората, които вземат участие директно в провеждането на изборите, надвишават 80 хиляди.
Става въпрос за доброволци, неангажирани професионално с изборната тема. Иначе казано, изборният развой би трябвало да им бъде обясняван от А до Я.
Как се оправя ЦИК със своята отговорност? Истината е, че нямаме никаква визия. Обученията са забулени в мъгла, надалеч по-гъста от смога в София. Рядко е известно по кое време и къде се организират. Няма никаква информация какъв е делът на членовете на комисии, които са ги посетили, защото сходна статистика не се разгласява (ако такава изобщо се събира). Може и никой да не е ходил - няма от кое място да знаем, още повече че отсъствията не се глобяват. ЦИК опитва да примами членовете на комисиите да се включат по-активно, като им обещае по 10 лева в допълнение заплащане при наличие (доказва се с автограф на мястото на обучението). При такава мижава сумичка надали тласъкът е проработил. А това беше
оскъдна част от 70-те милиона лв., които бяха заделени за локалните избори.
Дори не сме наясно дали тези членове на комисии, които добросъвестно са отишли на образование, са научили нещо. Просто ЦИК по никакъв метод не ги ревизира за добитите познания. За локалните избори ни проглушиха ушите, че са въвели онлайн тест, посредством който членовете на комисии могат да упражняват вярно попълване на протоколи. Ползвано ли е изобщо електронното приложение? Няма кой да каже. При това състояние какво друго можем да чакаме с изключение на проливен дъжд от сбъркани изборни протоколи?
Проблемът с недействителните бюлетини е другата тайнственост на родния избирателен развой, която остава неразгадана поради цялостното безучастие на администрацията. Факт е, че никой не знае сигурно за какво делът им остава толкоз забележителен. И тази неизясненост се дължи на нежеланието на ЦИК да разреши да бъдат отворени чувалите с употребени на избори бюлетини и да се направи представителна извадка, която да покаже с висока степен на акуратност какви са главните аргументи да имаме толкоз невалидни гласове. Общественият съвет към ЦИК демонстрираше предпочитание да свърши тази работа, само че по този начин и не стана ясно за какво предният състав на комисията не му разреши. А няма признаци, че новите комисари, определени тази година, даже обръщат внимание на казуса. Говорителят на ЦИК Александър Андреев неотдавна успокоително съобщи, че в случай че резултатите от изборите бъдат систематизирани за цялата страна, щяло да се окаже, че процентът на недействителните гласове не бил толкоз висок. Гадае, както вършат всички.
Така видяно, наподобява елементарно да прехвърлим цялата отговорност на ЦИК. Малкото, което комисията демонстрира от своята работа, не вдъхва изключително доверие в успеваемостта й. В същото време обаче би трябвало да сме наясно, че има лимит, оттатък който изборните комисари не могат да създадат нищо, с цел да подобрят обстановката. Просто нямат нито пълномощия, нито запаси за освен това. Няма метод да вземем за пример органът да провежда пълноценно образование в народен мащаб, още по-малко да тества членовете на комисиите, с цел да се види дали са научили нещо. Все едно да му възложим активност, която е съизмерима с провеждането на националните матури.
И да прави, и да коства, ЦИК няма по какъв начин да извърши сходна задача, до момента в който не се промени напълно моделът, по който се построява изборната администрация. А в дъното на модела, както при всичко друго в нашата страна, стоят политическите партии. Тяхна е първата и последната дума по най-важните детайли на електоралния развой - от изборното законодателство до съставите на изборните комисии (дори и на самата ЦИК - уж самостоятелен държавен орган).
Какво излиза в последна сметка? Че
моделът, по който вършим избори в България, би трябвало да се промени,
в случай че желаеме вотът да бъде добре проведен и правилно извършен. Същият този модел обаче работи в сгода на главните политически сили, които единствени разполагат с властта да го променят. Няма какво да се чудим тогава, че партиите са заключили с тежък катанец изборната промяна, а ключа вадят единствено когато желаят да прокарат нещо, което ги облагодетелства. Както направиха при започване на годината, когато ГЕРБ и Движение за права и свободи пробваха да унищожават преференцията. Нищо чудно да опитат още веднъж и в този момент, откакто от доста страни започнаха да дохвърчат гласове, които винят усложнените поради преференциите бюлетини за ужасяващо огромния брой недействителни гласове.
Такава опция ще им се показа скоро, защото следва Изборният кодекс да бъде отворен за промени. Управляващите от ГЕРБ оповестиха, че законът би трябвало да се ремонтира, с цел да се отстранят „ всички отрицателни прояви, които сме отчели по време на изборите ”.
Темата към този момент провокира напрежение. Наскоро президентът Румен Радев прикани на среща всички, които са съпричастни към организацията на вота - и партии, и институции, с цел да прегледат нарушаванията и проблемите и да се обединят към някакви решения. Отговорът на премиера Бойко Борисов беше: „ Можеше да се направи същото след президентските избори. И аз имах подозрения, че ги купиха, само че не правихме срещи тогава ". Бруталният метод, по който водачът на ГЕРБ изтласква президента от дебата, значи, че ръководещите желаят да се захванат със законовите промени по свое убеждение и на собствен терен, без да им се постанова да се преценяват с никого.
Това поражда подозрения, че следва нещо огромно. Ако жителите желаят да гласоподават, без да се чудят дали бюлетината им ще се регистрира вярно или ще отиде в кошчето за отпадък, тогава идната им идея би трябвало да бъде премахването на партийния свръхконтрол върху електоралния развой. Иначе изборите ще продължат да служат на ръководещата политическа клика, а не на гласоподавателя.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ