Какво казва 3 март за България и българите?
Честит народен празник. Вероятно би било най-разумно да спра дотук, тъй като съм наясно със схващането, че този празник би трябвало да се чества със сърце и да се приема като даденост, а не да се помрачава със остарелия демократичен въпрос: Подходяща дата ли е 3 март? Празникът обаче не пада от небето, не е някакво естествено събитие, а резултат от личния ни избор, който е индикативен за националната ни еднаквост през днешния ден - какво влагаме в нея и по какъв начин се самопреживяваме.
Ако бяхме избрали една от тези дати
Избраната дата маркира едно събитие от многовековната ни история и акцентира особената му значимост, а то от своя страна - към този момент отвън историческата си уточненост - дава преимущество на избрани полезности и настройки за сметка на други, които нямат същото значение за образуването ни като общественост. Така да вземем за пример в случай че за народен празник беше определен 22 септември - Денят на независимостта, водеща полезност щеше да е отстояването на националния интерес по отношение на външни намеси и въздействия. Ако беше определен 6 септември - Денят на съединението, такава полезност щеше да е единството на нацията, в това число и отвън териториалните ѝ граници (нека си напомним единствено българското флагче, развято от холивудския артист от български генезис Димитър Маринов при връчването на Оскарите).
Ако беше определен 16 април - приемането на Търновската конституция, акцентът щеше да е върху устрема към народна власт, характерен на умните глави в новоосвободена България. Ако беше определен 24 май - Денят на славянската книжовност, най-важна щеше да е културната роля на нацията. Ако беше определен 6 май - Денят на българската войска, каквито оферти също се чуха, в ценностния фокус на празника щеше да попадне войнската популярност на България. И по този начин нататък, та чак до основаването на страната, да речем на 9 август 681 година (или която и да е друга условно призната дата), тъй че празникът да акцентира респектиращата традиция на българската държавност.
Внушенията на 3 март
Ако бяхме избрали една от тези дати
Избраната дата маркира едно събитие от многовековната ни история и акцентира особената му значимост, а то от своя страна - към този момент отвън историческата си уточненост - дава преимущество на избрани полезности и настройки за сметка на други, които нямат същото значение за образуването ни като общественост. Така да вземем за пример в случай че за народен празник беше определен 22 септември - Денят на независимостта, водеща полезност щеше да е отстояването на националния интерес по отношение на външни намеси и въздействия. Ако беше определен 6 септември - Денят на съединението, такава полезност щеше да е единството на нацията, в това число и отвън териториалните ѝ граници (нека си напомним единствено българското флагче, развято от холивудския артист от български генезис Димитър Маринов при връчването на Оскарите).
Ако беше определен 16 април - приемането на Търновската конституция, акцентът щеше да е върху устрема към народна власт, характерен на умните глави в новоосвободена България. Ако беше определен 24 май - Денят на славянската книжовност, най-важна щеше да е културната роля на нацията. Ако беше определен 6 май - Денят на българската войска, каквито оферти също се чуха, в ценностния фокус на празника щеше да попадне войнската популярност на България. И по този начин нататък, та чак до основаването на страната, да речем на 9 август 681 година (или която и да е друга условно призната дата), тъй че празникът да акцентира респектиращата традиция на българската държавност.
Внушенията на 3 март
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ