Честит национален празник!
Честит народен празник! На 24 май честваме Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност. На този ден в България се отбелязва националният празник на просветата, културата и основаването на глаголицата от Кирил и Методий.
Първите преводи на свещените трудове Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година, където се загатва за честване на светите братя на 22 май 1803 година в Шумен. За първи път на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " в гр. Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий — основатели на глаголицата. Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на " светите братя " е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски. На идната година, 1858 година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ", а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие. От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил проведен от учителя Сава Филаретов.
По време на битките за църковна самостоятелност от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е освен тласък, само че и проблем срещу гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в знак на бъдещата самостоятелност, както отбелязва в една от публикациите си Христо Ботев. Празникът надвишава църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се трансформира в обществен празник. След 1878 година празнуването на Кирил и Методий се развива в две направления. В свободна България той се лимитира до учебен празник. В Македония и Одринско обаче същият резервира функционалностите си и на проява на българщината в битката й срещу турското ръководство, както и срещу асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката агитация. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата международна война.
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страната и църквата, се празнува на един ден - 24 май. След 1969 година се организира секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден съществуват два празника - църковен (11 май) и всемирски (24 май). За формален празник на Народна Република България 24 май е разгласен с решение на Деветото Народно заседание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 година, когато Народна република България е преименувана на Република България, е формален народен празник.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са приети за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод във връзка празнуването хилядогодишнината на Моравската задача на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: " За спомен на хилядолетието, откогато в началото бе осветлен нашият бащин език посредством Евангелието и Христовата религия, да се откри годишно, започвайки от тази 1863 година 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий! " След това празникът се празнува във всички православни славянски страни.
Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се празнува и от българската черква и през идващите епохи, а през Възраждането се трансформира и в учебен празник на буквите. Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането освен в българските земи, само че и зад граница — измежду възрожденската имиграция в Румъния и Русия, измежду българските студенти в чужбина, измежду българите, заточени в Диарбекир. През 1856 година Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде честван като празник на българските възпитаници.
През 1892 година Стоян Михайловски написва текста на учебния химн с първия си стих " Върви, народе възродени ". Химнът е озаглавен " Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи " и включва 14 куплета, от които през днешния ден се извършват най-често първите шест. Панайот Пипков основава на 11.05.1900 година музиката към химна. 11 май се празнува от православната черква като празник на св. св. Кирил и Методий, до момента в който 24 май се е утвърдил като празник на славянската книжовност, на българската култура и просвета.
24 май като празник на славянската книжовност и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се празнува за първи път през 1986 година по самодейност на мурманския публицист Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има монумент на св. св. Кирил и Методий. Братята са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил известност в неговата съветска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространение на християнството измежду славяните. Обявени са от папата за настойници на Европа. Православната черква ги уважава и като едни от светите Седмочисленици.
БГНЕС
Първите преводи на свещените трудове Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година, където се загатва за честване на светите братя на 22 май 1803 година в Шумен. За първи път на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " в гр. Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий — основатели на глаголицата. Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на " светите братя " е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски. На идната година, 1858 година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ", а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие. От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил проведен от учителя Сава Филаретов.
По време на битките за църковна самостоятелност от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е освен тласък, само че и проблем срещу гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в знак на бъдещата самостоятелност, както отбелязва в една от публикациите си Христо Ботев. Празникът надвишава църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се трансформира в обществен празник. След 1878 година празнуването на Кирил и Методий се развива в две направления. В свободна България той се лимитира до учебен празник. В Македония и Одринско обаче същият резервира функционалностите си и на проява на българщината в битката й срещу турското ръководство, както и срещу асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката агитация. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата международна война.
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страната и църквата, се празнува на един ден - 24 май. След 1969 година се организира секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден съществуват два празника - църковен (11 май) и всемирски (24 май). За формален празник на Народна Република България 24 май е разгласен с решение на Деветото Народно заседание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 година, когато Народна република България е преименувана на Република България, е формален народен празник.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са приети за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод във връзка празнуването хилядогодишнината на Моравската задача на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: " За спомен на хилядолетието, откогато в началото бе осветлен нашият бащин език посредством Евангелието и Христовата религия, да се откри годишно, започвайки от тази 1863 година 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий! " След това празникът се празнува във всички православни славянски страни.
Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се празнува и от българската черква и през идващите епохи, а през Възраждането се трансформира и в учебен празник на буквите. Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането освен в българските земи, само че и зад граница — измежду възрожденската имиграция в Румъния и Русия, измежду българските студенти в чужбина, измежду българите, заточени в Диарбекир. През 1856 година Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде честван като празник на българските възпитаници.
През 1892 година Стоян Михайловски написва текста на учебния химн с първия си стих " Върви, народе възродени ". Химнът е озаглавен " Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи " и включва 14 куплета, от които през днешния ден се извършват най-често първите шест. Панайот Пипков основава на 11.05.1900 година музиката към химна. 11 май се празнува от православната черква като празник на св. св. Кирил и Методий, до момента в който 24 май се е утвърдил като празник на славянската книжовност, на българската култура и просвета.
24 май като празник на славянската книжовност и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се празнува за първи път през 1986 година по самодейност на мурманския публицист Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има монумент на св. св. Кирил и Методий. Братята са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил известност в неговата съветска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространение на християнството измежду славяните. Обявени са от папата за настойници на Европа. Православната черква ги уважава и като едни от светите Седмочисленици.
БГНЕС
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ