Музиката осиротя, Честър! Ядосани сме ти, но ти прощаваме...
Честър,
Пиша това писмо на сутринта. Снощи просто не бях в положение да го направя. Полудях и не можех да спра да чувам гласа ти. Десет часа. Десет. Искам да ти кажа толкоз доста неща. Признателен съм ти за толкоз доста неща. Не биваше да става по този начин.
Музиката осиротя. Първо Крис. Сега и ти. На рождения му ден. Завиждам на хората, които ще си помислят, че това е случайност. Нищо инцидентно няма. Ти просто не можа да си представиш света без него, нали? Знам, че е по този начин. И не бих си разрешил да те осъждам. Избърза, с цел да празнувате дружно там горе. Избърза, с цел да извършите дует още веднъж, както в миналото. Нали?
Страшно съм ти сърдит, Честър! Не единствено аз – всички твои почитатели сме ти ядосани. И в това време ти прощаваме. Остави ни задоволително. Остави ни LINKIN PARK. Тази толкоз велика група, която до самия си край се променяше, с цел да еволюира. За мен тя си отиде през вчерашния ден, дружно с теб, Честър. Това е чиста проба горест.
Дивите ми тийнейджърски години нямаше да имат същата атмосфера, в случай че не беше ти. Израснах с Hybrid Theory. С Meteora. Пораснах, до момента в който ги чувам. И ще ги чувам още дълго. Имаш думата ми. Текстове ти са избавили безброи животи, уверен съм. Защо не им разреши да спасят твоят личен?
Не ми отговаряй. Вече е късно за пояснения. Небето се отвори и те погълна. Накара те да си спомниш за мрака от детството. Накара те да се предадеш. Какво ли ти е било, с цел да оставиш шест деца без татко? Не желая да си мисля какво ти е било. Понякога да си рокзвезда не е това, което наподобява. Понякога не е толкоз прелестно, колкото ни се коства. Светлин/ата на прожекторите те осветява, а ти искаш да те няма. Такава е привилегията на Големите – те сами вземат решение по кое време да си отидат. Без боязън във вените. Без съмнение. Те самн си извоюват това право посредством своето дарование.
Спомних си една част от песента Leave out all the rest. Там казваш всичко:
I dreamed I was missing
You were so scared
But no one would listen
Cause no one else cared
After my dreaming
I woke with this fear
What am I leaving
When I'm done here?
So, if you're asking me, I want you to know
When my time comes
Forget the wrong that I've done
Help me leave behind some reasons to be missed
And don't resent me
And when you're feeling empty
Keep me in your memory
Leave out all the rest
Leave out all the rest
Да, Честър. В момента всички ние, които те обичаме те пазим в паметта си. Всички усещаме празнотата, която ни изгаря. Надали ще отмине скоро. Съмнявам се. Тази година промени цялата история на рок музиката. Оттук нататък нищо няма да бъде съшото. Мечтата ми да дойда на твой концерт в никакъв случай няма да се сбъдне. Никога няма да чуя по какъв начин се дереш. По оня несравним метод, който чупи прозорци с мощта си. Твоят метод.
P.S: Не ще бъдеш пропуснат.
Пей ни от горната страна, апелирам те...
Пиша това писмо на сутринта. Снощи просто не бях в положение да го направя. Полудях и не можех да спра да чувам гласа ти. Десет часа. Десет. Искам да ти кажа толкоз доста неща. Признателен съм ти за толкоз доста неща. Не биваше да става по този начин.
Музиката осиротя. Първо Крис. Сега и ти. На рождения му ден. Завиждам на хората, които ще си помислят, че това е случайност. Нищо инцидентно няма. Ти просто не можа да си представиш света без него, нали? Знам, че е по този начин. И не бих си разрешил да те осъждам. Избърза, с цел да празнувате дружно там горе. Избърза, с цел да извършите дует още веднъж, както в миналото. Нали?
Страшно съм ти сърдит, Честър! Не единствено аз – всички твои почитатели сме ти ядосани. И в това време ти прощаваме. Остави ни задоволително. Остави ни LINKIN PARK. Тази толкоз велика група, която до самия си край се променяше, с цел да еволюира. За мен тя си отиде през вчерашния ден, дружно с теб, Честър. Това е чиста проба горест.
Дивите ми тийнейджърски години нямаше да имат същата атмосфера, в случай че не беше ти. Израснах с Hybrid Theory. С Meteora. Пораснах, до момента в който ги чувам. И ще ги чувам още дълго. Имаш думата ми. Текстове ти са избавили безброи животи, уверен съм. Защо не им разреши да спасят твоят личен?
Не ми отговаряй. Вече е късно за пояснения. Небето се отвори и те погълна. Накара те да си спомниш за мрака от детството. Накара те да се предадеш. Какво ли ти е било, с цел да оставиш шест деца без татко? Не желая да си мисля какво ти е било. Понякога да си рокзвезда не е това, което наподобява. Понякога не е толкоз прелестно, колкото ни се коства. Светлин/ата на прожекторите те осветява, а ти искаш да те няма. Такава е привилегията на Големите – те сами вземат решение по кое време да си отидат. Без боязън във вените. Без съмнение. Те самн си извоюват това право посредством своето дарование.
Спомних си една част от песента Leave out all the rest. Там казваш всичко:
I dreamed I was missing
You were so scared
But no one would listen
Cause no one else cared
After my dreaming
I woke with this fear
What am I leaving
When I'm done here?
So, if you're asking me, I want you to know
When my time comes
Forget the wrong that I've done
Help me leave behind some reasons to be missed
And don't resent me
And when you're feeling empty
Keep me in your memory
Leave out all the rest
Leave out all the rest
Да, Честър. В момента всички ние, които те обичаме те пазим в паметта си. Всички усещаме празнотата, която ни изгаря. Надали ще отмине скоро. Съмнявам се. Тази година промени цялата история на рок музиката. Оттук нататък нищо няма да бъде съшото. Мечтата ми да дойда на твой концерт в никакъв случай няма да се сбъдне. Никога няма да чуя по какъв начин се дереш. По оня несравним метод, който чупи прозорци с мощта си. Твоят метод.
P.S: Не ще бъдеш пропуснат.
Пей ни от горната страна, апелирам те...
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ