Чехия обсъжда закон за увеличение на разходите за отбрана до исканите от НАТО 2% от БВП
Чешкото държавно управление утвърди през днешния ден внасянето на проектозакон, съгласно който от 2024 година разноските за защита ще бъдат 2 % от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната, заяви Ройтерс, като се базира на изказване на министър-председателя Петър Фиала.
Законопроектът, който би трябвало да бъде утвърден от депутатите, е реакция на нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари, написа Българска телеграфна агенция.
Той ще разреши на министерството на защитата да трансферира финансирането за огромни планове от година в година, което ще улеснява провеждането на комплицирани търгове за въоръжение.
Страната, както и повече други членове на НАТО, от дълго време не е постигала задачата да отделя за защита 2 % от брутния си вътрешен артикул (БВП). Прага обаче има проект за реализиране на тази цел до 2025 година
В бюджета за 2023 година се планува разноските за защита да възлизат на 1,52 % от Брутният вътрешен продукт. " Искаме това обвързване (от 2 процента) да бъде заложено в законодателството ", съобщи Фиала. " Укрепването на качествата за сигурност и защита е дълготраен приоритет на държавното управление, който е изключително значим в този миг, когато Русия стартира война в Украйна ", сподели той.
Според държавни документи, подготвящи закона, смяната може да влезе в действие в средата на тази година и да увеличи бюджетния проект за 2024 година с 21,5 милиарда крони (951,54 милиона долара), с цел да бъде реализирана задачата за достигането на ниво от 2 %.
Чехия, която е част от алианса от близо четвърт век, увеличи разноските за защита след началото на войната в Украйна и е един от най-големите поддръжници на Киев.
Миналия месец Прага подписа необвързващ меморандум с Швеция за доставката на повече от 200 бронирани бойни машини Си Ви-90 CV90 като част от напъните за модернизирането на чешката войска, напомня Ройтерс.
Законопроектът, който би трябвало да бъде утвърден от депутатите, е реакция на нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари, написа Българска телеграфна агенция.
Той ще разреши на министерството на защитата да трансферира финансирането за огромни планове от година в година, което ще улеснява провеждането на комплицирани търгове за въоръжение.
Страната, както и повече други членове на НАТО, от дълго време не е постигала задачата да отделя за защита 2 % от брутния си вътрешен артикул (БВП). Прага обаче има проект за реализиране на тази цел до 2025 година
В бюджета за 2023 година се планува разноските за защита да възлизат на 1,52 % от Брутният вътрешен продукт. " Искаме това обвързване (от 2 процента) да бъде заложено в законодателството ", съобщи Фиала. " Укрепването на качествата за сигурност и защита е дълготраен приоритет на държавното управление, който е изключително значим в този миг, когато Русия стартира война в Украйна ", сподели той.
Според държавни документи, подготвящи закона, смяната може да влезе в действие в средата на тази година и да увеличи бюджетния проект за 2024 година с 21,5 милиарда крони (951,54 милиона долара), с цел да бъде реализирана задачата за достигането на ниво от 2 %.
Чехия, която е част от алианса от близо четвърт век, увеличи разноските за защита след началото на войната в Украйна и е един от най-големите поддръжници на Киев.
Миналия месец Прага подписа необвързващ меморандум с Швеция за доставката на повече от 200 бронирани бойни машини Си Ви-90 CV90 като част от напъните за модернизирането на чешката войска, напомня Ройтерс.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ