Прага се опитва да вдъхне живот на упорито слабата крона
Чешката централна банка очевидно се приготвя за нескончаем интервал, в който ще има постоянни лихвени проценти, откакто на 2 май увеличи кредитните разноски на страната до най-високата им стойност за последното десетилетие. Чешките банкери, които са лихвените водачи на Европа с пет покачвания на лихвените проценти през 2018-а, гласоподаваха единомислещо да се качи главната рента с половин % - до 2% годишно. По този метод те се разграничиха от отхвърли на Федералния запас и на Европейската централна банка да затегнат паричната си политика. На предходните си три публични заседания седемчленният банков ръб се въздържа да пипа лихвите, тъй като несигурността към BREXIT, комерсиалните войни и по-слабото търсене на прилежаща Германия заплашват икономическия напредък на Чешката република. Допълнителни главоболия основава слабата крона, която ускорява инфлационния напън.
След формалното заседание на 2 май ръководителят на Чешката централна банка - Иржи Руснок, показа с публицистите, че инфлацията към този момент отстъпва и че базовият сюжет е "повишение на лихвите през днешния ден и повече или по-малко постоянни лихви през идния интервал ".
Чехите от дълго време се пробват да открият баланс сред ръководството на инфлацията, която е отвън целевия диапазон от един до три %, и външните опасности за експортно-ориентираната стопанска система на страната. За съпоставяне, прилежащите страни - Полша, Унгария и Румъния се въздържат от значими парични придвижвания.
Варшава възнамерява да задържи най-малко до 2020-а кредитните си разноски на рекордно ниските 1.5%, които поддържа от март 2015-а, макар скока на инфлацията през април.
Унгария пък изчаква резултата от първото лихвено стягане, което направи през март - тогава централната й банка остави без смяна базовата си рента - 0.9%, и увеличи с 10 базови пункта еднодневната си депозитна рента - до минус 0.05 %. Въпреки мартенската смяна на паричната политика ценовият напън в страната продължава да пораства. Базовата инфлация през март е скочила до 3.8% - най-високата стойност след декември 2012-а. А брутните заплати през февруари са се повишили с 12.1 %. Анализатори на организация "Ройтерс " чакат еднодневната депозитна рента да се качи до 0.1% до края на 2019-а. А базовата рента да стигне до 1.25% през 2020-а и 1.55% до края на 2021-а.
Увеличението на лихвения % в Чешката република разшири така и така рекордния диференциал сред кредитните разноски на страната и на еврозоната. Което би трябвало да направи кроната по-атрактивна за вложителите. Тя обаче остава настойчиво слаба тъй като, по оценка на валутни специалисти, е надценена от покупките на чужденците по време на към този момент анулирания режим, ограничителен растежа на паричната единица.
Новите прогнози на специалистите са, че чешката валута ще се ускори приблизително до 24.7 крони за едно евро през идната година. На 3 май обменният й курс беше жестоко 25.7 крони за едно евро. Валутни анализатори показват, че чешката парична единица е била по-слаба от предвижданията на централната банка през последната година и половина и считат, че това ще се случи и през 2019-а и през 2020-а. Такова е мнението и на валутните специалисти на "Райфайзенбанк ", които чакат кроната да отслабне и по-този метод да компенсира забавянето и на стопанската система и на инфлацията.
След формалното заседание на 2 май ръководителят на Чешката централна банка - Иржи Руснок, показа с публицистите, че инфлацията към този момент отстъпва и че базовият сюжет е "повишение на лихвите през днешния ден и повече или по-малко постоянни лихви през идния интервал ".
Чехите от дълго време се пробват да открият баланс сред ръководството на инфлацията, която е отвън целевия диапазон от един до три %, и външните опасности за експортно-ориентираната стопанска система на страната. За съпоставяне, прилежащите страни - Полша, Унгария и Румъния се въздържат от значими парични придвижвания.
Варшава възнамерява да задържи най-малко до 2020-а кредитните си разноски на рекордно ниските 1.5%, които поддържа от март 2015-а, макар скока на инфлацията през април.
Унгария пък изчаква резултата от първото лихвено стягане, което направи през март - тогава централната й банка остави без смяна базовата си рента - 0.9%, и увеличи с 10 базови пункта еднодневната си депозитна рента - до минус 0.05 %. Въпреки мартенската смяна на паричната политика ценовият напън в страната продължава да пораства. Базовата инфлация през март е скочила до 3.8% - най-високата стойност след декември 2012-а. А брутните заплати през февруари са се повишили с 12.1 %. Анализатори на организация "Ройтерс " чакат еднодневната депозитна рента да се качи до 0.1% до края на 2019-а. А базовата рента да стигне до 1.25% през 2020-а и 1.55% до края на 2021-а.
Увеличението на лихвения % в Чешката република разшири така и така рекордния диференциал сред кредитните разноски на страната и на еврозоната. Което би трябвало да направи кроната по-атрактивна за вложителите. Тя обаче остава настойчиво слаба тъй като, по оценка на валутни специалисти, е надценена от покупките на чужденците по време на към този момент анулирания режим, ограничителен растежа на паричната единица.
Новите прогнози на специалистите са, че чешката валута ще се ускори приблизително до 24.7 крони за едно евро през идната година. На 3 май обменният й курс беше жестоко 25.7 крони за едно евро. Валутни анализатори показват, че чешката парична единица е била по-слаба от предвижданията на централната банка през последната година и половина и считат, че това ще се случи и през 2019-а и през 2020-а. Такова е мнението и на валутните специалисти на "Райфайзенбанк ", които чакат кроната да отслабне и по-този метод да компенсира забавянето и на стопанската система и на инфлацията.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ