Червеният терор срещу казаците
Червеният болшевишки гнет след октомврийския прелом в Русия се стоварил най-свирепо против казаците. Ето откъс из директивата на Организационното бюро на Централния комитет на РКП (болшевики) от 24 януари 1919 година:
„ Необходимо е да се признае като само вярна най-безмилостната битка против всички върхове на казачеството чрез тяхното цялостно заличаване. Никакъв компромис, никаква безрезултатност не са допустими “.
А да не би някой милосърден да се престори на неразбрал: „ 1. Провеждане на всеобщ терор срещу богатите казаци, като бъдат унищожени без изключение “.
И в това време, провеждайки политика на цялостно заличаване на коренното население на казашките земи, другарите би трябвало да помнят, че: „ Тук е нужен огромен такт, най-голяма нерешителност и заблуждаване на казаците: не би трябвало да забравяме за минута, че имаме работа с враждебен народ, измежду който всяко село е въоръжен лагер, всяка махала – цитадела “.
Така написа на Ленин видният теоретик на геноцида на казаците, един индивид с чисто съветското име Йосиф Райнголд (явно напълно заслужено разстрелян през 1936 г.).
По-нататък: „ 2. Да се конфискува зърното и всички остатъци да се изсипват в посочените пунктове; това се отнася както за хляба, по този начин и за всички други селскостопански артикули “.
Тоест, който не е завършен – да почине от апетит. Към горното болшевикът с чисто съветско име А. Френкел предложил да се добави: „.. реквизиция на казаците и тяхното изселване надълбоко в територията на Русия, като на тяхно място се заселят имигранти “.
Следващите инструкции са: „ 3. Да се вземат всички ограничения за подкрепяне на преселените мигранти, организирайки преселването им, където е допустимо. 4. Да се изравнят мигрантите и казаците по благосъстоятелност и във всички останали връзки “. 5. Да се организира цялостно разоръжаване, като се разстреля всеки, който има оръжие след крайния период. 6. Да се дават оръжия единствено на надеждни елементи от мигрантите. 7. Да се оставят въоръжени отряди в казашките села, до момента в който се откри цялостен ред “.
По време на изселването на хората по река Терек (прочутите терски казаци) от селата Калиновская, Ермоловская, Самашкинска, Романовская, Михайловская, Асиновска, „ алените планинци “-мигранти – основно чеченци и ингуши, изколват 35 хиляди обезоръжени хора. Предимно дами, старци и деца. А самите „ червени планинци “, естествено, се заселват в празните села. В тях живеят умерено до ден-днешен.
Насоките са „ креативен допълнени “ от разнообразни локални разпореждания. Февруарската инструкция на самото Донбюро (Донско бюро), където работи изтъкнатият герой за „ човешки права “ Й. Райнголд , е по канибалски откровена. Тя предписва:
– а) физическо заличаване на минимум 100 хиляди казаци, способни да носят оръжие, т.е. на възраст от 18 до 50 години;
– б) физическо заличаване на по този начин наречените „ върхушки “ на селата (атамани, съдии, учители, свещеници), даже в случай че те не вземат участие в контрареволюционни действия;
– в) изселване на значителна част от казашките фамилии отвън региона на Дон;
– г) преселване на селяни от небогати северни провинции в ликвидираните села “.
Щафетата на аления Тих Дон била поета от аления Урал: „ Да се постави на дневен ред политиката на репресии спрямо казаците, политика на червен гнет. С казаците като обособена група от популацията би трябвало да бъде свършено “.
На 8 април 1919 г. е оповестена друга инструкция на неуморимото Донбюро: „ Неотложната задача е пълното, бързо и уверено заличаване на казаците като икономическа група, разрушаването на нейните стопански основи, физическото заличаване на казашките служители и офицери, изобщо всички върхушки на казаците, разпръскването и неутрализирането на редовите казаци “.
Членът на Революционния боен съвет на 8-ма войска със също типичното съветско име Йона Емануилович Якир (разстрелян през 1937 г.) подрежда:
„ Мерките включват пълно заличаване на всички, които са вдигнали оръжия, разстрел на място всички, които имат оръжие, и даже процентното заличаване на мъжкото население “.
Именно по тази причина днешният съветски историк Дмитрий Галковски написа: „ Коя беше най-щастливата година през последните 100 години в съветската история? Страшно е да го кажа – но 1937 година Именно 1937-ма е годината на позитивната повратна точка в съветската история. 1937 е годината на ликвидирането на „ революционното потомство “. Ако се употребява известният древен облик, „ свинете паднали в пропастта “.
До края на 1920 година остатъците от белогвардейската Кубанска войска (предимно елементарни казаци) поставили оръжие. Решили били да се откажат от войната. Е, отказали ги. От 1 септември до 20 септември 1920 година 9-та алена войска прави следните умиротворяващи дейности съгласно съответния отчет: „ Село Кабардинская е обстреляно с оръдия. Изгарят 8 къщи. Село Чамликская – 23 души са разстреляни … Село Лабинская – 43 души … Село Псебайская – 48 души … Село Ханская – 100 души разстреляни, имуществото им иззето, а фамилиите на бандитите изпратени надълбоко във вътрешността в Русия “.
На този, радващ с революционната си безкомпромисност отчет, щабът на 9-та армия слага резолюция: „ Желателно е да се правят най-сурови репресии и повсеместен гнет. “ Очевидно предходните дейности се костват на щаба нещо като празненство в детска градина.
Върху резолюцията има ръкописна записка: „ Изпълнено “. Само с един поход от селата на Кубан са откарани на север и разстреляни 6 (шест!) хиляди кубански офицери и военни чиновници “. Когато четем тези документи, излиза наяве от кого са взели образец уредниците на Холокоста.
В резултат единствено на Дон, единствено през 1919-1920 година са унищожени поне 1 милион души цивилни. Към 1926 година на „ тихия Дон “ остават по-малко от 45% от казашкото население. В Кубан и в другите казашки райони – под 25%. А в Урал не останали живи даже 10%. Като цяло в някогашната Руска империя били избити над 10 милиона души най-вече етнически руснаци.
И това без потреблението на специфични механически средства. Просто и нормално. Както по-късно в Кампучия и Руанда.
–
