Китай купува петрол, Тръмп иска намаление на добива без участието на САЩ
Черното злато изплува от низините след словесната намеса на американския президент Доналд Тръмп, че убеждава Саудитска Арабия и Русия да лимитират добива, с цел да спрат ненормалния спад на цените на суровината. В утринната търговия на 3 април петролът вид "Брент " с доставка през юни надвиши 30 щ. $ за барел, а американският WTI с доставка през май излезе над 25 $ за барел.
Това повишаване обаче се отдава по-скоро на новината, че Китай е задействал проектите си за попълване на петролните запаси на страната за изключителни обстановки, които бяха забавени от избухналата зараза от COVID-19. Целта на най-големия международен вносител на черно злато е да се възползва от 60-процентния срив на котировките на суровината.
Според поискали анонимност добре осведомени източници Пекин е изискал от държавните организации да осъществят бърза съгласуваност за попълване на хранилищата. Освен държавните, ще могат да се употребяват и търговски складови площи, като в същото време се окуражават и фирмите да запълват личните си цистерни. Първоначално ще се натрупат ресурси, еквивалентни на 90-дневен чист импорт, които могат да се разширят до 180 дни когато се включат и комерсиалните запаси.
Деветдесетдневен чист импорт на недопечен нефт е в границите на към 900 млн. барела нефт, сочат данни, събрани от организация "Блумбърг ". Тъй като няма публична информация за настоящия размер на китайските държавни запаси и не е ясно дали Пекин не употребява друга методология за пресмятане на чистия импорт, търговци и анализатори на петролния бранш допускат, че Китай може да набави в допълнение още 80-100 барела до края на годината. По оценка на консултантската компания SIA Китай е имал общо 996 млн. барела нефт стратегически и търговски запаси към 31 март. Друг анализатор на сектора - Orbital Insight, пък фиксира количеството на 928 млн. барела към 1 април.
Китайските покупки са съизмерими с желанията на Белия дом да попълни запаса на страната с добита от шисти суровина, с цел да понижи натиска върху локалния бранш. Тези хрумвания обаче бяха отхвърлени от демократите.
Китайското "пазаруване " сигурно ще поеме част от несъразмерното предложение, само че няма да е трайно решение на затлачения от петролната война сред Рияд и Москва пазар.
С търсенето на излаз се зае Тръмп, който предложи на враждуващите страни да орежат добива с 10 млн. барела дневно. Просто тъй като сегашните цени не устройвали нито руснаците нито саудитците. Запознати с следващата фикс-идея на американския президент настояват, че той е разговарял със саудитския престолонаследник принц Мохамед бен Салман и храни вяра за тези редукции да допринесат и други пазарни играчи. Бен Салман обаче не бил склонен с подобен метод и настоял за "спешно заседание " на всички международни производители на черно злато, на което да се разиска и реализира "справедливо съглашение ". Руският отговор бил още по-категоричен - не е имало никакви диалози сред Рияд и Москва и никакви ограничавания на добива не са контрактувани, а Кремъл се готвел да работи при 20 щ. $ за барел.
Тръмп не губи вяра, че Русия и Саудитска Арабия ще понижат производството без да закачат американските шистови компании, които към този момент стартират да банкрутират. Белият дом даже обмисля да полза с мита вноса на нефт, с цел да отбрани локалния бизнес - концепция, която водещите съветници на президента под управлението на Лари Кудлоу отхвърлят.
Рияд желае да прибави към формата "ОПЕК+ " огромните американски, бразилски и канадски производители на нефт. Канада и Бразилия преди време отхвърлиха тази покана. Американците биха могли да създадат нещо по въпроса, примерно като лимитират износа, въпреки че доста представители на петролния отрасъл предизвестяват, че по този метод Съединени американски щати ще загуби международната петролна корона, с която Тръмп толкоз се гордее.
Повече от явно е, че решение би трябвало да се откри, тъй като откакто Китай излезе от пазара, не са изключени нови големи земетресения на петролните пазари.
Това повишаване обаче се отдава по-скоро на новината, че Китай е задействал проектите си за попълване на петролните запаси на страната за изключителни обстановки, които бяха забавени от избухналата зараза от COVID-19. Целта на най-големия международен вносител на черно злато е да се възползва от 60-процентния срив на котировките на суровината.
Според поискали анонимност добре осведомени източници Пекин е изискал от държавните организации да осъществят бърза съгласуваност за попълване на хранилищата. Освен държавните, ще могат да се употребяват и търговски складови площи, като в същото време се окуражават и фирмите да запълват личните си цистерни. Първоначално ще се натрупат ресурси, еквивалентни на 90-дневен чист импорт, които могат да се разширят до 180 дни когато се включат и комерсиалните запаси.
Деветдесетдневен чист импорт на недопечен нефт е в границите на към 900 млн. барела нефт, сочат данни, събрани от организация "Блумбърг ". Тъй като няма публична информация за настоящия размер на китайските държавни запаси и не е ясно дали Пекин не употребява друга методология за пресмятане на чистия импорт, търговци и анализатори на петролния бранш допускат, че Китай може да набави в допълнение още 80-100 барела до края на годината. По оценка на консултантската компания SIA Китай е имал общо 996 млн. барела нефт стратегически и търговски запаси към 31 март. Друг анализатор на сектора - Orbital Insight, пък фиксира количеството на 928 млн. барела към 1 април.
Китайските покупки са съизмерими с желанията на Белия дом да попълни запаса на страната с добита от шисти суровина, с цел да понижи натиска върху локалния бранш. Тези хрумвания обаче бяха отхвърлени от демократите.
Китайското "пазаруване " сигурно ще поеме част от несъразмерното предложение, само че няма да е трайно решение на затлачения от петролната война сред Рияд и Москва пазар.
С търсенето на излаз се зае Тръмп, който предложи на враждуващите страни да орежат добива с 10 млн. барела дневно. Просто тъй като сегашните цени не устройвали нито руснаците нито саудитците. Запознати с следващата фикс-идея на американския президент настояват, че той е разговарял със саудитския престолонаследник принц Мохамед бен Салман и храни вяра за тези редукции да допринесат и други пазарни играчи. Бен Салман обаче не бил склонен с подобен метод и настоял за "спешно заседание " на всички международни производители на черно злато, на което да се разиска и реализира "справедливо съглашение ". Руският отговор бил още по-категоричен - не е имало никакви диалози сред Рияд и Москва и никакви ограничавания на добива не са контрактувани, а Кремъл се готвел да работи при 20 щ. $ за барел.
Тръмп не губи вяра, че Русия и Саудитска Арабия ще понижат производството без да закачат американските шистови компании, които към този момент стартират да банкрутират. Белият дом даже обмисля да полза с мита вноса на нефт, с цел да отбрани локалния бизнес - концепция, която водещите съветници на президента под управлението на Лари Кудлоу отхвърлят.
Рияд желае да прибави към формата "ОПЕК+ " огромните американски, бразилски и канадски производители на нефт. Канада и Бразилия преди време отхвърлиха тази покана. Американците биха могли да създадат нещо по въпроса, примерно като лимитират износа, въпреки че доста представители на петролния отрасъл предизвестяват, че по този метод Съединени американски щати ще загуби международната петролна корона, с която Тръмп толкоз се гордее.
Повече от явно е, че решение би трябвало да се откри, тъй като откакто Китай излезе от пазара, не са изключени нови големи земетресения на петролните пазари.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ