Черноморската скумрия и два вида есетри изчезнаха от България
Черноморската скумрия, която се срещаше в Черно море, към този момент я няма, тъй като популацията й се е изчерпала. Това сподели в изявление за БГНЕС хидробиологът и ихтиолог Пенчо Пандъков, който е и част от Сдружение „ Балканка “.
Освен скумрията са изчезнали и два типа есетри, които са се срещали в р. Дунав, показва хидробиологът и акцентира, че наред с тези типове има и такива, които са застрашени от изгубване.
„ От 6 типа есетри в р. Дунав – два са изчезнали към този момент, три са сериозно застрашени и един тип е единствено заплашен. Това са еволюционно най-старите и атрактивни риби. А от позиция на стопанския лов на риба и едни от най-ценните. От тях се добива скъпо струващият черен хайвер “, изяснява Пандъков.
Пред сериозна опасност е и оцеляването на змиорката.
„ Тя е проблематична, тъй като не може да доближи местата, където отрастват младите. Тя се развъжда в Саргасово море, покрай крайбрежията на Латинска Америка. Водните течения докарват ларвите до Европа и от там те навлизат по нашите реки и крайречни езера, където би трябвало да отраснат.
Такова беше Стралджанското тресавище, което към този момент е пресушено, то беше най-голямото вътрешно тресавище в страната. Основният тип, който е бил ловджийски при промишления лов на риба, е била змиорката. По р. Янтра тя е стигала до В. Търново като в крайречните влажни зони на Янтра са били главно преобладаващи, към този момент е изчезнала от там “, добавя той.
По думите му същите проблеми имаме с типичните жители на чистите реки, некоригираните реки и там където няма ВЕЦ-ове, такива са Балканската кротушка, двата типа гулеши, щипоците – балкански, български, огромен и елементарни щипок.
Главната причина за измирането на типовете е изгубването на местообитанията им в резултат на изграждане на Водноелектрическа централа, корекции на реки и замърсяване на водите.
„ Имаме необикновен проблем с опазването на рибите, изключително с мигриращите групи риби. Блокирали сме огромна част от техните миграционни коридори и това попречва тези типове да доближават до местата, където се развъждат или хранят.
Най-много страдат миногите, които са съвсем изчезнали. Има единствено единични свидетлства от последните 30 година от река Дунав, като става дума за човеци, които са развъдени в румънски или сръбски реки “, споделя в умозаключение Пандъков.
И прибавя, че при обследването на бент. Пчелина са открили, че на 5 км. под дребната водно-електрическа централа всички риби са изтровени от активността на съоръжентието. Преди построяването на ВЕЦ-а там е имало струмския гулеш, който е характерен за р. Струма и Места.
Освен скумрията са изчезнали и два типа есетри, които са се срещали в р. Дунав, показва хидробиологът и акцентира, че наред с тези типове има и такива, които са застрашени от изгубване.
„ От 6 типа есетри в р. Дунав – два са изчезнали към този момент, три са сериозно застрашени и един тип е единствено заплашен. Това са еволюционно най-старите и атрактивни риби. А от позиция на стопанския лов на риба и едни от най-ценните. От тях се добива скъпо струващият черен хайвер “, изяснява Пандъков.
Пред сериозна опасност е и оцеляването на змиорката.
„ Тя е проблематична, тъй като не може да доближи местата, където отрастват младите. Тя се развъжда в Саргасово море, покрай крайбрежията на Латинска Америка. Водните течения докарват ларвите до Европа и от там те навлизат по нашите реки и крайречни езера, където би трябвало да отраснат.
Такова беше Стралджанското тресавище, което към този момент е пресушено, то беше най-голямото вътрешно тресавище в страната. Основният тип, който е бил ловджийски при промишления лов на риба, е била змиорката. По р. Янтра тя е стигала до В. Търново като в крайречните влажни зони на Янтра са били главно преобладаващи, към този момент е изчезнала от там “, добавя той.
По думите му същите проблеми имаме с типичните жители на чистите реки, некоригираните реки и там където няма ВЕЦ-ове, такива са Балканската кротушка, двата типа гулеши, щипоците – балкански, български, огромен и елементарни щипок.
Главната причина за измирането на типовете е изгубването на местообитанията им в резултат на изграждане на Водноелектрическа централа, корекции на реки и замърсяване на водите.
„ Имаме необикновен проблем с опазването на рибите, изключително с мигриращите групи риби. Блокирали сме огромна част от техните миграционни коридори и това попречва тези типове да доближават до местата, където се развъждат или хранят.
Най-много страдат миногите, които са съвсем изчезнали. Има единствено единични свидетлства от последните 30 година от река Дунав, като става дума за човеци, които са развъдени в румънски или сръбски реки “, споделя в умозаключение Пандъков.
И прибавя, че при обследването на бент. Пчелина са открили, че на 5 км. под дребната водно-електрическа централа всички риби са изтровени от активността на съоръжентието. Преди построяването на ВЕЦ-а там е имало струмския гулеш, който е характерен за р. Струма и Места.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ